Броят на милиардерите по света и размерът на тяхното богатство

Броят на милиардерите по света и размерът на тяхното благосъстояние би трябвало да се редуцират на половина до 2030 година посредством по-високо облагане и други политики. Това е едно от острите послания в обичайния отчет за икономическите неравенства на организацията " Оксфам ". Всяка година той се разгласява по време на годишната среща на Световния стопански конгрес.

Докато в Давос водачите в бизнеса и политиката поддържат приповдигнат звук, нищейки огромните провокации на нашето време – от възобновяване на Украйна до оправянето с световното стопляне – от години " Оксфам " и други организации смъкват тона на полемиката посредством подчертаване на избрани обстоятелства.

От 2020 година насам инфлацията е довела до в действителност спад в приходите 1,7 милиарда служащи по целия свят, до момента в който положението на милиардерите се е увеличавало с 2,7 милиарда $ на ден. По-високите цени на храни и горива, плащани от потребителите, са означавали рекордни облаги за корпорациите в тези браншове. Посредством разнообразни измами най-богатите хора на планетата, като Илон Мъск и Джеф Безос, заплащат надлежно малко над 3 % и под 1 % действителни налози върху рекордните си приходи, до момента в който тези на продавачи в Уганда са облагани с 40 на 100.

Алекс Мейтланд – консултант на " Оксфам " по политиките за справяне с неравенствата и един от създателите на тазгодишния отчет " Оцеляване на най-богатите "

Как по този начин най-богатите хора на планетата усилват положението си с невиждани темпове в образно най-лошия миг - точно когато останалите 99 % би трябвало да се оправят с внезапно повишаване на сила и артикули от първа нужда?

Смятам, че икономическите неравенства се задълбочиха през последните години точно поради тези рецесии. Те се трансфораха във опция за богатите да станат по-богати. Милиардерите усилиха своето благосъстояние, не тъй като са станали по-умни или са работили повече, а тъй като служащите им са работили повече за същите тези пари.

За да отговорим на въпроса " Как стигнахме до тук ", би трябвало да стартираме от данъчното облагане, чиято тежест беше пренасочена от най-богатите към елементарния човек. Едва 4 цента от всеки събран за държавните бюджети $ идват от облагане на насъбрани средства. Беше изчислено, че Джеф Безос, да вземем за пример, е платил под 1 % действителен налог върху колосалните си приходи. В доста страни няма налог върху наследството и положението на най-богатите просто продължава да се натрупа.

През пандемията държавните управления вложиха в стопанските системи трилиони долари помощ, с цел да спасят работните места от затварянията. Това беше належащо, само че в доста случаи тази държавна помощ беше превърната в активи, които усилиха положението на притежателите на дялове от огромни компании, вместо да бъде ориентирана към благосъстоянието на чиновниците. На процедура помощта с общи средства, в това число посредством отпечатване на нови пари, усили положението на милиардери, което след това не се полза.

И всичко това продължава от доста време. Икономическата система награждава към този момент състоятелните. Най-богатите не престават да натрупат благосъстояние и е доста евентуално напълно скоро да имаме трилионер.

Което звучи изключително цинично, откакто поради пандемията за пръв път от четвърт век видяхме повишение на крайната беднотия - може би единственото следствие от неравенствата, с което финансовата система се справяше. Увеличаването на милиардерите и техните пари съответства с изпадането на 70 милиона души в последна беднотия единствено през 2020 година По критериите на Организация на обединените нации, такива хора живеят с под 2 $ дневно. Подобни данни се чакат и от обобщенията за 2022 година поради усилената от войната енергийна и продоволствена рецесия. От нея обаче също има печеливши.

Видяхме големи нараствания в цените на питателните артикули и енергоизточниците. Сигурен съм, че Вие и вашите слушатели също би трябвало да се справяте с това. Но да погледнем към облагите на най-големите хранителни и енергийни производители. 70 % от износа на зърно в международен проект се управлява от 4 корпорации, които в създалата се обстановка записват големи облаги. През 2022 година облагите им са се нараснали с 250 %. Какво се случва с тези пари? Инвестират ли се в възстановяване на работния развой и в заплати? Не, в нашата стопанска система те отиват посредством разнообразни принадлежности в джобовете на акционерите. Увеличават се доказателствата, че войната в Украйна се употребява от огромните компании като опрощение за повишаване на облагите.

Говорим и за добре познатия у нас термин " далавера ". Суровите материали фактически нарастват, само че нарасналата цена на крайния артикул, без значение дали приказваме за слънчогледово олио или природен газ, включва в себе си и солидното покачване в облагата на производителя, доставчика или и двете. " Оксфам " цитира данни, съгласно които сред 50 и 60 на 100 от инфлацията в Съединени американски щати, Англия и Австралия се дължи не на нараствания в разноските на огромния бизнес, а на нараствания в облагите му.

Не разполагаме с сходни данни за Европейския съюз, само че тук беше въведена обща самодейност за облагане на големите облаги на енергийните компании. Какви са другите решения на казуса с неравенствата?

Трябва да се замислим какво може да спре появяването им. Споменахме, че огромните корпорации могат да направляват пазара и цените, с цел да усилват положението на акционерите си. Има по какъв начин да понижим това въздействие и да демократизираме тези стратегически бизнеси. Достатъчно са доказателствата, че по-голямото посланичество на заетите в ръководството на компанията и собствеността й, даже единствено повече разнообразие в тази благосъстоятелност, понижава икономическото неравноправие.

Виждаме и по какъв начин дребния и междинен бизнес в доста браншове е задушен от преобладаващите корпорации, а можем да имаме надалеч по-демократична стопанска система. Друго тествано средство за понижаване на неравенствата са вложенията в обучение и опазване на здравето. Вместо това сега държавните управления по света възнамеряват бюджетни ограничавания за трилиони долари в тези сфери, които след това ще усилят неравенствата. Този развой може да бъде контриран и посредством по-справедливо облагане на облагите.

Въпреки че за неравенства и надути облаги се приказва повече, в това число в границите на срещите в Давос, положението на милиардерите и темповете на повишаването му само се усилват. Това постоянно не подхожда на излъскания имидж на събития като годишната среща на Световния стопански конгрес, който един български икономист тази седмица заключи с думите " Давос е място за оптимизъм ". Но дали този корпоративен оптимизъм не остава затворен в швейцарския курорт?

Събирането на хора от разнообразни страни, с цел да се борят с световните провокации е нещо хубаво. Но няма подозрение, че Давос е среща на елитите. Това е опция за най-богатите и техните корпорации да се срещнат с държавните управления и да направляват решенията им. Редно е да споделим, че " Оксфам " от 10 години насам има опцията да взе участие и да излъчва посланията си там. Но доста организации като огромни профсъюзи и други работен представители не са поканени.

Притеснителното са срещите в коридорите. Има разлика сред огромните презентации на сцената, отдадени на справяне с световното стопляне и неравенствата, и тайните сделки настрана от прожекторите. Но като цяло такива общи формати, каквито са да вземем за пример и срещите на Организация на обединените нации за климата, могат да се употребяват за потребен напън върху политиците.

Има ли по-фундаментален систематичен проблем, който може да бъде свързан от следния въпрос – по какъв начин можем да преодолеем провокации като световното стопляне в икономически модел, чийто пиедестал е непрекъснатият напредък на потреблението?

Със сигурност икономическият модел би трябвало да вмести потребностите на хората в лимитираните запаси, с които разполагаме. И тук, съгласно мен, въпросът не е толкоз в съществуването на напредък на изгодите, колкото в разпределението му. Вместо безусловно да приказваме за понижаване или прекъсване на растежа, може би би трябвало да се съсредоточим върху насочването на изгодите от растежа не към към този момент имащите, а към изпитващите компликации с базовите си разноски, с изхранването на фамилиите им и отопляването на домовете им.

По-високите налози за по-богатите са очевидното средство за преразпределение, в това число на икономическия напредък. Популярен мотив, изключително в страна като България е, че една корумпирана власт няма да употребява събраните пари за общото богатство, а ще ги открадне или насочи към доближените си богаташи. Нещо, което може да се схване и като произход на неравенствата. Има ли условия, с които би трябвало да се съобразим, преди да увеличим налозите?

Със сигурност би трябвало да имаме надеждна и виновна власт, с цел да можем да кажем, че парите от каквото и да е облагане, без значение дали върху приходите на богатите или посредством косвените налози, които всеки от нас заплаща, ще се употребяват в публичен интерес. Също по този начин виждаме, че корумпираните институции се повлияни точно от най-богатите, с цел да понижат размерът на техните налози и събираемостта им.

Едно средство, което загатваме с отчета, за повишение на надеждността на институциите е прозрачността на събраните и разходвани средства. Особено в спешни условия има огромен проблем с достъпа до такава информация, а тази бистрота поначало може да предотврати възникването на корупция. Но има позитивни примерни за страни с огромна беднотия като Нигерия и Гамбия, където тази бистрота се усъвършенства. Дори и да не решава напълно казуса с корупцията, това е усъвършенстване, което се случва след нужния напън.