Екзакта: Понижава се процентът на твърдо решилите да гласуват избиратели
Броени дни преди вота, към 9 ноември, социологическа организация " Екзакта " записва стесняване на дяловете на твърдо решилите да гласоподават гласоподаватели. Техните дялове се връщат до равнищата, които регистрирахме при започване на акцията.
Ако при започване на ноември 49% от българите имаха вяра, че изборите ще бъдат почтени, то към 9 ноември този дял се свива до 43% .
Убедени в честността на вота са най-често гласоподавателите на Българска социалистическа партия - 77% от тях, а минимум имат вяра в честността на вота гласоподавателите на ГЕРБ - 18%. Сред политически апатичните българи пораства недоверието към честността на вота.
Настоящото проучване на " Екзакта " завърши на 9 ноември и мери декларативна подготвеност да се гласоподава за двата вота на 14 ноември, в границите на 47% до 48% . Твърдо решилите да гласоподават, само че към момента колебаещи се за кого да дадат гласа си, както за президент, по този начин и за парламент, не понижават през последните седмици. Техният дял остава в границите на 8% - 9% от твърдо решилите да гласоподават. Това несъмнено привнася детайл на неопределеност до деня на вота, тъй като става дума за стимулирани да гласоподават гласоподаватели, които ще решат кого да поддържат в последния вероятен миг.
В съпоставяне с проучването на " Екзакта " от началото на акцията (към 14 октомври), в настоящето проучване записваме по-ниска декларативна интензивност измежду младите на възраст до 30 години. Младите българи заявяват малко по-висок интерес към парламентарния избор , спрямо президентския.
От актуалното проучване е видно, че твърдо решилите да гласоподават за президент са по-често на възраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в обитаемоте места отвън столицата. Сред твърдо решилите да гласоподават и избралите кого да поддържат на парламентарния избор, има по-често висшисти, поданици на градовете регионални центрове и хора на възраст над 30 години.
В актуалното проучване се записва по какъв начин в крайната фаза на акцията се трансформира мобилизацията на партийните електорати. С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи , а към високи равнища на готовност в края на акцията се доближават електоратите на Има Такъв Народ, и на ИБГНИ. Очакваме до самия ден на вота да протича готовност както на гласоподавателите на Политическа партия, по този начин и на тези на Демократична България.
ВОТЪТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ
Сред твърдо решилите да гласоподават за президент и избралите кого да поддържат, кандидат-президентската двойка Румен Радев/Илияна Йотова получава 48,0%, а Анастас Герджиков /Невяна Митева – 27,9%. Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9,0%, а четвърти -. Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе с 6,8%. Кандидат-президентската двойка на Възраждане Костадин Костадинов и Елена Гунчева получава 2,4%, а тази на Вътрешна македонска революционна организация - Милен Михов и Мария Цветкова – 2,3%. 0,4% показват, че ще гласоподават с „ Не поддържам никого”, а общо 3,2% показват, че ще гласоподават за други претенденти.
Румен Радев и Илияна Йотова получават цялостна поддръжка от гласоподавателите на Българска социалистическа партия и съвсем 90 процентова поддръжка от електората на Има Такъв Народ, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86% от гласоподавателите на Политическа партия заявяват поддръжка за Румен Радев. Анастас Герджиков и Невяна Митева получават близо 90% поддръжка от гласоподавателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на гласоподаватели от Демократична България и от Вътрешна македонска революционна организация. 97% от гласоподавателите на Движение за права и свободи поддържат за президент Мустафа Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от гласоподавателите на Демократична България.
ВОТЪТ ЗА ПАРЛАМЕНТ
Пет дни преди вота за парламент, ГЕРБ резервира позицията си на първа политическа мощ с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласоподават и избралите кого да поддържат. Изследванията от началото на акцията записват гладко разширение на електоралната поддръжка за ГЕРБ.
Оспорвана остава борбата за второто място сред Политическа партия и Българска социалистическа партия. Избирателите на Българска социалистическа партия са свръхмобилизирани, само че с непрогнозируем % присъединяване във вота поради вълната на КОВИД сега. Остава в действие и въпросът каква част от електората си ще съумеят да активизират Политическа партия. Към 9 ноември преднината на Политическа партия пред Българска социалистическа партия е минимална – от 0.7%. Електоралната поддръжка за Политическа партия е 16,2%, а тази за Българска социалистическа партия - 15,5%.
И двете обединения леко повишават електоралната си тежест през последната седмица на акцията. Това прави сложен отговорът на въпроса - кой сигурно ще е втори и кой-трети. Четвърти са Има Такъв Народ с електорална тежест от 11,5% и с висока готовност на електората. Пети са Движение за права и свободи с електорален дял от 9,9%, а шести Демократична България – с 9,6%.
Настоящото национално проучване на " Екзакта Рисърч Груп " е извършено в интервала от 6 до 9 ноември 2021 година измежду 1025 пълнолетни български жители в 91 обитаеми места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано “face to face” изявление. Максималната неточност при 50%-вите дялове е +/- 3%. Изследването е финансирано със лични средства на " Екзакта Рисърч Груп ". Съгласно член 205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс всяка медия, която употребява данни от актуалното изследване, е длъжна да оповестява информацията от това каре.
Забележка: Изследването е извършено на територията на РБългария и данните не включват информация за вота на гласоподавателите от чужбина!
Ако при започване на ноември 49% от българите имаха вяра, че изборите ще бъдат почтени, то към 9 ноември този дял се свива до 43% .
Убедени в честността на вота са най-често гласоподавателите на Българска социалистическа партия - 77% от тях, а минимум имат вяра в честността на вота гласоподавателите на ГЕРБ - 18%. Сред политически апатичните българи пораства недоверието към честността на вота.
Настоящото проучване на " Екзакта " завърши на 9 ноември и мери декларативна подготвеност да се гласоподава за двата вота на 14 ноември, в границите на 47% до 48% . Твърдо решилите да гласоподават, само че към момента колебаещи се за кого да дадат гласа си, както за президент, по този начин и за парламент, не понижават през последните седмици. Техният дял остава в границите на 8% - 9% от твърдо решилите да гласоподават. Това несъмнено привнася детайл на неопределеност до деня на вота, тъй като става дума за стимулирани да гласоподават гласоподаватели, които ще решат кого да поддържат в последния вероятен миг.
В съпоставяне с проучването на " Екзакта " от началото на акцията (към 14 октомври), в настоящето проучване записваме по-ниска декларативна интензивност измежду младите на възраст до 30 години. Младите българи заявяват малко по-висок интерес към парламентарния избор , спрямо президентския.
От актуалното проучване е видно, че твърдо решилите да гласоподават за президент са по-често на възраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в обитаемоте места отвън столицата. Сред твърдо решилите да гласоподават и избралите кого да поддържат на парламентарния избор, има по-често висшисти, поданици на градовете регионални центрове и хора на възраст над 30 години.
В актуалното проучване се записва по какъв начин в крайната фаза на акцията се трансформира мобилизацията на партийните електорати. С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи , а към високи равнища на готовност в края на акцията се доближават електоратите на Има Такъв Народ, и на ИБГНИ. Очакваме до самия ден на вота да протича готовност както на гласоподавателите на Политическа партия, по този начин и на тези на Демократична България.
ВОТЪТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ
Сред твърдо решилите да гласоподават за президент и избралите кого да поддържат, кандидат-президентската двойка Румен Радев/Илияна Йотова получава 48,0%, а Анастас Герджиков /Невяна Митева – 27,9%. Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9,0%, а четвърти -. Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе с 6,8%. Кандидат-президентската двойка на Възраждане Костадин Костадинов и Елена Гунчева получава 2,4%, а тази на Вътрешна македонска революционна организация - Милен Михов и Мария Цветкова – 2,3%. 0,4% показват, че ще гласоподават с „ Не поддържам никого”, а общо 3,2% показват, че ще гласоподават за други претенденти.
Румен Радев и Илияна Йотова получават цялостна поддръжка от гласоподавателите на Българска социалистическа партия и съвсем 90 процентова поддръжка от електората на Има Такъв Народ, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86% от гласоподавателите на Политическа партия заявяват поддръжка за Румен Радев. Анастас Герджиков и Невяна Митева получават близо 90% поддръжка от гласоподавателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на гласоподаватели от Демократична България и от Вътрешна македонска революционна организация. 97% от гласоподавателите на Движение за права и свободи поддържат за президент Мустафа Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от гласоподавателите на Демократична България.
ВОТЪТ ЗА ПАРЛАМЕНТ
Пет дни преди вота за парламент, ГЕРБ резервира позицията си на първа политическа мощ с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласоподават и избралите кого да поддържат. Изследванията от началото на акцията записват гладко разширение на електоралната поддръжка за ГЕРБ.
Оспорвана остава борбата за второто място сред Политическа партия и Българска социалистическа партия. Избирателите на Българска социалистическа партия са свръхмобилизирани, само че с непрогнозируем % присъединяване във вота поради вълната на КОВИД сега. Остава в действие и въпросът каква част от електората си ще съумеят да активизират Политическа партия. Към 9 ноември преднината на Политическа партия пред Българска социалистическа партия е минимална – от 0.7%. Електоралната поддръжка за Политическа партия е 16,2%, а тази за Българска социалистическа партия - 15,5%.
И двете обединения леко повишават електоралната си тежест през последната седмица на акцията. Това прави сложен отговорът на въпроса - кой сигурно ще е втори и кой-трети. Четвърти са Има Такъв Народ с електорална тежест от 11,5% и с висока готовност на електората. Пети са Движение за права и свободи с електорален дял от 9,9%, а шести Демократична България – с 9,6%.
Настоящото национално проучване на " Екзакта Рисърч Груп " е извършено в интервала от 6 до 9 ноември 2021 година измежду 1025 пълнолетни български жители в 91 обитаеми места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано “face to face” изявление. Максималната неточност при 50%-вите дялове е +/- 3%. Изследването е финансирано със лични средства на " Екзакта Рисърч Груп ". Съгласно член 205 (ал. 1-4) от Изборния кодекс всяка медия, която употребява данни от актуалното изследване, е длъжна да оповестява информацията от това каре. Забележка: Изследването е извършено на територията на РБългария и данните не включват информация за вота на гласоподавателите от чужбина!
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ