Ердоган поръчва музиката, но оркестърът може и да не го послуша
Броени дни преди парламентарните и президентските избори в Турция, с които президентът Ердоган бърза да заздрави властта си, най-оспорваните полемики в обществените мрежи се въртят към ориста на едно захвърлено осакатено кученце, комуто някой е отрязал лапите. Повечето хора са шокирани от тази последна демонстрация на свирепост. Но както множеството други неща в днешна Турция, и този сюжет беше политизиран: представители на ръководещите оповестиха, че ставало дума за " нервност ", до момента в който опозицията е на мнение, че деянията на свирепост в страната са станали всекидневие след 16-те години ръководство на ръководената от Ердоган Партия на справедливостта и развиването (ПСР).
Хора с най-различни политически желания - от крайноляво до крайнодясно - се дистанцират от сегашната политическа система в страната. Те знаят, че един властнически режим не се задоволява единствено с това да си присвои цялата държавна власт и да унищожи политическата система. Подобни режими желаят доста повече - пробват се да овладеят човешката душа и да натрапят на обществото своите отровни и лъжливи полезности. Създават система на неправди и несъобразителност, изискват безусловно смирение и съвсем религиозно страхопочитание пред своя политически лидер.
В обществените медии - единственото място, където турските жители могат да показват обществено мненията си - дебатът в действителност въобще не е за осакатеното черно кученце, а за това по какъв начин да бъдат съхранени разсъдъкът и хуманистките полезности на страната, тъй че хората да не бъдат превръщани в послушни жители.
" Надеждата е това, което ни изтощава, а не болката ", бях написала един път в една обява. Това изречение в този момент още веднъж се популяризира в обществените медии. Защото хората чакат с вяра изхода от изборите на 24 юни. Фактът, че те съумяха да запазят своята вяра, въпреки и чудесно да знаят, че и тези избори ще бъдат манипулирани, се дължи на ентусиазма и пристрастеността, с които опозицията този път се пробва да удари по масата.
С обединени сили против режима
Кандидатът на социалдемократите Мухарем Индже води с същински жар своите предизборните изяви; лидерката на националистите Мерал Акшенер провокира Ердоган с огнените си речи, а претендентът на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) Селяхатин Демирташ се бори от пандиза, където го държат като политически пленник от към този момент 20 месеца насам. Дори и консервативната ислямистка Партия на добродетелта се афишира срещу някои несправедливости. Откакто тези партии сплотиха силите си против Ердоган, те поведоха борбата със зъби и нокти. Посланието им е ясно: страната няма бъдеще, в случай че тези избори против едноличния режим на Ердоган бъдат изгубени.
А турските гласоподаватели сега са принудени да понасят и цялата политическа мръсотия, с която ги заливат. Появи се да вземем за пример едно видео от среща на Ердоган със съпартийци, на която той намерено ги зове да манипулират изборните резултати; както и информации, че емисари на държавното управление обикалят с автомати в ръце из кюрдските райони, с цел да склоняват гласоподавателите да гласоподават за Ердоган.Правителството настойчиво отхвърля да има нещо общо с опитите за заплашване на гласоподаватели, с разпространението на подправени вести от послушните медии, с нападенията над кюрдски политици. Опозицията обаче няма желание да играе по свирката на Ердоган, въпреки и да знае, че таман той поръчва музиката. За пръв път от последните към този момент близо 20 години насам се появи чувството, че този път оркестърът може и да не го послуша. Поведението на Ердоган става все по-колебливо - откогато му се постанова да отбива ударите на опозицията, турският президент приказва по-смутено и комплицирано от когато и да било.
Достойно е за образец
В днешна Турция хората са твърдо решени да запазят разсъдъка, насладата и нормалността - както в персоналния си живот, по този начин и в живота на обществото. Затова ви апелирам, замислете се за момент и оценете по достолепие съпротивата на хората, които се борят против натрапеното им безумство. Тяхната устойчивост и непреклонност в борбата за народна власт би трябвало да вдъхновят всички западни нации, които относително неотдавна се сблъскаха с парадоксите на десния популизъм, а към този момент демонстрират признаци на отмалялост и комплицираност.
Ако пък напълно не можете да си визиите по какъв начин се усещат през днешния ден турците, за миг си помислете какво щеше да е, в случай че ви се беше наложило 16 години да живеете под ръководството на Доналд Тръмп, Борис Джонсън или на политици от " Алтернатива за Германия ", които да владеят и трите управляващи в страната. И прибавете към това хилядите клонинги, нароили се към въпросните управници през всичките тези години. Тогава може би по-добре бихте разбрали какво значи да продължиш да се надяваш и да съхраняваш човешкото у себе си.
*Едже Темелкуран е турска журналистка и писателка. След рецензии против президента Ердоган бива уволнена и принудена да напусне страната. Написала е редица книги, измежду които " Еуфория и потиснатост: Турция в търсене на самата себе си ". Текстът е публикуван от " Дойче веле ".
Хора с най-различни политически желания - от крайноляво до крайнодясно - се дистанцират от сегашната политическа система в страната. Те знаят, че един властнически режим не се задоволява единствено с това да си присвои цялата държавна власт и да унищожи политическата система. Подобни режими желаят доста повече - пробват се да овладеят човешката душа и да натрапят на обществото своите отровни и лъжливи полезности. Създават система на неправди и несъобразителност, изискват безусловно смирение и съвсем религиозно страхопочитание пред своя политически лидер.
В обществените медии - единственото място, където турските жители могат да показват обществено мненията си - дебатът в действителност въобще не е за осакатеното черно кученце, а за това по какъв начин да бъдат съхранени разсъдъкът и хуманистките полезности на страната, тъй че хората да не бъдат превръщани в послушни жители.
" Надеждата е това, което ни изтощава, а не болката ", бях написала един път в една обява. Това изречение в този момент още веднъж се популяризира в обществените медии. Защото хората чакат с вяра изхода от изборите на 24 юни. Фактът, че те съумяха да запазят своята вяра, въпреки и чудесно да знаят, че и тези избори ще бъдат манипулирани, се дължи на ентусиазма и пристрастеността, с които опозицията този път се пробва да удари по масата.
С обединени сили против режима
Кандидатът на социалдемократите Мухарем Индже води с същински жар своите предизборните изяви; лидерката на националистите Мерал Акшенер провокира Ердоган с огнените си речи, а претендентът на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) Селяхатин Демирташ се бори от пандиза, където го държат като политически пленник от към този момент 20 месеца насам. Дори и консервативната ислямистка Партия на добродетелта се афишира срещу някои несправедливости. Откакто тези партии сплотиха силите си против Ердоган, те поведоха борбата със зъби и нокти. Посланието им е ясно: страната няма бъдеще, в случай че тези избори против едноличния режим на Ердоган бъдат изгубени.
А турските гласоподаватели сега са принудени да понасят и цялата политическа мръсотия, с която ги заливат. Появи се да вземем за пример едно видео от среща на Ердоган със съпартийци, на която той намерено ги зове да манипулират изборните резултати; както и информации, че емисари на държавното управление обикалят с автомати в ръце из кюрдските райони, с цел да склоняват гласоподавателите да гласоподават за Ердоган.Правителството настойчиво отхвърля да има нещо общо с опитите за заплашване на гласоподаватели, с разпространението на подправени вести от послушните медии, с нападенията над кюрдски политици. Опозицията обаче няма желание да играе по свирката на Ердоган, въпреки и да знае, че таман той поръчва музиката. За пръв път от последните към този момент близо 20 години насам се появи чувството, че този път оркестърът може и да не го послуша. Поведението на Ердоган става все по-колебливо - откогато му се постанова да отбива ударите на опозицията, турският президент приказва по-смутено и комплицирано от когато и да било.
Достойно е за образец
В днешна Турция хората са твърдо решени да запазят разсъдъка, насладата и нормалността - както в персоналния си живот, по този начин и в живота на обществото. Затова ви апелирам, замислете се за момент и оценете по достолепие съпротивата на хората, които се борят против натрапеното им безумство. Тяхната устойчивост и непреклонност в борбата за народна власт би трябвало да вдъхновят всички западни нации, които относително неотдавна се сблъскаха с парадоксите на десния популизъм, а към този момент демонстрират признаци на отмалялост и комплицираност.
Ако пък напълно не можете да си визиите по какъв начин се усещат през днешния ден турците, за миг си помислете какво щеше да е, в случай че ви се беше наложило 16 години да живеете под ръководството на Доналд Тръмп, Борис Джонсън или на политици от " Алтернатива за Германия ", които да владеят и трите управляващи в страната. И прибавете към това хилядите клонинги, нароили се към въпросните управници през всичките тези години. Тогава може би по-добре бихте разбрали какво значи да продължиш да се надяваш и да съхраняваш човешкото у себе си.
*Едже Темелкуран е турска журналистка и писателка. След рецензии против президента Ердоган бива уволнена и принудена да напусне страната. Написала е редица книги, измежду които " Еуфория и потиснатост: Турция в търсене на самата себе си ". Текстът е публикуван от " Дойче веле ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ