Европейски иновационен съвет ще подкрепя малкия и среден бизнес
Брюксел основава Европейски иновационен съвет, който ще поддържа растежа на новаторските дребни и междинни предприятия. Целта е да бъде еластичен и леснодостъпен инструмент, където започващи компании, дребни и междинни предприятия да бъдат на едно гише и с достъп до бързо финансиране. 70% от бюджета му (10 милиарда евро) са предопределени за дребните и междинни предприятия.Съветът ще се добавя от Европейския институт за нововъведения и технологии, чрез неговите общности на знанието и нововъведенията, с доста мощно районно измерение. Това стана ясно на среща на еврокомисаря за нововъведенията, научните проучвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел и екипа на Българската стопанска камара по покана на ръководителя на БСК Радосвет Радев..
Предложеният бюджет за Европейския институт за нововъведения и технологии за новия работен интервал е в размер на 3 милиарда евро — с 600 милиона евро (или 25 %) повече спрямо актуалната стратегическа иновационна стратегия (2014—2020 г.). С него институтът ще финансира действия на съществуващите и новите общности на познание и нововъведения и ще поддържа потенциала за нововъведения на 750 висши образователни заведения. Ще започват и нови общности за нововъведения в предпочитани области, които ще бъдат подбрани съгласно смисъла им за целите в политиката за „ Хоризонт Европа “. Първите нови общности ще бъдат в региона на културните и креативните промишлености, като се възнамерява те да стартират активност през 2022 година В последните години креативните промишлености са разкрили над 6 пъти повече работни места от автомобилостроенето.
Въпреки новите благоприятни условия и увеличението на бюджетите, към момента липсват планови оферти от страните в Източна и Централна Европа. “Необходим е един финансов механизъм за съществуващите консорциуми, в който да могат да се причисляват страни от Източна и Централна Европа, а през идващите месеци ще се дискутира и обособен механизъм за обмяна на опит”, уточни Мария Габриел.
Експертите от БСК показаха, че бюрокрацията при подаване и отчитане на плановете, както на национално, по този начин и на европейско равнище отблъсква бизнеса и го демотивира, също така се следи и липса на синергия у другите институции. “Считаме, че е нужно да има координация на политиките, както на национално, по този начин и на европейско равнище, с цел да получи българският бизнес съответно и навременно консултиране, даже и чисто техническа помощ при кандидатстване”, сподели Светлана Дончева, шеф на Центъра за ръководство на планове към БСК.
“Друг проблем е несигурността у самите предприятия, че създават иновация в смисъла на европейското схващане. От друга страна, имат и обективно затруднение да регистрират към Национален статистически институт разноските за научноизследователска и развойна активност (НИРД), доколкото условията на счетоводните стандарти се разграничават за НИРД с дефиницията към статистиката”, уточни зам.-председателят и основен финансов шеф на БСК Станислав Попдончев.
“Напълно съм съгласна в вашите констатации. За мен основната дума е бързо”, уточни комисар Габриел и изясни, че с екипа й са си сложили за цел оптимално да опростят процесите. Комисар Габриел уточни още, че работят по основаването на единна платформа с цялата информация.
Предложеният бюджет за Европейския институт за нововъведения и технологии за новия работен интервал е в размер на 3 милиарда евро — с 600 милиона евро (или 25 %) повече спрямо актуалната стратегическа иновационна стратегия (2014—2020 г.). С него институтът ще финансира действия на съществуващите и новите общности на познание и нововъведения и ще поддържа потенциала за нововъведения на 750 висши образователни заведения. Ще започват и нови общности за нововъведения в предпочитани области, които ще бъдат подбрани съгласно смисъла им за целите в политиката за „ Хоризонт Европа “. Първите нови общности ще бъдат в региона на културните и креативните промишлености, като се възнамерява те да стартират активност през 2022 година В последните години креативните промишлености са разкрили над 6 пъти повече работни места от автомобилостроенето.
Въпреки новите благоприятни условия и увеличението на бюджетите, към момента липсват планови оферти от страните в Източна и Централна Европа. “Необходим е един финансов механизъм за съществуващите консорциуми, в който да могат да се причисляват страни от Източна и Централна Европа, а през идващите месеци ще се дискутира и обособен механизъм за обмяна на опит”, уточни Мария Габриел.
Експертите от БСК показаха, че бюрокрацията при подаване и отчитане на плановете, както на национално, по този начин и на европейско равнище отблъсква бизнеса и го демотивира, също така се следи и липса на синергия у другите институции. “Считаме, че е нужно да има координация на политиките, както на национално, по този начин и на европейско равнище, с цел да получи българският бизнес съответно и навременно консултиране, даже и чисто техническа помощ при кандидатстване”, сподели Светлана Дончева, шеф на Центъра за ръководство на планове към БСК.
“Друг проблем е несигурността у самите предприятия, че създават иновация в смисъла на европейското схващане. От друга страна, имат и обективно затруднение да регистрират към Национален статистически институт разноските за научноизследователска и развойна активност (НИРД), доколкото условията на счетоводните стандарти се разграничават за НИРД с дефиницията към статистиката”, уточни зам.-председателят и основен финансов шеф на БСК Станислав Попдончев.
“Напълно съм съгласна в вашите констатации. За мен основната дума е бързо”, уточни комисар Габриел и изясни, че с екипа й са си сложили за цел оптимално да опростят процесите. Комисар Габриел уточни още, че работят по основаването на единна платформа с цялата информация.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ