България поиска диалог и сътрудничество с всички европейски държави във връзка с борбата с трафика на културни ценности
Брюксел. България изиска разговор и съдействие с всички европейски страни по отношение на битката с трафика на културни полезности. Това оповестиха от пресцентъра на Министерство на културата . Министърът на културата Боил Банов показа позицията на Република България в част „ Култура и аудиовизия “ на постоянното съвещание на Съвета на Европейски Съюз по обучение, юноша, просвета и спорт, което се организира в Брюксел през днешния ден.
В рамките на съвещанието с единогласие бе призната Резолюция на Съвета на Европейски Съюз по отношение на културното измерение на устойчивото развиване. Чрез нея се слага началото на развой за разработване на План за деяние по отношение на културното измерение на устойчивото развиване на нивото на Европейски Съюз и включването му в тактиката на Европейски Съюз за осъществяване на Програма 2030 на Организация на обединените нации. Планът за деяние следва да подсигурява координация сред културните и обвързваните с културата ограничения и подходи на нивото на Европейски Съюз и ще добавя работата на страните членки в това отношение.
Министрите на културата организираха обществен спор, отдаден на тематиката: „ Силни страни, иновационен капацитет и конкурентоспособност в международен мащаб на европейските културни, креативен и аудиовизуални промишлености “.
Споделено бе визията, че културните и креативен промишлености и по-специално - аудиовизуалният бранш, са в сърцевината на цифровия обединен пазар и са значими стълбове за икономическото и обществено развиване, като способстват директно за иновационния капацитет и конкурентоспособност на Съюза. Също по този начин те са избрани като основополагащи демократичното общество и еднаквост и в същото време образуват най-голямото благосъстояние - културното завещание за идващите генерации.
Идентифицирани бяха някои съществени провокации, пред които са изправени секторите, чието превъзмогване е допустимо посредством основаването на действителна и ефикасна европейска тактика за тези браншове за да се извлече цялостният стопански, иновационен и обществен капацитет на европейското наличие, с цел да бъде конкурентно в световен подтекст по резистентен метод.
„ Сегашният миг, съпътстващ идното правене на всеобхватна дълготрайна тактика за бъдещото индустриално развиване на Европа, е основен за разискването на това по какъв начин културните и креативен промишлености и по-специално - аудиовизуалният бранш, може да се нареждат с оглед и на по-общите политики на Европейски Съюз, с цел да построи Съюзът своето цифрово бъдеще и резистентен напредък ”, посочи министър Банов по време на обществения спор.
По самодейност на страната ни в дневния ред на съвещанието беше включена спомагателна точка, отдадена на положителните практики за отбрана на културното завещание, като беше показан образец за връщането на археологически предмети в страните на техния генезис. Министърът на културата показа информация и съответни резултати от сполучливото двустранно съдействие сред България и Германия. Той изрази специфична признателност и благодарност за професионализма от името на България към немските управляващи, благодарение на които стана допустимо връщането на над 200 артефакта в България през септември т.г.
В изявлението си министър Боил Банов предложи разговорът и работата сред държавните управления и институциите да бъдат развити освен на равнище Европейски Съюз, само че и с други европейски страни, които са основни за битката с противозаконния трафик и за попречване на дейности, които могат да застрашат общото културно завещание.
„ Подобно съдействие има действителна добавена стойност за европейския план и би трябвало да продължи да се управлява от дух на благосклонност и взаимност, с цел да запазим общото си културно завещание за бъдещите генерации “, добави министърът на културата. Той означи, че общата работа на всички равнища против трафика на културни полезности способства и за битката с други свързани форми на незаконна активност, като пране на пари, укриване на налози, проведена престъпност и финансиране на тероризма.
Предложената от Министър Банов тематика бе приветствана от Германия и Гърция, които напълно се причислиха към посочените от него пътища за съдействие в региона на битката с закононарушения към културното завещание.
По време на съвещанието бъдещото Хърватско председателство показа целите и работната си стратегия за интервала януари – юни 2020 година, които в областта на културата и аудиовизуалната политика включват ръководството на риска в региона на културното завещание, медийната просветеност, подвижността в региона на културните и креативен браншове и договарянията по Програма „ Творческа Европа 2021-2027 ”.
Естония и Австрия показаха информация за определените градове, които ще носят купата „ Европейска столица на културата “ през 2024 година, надлежно - Тарту и Бад Ишл.
В подтекста на транспонирането на Директива (ЕС) 2019/790 в националните законодателства на страните членки Франция обърна внимание на някои практики, които се срещат на национално равнище във връзка с сродните права на издателите и осведомителните организации в цифровата ера.
Италия изрази своето мнение, че наименованието на портфолиото на номинираната за еврокомисар Мария Габриел би трябвало да включва категорично думата „ просвета “, защото по този метод ще се възвърне смисълът на водещата роля на културата за бъдещето на Европа. В своите изявления редица страни членки на Европейски Съюз поддържаха предлагането на Италия. По-късно на пресконфиренция и ръководителят на Екологичен потенциал Давид Сасоли заяви, че „ доста “ министри на културата желаят към дилемите на еврокомисаря Мария Габриел да бъде добавена думата „ просвета “.
В рамките на съвещанието с единогласие бе призната Резолюция на Съвета на Европейски Съюз по отношение на културното измерение на устойчивото развиване. Чрез нея се слага началото на развой за разработване на План за деяние по отношение на културното измерение на устойчивото развиване на нивото на Европейски Съюз и включването му в тактиката на Европейски Съюз за осъществяване на Програма 2030 на Организация на обединените нации. Планът за деяние следва да подсигурява координация сред културните и обвързваните с културата ограничения и подходи на нивото на Европейски Съюз и ще добавя работата на страните членки в това отношение.
Министрите на културата организираха обществен спор, отдаден на тематиката: „ Силни страни, иновационен капацитет и конкурентоспособност в международен мащаб на европейските културни, креативен и аудиовизуални промишлености “.
Споделено бе визията, че културните и креативен промишлености и по-специално - аудиовизуалният бранш, са в сърцевината на цифровия обединен пазар и са значими стълбове за икономическото и обществено развиване, като способстват директно за иновационния капацитет и конкурентоспособност на Съюза. Също по този начин те са избрани като основополагащи демократичното общество и еднаквост и в същото време образуват най-голямото благосъстояние - културното завещание за идващите генерации.
Идентифицирани бяха някои съществени провокации, пред които са изправени секторите, чието превъзмогване е допустимо посредством основаването на действителна и ефикасна европейска тактика за тези браншове за да се извлече цялостният стопански, иновационен и обществен капацитет на европейското наличие, с цел да бъде конкурентно в световен подтекст по резистентен метод.
„ Сегашният миг, съпътстващ идното правене на всеобхватна дълготрайна тактика за бъдещото индустриално развиване на Европа, е основен за разискването на това по какъв начин културните и креативен промишлености и по-специално - аудиовизуалният бранш, може да се нареждат с оглед и на по-общите политики на Европейски Съюз, с цел да построи Съюзът своето цифрово бъдеще и резистентен напредък ”, посочи министър Банов по време на обществения спор.
По самодейност на страната ни в дневния ред на съвещанието беше включена спомагателна точка, отдадена на положителните практики за отбрана на културното завещание, като беше показан образец за връщането на археологически предмети в страните на техния генезис. Министърът на културата показа информация и съответни резултати от сполучливото двустранно съдействие сред България и Германия. Той изрази специфична признателност и благодарност за професионализма от името на България към немските управляващи, благодарение на които стана допустимо връщането на над 200 артефакта в България през септември т.г.
В изявлението си министър Боил Банов предложи разговорът и работата сред държавните управления и институциите да бъдат развити освен на равнище Европейски Съюз, само че и с други европейски страни, които са основни за битката с противозаконния трафик и за попречване на дейности, които могат да застрашат общото културно завещание.
„ Подобно съдействие има действителна добавена стойност за европейския план и би трябвало да продължи да се управлява от дух на благосклонност и взаимност, с цел да запазим общото си културно завещание за бъдещите генерации “, добави министърът на културата. Той означи, че общата работа на всички равнища против трафика на културни полезности способства и за битката с други свързани форми на незаконна активност, като пране на пари, укриване на налози, проведена престъпност и финансиране на тероризма.
Предложената от Министър Банов тематика бе приветствана от Германия и Гърция, които напълно се причислиха към посочените от него пътища за съдействие в региона на битката с закононарушения към културното завещание.
По време на съвещанието бъдещото Хърватско председателство показа целите и работната си стратегия за интервала януари – юни 2020 година, които в областта на културата и аудиовизуалната политика включват ръководството на риска в региона на културното завещание, медийната просветеност, подвижността в региона на културните и креативен браншове и договарянията по Програма „ Творческа Европа 2021-2027 ”.
Естония и Австрия показаха информация за определените градове, които ще носят купата „ Европейска столица на културата “ през 2024 година, надлежно - Тарту и Бад Ишл.
В подтекста на транспонирането на Директива (ЕС) 2019/790 в националните законодателства на страните членки Франция обърна внимание на някои практики, които се срещат на национално равнище във връзка с сродните права на издателите и осведомителните организации в цифровата ера.
Италия изрази своето мнение, че наименованието на портфолиото на номинираната за еврокомисар Мария Габриел би трябвало да включва категорично думата „ просвета “, защото по този метод ще се възвърне смисълът на водещата роля на културата за бъдещето на Европа. В своите изявления редица страни членки на Европейски Съюз поддържаха предлагането на Италия. По-късно на пресконфиренция и ръководителят на Екологичен потенциал Давид Сасоли заяви, че „ доста “ министри на културата желаят към дилемите на еврокомисаря Мария Габриел да бъде добавена думата „ просвета “.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ