АФИС: БСП удържа позицията си, подкрепата за ГЕРБ продължава да спада
БСП, ГЕРБ и Движение за права и свободи са единствените сигурни кандидати за места в идващия Европейски парламент. Преди месец възможностите на обединението „ Обединени патриоти “ за един мандат бяха под въпрос, а в този момент единият мандат наподобява сигурен с опция за освен това, разяснява Юрий Асланов от АФИС.
Тъкмо назад е ситуацията на извънпарламентарната десница, която преди месец беше определяна като съвсем сигурен призьор в идващия европарламент, а в този момент се е разделила с вярата даже за един мандат.
Това демонстрират данните от изследване на АФИС, извършено от 22-28 февруари измежду 1010 лица в 110 гнезда, от които в София – 18,8%; в регионалните центрове – 34,7%; в другите градове – 20,8%; в селата – 25,7%, прецизират от организацията на Юрий Асланов.
Българска социалистическа партия съумява да удържа позицията си на водач с 23,6 само че поддръжката за ГЕРБ минава под психическата граница от 20% от всички гласоподаватели.
За четвърти следващ месец Народното събрание затваря дъното на класацията с емблематично ниското доверие от 14%, изпреварвайки в отрицателната ранглиста съда и прокуратурата. Спада доверието във всички останали институции, в това число и в тези, които резервират позитивния си рейтинг – Националният омбудсман, президентът и Европейският съюз.
Тоталната делегитимация на институциите визира директно и индиректно и отношението към всичко обвързвано с държавността и публичните елити. Заподозрени, че обслужват мненията и позициите на елита, са потърпевши даже медиите, които също към този момент се подреждат в цифрата на структурите с негативен рейтинг.
Страничен остров на запазващо се доверие остава църквата.
Със скъсяването на дистанцията на времето до идното събитие – изборите за Европейски парламент – въпросителните за резултата, вместо да понижават, се усилват. Преди месец възможностите на обединението „ Обединени патриоти “ за един мандат бяха под въпрос, а в този момент единият мандат наподобява сигурен с опция за освен това. Тъкмо назад е ситуацията на извънпарламентарната десница, която преди месец беше определяна като съвсем сигурен призьор в идващия европарламент, а в този момент се е разделила с вярата даже за един мандат.
Разбира се, във връзка с тези две обединения би трябвало да се създадат някои ангажименти. Обединените патриоти могат да разчитат на триумф, единствено в случай че обединението оцелее в настоящия си единен формат – нещо, което, поради на скорошните изказвания на нейните водачи и разнопосочните им послания, сякаш е сложено на карта. Евентуалното независимо присъединяване на изборите на трите съставящия партии е обречено на неуспех. При извънпарламентарните десни обстановката е значително друга: механичният общ брой на обособените партии надвишава капацитета на цялото – обединеното дясно.
Има нова обстановка и при трите водещи обединения – Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи, които за момента са единствените сигурни кандидати за места в идващия Европейски парламент. Българска социалистическа партия съумява да удържа позицията си на водач, само че поддръжката за ГЕРБ минава под психическата граница от 20% от всички гласоподаватели. Докато поддръжката за Движение за права и свободи се резервира на устойчиви равнища, борбата за първото място към този момент е под знака на увеличаващото се преимущество на Българска социалистическа партия.
Има още няколко емпирични обстоятелството, които заслужават специфичен коментар. Това, че делът на евентуалните негласуващи и на тези, които не биха подкрепили никого, понижава е изцяло естествено. Все отново ние се приближаваме, а не се отдалечаваме от изборите. Но увеличеният дял на колебаещите се гласоподаватели на пръв взор буди неразбиране. Това обаче е единствено на пръв взор, тъй като данните в дълбочина обрисуват аргументите.
През февруари продължава процесът на утежняване на всеобщите оценки за социално-икономическото състояние, само че наклонността към този момент е в ускорителен режим. 61% от хората считат, че нещата в България се движат в неправилна посока. През декември предходната година този дял е възлизал на 54 на 100. Заедно с това с 4 пункта понижава делът на хората, които считат, че живеят по същия метод като всички останали, само че с 6 пункта нараства делът на тези, които преценят, че живеят по-зле. Рязко спада и равнището на оптимизма за бъдещето: на въпроса „ Как очаквате да живеете следващата година? “ – с 6% по-малко са отговорите „ По-добре “ и с 5% повече отговорите „ По-зле “.
Всичко това се отразило на така и така ниското доверие във всички институции. За четвърти следващ месец Народното събрание затваря дъното на класацията с емблематично ниското доверие от 14%, изпреварвайки в отрицателната ранглиста съда и прокуратурата. Спада доверието във всички останали институции, в това число и в тези, които резервират позитивния си рейтинг – Националният омбудсман, президентът и Европейският съюз. Тоталната делегитимация на институциите визира директно и индиректно и отношението към всичко обвързвано с държавността и публичните елити. Заподозрени, че обслужват мненията и позициите на елита, са потърпевши даже медиите, които също към този момент се подреждат в цифрата на структурите с негативен рейтинг. Страничен остров на запазващо се доверие остава църквата.
66% са гласоподавателите, които под друга форма се афишират за промяна на държавното управление (41% – за изключителни избори неотложно, 20% – за промяна на министрите и 5% а – за нов кабинет в границите на настоящия парламент). Идеята държавното управление да се резервира в настоящия си формат се поддържа от едвам 20 на 100. През септември предходната година този дял е възлизал на 38 на 100.
На фона на всичко това не е изненада, че крайното средство като деяние, определено от опозицията с напускането на Народното събрание, на този стадий се употребява със относително високо утвърждение – 63% – изцяло обяснимо поради на извънредно ниското равнище на доверието във висшата институция на властта. Твърде показателно е, че половината от одобряващите това деяние даже не са разбрали за какво тъкмо Българска социалистическа партия е напуснала Народното събрание. Сиреч разграничаването от активността на институцията, която не се употребява с утвърждението на хората, априори е възприето като нещо позитивно.
Съвсем разумно всичко това се трансформира в всеобща злост към статуквото и търсене на подобаващ инструмент за митинг, което се материализира в преимуществото на опозицията във връзка на идните евроизбори. По всичко проличава, че антипатията към статуквото и безредното предпочитание за каквато и да е смяна е на път да трансформира тези избори в залог за нещо по-голямо, в сравнение с те съставляват като значение за всекидневието на българските жители.
Тъкмо назад е ситуацията на извънпарламентарната десница, която преди месец беше определяна като съвсем сигурен призьор в идващия европарламент, а в този момент се е разделила с вярата даже за един мандат.
Това демонстрират данните от изследване на АФИС, извършено от 22-28 февруари измежду 1010 лица в 110 гнезда, от които в София – 18,8%; в регионалните центрове – 34,7%; в другите градове – 20,8%; в селата – 25,7%, прецизират от организацията на Юрий Асланов.
Българска социалистическа партия съумява да удържа позицията си на водач с 23,6 само че поддръжката за ГЕРБ минава под психическата граница от 20% от всички гласоподаватели.
За четвърти следващ месец Народното събрание затваря дъното на класацията с емблематично ниското доверие от 14%, изпреварвайки в отрицателната ранглиста съда и прокуратурата. Спада доверието във всички останали институции, в това число и в тези, които резервират позитивния си рейтинг – Националният омбудсман, президентът и Европейският съюз.
Тоталната делегитимация на институциите визира директно и индиректно и отношението към всичко обвързвано с държавността и публичните елити. Заподозрени, че обслужват мненията и позициите на елита, са потърпевши даже медиите, които също към този момент се подреждат в цифрата на структурите с негативен рейтинг.
Страничен остров на запазващо се доверие остава църквата.
Със скъсяването на дистанцията на времето до идното събитие – изборите за Европейски парламент – въпросителните за резултата, вместо да понижават, се усилват. Преди месец възможностите на обединението „ Обединени патриоти “ за един мандат бяха под въпрос, а в този момент единият мандат наподобява сигурен с опция за освен това. Тъкмо назад е ситуацията на извънпарламентарната десница, която преди месец беше определяна като съвсем сигурен призьор в идващия европарламент, а в този момент се е разделила с вярата даже за един мандат.
Разбира се, във връзка с тези две обединения би трябвало да се създадат някои ангажименти. Обединените патриоти могат да разчитат на триумф, единствено в случай че обединението оцелее в настоящия си единен формат – нещо, което, поради на скорошните изказвания на нейните водачи и разнопосочните им послания, сякаш е сложено на карта. Евентуалното независимо присъединяване на изборите на трите съставящия партии е обречено на неуспех. При извънпарламентарните десни обстановката е значително друга: механичният общ брой на обособените партии надвишава капацитета на цялото – обединеното дясно.
Има нова обстановка и при трите водещи обединения – Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи, които за момента са единствените сигурни кандидати за места в идващия Европейски парламент. Българска социалистическа партия съумява да удържа позицията си на водач, само че поддръжката за ГЕРБ минава под психическата граница от 20% от всички гласоподаватели. Докато поддръжката за Движение за права и свободи се резервира на устойчиви равнища, борбата за първото място към този момент е под знака на увеличаващото се преимущество на Българска социалистическа партия.
Има още няколко емпирични обстоятелството, които заслужават специфичен коментар. Това, че делът на евентуалните негласуващи и на тези, които не биха подкрепили никого, понижава е изцяло естествено. Все отново ние се приближаваме, а не се отдалечаваме от изборите. Но увеличеният дял на колебаещите се гласоподаватели на пръв взор буди неразбиране. Това обаче е единствено на пръв взор, тъй като данните в дълбочина обрисуват аргументите.
През февруари продължава процесът на утежняване на всеобщите оценки за социално-икономическото състояние, само че наклонността към този момент е в ускорителен режим. 61% от хората считат, че нещата в България се движат в неправилна посока. През декември предходната година този дял е възлизал на 54 на 100. Заедно с това с 4 пункта понижава делът на хората, които считат, че живеят по същия метод като всички останали, само че с 6 пункта нараства делът на тези, които преценят, че живеят по-зле. Рязко спада и равнището на оптимизма за бъдещето: на въпроса „ Как очаквате да живеете следващата година? “ – с 6% по-малко са отговорите „ По-добре “ и с 5% повече отговорите „ По-зле “.
Всичко това се отразило на така и така ниското доверие във всички институции. За четвърти следващ месец Народното събрание затваря дъното на класацията с емблематично ниското доверие от 14%, изпреварвайки в отрицателната ранглиста съда и прокуратурата. Спада доверието във всички останали институции, в това число и в тези, които резервират позитивния си рейтинг – Националният омбудсман, президентът и Европейският съюз. Тоталната делегитимация на институциите визира директно и индиректно и отношението към всичко обвързвано с държавността и публичните елити. Заподозрени, че обслужват мненията и позициите на елита, са потърпевши даже медиите, които също към този момент се подреждат в цифрата на структурите с негативен рейтинг. Страничен остров на запазващо се доверие остава църквата.
66% са гласоподавателите, които под друга форма се афишират за промяна на държавното управление (41% – за изключителни избори неотложно, 20% – за промяна на министрите и 5% а – за нов кабинет в границите на настоящия парламент). Идеята държавното управление да се резервира в настоящия си формат се поддържа от едвам 20 на 100. През септември предходната година този дял е възлизал на 38 на 100.
На фона на всичко това не е изненада, че крайното средство като деяние, определено от опозицията с напускането на Народното събрание, на този стадий се употребява със относително високо утвърждение – 63% – изцяло обяснимо поради на извънредно ниското равнище на доверието във висшата институция на властта. Твърде показателно е, че половината от одобряващите това деяние даже не са разбрали за какво тъкмо Българска социалистическа партия е напуснала Народното събрание. Сиреч разграничаването от активността на институцията, която не се употребява с утвърждението на хората, априори е възприето като нещо позитивно.
Съвсем разумно всичко това се трансформира в всеобща злост към статуквото и търсене на подобаващ инструмент за митинг, което се материализира в преимуществото на опозицията във връзка на идните евроизбори. По всичко проличава, че антипатията към статуквото и безредното предпочитание за каквато и да е смяна е на път да трансформира тези избори в залог за нещо по-голямо, в сравнение с те съставляват като значение за всекидневието на българските жители.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ