Брутална намеса на държавата, популистка ценова политика, натиск върху частните

...
Брутална намеса на държавата, популистка ценова политика, натиск върху частните
Коментари Харесай

Колко струват на данъкоплатците грешните управленски решения в енергетиката


Брутална интервенция на страната, популистка ценова политика, напън върху частните компании - проблемите в енергетиката не престават трето десетилетие и въпреки през последните две години да има положителни стъпки към финансова стабилизация и ускорена либерализация, средата за бизнес в бранша остава сложна. Показва го продължаващото отдръпване на огромните задгранични вложители, както и множеството арбитражни каузи на частни енергийни компании против страната поради нарушени бизнес ползи.

На този декор политиците не престават да повтарят едни и същи заучени мантри - гьола на Белене, неприятните ЕРП-та, скъпите американски централи, неуправляемите ВЕИ-та, невъзможният газов пазар... И не престават да повтарят едни и същи неточности. Сумата единствено за консултантските улуги по интернационалните арбитражни каузи към края на 2016 година е за близо 36 млн. лева, съгласно тогавашния доклад на финансовто министерство. Отделно и неведнъж по-големи са глобите за страната при загуба на арбитража, което е правилото, най-малко до момента. Това са големи разноски, които плащаме всички ние - като консуматори на сила и като данъкоплатци

Пример 1: Над 1 милиарда лв. е залогът в предстоящ арбитраж поради прекъсване на договорката с ЧЕЗ

Най-пресен образец за политически напън са опитите за прекъсване на договорката за активите на ЧЕЗ в България. След отхвърли от концепцията за влизане на страната в договорката, ЧЕЗ и компанията покупател трябваше да преминат през препитване в парламентарната комисия по енергетика, основана беше и краткотрайна парламентарна комисия за следствие на събитията към договорката за ЧЕЗ.

Междувременно Народното събрание реши Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР) да има пълномощия да се произнася по търговски покупко-продажби. Част от депутатите - главно тези от левицата, разчетоха това като право на регулатора да стопира покупко-продажби сред частни търговски сдружения и в този момент се пробват да пренесат това право върху договорката за ЧЕЗ, макар че там към този момент има подписан контракт. И откакто стана ясно, че това не може да стане без написани правила по кое време, по какъв начин и коя договорка да бъде спирана, в този момент следва да се пишат критерии. А тъй като те ще бъдат писани и одобрявани от същите тези политици, може да се допусна каква голяма територия за субективизъм ще се отвори при сходни оценки в бъдеще.

Прехвърлянето на тези пълномощия към договорката с ЧЕЗ, която в юридически смисъл е завършена с сключване на контракта, би било още по-драстична интервенция в делата на частни компании и ще бъде мощен коз за чешката компания, която, към този момент е ясно, при положение на преустановяване на договорката ще заведе арбитражно дело против българската страна за цената на договорката – съгласно необфицилана информация за 360 млн. евро. Отделно компанията покупател Инерком също ще заведе арбитгражен иск за понесени вреди вследствие на направени разноски и пропуснати изгоди. Така залогът за политическото късогледство и нерешителността на ръководещите скача над 1 милиарда лв. и ще бъде платена от бюджета, т.е. От българските данъкоплатци.

Важно е да се напомни, че когато се продаваха остатъчните дялове на страната в електроразпределителните сдружения, нямаше никакви критерии - продажбата стана през борсата с единственият аршин най-високата цена. При покупко-продажби сред две частни компании обаче страната ще постанова критерии - това е цялостен нонсенс. Ефектът от тези самодейни начинания е точки в интерес на бъдещи искания на ЧЕЗ и подсигурява загуба за българската страна в вероятно ново арбитражно дело.

Пример 2: Над 2 милиарда лв. потъват в арбитражи с ЕРП-ата

Популистката ценова политика декапитализира предприятията от енергийния бранш. Най-потърпевши са електроразпределителните предприятия. И трите сдружения са преструктурирани, разноските и личният състав им са усъвършенствани, а вложенията в разпределителната мрежа - приблизително и ниско напрежение набъбнаха. Проблемът е обаче, че вследствие на рестриктивната ценова политика и честите промени в регулаторната рамка облагите на компаниите изчезнаха. Преди време от EVN разясниха, че в случай че през 2008 година от 100 лева сметка на потребителите сдружението е било отговорно за 17 лева, през 2013 година то е трябвало да обезпечава активността си с 13 лева, а към този миг този дял е паднал още повече. От ЧЕЗ пресмятат, че делът на компанията в сметка от 100 лева е едвам 9 лв.. Намаляването на този дял беше за сметка на увеличението на цените за произвеждане на електрическа енергия и на доставките и преноса от държавните НЕК и ЕСО. За да реализира това, регулаторът - преди ДКЕВР, в този момент КЕВР, просто свиваше приетите разноски за вложения на сдруженията - единствено за три години те бяха свити с над 17%. Това докара до нуждата сдруженията да теглят заеми, с цел да обезпечат нужните средства за вложения. Защото в това време регулаторът постанова санкции /които съдът най-често отхвърляше/ и даже стартира производства за лишаване на лицензи.

Така след години на ценови еквилибристики, непрекъснати промени на разпоредбите, инспекции и закани за лишаване на лицензи трите електроразпределителни компании заведоха арбитражни разделям в ICSID - Международния център за споразумяване на капиталови разногласия във Вашингтон.

Прегледът на документите на финансовото министерство сочи, че още през 2016 година в доклада за осъществяването на бюджета е посочен рискът от големи разноски за държавния бюджет при загуба на трите арбитражни каузи, заведени от електроразпределителните сдружения ЕВН, " Енерго-Про " и ЧЕЗ. Само по тях претенциите надвишават 2 милиарда лв..

Пример 3: Над 300 млн. евро по газовото дело против „ Булгартрансгаз “

Спорът сред „ Овергаз “ и „ Булгартрансгаз “ докара до слагане на условия от страна на Европейската комисия към България и в най-скоро време се чака решението на Съда на Европейски Съюз, по което страната ни ще понесе финансова глоба.

На закрито съвещание на Народното събрание през ноември предходната година (2017 г.) депутатите взеха решение България да не признава виновност по така наречен газово дело на Европейската комисия (ЕК) против " Булгаргаз ", " Булгартрансгаз " и Българския енергиен холдинг (БЕХ) за това, че са попречили други компании да получат достъп до газовата инфраструктура на страната.

Наказателна процедура стартира поради тъжба на " Овергаз " от 2011 година за това, че на компанията е отхвърлен достъп до газопреносната мрежа. Стартът на следствието бе през 2013 година, а две години по-късно, през 2015 година Европейска комисия формулира констатацията си за нарушаване. Към момента Европейска комисия не счита предложенията на държавното управление за задоволителни, с цел да се усъвършенства обстановката на газовия пазар.

Европейската комисия настояваше за гарантиране на свободата на пазара България да продаде мажоритарния дял в " Булгартрансгаз ". Правителството от своя страна искаше да се приватизира миноритарен дял с право на вложителя на несъгласие по значимите решения в сдружението. Именно заради това недоразумение се стигна и до санкция за България.

Възможностите за кабинета при по този начин обрисуваната обстановка се лимитираха до две. Първата - да признае виновност и да сътрудничи с Европейска комисия, което води до намаяване на предстоящата санкция за България. Според специалисти това обаче е опция за предявяване на частни искове против " Булгартрансгаз " и " Булгаргаз " от фирмите, които са били засеганати от техните дейности. Очакваният цялостен размер на санкцията е 330 млн. евро, само че Европейска комисия се е съгласила да я понижи до 100 млн евро, в случай че България се обвърже с избрани ограничения. Признаването на виновност е една от тях, което би довело до понижение на санкциията до 70 млн. евро.

Втората опция още веднъж допуска съдействие с Европейска комисия, само че без признание на виновност. В този случай санкцията се допуска, че ще варира сред 80 и 100 млн. евро. В този случай обаче за сдруженията, които считат, че за наранени от дейностите на държавните компании ще е по-трудно да потвърдят пропуснати изгоди. Така България ще има повече причини да апелира решението на Европейска комисия пред Европейския съд. Ако обаче загуби обжаването, Съдът може да наложи цялостния размер на санкцията, а вредите за България, освен финансови, а и репутационни, ще бъдат доста по-големи.

Пример 4: Над 3 милиарда лв. ще заплати страната при едностранно преустановяване на договорите с американски централи

Преди повече от година НЕК с дейното подпомагане на енергийното министерство организира договаряния с Топлоелектрическа централа „ ЕЙ И Европейски Съюз Гълъбово “ и Топлоелектрическа централа „ Контур Глобал Марица Изток 3 “, вследствие на което бяха предоговорени някои от изискванията по договорите, свързани със заплащането на студения запас. отпреди няколко години. Резултатът е понижаване на разноските на НЕК със 100 млн. лева годишно за 10 годишен интервал.

Работодателските организации обаче натискат държавното управление да приключи предварително дълготрайните контракти с двете централи. Това искане се поддържа и декларира и от ръководителя на енергийната комисия към Народното събрание Делян Добрев.

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова неведнъж изяснява, че в случай че страната ни едностранно приключи дълготрайните контракти с двете американски централи, съгласно експертни калкулации ще би трябвало да понесе финансова вреда от към 3 милиарда лева Факт е, че в изискванията на либерализация евентуално ще се наложат промени в връзките с двата американски Топлоелектрическа централа, само че тази смяна не може да бъде за сметка на загуби за вложителите. По мнението на Петкова, а и на множеството анализатори, решението е в договаряния и търсене на компромисно решение, което да бъде преференциално и за двете страни. Такъв вид е заплащането за разлики, като от фонда " Сигерност на електроенергийната система " се покрива разликата сред пазарната цена и цената, записана в договорите.

Тъй като централите в Маришкия басейн създават към 40 – 45 % от електрическата енергия в България, в тази ситуация така наречен огромни консуматори на еленергия може да нанесе вреди на целия електроенергиен пазар. Така резултатът от тяхното искане за преустановяване на договорите може да докара до съществени проблеми - освен финансови вреди за държавния бюджет, само че и до рецесия в бранша, от която някои от индустриалните консуматори също може да понесат тежки загуби.

Примерите могат да бъдат продължени с 5-ти - арбитражът с съветската " Атомстройекспорт " за АЕЦ " Белене ", по който страната ни бе наказана и заплати 550 млн.евро /1 милиарда лева/; 6-ти - загубите, които понесоха 274 дребни ВЕИ-та, откакто попаднаха в клопката на параграф 18 на Закона за енергетиката; 7-ми - прекъсването на плановете " Южен поток " и " Бургас-Александруполис ", които не престават да гълтат пари на страната и по които сътрудниците - Русия и Гърция, имат претенции; 8-ми - опитите за блокиране и бавенето на процедурите по плана за газова връзка с Гърция и така нататък

При всички случаи става въпрос за големи суми - за милиарди. Това, че ще ги заплати страната, значи че плащаме всички като данъкоплатци, значи също, че тези разноски ще " изядат " пари, които другояче ще отидат за обществено подкрепяне, за инвалидите, за пенсии, за обучение, за опазване на здравето и за просвета - браншове, които се финансират от държавния бюджет и за които все не доближават средства.

Източник: 3e-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР