Брои ли някой кой поред ще е този вот на

Брои ли някой кой подред ще е този избор на съмнение против ГЕРБ? Едва ли изобщо има потребност. Измежду всички парламентарни принадлежности, вотът на съмнение е най-безсмисленият и минава през следните абсурдистки етапи.
Фаза 1
Избираш си тематика. Всички стават. Здравеопазване, вътрешна сигурност, енергетика, обществена политика, обучение - на всички места е леш, няма да сбъркаш. Обявяваш на специфична прескоференция, че искаш избор на съмнение. Тезата ти е, че нещата са зле.
Фаза 2
Цялата съпротива кима с глава: нещата са зле. Цитира се на места статистика, на места корупцийка, споделя се, че когато опозицията е била на власт всичко е било добре, а в този момент, когато не е на власт, нищо не е добре. Властта дава отговор, че не, таман противоположното, когато опозицията е била на власт нищо не е било добре, а в този момент, когато не е е на власт, в действителност нещата са добре.
Фаза 3
В трите утринни блокове са поканени по един народен представител от ръководството и един народен представител от опозицията. Единият от тях твърди, че нещата са зле, а другият, че нещата са добре. В другият утринен блок става таман противоположното: единият твърди, че нещата са добре, а другият че са зле. Тези диалози оставят бездънен отпечатък в публичното схващане и хората стартират да вървят угрижени по улиците, разсъждавайки по изказаните проблеми. Дали нещата са добре или зле? Може и да са добре. Освен в случай че не са зле.
Фаза 4
Отношение по вота на съмнение взема самият министър председател. Той тактически напомня, че всички проблеми на ръководството са заложени от ръководството на Българска социалистическа партия, които припомнят, че въпросните проблеми са заложени от по-предишното ръководство на ГЕРБ, на което министър председателят отвръща, че по-предишното ръководство на ГЕРБ е било минирано от проблемите, заложени от по-по-по-предишното ръководство на Българска социалистическа партия. Накрая всички се съгласяват, че е отговорен Сакскобургготски, само че това е нищо спрямо виновността на Костов, която е нищо спрямо виновността на Виденов, която е нищо спрямо виновността на Луканов, която е нищо спрямо виновността на комунизма, която е нищо спрямо виновността на турското иго, което е нищо спрямо избиването на болярските родове на княз Борис I, което е нищо спрямо разделянето на Римската империя на Западна и Източна, което е нищо спрямо първия пердах с камъни на пещерните хора, в които като ехтене отекват сеизмичните спорове сред власт и съпротива през днешния ден.
Фаза 5
Самият избор на съмнение. Ден, цялостен с нервна възбуденост и подготвеност за деяние. Всички изплещени неща в утринния блок се изплещват още един път в Народното събрание за по-сигурно. Накрая се гласоподава и, знамение на чудесата, тъй като ръководещата коалиция има повече депутати от опозицията, се гласоподава срещу и вотът на съмнение на минава.
Фаза 6
Минава ден-два, нещата се не помнят, хапва се заедно в Народното събрание и малко по малко се стига до Хераклитов абсурд - всичко тече, а нищо не се трансформира. Или в случай че предпочитате по този начин: Нищото тече, всичкото остава същото. Или в случай че предпочитате по този начин: цялостна тъпота.

Автор: Райко Байчев