От в. Над 55...Писателят дипломат Богомил Герасимов на 87 г.: Дължа отличното си здраве и на пирамидата, под която спя
Броени дни след 87-ия си рожден ден писателят Богомил Герасимов продължава да работи върху ново заглавие – престъпен разказ. Бившият ни дипломат в Мексико е в чудесно здраве, което поддържа с помощта на пирамидата, под която спи. Книгите му не престават да се харчат, а записките „ Дипломация в зоната на кактуса “ претърпяха няколко издания. Енигмата за гибелта на Людмила Живкова, която той разнищва в книгата си, продължава да буди интереса на читателите. Авторът нашумя през последните години с книгите си „ Капки в морето “, „ Мистерията Ева “, „ Тайнствената мощ на пирамидите “, „ Тайните на отвъдното “, „ Кукулкан слиза от небето “. За крими четивото, което е заело вниманието му, писателят не желае да приказва.
Г-н Герасимов, цветущ рожден ден на патерица! Какво ви поддържа в такова положително здраве?
- Пирамидата, под която дремя. Мнозина не имат вяра в нейната благотворна мощ върху човешкия организъм, само че тази мощ съществува. Много мои близки спят под пирамида по мое гледище, а резултатът е повече от насърчителен – постоянно са в добра кондиция, работоспособни са, в случай че се разболеят, прекарват заболяването по-леко. Този факт има своето научно пояснение, описал съм го в детайли в „ Тайнствената мощ на пирамидите “.
Това значи ли, че вие отричате намесата на лекарите при тежките заболявания или че сте недостижим от тях?
- Разбира се, че не. Аз самият изкарах тежка болест, бях опериран и съм доста признателен на лекарите, които ме лекуваха – във Военна болница доктор Илиян Илиев и неговият екип, доктор Шаламанов, в болница „ Свети Иван Рилски “ - доктор Дерижан. Много е способна и моята персонална лекарка, доктор Пони Евлогиева. Но пирамидата, под която дремя, оказа помощ да прекарам всичко това по-леко. Освен това аз съм доста витален, натоварвам се с работа и това не ми тежи. А въпреки всичко съм на 87 години! Човек би трябвало да води природосъобразен метод на живот, а пирамидата ще му помогне да се запази по-дълго време млад и здрав.
Вашите мемоари „ Дипломация в зоната на кактуса “ не се намират даже в антикварните магазини. Направихте ново допълнено издание. Какво прибавихте в него?
- Провокираха ме нездравите и неточни трудове на създатели, които си пишат каквото им пристигна мислено. Много измислици се появиха за Людмила Живкова и за хората, които работеха с нея. Изля се мръсотия върху почтени и честни хора, чиито имена бяха забъркани с прословутия фонд „ Културно завещание “. Някои от тях забъркаха и моето име в серия от материали в уважавани всекидневници, изкараха нещата по този начин, като че ли аз и други хора от средите на Людмила сме провокирали нейната преждевременна гибел. Вместо да давам отговор в периодическия щемпел, взех решение да го направя в книга - по този начин ще остане и за поколенията.
Богомил Герасимов
Продължават спекулациите към гибелта на Людмила Живкова. А тя си отиде в далечната 1981 година Защо съгласно вас хората се интересуват от нейната орис?
- Изписаха се тонове мастило за гибелта на Людмила. Какви ли не версии се стартират, коя от коя по-абсурдна. Някой ще каже: „ И какво от това? Починала е преди толкоз доста години! Защо не престават да й ровят костите? “. Отговорът е явен: Людмила Живкова е забележителна персона, чието място е непокътнато в историята. А за огромните персони е добре да се знае истината. Не единствено поради честността към историческата просвета. Напоследък прекалено много съмнителни създатели спекулират със гибелта на Людмила, желаят да я изкарат жертва на околните й сътрудници и другари, на които тя се доверяваше. Опитват се да потвърдят, че тъкмо те са я разочаровали и тя по тази причина е напуснала живота. Само че Людмила претърпя най-голямо отчаяние не от другари и сътрудници, на които разчиташе, а от татко си. И от партийната върхушка, която управляваше България и раболепно се подчиняваше на Москва. От тази насочна точка могат да се търсят аргументите за гибелта на Людмила.
2012 година. Богомил Герасимов пред паметника на Людмила Живкова в учебно заведение „ Людмила Живкова “ в Мексико
Вие сигурен ли сте по какъв начин тъкмо умира Людмила Живкова?
- Да, тъй като я познавах доста добре и бях контактувал с нея месец преди гибелта й. Естествено, не съм я видял с очите си нито по какъв начин се самоубива, нито по какъв начин някой я прострелва или й сипва отрова в чашата. За да отпаднат всички подозрения, би трябвало да се отворят архивите – да се разгласяват секретните документи, в случай че към момента има такива, да се обясни за какво не е правена аутопсия на натрупа. При всяка непредвидена гибел се прави аутопсия, още повече – на толкоз прочут човек. Дори е било неразрешено да се вземат проби от натрупа й. Ако бяха взети, в този момент можеше да се откри погълнала си е тя сънотворно, в което аз надълбоко имам вяра, или не. Затова би трябвало да се направи ексхумация. Тоест да се подходи професионално. За жал, до момента ни един общественик не се е разпоредил това да стане. Затова версиите за гибелта на Людмила се множат, а знайни и незнайни писачи търсят подозрително ентусиазъм в тази тематика.
Българинът търси четива, свързани с времето на Тодор Живков – дали от тъга по тоталитарния строй, или от жълто любознание?
- Това е нашата история. И да желаеме, и да не желаеме, Тодор Живков си остава държавникът, най-дълго управлявал България. И руснаците четат за Брежнев. И французите обичат да се ровят в живота на Наполеон. Няма нищо неприятно в този интерес. Факти, феномени, събития от времето на Тодор Живков към момента не са осветлени. Та белким знаем всичко за партизанското придвижване или за събитията на самия 9 септември 1944 година?! Моят починал татко беше партизанин, споделял ми е обстоятелства, за които никой до момента не подозира. Все още българинът не се е наситил на привилегията, която му даде демокрацията – свободно да показва мнението си и да има достъп до всякаква информация. Мисля, че занапред ще бъдат изяснявани цели интервали от нашата история.
Вие сте два мандата дипломат в Мексико. Ставате непосредствен другар с двама мексикански президенти – Луис Ечеверия и Хосе Лопес Портильо. Не беше ли рисково за един дипломат на комунистическа страна да се сближава с такива хора?
- Естествено, че беше! Платих си с лихвите за това другарство! В България „ доброжелателни “ люде бяха пуснали слуха, че съм бил ухажор на брачната половинка на мексиканския президент Лопес Портильо, доня Кармен. Чисти клюки и злословия! Ако някой беше го взел насериозно, можех да пострадам. Приятелството с двамата президенти ми е дало толкоз доста и в персонален, и в професионален проект, че никакви неприятности, плод на доморасла злоба, не могат да го помрачат. Бях очевидец и участник в доближаването на България и Мексико – две страни, отдалечени на хиляди километри една от друга. А връзките ни бяха надали не като сред положителни съседи. Това другарство можеше да се трансформира в база на извънредно потребен за България разговор за отварянето й към Латинска Америка и към света. Точно за това мечтаеше Людмила Живкова. Уви, хората, които управляваха България по това време, не бяха на нейното равнище и не можеха да схванат фантазиите и стремежите й! Те просто слугуваха на други идеали.
Вие самият сте били и член на Българска комунистическа партия, и както се споделя, част от тези, които ни управляваха по тоталитарно време.
- Да, бях член на Българска комунистическа партия, тъй като по това време това беше наложително изискване, с цел да работиш в дипломацията и въобще да вървиш напред в специалността си. Но прекомерно млад, едвам 30-годишен, аз имах шанса да поживея в Лондон като младши посланик в нашата задача. Пет години изкарах там. А всеки естествен човек, докоснал се най-малко един път до британската народна власт, приема нейните правила като свои лични хрумвания и заживява съгласно нормите на британското общество. За това също съм разказал в книгите си. И до ден сегашен съм поддръжник на британската народна власт, на британската просветителна система. Мисля, че можем да се поучим от нея, даже да я копираме – ще е потребно за нас.
Посланик Герасимов посреща Тодор Живков в Мексико
Познавали сте елита на комунистическа България. Кой беше политикът от това време, заслужил вашето най-високо почитание?
- Много хора заслужаваха почитание, тъй като работеха почтено и честно за България. Изключително доста оценявам външния министър Иван Башев – един освен квалифициран човек, само че и политик, изпреварил времето. Имах удоволствието като младши посланик да го посрещна в Лондон и да го разведа из английската столица. Той държеше българските дипломати да владеят езика на страната, където работят. А по това време – приказвам за началото на 60-те - не всички наши дипломати знаеха език. Политик с изключително персонално омагьосване бе министър-председателят Станко Тодоров – имах удоволствието да завеждам протокола на Министерски съвет по негово време. Тодоров бе добър и земен човек, който почиташе сътрудниците си. Умееше да изслушва и да се вслушва. И едвам тогава вземаше решения. Имаше превъзходна брачна половинка – журналистката Соня Бакиш, основен редактор на нашумялото тогава списание „ Жената през днешния ден “. Соня отиваше на работа пешком, а по телефона разказваше на мъжа си от какво се оплакват и са недоволни хората. Един превъзходен кмет на София беше Петър Междуречки, който преди да заеме този пост, беше дипломат в Западна Германия. Човек с доста необятна просвета и професионална подготовка. А какво да кажа за министъра на културата Георги Йорданов? И в този момент да идете на опера и спектакъл, ще го срещнете. Премиера не пропуща. Беше на „ ти “ с интелигенцията, а и сега доста създатели жалят, че той не е в ръководството.
Вече сте вън от дипломацията. Как преценявате актуалните ни дипломати?
- Между тях има прелестни хора. През 2012-а посетих Мексико и останах удивен от единствения български посланик, който работеше там – Милена Иванова. Изключително квалифициран експерт и превъзходен сътрудник. В момента тя е отпред на нашата задача в Дъблин. Неотдавна ми се наложи да потърся подпомагане от сътрудници в министерството, с цел да получа документ – оказаха ми го. Гилдията би трябвало да се почита между тях, с цел да я почитат и извън.
Поддържате ли връзка с вашите мексикански другари?
- За благополучие, президентът Луис Ечеверия е жив и здрав, на 96 година е. Общуваме по мейла. Той е с доста съхранена памет, единствено краката не го държат. През 2012-а, когато бях в Мексико, му гостувах и се разговорихме за предишното. Нищо не беше не запомнил. Той беше и си остава огромен другар на България. Поддържам връзка по мейла със сина на починалия президент Хосе Лопес Портильо – Хосе Рамон, както и с племенника на президента Антонио Угарте. Очаквам ги да дойдат на посетители в България.
Разговора води Ели КИРИЛОВА
Г-н Герасимов, цветущ рожден ден на патерица! Какво ви поддържа в такова положително здраве?
- Пирамидата, под която дремя. Мнозина не имат вяра в нейната благотворна мощ върху човешкия организъм, само че тази мощ съществува. Много мои близки спят под пирамида по мое гледище, а резултатът е повече от насърчителен – постоянно са в добра кондиция, работоспособни са, в случай че се разболеят, прекарват заболяването по-леко. Този факт има своето научно пояснение, описал съм го в детайли в „ Тайнствената мощ на пирамидите “.
Това значи ли, че вие отричате намесата на лекарите при тежките заболявания или че сте недостижим от тях?
- Разбира се, че не. Аз самият изкарах тежка болест, бях опериран и съм доста признателен на лекарите, които ме лекуваха – във Военна болница доктор Илиян Илиев и неговият екип, доктор Шаламанов, в болница „ Свети Иван Рилски “ - доктор Дерижан. Много е способна и моята персонална лекарка, доктор Пони Евлогиева. Но пирамидата, под която дремя, оказа помощ да прекарам всичко това по-леко. Освен това аз съм доста витален, натоварвам се с работа и това не ми тежи. А въпреки всичко съм на 87 години! Човек би трябвало да води природосъобразен метод на живот, а пирамидата ще му помогне да се запази по-дълго време млад и здрав.
Вашите мемоари „ Дипломация в зоната на кактуса “ не се намират даже в антикварните магазини. Направихте ново допълнено издание. Какво прибавихте в него?
- Провокираха ме нездравите и неточни трудове на създатели, които си пишат каквото им пристигна мислено. Много измислици се появиха за Людмила Живкова и за хората, които работеха с нея. Изля се мръсотия върху почтени и честни хора, чиито имена бяха забъркани с прословутия фонд „ Културно завещание “. Някои от тях забъркаха и моето име в серия от материали в уважавани всекидневници, изкараха нещата по този начин, като че ли аз и други хора от средите на Людмила сме провокирали нейната преждевременна гибел. Вместо да давам отговор в периодическия щемпел, взех решение да го направя в книга - по този начин ще остане и за поколенията.
Богомил Герасимов
Продължават спекулациите към гибелта на Людмила Живкова. А тя си отиде в далечната 1981 година Защо съгласно вас хората се интересуват от нейната орис?
- Изписаха се тонове мастило за гибелта на Людмила. Какви ли не версии се стартират, коя от коя по-абсурдна. Някой ще каже: „ И какво от това? Починала е преди толкоз доста години! Защо не престават да й ровят костите? “. Отговорът е явен: Людмила Живкова е забележителна персона, чието място е непокътнато в историята. А за огромните персони е добре да се знае истината. Не единствено поради честността към историческата просвета. Напоследък прекалено много съмнителни създатели спекулират със гибелта на Людмила, желаят да я изкарат жертва на околните й сътрудници и другари, на които тя се доверяваше. Опитват се да потвърдят, че тъкмо те са я разочаровали и тя по тази причина е напуснала живота. Само че Людмила претърпя най-голямо отчаяние не от другари и сътрудници, на които разчиташе, а от татко си. И от партийната върхушка, която управляваше България и раболепно се подчиняваше на Москва. От тази насочна точка могат да се търсят аргументите за гибелта на Людмила.
2012 година. Богомил Герасимов пред паметника на Людмила Живкова в учебно заведение „ Людмила Живкова “ в Мексико
Вие сигурен ли сте по какъв начин тъкмо умира Людмила Живкова?
- Да, тъй като я познавах доста добре и бях контактувал с нея месец преди гибелта й. Естествено, не съм я видял с очите си нито по какъв начин се самоубива, нито по какъв начин някой я прострелва или й сипва отрова в чашата. За да отпаднат всички подозрения, би трябвало да се отворят архивите – да се разгласяват секретните документи, в случай че към момента има такива, да се обясни за какво не е правена аутопсия на натрупа. При всяка непредвидена гибел се прави аутопсия, още повече – на толкоз прочут човек. Дори е било неразрешено да се вземат проби от натрупа й. Ако бяха взети, в този момент можеше да се откри погълнала си е тя сънотворно, в което аз надълбоко имам вяра, или не. Затова би трябвало да се направи ексхумация. Тоест да се подходи професионално. За жал, до момента ни един общественик не се е разпоредил това да стане. Затова версиите за гибелта на Людмила се множат, а знайни и незнайни писачи търсят подозрително ентусиазъм в тази тематика.
Българинът търси четива, свързани с времето на Тодор Живков – дали от тъга по тоталитарния строй, или от жълто любознание?
- Това е нашата история. И да желаеме, и да не желаеме, Тодор Живков си остава държавникът, най-дълго управлявал България. И руснаците четат за Брежнев. И французите обичат да се ровят в живота на Наполеон. Няма нищо неприятно в този интерес. Факти, феномени, събития от времето на Тодор Живков към момента не са осветлени. Та белким знаем всичко за партизанското придвижване или за събитията на самия 9 септември 1944 година?! Моят починал татко беше партизанин, споделял ми е обстоятелства, за които никой до момента не подозира. Все още българинът не се е наситил на привилегията, която му даде демокрацията – свободно да показва мнението си и да има достъп до всякаква информация. Мисля, че занапред ще бъдат изяснявани цели интервали от нашата история.
Вие сте два мандата дипломат в Мексико. Ставате непосредствен другар с двама мексикански президенти – Луис Ечеверия и Хосе Лопес Портильо. Не беше ли рисково за един дипломат на комунистическа страна да се сближава с такива хора?
- Естествено, че беше! Платих си с лихвите за това другарство! В България „ доброжелателни “ люде бяха пуснали слуха, че съм бил ухажор на брачната половинка на мексиканския президент Лопес Портильо, доня Кармен. Чисти клюки и злословия! Ако някой беше го взел насериозно, можех да пострадам. Приятелството с двамата президенти ми е дало толкоз доста и в персонален, и в професионален проект, че никакви неприятности, плод на доморасла злоба, не могат да го помрачат. Бях очевидец и участник в доближаването на България и Мексико – две страни, отдалечени на хиляди километри една от друга. А връзките ни бяха надали не като сред положителни съседи. Това другарство можеше да се трансформира в база на извънредно потребен за България разговор за отварянето й към Латинска Америка и към света. Точно за това мечтаеше Людмила Живкова. Уви, хората, които управляваха България по това време, не бяха на нейното равнище и не можеха да схванат фантазиите и стремежите й! Те просто слугуваха на други идеали.
Вие самият сте били и член на Българска комунистическа партия, и както се споделя, част от тези, които ни управляваха по тоталитарно време.
- Да, бях член на Българска комунистическа партия, тъй като по това време това беше наложително изискване, с цел да работиш в дипломацията и въобще да вървиш напред в специалността си. Но прекомерно млад, едвам 30-годишен, аз имах шанса да поживея в Лондон като младши посланик в нашата задача. Пет години изкарах там. А всеки естествен човек, докоснал се най-малко един път до британската народна власт, приема нейните правила като свои лични хрумвания и заживява съгласно нормите на британското общество. За това също съм разказал в книгите си. И до ден сегашен съм поддръжник на британската народна власт, на британската просветителна система. Мисля, че можем да се поучим от нея, даже да я копираме – ще е потребно за нас.
Посланик Герасимов посреща Тодор Живков в Мексико
Познавали сте елита на комунистическа България. Кой беше политикът от това време, заслужил вашето най-високо почитание?
- Много хора заслужаваха почитание, тъй като работеха почтено и честно за България. Изключително доста оценявам външния министър Иван Башев – един освен квалифициран човек, само че и политик, изпреварил времето. Имах удоволствието като младши посланик да го посрещна в Лондон и да го разведа из английската столица. Той държеше българските дипломати да владеят езика на страната, където работят. А по това време – приказвам за началото на 60-те - не всички наши дипломати знаеха език. Политик с изключително персонално омагьосване бе министър-председателят Станко Тодоров – имах удоволствието да завеждам протокола на Министерски съвет по негово време. Тодоров бе добър и земен човек, който почиташе сътрудниците си. Умееше да изслушва и да се вслушва. И едвам тогава вземаше решения. Имаше превъзходна брачна половинка – журналистката Соня Бакиш, основен редактор на нашумялото тогава списание „ Жената през днешния ден “. Соня отиваше на работа пешком, а по телефона разказваше на мъжа си от какво се оплакват и са недоволни хората. Един превъзходен кмет на София беше Петър Междуречки, който преди да заеме този пост, беше дипломат в Западна Германия. Човек с доста необятна просвета и професионална подготовка. А какво да кажа за министъра на културата Георги Йорданов? И в този момент да идете на опера и спектакъл, ще го срещнете. Премиера не пропуща. Беше на „ ти “ с интелигенцията, а и сега доста създатели жалят, че той не е в ръководството.
Вече сте вън от дипломацията. Как преценявате актуалните ни дипломати?
- Между тях има прелестни хора. През 2012-а посетих Мексико и останах удивен от единствения български посланик, който работеше там – Милена Иванова. Изключително квалифициран експерт и превъзходен сътрудник. В момента тя е отпред на нашата задача в Дъблин. Неотдавна ми се наложи да потърся подпомагане от сътрудници в министерството, с цел да получа документ – оказаха ми го. Гилдията би трябвало да се почита между тях, с цел да я почитат и извън.
Поддържате ли връзка с вашите мексикански другари?
- За благополучие, президентът Луис Ечеверия е жив и здрав, на 96 година е. Общуваме по мейла. Той е с доста съхранена памет, единствено краката не го държат. През 2012-а, когато бях в Мексико, му гостувах и се разговорихме за предишното. Нищо не беше не запомнил. Той беше и си остава огромен другар на България. Поддържам връзка по мейла със сина на починалия президент Хосе Лопес Портильо – Хосе Рамон, както и с племенника на президента Антонио Угарте. Очаквам ги да дойдат на посетители в България.
Разговора води Ели КИРИЛОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ