Еврокомисията: Расте подкрепата на българите за развиващите се страни
Броят на българите, съгласно които на разрастващите се страни би трябвало да се оказва помощ, нараства. Това демонстрира изследване, показано през днешния ден от Европейската комисия.
Според 26 на 100 от българските жители този въпрос е извънредно значим, а за 46 на 100 е доста значим. Статистиката регистрира, че за последните две години се следи растеж от седем % на мненията измежду българските жители в поддръжка на разрастващите се страни. Въпреки това на общия декор в Европейски Съюз само в Естония жителите показват по-слаба поддръжка за бедните страни по света, предава Българска телеграфна агенция.
С осем на 100 се е повишил за последните две години броят на българите, съгласно които битката с бедността в света би трябвало да бъде измежду първостепенните задания на Европейски Съюз, тъй като това е в полза на Общността. Със седем на 100 е повишен броят на българските жители, съгласно които даването на помощ на разрастващите се страни е средство за битка с противозаконната миграция.
У нас се следи нарастване на броя на хората, съгласно които помощта за тези страни би трябвало да нарасне. Намалява броят на тези, които избират ограничение на помощите. Според данните българите са най-несъгласните в Европейски Съюз (72 на сто) с изказванието, че в персонално качество биха могли да имат някакъв принос в битката с бедността в разрастващите се страни.
Посочва се, че единствено в три страни от Европейски Съюз към и над половината жители обезпечават средства за организации за битка с бедността - Холандия (57 на сто), Швеция (54 на сто) и Малта (50 на сто). На противоположната страна са България и Румъния (по два процента) и Латвия (3 на сто).
Данните демонстрират, че в последните две години в 14 страни от Европейски Съюз сензитивно се е нараснал броят на хората, съгласно които на разрастващите се страни би трябвало да се оказва помощ като мярка против миграцията. Тази смяна в мненията е най-видима в Малта, Гърция и България. Над половината европейци са на мнение, че в персонално качество могат да допринесат за разрастващите се страни, да вземем за пример като дават средства на организации с нестопанска цел или поставят непринуден труд.
На въпроса дали битката с бедността в разрастващите се страни би трябвало да бъде задача за Европейски Съюз, 70 на 100 от участниците в допитването са дали отговор утвърдително. Гражданите на Латвия и на Естония са най-сдържани по този въпрос, като естонците и чехите не са съгласни и че политиката за развиване е добър метод за превъзмогване на бедността в разрастващите се страни.
Според 26 на 100 от българските жители този въпрос е извънредно значим, а за 46 на 100 е доста значим. Статистиката регистрира, че за последните две години се следи растеж от седем % на мненията измежду българските жители в поддръжка на разрастващите се страни. Въпреки това на общия декор в Европейски Съюз само в Естония жителите показват по-слаба поддръжка за бедните страни по света, предава Българска телеграфна агенция.
С осем на 100 се е повишил за последните две години броят на българите, съгласно които битката с бедността в света би трябвало да бъде измежду първостепенните задания на Европейски Съюз, тъй като това е в полза на Общността. Със седем на 100 е повишен броят на българските жители, съгласно които даването на помощ на разрастващите се страни е средство за битка с противозаконната миграция.
У нас се следи нарастване на броя на хората, съгласно които помощта за тези страни би трябвало да нарасне. Намалява броят на тези, които избират ограничение на помощите. Според данните българите са най-несъгласните в Европейски Съюз (72 на сто) с изказванието, че в персонално качество биха могли да имат някакъв принос в битката с бедността в разрастващите се страни.
Посочва се, че единствено в три страни от Европейски Съюз към и над половината жители обезпечават средства за организации за битка с бедността - Холандия (57 на сто), Швеция (54 на сто) и Малта (50 на сто). На противоположната страна са България и Румъния (по два процента) и Латвия (3 на сто).
Данните демонстрират, че в последните две години в 14 страни от Европейски Съюз сензитивно се е нараснал броят на хората, съгласно които на разрастващите се страни би трябвало да се оказва помощ като мярка против миграцията. Тази смяна в мненията е най-видима в Малта, Гърция и България. Над половината европейци са на мнение, че в персонално качество могат да допринесат за разрастващите се страни, да вземем за пример като дават средства на организации с нестопанска цел или поставят непринуден труд.
На въпроса дали битката с бедността в разрастващите се страни би трябвало да бъде задача за Европейски Съюз, 70 на 100 от участниците в допитването са дали отговор утвърдително. Гражданите на Латвия и на Естония са най-сдържани по този въпрос, като естонците и чехите не са съгласни и че политиката за развиване е добър метод за превъзмогване на бедността в разрастващите се страни.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ