Екзакта: Плавно разширяване на подкрепата за ГЕРБ, минимална разлика между ПП и БСП
Броени дни преди вота, към 9 ноември, Екзакта дефинира ГЕРБ като първа политическа мощ с 24% от гласовете и оборване на второто място сред Политическа партия и Българска социалистическа партия, като разликата сред тях е от 0.7% към 9 ноември. Кандидат-президентската двойка Румен Радев/Илияна Йотова получава 48,0%, а Атанас Герджиков /Невяна Митева-Матеева -27,9%/, сочи най-новото проучване на социологическата организация.
Екзакта записва стесняване на дяловете на твърдо решилите да гласоподават гласоподаватели.Техните дялове се връщат до равнищата, които бяха регистрирани при започване на акцията. Подобни промени в навечерието на вота несъмнено отразяват особеностите на акцията от последните седмици - говорене близо до политическа нервност, опетняване на политическия конкурент с всевъзможни средства, липса на спор сред водещи политици по тематики от първокачествен интерес за хората.
Настоящото национално проучване на Екзакта Рисърч Груп е извършено в интервала от 6 до 9 ноември 2021 година измежду 1025 пълнолетни български жители в 91 обитаеми места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано " face to face " изявление. Максималната неточност при 50%-вите дялове е +/- 3%.
Изследването е финансирано със лични средства на " Екзакта Рисърч Груп ". То е извършено на територията на България и данните не включват информация за вота на гласоподавателите от чужбина.
Събитията в последно време пораждат подозрения в част от гласоподавателите по отношение на честността на вота. Ако при започване на ноември 49% от българите имаха вяра, че изборите ще бъдат почтени, то към 9 ноември този дял се свива до 43%. Убедени в честността на вота са най-често гласоподавателите на Българска социалистическа партия - 77% от тях, а минимум имат вяра в честността на вота гласоподавателите на ГЕРБ - 18% от тях. Сред политически апатичните българи пораства недоверието към честността на вота.
Избирателна интензивност
Декларативната подготвеност да се гласоподава за двата вота на 14 ноември е в границите на 47% до 48%. Твърдо решилите да гласоподават, само че към момента колебаещи се за кого да дадат гласа си, както за президент, по този начин и за парламент, не понижават през последните седмици. Техният дял остава в границите на 8% - 9% от твърдо решилите да гласоподават. Това несъмнено привнася детайл на неопределеност до деня на вота, тъй като става дума за стимулирани да гласоподават гласоподаватели, които ще решат кого да поддържат в последния вероятен миг.
В съпоставяне с проучването на Екзакта от началото на акцията (към 14 октомври), в настоящето проучване записваме по-ниска декларативна интензивност измежду младите на възраст до 30 години. Младите българи заявяват малко по-висок интерес към парламентарния избор, спрямо президентския.
От актуалното проучване е видно, че твърдо решилите да гласоподават за президент са по-често навъзраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в обитаемоте места отвън столицата.
Сред твърдо решилите да гласоподават и избиралите кого да поддържат на парламентарния избор, има по-често висшисти, поданици на градовете регионални центрове и хора на възраст над 30 години.
В актуалното проучване записваме по какъв начин в крайната фаза на акцията се трансформира мобилизацията на партийните електорати. С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи, а към високи равнища на готовност в края на акцията се доближават електоратите на Има Такъв Народ, и на ИБГНИ. Очакваме до самия ден на вота да протича готовност както на гласоподавателите на Политическа партия, по този начин и на тези на Демократична България.
Президентските избори у нас са мажоритарни и постоянно се дават като азбучен образец за какво е значим тъкмо този метод за избор на хората, които да упражняват властта в страната.
И финалът на настоящето издание на президентските избори потвърди, че водещите претенденти за държавен глава в мандата от 2022 до 2027 година в действителност се състезават мажоритарно.
Вотът за парламент
Пет дни преди вота за парламент, ГЕРБ резервира позицията си на първа политическа мощ с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласоподават и избралите кого да поддържат. Изследванията на Екзакта от началото на акцията записват гладко разширение на електоралната поддръжка за ГЕРБ.
Снимка: Екзакта
Оспорвана остава борбата за второто място сред Политическа партия и Българска социалистическа партия. Избирателите на Българска социалистическа партия са свръх мобилизирани, само че с непрогнозируем % присъединяване във вота поради вълната на КОВИД сега. Остава в действие и въпросът каква част от електората си ще съумеят да активизират Политическа партия. Към 9 ноември преднината на Политическа партия пред Българска социалистическа партия е минимална - от 0.7%. Електоралната поддръжка за Политическа партия е 16,2%, а тази за Българска социалистическа партия - 15,5%. И двете обединения леко повишават електоралната си тежест през последната седмица на акцията, демонстрират данните на Екзакта. Това прави сложен отговорът на въпроса - кой сигурно ще е втори и кой-трети. Четвърти са Има Такъв Народ с електорална тежест от 11,5% и с висока готовност на електората. Като съпоставяме сегашните данни на Екзакта с данните ни от началото на акцията, позволяваме опцията да има прикрит избор за Има Такъв Народ, поради метода по който беше разположена и коментирана тази групировка през последните месеци. Пети са Движение за права и свободи с електорален дял от 9,9%, а шести Демократична България - с 9,6%.
В последните дни на акцията, ИБГНИ втвърдяват електората си и, което е по-важно -ограничават " приключването " му към други партии. Това сега е единствената по-малка групировка, която " стъпва " на 4%-овата преграда.
Вотът за президент
Сред твърдо решилите да гласоподават за президент и избралите кого да поддържат, кандидат-президентската двойка Румен Радев/Илияна Йотова получава 48,0%, а Атанас Герджиков /Невяна Митева-Матеева -27,9%. В последните дни на акцията следим прочут растеж на поддръжката за кандидатурата на проф. Герджиков. Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9,0%, а четвърти -. Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе с 6,8%. Кандидат-президентската двойка на Възраждане Костадин Костадинов и Е.Гунчева получава 2,4%, а тази на Вътрешна македонска революционна организация - Милен Михов и Мария Цветкова - 2,3%.
0,4% показват, че ще гласоподават с " Не поддържам никого ", а общо 3,2% показват, че ще гласоподават задруги претенденти.
Румен Радев и Илияна Йотова получават цялостна поддръжка от гласоподавателите на Българска социалистическа партия и съвсем 90 процентова поддръжка от последователите на Има Такъв Народ, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86% от гласоподавателите на Политическа партия заявяват поддръжка за Румен Радев.
Атанас Герджиков и Невяна Митева получават близо 90 процентова поддръжка от гласоподавателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на гласоподаватели от Демократична България и от Вътрешна македонска революционна организация.
97% от гласоподавателите на Движение за права и свободи поддържат за президент Мустафа Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от гласоподавателите на Демократична България.
Екзакта записва стесняване на дяловете на твърдо решилите да гласоподават гласоподаватели.Техните дялове се връщат до равнищата, които бяха регистрирани при започване на акцията. Подобни промени в навечерието на вота несъмнено отразяват особеностите на акцията от последните седмици - говорене близо до политическа нервност, опетняване на политическия конкурент с всевъзможни средства, липса на спор сред водещи политици по тематики от първокачествен интерес за хората.
Настоящото национално проучване на Екзакта Рисърч Груп е извършено в интервала от 6 до 9 ноември 2021 година измежду 1025 пълнолетни български жители в 91 обитаеми места. Работено е със стратифицирана двустепенна извадка с квота по съществени социално-демографски признаци, която възпроизвежда структурата на популацията по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано " face to face " изявление. Максималната неточност при 50%-вите дялове е +/- 3%.
Изследването е финансирано със лични средства на " Екзакта Рисърч Груп ". То е извършено на територията на България и данните не включват информация за вота на гласоподавателите от чужбина.
Събитията в последно време пораждат подозрения в част от гласоподавателите по отношение на честността на вота. Ако при започване на ноември 49% от българите имаха вяра, че изборите ще бъдат почтени, то към 9 ноември този дял се свива до 43%. Убедени в честността на вота са най-често гласоподавателите на Българска социалистическа партия - 77% от тях, а минимум имат вяра в честността на вота гласоподавателите на ГЕРБ - 18% от тях. Сред политически апатичните българи пораства недоверието към честността на вота.
Избирателна интензивност
Декларативната подготвеност да се гласоподава за двата вота на 14 ноември е в границите на 47% до 48%. Твърдо решилите да гласоподават, само че към момента колебаещи се за кого да дадат гласа си, както за президент, по този начин и за парламент, не понижават през последните седмици. Техният дял остава в границите на 8% - 9% от твърдо решилите да гласоподават. Това несъмнено привнася детайл на неопределеност до деня на вота, тъй като става дума за стимулирани да гласоподават гласоподаватели, които ще решат кого да поддържат в последния вероятен миг.
В съпоставяне с проучването на Екзакта от началото на акцията (към 14 октомври), в настоящето проучване записваме по-ниска декларативна интензивност измежду младите на възраст до 30 години. Младите българи заявяват малко по-висок интерес към парламентарния избор, спрямо президентския.
От актуалното проучване е видно, че твърдо решилите да гласоподават за президент са по-често навъзраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в обитаемоте места отвън столицата.
Сред твърдо решилите да гласоподават и избиралите кого да поддържат на парламентарния избор, има по-често висшисти, поданици на градовете регионални центрове и хора на възраст над 30 години.
В актуалното проучване записваме по какъв начин в крайната фаза на акцията се трансформира мобилизацията на партийните електорати. С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават Българска социалистическа партия, ГЕРБ и Движение за права и свободи, а към високи равнища на готовност в края на акцията се доближават електоратите на Има Такъв Народ, и на ИБГНИ. Очакваме до самия ден на вота да протича готовност както на гласоподавателите на Политическа партия, по този начин и на тези на Демократична България.
Президентските избори у нас са мажоритарни и постоянно се дават като азбучен образец за какво е значим тъкмо този метод за избор на хората, които да упражняват властта в страната.
И финалът на настоящето издание на президентските избори потвърди, че водещите претенденти за държавен глава в мандата от 2022 до 2027 година в действителност се състезават мажоритарно.
Вотът за парламент
Пет дни преди вота за парламент, ГЕРБ резервира позицията си на първа политическа мощ с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласоподават и избралите кого да поддържат. Изследванията на Екзакта от началото на акцията записват гладко разширение на електоралната поддръжка за ГЕРБ.
Снимка: Екзакта Оспорвана остава борбата за второто място сред Политическа партия и Българска социалистическа партия. Избирателите на Българска социалистическа партия са свръх мобилизирани, само че с непрогнозируем % присъединяване във вота поради вълната на КОВИД сега. Остава в действие и въпросът каква част от електората си ще съумеят да активизират Политическа партия. Към 9 ноември преднината на Политическа партия пред Българска социалистическа партия е минимална - от 0.7%. Електоралната поддръжка за Политическа партия е 16,2%, а тази за Българска социалистическа партия - 15,5%. И двете обединения леко повишават електоралната си тежест през последната седмица на акцията, демонстрират данните на Екзакта. Това прави сложен отговорът на въпроса - кой сигурно ще е втори и кой-трети. Четвърти са Има Такъв Народ с електорална тежест от 11,5% и с висока готовност на електората. Като съпоставяме сегашните данни на Екзакта с данните ни от началото на акцията, позволяваме опцията да има прикрит избор за Има Такъв Народ, поради метода по който беше разположена и коментирана тази групировка през последните месеци. Пети са Движение за права и свободи с електорален дял от 9,9%, а шести Демократична България - с 9,6%.
В последните дни на акцията, ИБГНИ втвърдяват електората си и, което е по-важно -ограничават " приключването " му към други партии. Това сега е единствената по-малка групировка, която " стъпва " на 4%-овата преграда.
Вотът за президент
Сред твърдо решилите да гласоподават за президент и избралите кого да поддържат, кандидат-президентската двойка Румен Радев/Илияна Йотова получава 48,0%, а Атанас Герджиков /Невяна Митева-Матеева -27,9%. В последните дни на акцията следим прочут растеж на поддръжката за кандидатурата на проф. Герджиков. Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9,0%, а четвърти -. Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе с 6,8%. Кандидат-президентската двойка на Възраждане Костадин Костадинов и Е.Гунчева получава 2,4%, а тази на Вътрешна македонска революционна организация - Милен Михов и Мария Цветкова - 2,3%.
0,4% показват, че ще гласоподават с " Не поддържам никого ", а общо 3,2% показват, че ще гласоподават задруги претенденти.
Румен Радев и Илияна Йотова получават цялостна поддръжка от гласоподавателите на Българска социалистическа партия и съвсем 90 процентова поддръжка от последователите на Има Такъв Народ, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86% от гласоподавателите на Политическа партия заявяват поддръжка за Румен Радев.
Атанас Герджиков и Невяна Митева получават близо 90 процентова поддръжка от гласоподавателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на гласоподаватели от Демократична България и от Вътрешна македонска революционна организация.
97% от гласоподавателите на Движение за права и свободи поддържат за президент Мустафа Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от гласоподавателите на Демократична България.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ