Deutsche Welle: МерКрон и бъдещето на Европа
Брюксел. Пресконференция, изпълнена със символизъм - преди броени дни канцлерът на Федерална Република Германия Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон разискаха в Брюксел бъдещето на Европа. От това до каква степен сполучлива ще бъде взаимната им работа, зависи и триумфът на Европейския съюз, разяснява Deutsche Welle.
Тази конференцията, наподобява, е начало на огромната европейска дружба. Перфектната двойка на една сцена: индиферентният канцлер, с нейния величествен опит и младият президент, изпълнен с неизчерпаема сила. Той придава на съдействието нов подтик и възприятие за пресен лъх, а тя споделя с французина дълбоките си знания по европейска и интернационална политика. Заедно те са по-силни, в сравнение с поотделно.
Стартиране на френско-германския мотор
" Ако Германия и Франция желаят да работят дружно, тогава и Европа ще се движи напред. Това е причина за нашето взаимно бъдеще ", означи Макрон, който завоюва президентските избори в родината си като проевропейски претендент и в този момент се утвърждава в качеството си на водач в границите на първото си изказване на среща на високо ниво на Европейски Съюз в Брюксел.
С изявленията си френският държавен глава съживи духа на съдействието. Той подсети по какъв начин в миналото " остарелият канцлер " Хелмут Кол и някогашния президент Франсоа Митеран също са работили дружно един до друг в името на европейската концепция. В отговор Меркел, усмихваща се леко, само че видимо, съобщи, че с предишното се занимават историците, до момента в който нейната цел е да бъде открито решение за сегашното. И до момента в който Макрон произнасяше високопарна тирада, немският канцлер се опитваше да го сдържа, като не му разрешава да се отклонява от тематиките. Това може да се работи и в бъдеще: в търсене на баланс сред политическите въпроси и практическите цели.
Сигнал за единение
Германия и Франция още веднъж се утвърждават като движеща мощ в Европа. И в този момент е точният миг за това. След няколко години на политически безредици в Европейския съюз, продължителни рецесии и игнориране на проблемите на Европейски Съюз, би трябвало да бъде даден отговор на въпросите кои сме ние и къде желаеме да отидем?
Тук би трябвало да бъде заложен и един подигравателен въпрос - какъв брой от нас желаят да и отсега нататък да вървят дружно? Ангела Меркел даде отговор, споменавайки за " Европа 27 ". Макар и скучен, Брекзитът е неоспоримо събитие, което обаче не е фокус на европейската политика. Упълномощените да водят договарянията за " развода " сред Брюксел и Лондон би трябвало да изготвят всички детайлни решения по него, а по-късно държавните управления и водачите на страните от Общността - да одобряват окончателните решения. Британският министър председател Тереза Мей се опита да трансформира последната среща на върха на Европейски Съюз във конгрес на своите хрумвания и стремежи - ход, който срещна задоволително студен отпор.
Париж и Берлин от дълго време обмислят по какъв начин да конструират бъдещето, а не предишното. Може би няма да намерят революционни хрумвания, само че въпреки всичко има решителност за решение на вътрешните проблеми. " Европа би трябвало да пази по-добре жителите ", акцентира Макрон. И с това той няма поради единствено съдействието в региона на защитата, само че също и отбраната на европейската стопанска система от дъмпинг. Меркел се застъпва за свободната търговия и изрично се опълчва на протекционизма. В това отношение думите й са ориентирани против Съединени американски щати: в случай че Вашингтон не остави отворен пазара си за европейските компании, то и американският бизнес ще се сблъска със затворените порти на Европейски Съюз.
Лидерите на две страни, както и по-рано, слагат акцентите върху разнообразни проблеми, само че и двамата гледат в една посока. Те желаят задълбочаване на интеграцията в Европа, даже и това да докара до изменение на основополагащите закони на Европейски Съюз. Общността би трябвало да промени своите полезности и да стане по-солидарна, да убеди жителите на Европейски Съюз с действителни дейности, а не с думи. Ефектът от Брекзита към този момент отшумява и в страните от Европейски Съюз евроскептицизмът отслабва.
Щастливо бъдеще или въпреки всичко нещо ще се обърка?
Ако погледнем по какъв начин Меркел и Макрон единомислещо излагат възгледите си, ни се желае доста да повярваме в щастливото бъдеще. В избавителните хрумвания, които се появяват с помощта на огромните компликации. От въодушевлението и оптимизма, които струяха от последната среща на високо ниво в Брюксел на мнозина може би им се зави свят.
В обстановка, в която Европа е обезкуражена от рецесията с бежанците и Брекзит, а Доналд Тръмп всява още по-голяма нерешителност, се появява млад политик, които придава на единна Европа нова динамичност. Той също може да поеме на гърба си част от товара " водач на западния свят ", който с времето може да стане непостижим за Ангела Меркел. Един от образците: Макрон намерено изрече мнението си за източноевропейските страни, които смятат Европейски Съюз за своя каса, а солидарността - за улица с еднопосочно придвижване.
Но повишените упования може да доведат до отчаяние. За начало Макрон би трябвало да покаже във Франция, че може да убеди съгражданите си в нуждата от промени, преди да мисли за измененията в Европейски Съюз. Не бива прибързано да бъдат раздавани похвали. Но измежду съдружниците си Макрон може да разчита на немския канцлер, която работи на първо място прагматично и частично прозаично за реализиране на вероятното, и едвам по-късно се заема с визиите за далечното бъдеще. Ако имаме шанс, то дружно Макрон и Меркел може да се трансфорат в задоволително внушителна мощ, да слагат началото на нова епоха на непоклатимост - тази на " МерКрон ".
Превод и редакция: Тереза Герова
Тази конференцията, наподобява, е начало на огромната европейска дружба. Перфектната двойка на една сцена: индиферентният канцлер, с нейния величествен опит и младият президент, изпълнен с неизчерпаема сила. Той придава на съдействието нов подтик и възприятие за пресен лъх, а тя споделя с французина дълбоките си знания по европейска и интернационална политика. Заедно те са по-силни, в сравнение с поотделно.
Стартиране на френско-германския мотор
" Ако Германия и Франция желаят да работят дружно, тогава и Европа ще се движи напред. Това е причина за нашето взаимно бъдеще ", означи Макрон, който завоюва президентските избори в родината си като проевропейски претендент и в този момент се утвърждава в качеството си на водач в границите на първото си изказване на среща на високо ниво на Европейски Съюз в Брюксел.
С изявленията си френският държавен глава съживи духа на съдействието. Той подсети по какъв начин в миналото " остарелият канцлер " Хелмут Кол и някогашния президент Франсоа Митеран също са работили дружно един до друг в името на европейската концепция. В отговор Меркел, усмихваща се леко, само че видимо, съобщи, че с предишното се занимават историците, до момента в който нейната цел е да бъде открито решение за сегашното. И до момента в който Макрон произнасяше високопарна тирада, немският канцлер се опитваше да го сдържа, като не му разрешава да се отклонява от тематиките. Това може да се работи и в бъдеще: в търсене на баланс сред политическите въпроси и практическите цели.
Сигнал за единение
Германия и Франция още веднъж се утвърждават като движеща мощ в Европа. И в този момент е точният миг за това. След няколко години на политически безредици в Европейския съюз, продължителни рецесии и игнориране на проблемите на Европейски Съюз, би трябвало да бъде даден отговор на въпросите кои сме ние и къде желаеме да отидем?
Тук би трябвало да бъде заложен и един подигравателен въпрос - какъв брой от нас желаят да и отсега нататък да вървят дружно? Ангела Меркел даде отговор, споменавайки за " Европа 27 ". Макар и скучен, Брекзитът е неоспоримо събитие, което обаче не е фокус на европейската политика. Упълномощените да водят договарянията за " развода " сред Брюксел и Лондон би трябвало да изготвят всички детайлни решения по него, а по-късно държавните управления и водачите на страните от Общността - да одобряват окончателните решения. Британският министър председател Тереза Мей се опита да трансформира последната среща на върха на Европейски Съюз във конгрес на своите хрумвания и стремежи - ход, който срещна задоволително студен отпор.
Париж и Берлин от дълго време обмислят по какъв начин да конструират бъдещето, а не предишното. Може би няма да намерят революционни хрумвания, само че въпреки всичко има решителност за решение на вътрешните проблеми. " Европа би трябвало да пази по-добре жителите ", акцентира Макрон. И с това той няма поради единствено съдействието в региона на защитата, само че също и отбраната на европейската стопанска система от дъмпинг. Меркел се застъпва за свободната търговия и изрично се опълчва на протекционизма. В това отношение думите й са ориентирани против Съединени американски щати: в случай че Вашингтон не остави отворен пазара си за европейските компании, то и американският бизнес ще се сблъска със затворените порти на Европейски Съюз.
Лидерите на две страни, както и по-рано, слагат акцентите върху разнообразни проблеми, само че и двамата гледат в една посока. Те желаят задълбочаване на интеграцията в Европа, даже и това да докара до изменение на основополагащите закони на Европейски Съюз. Общността би трябвало да промени своите полезности и да стане по-солидарна, да убеди жителите на Европейски Съюз с действителни дейности, а не с думи. Ефектът от Брекзита към този момент отшумява и в страните от Европейски Съюз евроскептицизмът отслабва.
Щастливо бъдеще или въпреки всичко нещо ще се обърка?
Ако погледнем по какъв начин Меркел и Макрон единомислещо излагат възгледите си, ни се желае доста да повярваме в щастливото бъдеще. В избавителните хрумвания, които се появяват с помощта на огромните компликации. От въодушевлението и оптимизма, които струяха от последната среща на високо ниво в Брюксел на мнозина може би им се зави свят.
В обстановка, в която Европа е обезкуражена от рецесията с бежанците и Брекзит, а Доналд Тръмп всява още по-голяма нерешителност, се появява млад политик, които придава на единна Европа нова динамичност. Той също може да поеме на гърба си част от товара " водач на западния свят ", който с времето може да стане непостижим за Ангела Меркел. Един от образците: Макрон намерено изрече мнението си за източноевропейските страни, които смятат Европейски Съюз за своя каса, а солидарността - за улица с еднопосочно придвижване.
Но повишените упования може да доведат до отчаяние. За начало Макрон би трябвало да покаже във Франция, че може да убеди съгражданите си в нуждата от промени, преди да мисли за измененията в Европейски Съюз. Не бива прибързано да бъдат раздавани похвали. Но измежду съдружниците си Макрон може да разчита на немския канцлер, която работи на първо място прагматично и частично прозаично за реализиране на вероятното, и едвам по-късно се заема с визиите за далечното бъдеще. Ако имаме шанс, то дружно Макрон и Меркел може да се трансфорат в задоволително внушителна мощ, да слагат началото на нова епоха на непоклатимост - тази на " МерКрон ".
Превод и редакция: Тереза Герова
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ