ЕК критикува България за енергийните ѝ цели до 2030 г.
Брюксел желае България да увеличи задачите за дял на ВЕИ в енергийното ползване до 2030 година от заложените 25% на контрактуваните равнища за Европейски Съюз от 32%
© Mike Blake Произволно нахвърляни цифри, без ясна аргументация и метод за постигането им, ниски цели за енергийна успеваемост и ВЕИ, липса на проект за вложения, неразбираема тактика за диверсификация на газовите доставки и цялостно неявяване на ограничения за справяне с енергийната беднотия. Това е в резюме заключението на Европейската комисия по показания от България Национален проект за енергетиката и климата до 2030 година.
Конкретните рекомендации от Брюксел са 10 и би трябвало да бъдат изпълнени до края на 2019 година, с цел да бъде утвърден Националният проект. На базата на този документ ще бъде актуализирана и Енергийната тактика на страната ни, която ще бъде с небосвод до 2050 година и значително ще предопредели по какъв начин ще се развива България в идващите десетилетия.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък 170 страници и нищо
Основното неодобрение на Европейска комисия е, че в другояче обемния план на Национален проект за енергетиката и климата няма съвсем никаква конкретика за постигането на новите цели до 2030 година, които пък сами по себе си са мощно занижени по отношение на заложеното в директивите.
Специално внимание се обръща на това, че България е заложила да реализира единствено 25% дял на възобновимата сила в общото извънредно енергийно ползване на страната, в случай че съгласно Парижкото съглашение за климата тази цел е 27%, а възприетото от Европейски Съюз общо равнище е 32%. В същото време документът не дава визия по какъв начин ще се реализиран даже тези по-ниски цели за ВЕИ в обособените браншове. На процедура е посочено единствено, че при отоплението ще се разчита главно на изгарянето на дървесина и друга биомаса, а при производството на електрическа енергия нови слънчеви централи няма изобщо да се построяват.
Отправени са рекомендации към държавното управление да опрости административните тежести за потребление на възобновима сила за лични потребности, да предложи ограничения за внедряването на така наречен умни мрежи (smart grid), както и да изготви съответен график за понижаване на енергийната активност на стопанската система.
В мнението си Европейска комисия показва и нуждата от по-надеждна тактика за нашарване на доставките на природен газ, която в този момент включва единствено изброяването на няколко бъдещи плана. Същото се отнася и до нуклеарната сила - няма изясненост за опциите за нашарване на бъдещите доставки нуклеарно гориво, а във връзка с плана за АЕЦ " Белене " не са показани разбори за резултата от тази нова мощ върху стопанската система.
Критиките не престават с неналичието на ограничения за понижаване на нездравословните излъчвания от превоза и с неяснотата към източниците за финансиране. Няма и ограничения за насърчаването на частните вложения в енергетиката.
" Не е използвано "
Реакцията от Брюксел в действителност беше напълно предстояща, защото още при представянето на проекта в края на 2018-а стана ясно, че България е изпратила един проформа документ. Като цяло доста от детайлите на интегрирания проект, които засягат нововъведенията и децентрализирания модел на енергетиката, бяха оставени празни - с надпис " Не е използвано ". Например България изобщо не си беше сложила за цел да подсигурява, че след 10 години потребителите ще могат да вземат участие в енергийната система и да употребяват личното генериране на сила и новите технологии, в това число интелигентните измервателни уреди. Същото е ситуацията и с насърчаването на чистата сила, въвеждането на нисковъглеродни технологии, както и инфраструктура за превозване и предпазване на СО2.
© Mike Blake Произволно нахвърляни цифри, без ясна аргументация и метод за постигането им, ниски цели за енергийна успеваемост и ВЕИ, липса на проект за вложения, неразбираема тактика за диверсификация на газовите доставки и цялостно неявяване на ограничения за справяне с енергийната беднотия. Това е в резюме заключението на Европейската комисия по показания от България Национален проект за енергетиката и климата до 2030 година.
Конкретните рекомендации от Брюксел са 10 и би трябвало да бъдат изпълнени до края на 2019 година, с цел да бъде утвърден Националният проект. На базата на този документ ще бъде актуализирана и Енергийната тактика на страната ни, която ще бъде с небосвод до 2050 година и значително ще предопредели по какъв начин ще се развива България в идващите десетилетия.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък 170 страници и нищо
Основното неодобрение на Европейска комисия е, че в другояче обемния план на Национален проект за енергетиката и климата няма съвсем никаква конкретика за постигането на новите цели до 2030 година, които пък сами по себе си са мощно занижени по отношение на заложеното в директивите.
Специално внимание се обръща на това, че България е заложила да реализира единствено 25% дял на възобновимата сила в общото извънредно енергийно ползване на страната, в случай че съгласно Парижкото съглашение за климата тази цел е 27%, а възприетото от Европейски Съюз общо равнище е 32%. В същото време документът не дава визия по какъв начин ще се реализиран даже тези по-ниски цели за ВЕИ в обособените браншове. На процедура е посочено единствено, че при отоплението ще се разчита главно на изгарянето на дървесина и друга биомаса, а при производството на електрическа енергия нови слънчеви централи няма изобщо да се построяват.
Отправени са рекомендации към държавното управление да опрости административните тежести за потребление на възобновима сила за лични потребности, да предложи ограничения за внедряването на така наречен умни мрежи (smart grid), както и да изготви съответен график за понижаване на енергийната активност на стопанската система.
В мнението си Европейска комисия показва и нуждата от по-надеждна тактика за нашарване на доставките на природен газ, която в този момент включва единствено изброяването на няколко бъдещи плана. Същото се отнася и до нуклеарната сила - няма изясненост за опциите за нашарване на бъдещите доставки нуклеарно гориво, а във връзка с плана за АЕЦ " Белене " не са показани разбори за резултата от тази нова мощ върху стопанската система.
Критиките не престават с неналичието на ограничения за понижаване на нездравословните излъчвания от превоза и с неяснотата към източниците за финансиране. Няма и ограничения за насърчаването на частните вложения в енергетиката.
" Не е използвано "
Реакцията от Брюксел в действителност беше напълно предстояща, защото още при представянето на проекта в края на 2018-а стана ясно, че България е изпратила един проформа документ. Като цяло доста от детайлите на интегрирания проект, които засягат нововъведенията и децентрализирания модел на енергетиката, бяха оставени празни - с надпис " Не е използвано ". Например България изобщо не си беше сложила за цел да подсигурява, че след 10 години потребителите ще могат да вземат участие в енергийната система и да употребяват личното генериране на сила и новите технологии, в това число интелигентните измервателни уреди. Същото е ситуацията и с насърчаването на чистата сила, въвеждането на нисковъглеродни технологии, както и инфраструктура за превозване и предпазване на СО2.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ