Йончева, Марешки и другите: какво се крие зад този ход на прокуратурата?
Броени дни преди мониторинговия отчет на Европейска комисия за България прокуратурата показва интензивност, като изиска шест депутатски имунитета. Какво се крие зад тези дейности на държавното обвиняване? Полина Паунова разказва две хипотези в " Дойче Веле България ".
Броени дни преди Европейската комисия да разгласява мониторинговия си отчет за България, който вероятно за следващ път ще установи неналичието на основни промени, прокуратурата показва активност, като изиска имунитетите на шестима народни представители.
В една естествена демократична конюнктура сходна интензивност несъмнено би провокирала аплодисменти - и би посочила напълно образно, че държавното обвиняване работи. Сегашното състояние в България обаче отклонява мисълта към други закономерности, а дейностите на основния прокурор укрепват съмнението, че сходни хватки се употребяват както за изчистване на имиджа на обвиняването зад граница, по този начин и за неутрализиране на политическия терен в самата България.
Казусите
В четвъртък преди обяд от прокуратурата оповестиха, че са поискали имунитетите на шестима народни представители. Един от тях е депутатката от Българска социалистическа партия Елена Йончева, която е изключително сериозна към премиера Бойко Борисов и ръководещите като цяло. Останалите са: сътрудника ѝ от Българска социалистическа партия Георги Михайлов, Борис Кърчев от ГЕРБ и добре познатите на държавното обвиняване Веселин Марешки, Кръстина Таскова и Пламен Христов от " Воля ".
Още тук ясно се вижда, че държавното обвиняване няма необикновен интерес към никого от парламентарната група на Движение за права и свободи или „ Обединените патриоти ". Вижда се и друго - трима от “Воля” се оказват с нови обвинявания по проблем, който към този момент се работи от обвиняването. Случайно или не новата порция обвинявания към Веселин Марешки и неговите депутати идва в миг, в който точно от тях зависи обезпечаването на кворума в пленарна зала, а “Воля” се трансформира в решителен фактор за болшинството.
За народния представител от ГЕРБ може да се каже, че е от оня вид парламентаристи, които служат за “пълнеж” във всяка група. А и прокуратурата към този момент се презастрахова, че ставало дума за “хипотези”, които „ не можем да ги твърдим с увереност ". Такъв бил казусът и с Йончева и сътрудника ѝ от Българска социалистическа партия. Но макар вероятността въобще да не се стигне до покачване на обвиняване, прокуратурата гръмко разгласи дейностите си.
Независимо от всички уклончиви пояснения, най-сериозно прозвучаха съмненията по адрес на Йончева, за която се счита, че в битността ѝ на публицист може и да е взела участие в пране на пари от КТБ. Твърдение, идващо от ГЕРБ, което първо бе пуснато в обращение от депутата Делян Добрев. Именно той бе главен воин в хасковския скандал " Кумгейт ", при който ставаше дума за назначение на негови близки и родственици в общината. Скандал, с който интензивно се занимаваше самата Йончева.
Впоследствие от ръководещото болшинство в Народното събрание се заканиха да я дадат на прокуратурата поради нейната опасност, че ще продължи да проверява случая с къщата в Барселона, за която се появиха подозрения, че е закупена от премиера Борисов за негова държанка.
Йончева е упреквана, че преди шест години (през 2012) е изпрала източени от КТБ пари, които ѝ били дадени от Цветан Василев. Дали това е правилно или не - занапред би трябвало да се потвърждава. Но е значимо да се напомни, че по това време Йончева е публицист на свободна процедура, а КТБ - уважавана от всички властимащи банка. Тоест, към оня миг взаимни планове, спонсорство или каквото и да било друго не би трябвало да смущава Йончева като възможен ползвател на средствата, тъй като през 2012 година същата тази банка е отличена с приз “Динамика на развитието”. А редицата изявления за нередности в банката са посрещани с подигравка или просто подминавани - както от болшинството, по този начин и от системата за сигурност в България.
Поне три казуса
Поисканите имунитети демонстрират най-малко три казуса. Първото подозрение, което пораждат, е обвързвано с времето, в което се случват. А точно - директно преди европейския мониторингов отчет. От тази позиция задачата наподобява напълно ясна: проява на интензивност, която след това бързо може да затихне.
Наред с това подборът на депутатите демонстрира за следващ път, че прокуратурата може да се употребява за „ обяздване " на хора и туширане на обстановки. От една страна дейностите на обвиняването може да се изтълкуват като слагане на “Воля” според, защото точно от нея зависи работата на Народното събрание. А въпреки това този ход на прокуратурата наподобява на един тип предизвестие към Йончева, която през лятото беше съобщила, че ще продължи да проверява проблема с Борисов и къщата в Барселона, като даже беше оповестила, че ще отнесе случая до Брюксел.
Не на последно място дейностите на прокуратурата доведоха до две изказвания, върху които си заслужава да се замислим. Лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова съобщи, че дейностите против Йончева се дължат на нейното опозиционно държание, а от „ Воля " разясниха, че обвиняванията против тримата техни представители имат връзка с поисканите от партията им оставки на вицепремиерите Каракачанов и Симеонов. Което значи, че две парламентарни групи от така наречен съпротива упрекват прокуратурата и ръководещите в колаборация и на процедура даже в принуда.
Тези изказвания на Българска социалистическа партия и „ Воля " повдигат обаче още един значителен въпрос: откакто двете обединения позволяват, че дейностите на Сотир Цацаров са ориентирани против тях по политически аргументи, за какво досега нито една от тези партии не се е оповестила за преосмисляне на правосъдната система, от която прокуратурата е част? Това поражда подозрения за насаждан боязън. И още веднъж извиква на дневен ред съмнението, че когато става дума за прокуратурата, парламентарните обединения от целия набор работят като една - единствено и единствено да запазят този инструмент за въздействие в политическата сфера. Вижда се обаче, че той елементарно може да се обърне против тях самите. Вижда се също, че работи...
Редактор: Деница Райкова
Броени дни преди Европейската комисия да разгласява мониторинговия си отчет за България, който вероятно за следващ път ще установи неналичието на основни промени, прокуратурата показва активност, като изиска имунитетите на шестима народни представители.
В една естествена демократична конюнктура сходна интензивност несъмнено би провокирала аплодисменти - и би посочила напълно образно, че държавното обвиняване работи. Сегашното състояние в България обаче отклонява мисълта към други закономерности, а дейностите на основния прокурор укрепват съмнението, че сходни хватки се употребяват както за изчистване на имиджа на обвиняването зад граница, по този начин и за неутрализиране на политическия терен в самата България.
Казусите
В четвъртък преди обяд от прокуратурата оповестиха, че са поискали имунитетите на шестима народни представители. Един от тях е депутатката от Българска социалистическа партия Елена Йончева, която е изключително сериозна към премиера Бойко Борисов и ръководещите като цяло. Останалите са: сътрудника ѝ от Българска социалистическа партия Георги Михайлов, Борис Кърчев от ГЕРБ и добре познатите на държавното обвиняване Веселин Марешки, Кръстина Таскова и Пламен Христов от " Воля ".
Още тук ясно се вижда, че държавното обвиняване няма необикновен интерес към никого от парламентарната група на Движение за права и свободи или „ Обединените патриоти ". Вижда се и друго - трима от “Воля” се оказват с нови обвинявания по проблем, който към този момент се работи от обвиняването. Случайно или не новата порция обвинявания към Веселин Марешки и неговите депутати идва в миг, в който точно от тях зависи обезпечаването на кворума в пленарна зала, а “Воля” се трансформира в решителен фактор за болшинството.
За народния представител от ГЕРБ може да се каже, че е от оня вид парламентаристи, които служат за “пълнеж” във всяка група. А и прокуратурата към този момент се презастрахова, че ставало дума за “хипотези”, които „ не можем да ги твърдим с увереност ". Такъв бил казусът и с Йончева и сътрудника ѝ от Българска социалистическа партия. Но макар вероятността въобще да не се стигне до покачване на обвиняване, прокуратурата гръмко разгласи дейностите си.
Независимо от всички уклончиви пояснения, най-сериозно прозвучаха съмненията по адрес на Йончева, за която се счита, че в битността ѝ на публицист може и да е взела участие в пране на пари от КТБ. Твърдение, идващо от ГЕРБ, което първо бе пуснато в обращение от депутата Делян Добрев. Именно той бе главен воин в хасковския скандал " Кумгейт ", при който ставаше дума за назначение на негови близки и родственици в общината. Скандал, с който интензивно се занимаваше самата Йончева.
Впоследствие от ръководещото болшинство в Народното събрание се заканиха да я дадат на прокуратурата поради нейната опасност, че ще продължи да проверява случая с къщата в Барселона, за която се появиха подозрения, че е закупена от премиера Борисов за негова държанка.
Йончева е упреквана, че преди шест години (през 2012) е изпрала източени от КТБ пари, които ѝ били дадени от Цветан Василев. Дали това е правилно или не - занапред би трябвало да се потвърждава. Но е значимо да се напомни, че по това време Йончева е публицист на свободна процедура, а КТБ - уважавана от всички властимащи банка. Тоест, към оня миг взаимни планове, спонсорство или каквото и да било друго не би трябвало да смущава Йончева като възможен ползвател на средствата, тъй като през 2012 година същата тази банка е отличена с приз “Динамика на развитието”. А редицата изявления за нередности в банката са посрещани с подигравка или просто подминавани - както от болшинството, по този начин и от системата за сигурност в България.
Поне три казуса
Поисканите имунитети демонстрират най-малко три казуса. Първото подозрение, което пораждат, е обвързвано с времето, в което се случват. А точно - директно преди европейския мониторингов отчет. От тази позиция задачата наподобява напълно ясна: проява на интензивност, която след това бързо може да затихне.
Наред с това подборът на депутатите демонстрира за следващ път, че прокуратурата може да се употребява за „ обяздване " на хора и туширане на обстановки. От една страна дейностите на обвиняването може да се изтълкуват като слагане на “Воля” според, защото точно от нея зависи работата на Народното събрание. А въпреки това този ход на прокуратурата наподобява на един тип предизвестие към Йончева, която през лятото беше съобщила, че ще продължи да проверява проблема с Борисов и къщата в Барселона, като даже беше оповестила, че ще отнесе случая до Брюксел.
Не на последно място дейностите на прокуратурата доведоха до две изказвания, върху които си заслужава да се замислим. Лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова съобщи, че дейностите против Йончева се дължат на нейното опозиционно държание, а от „ Воля " разясниха, че обвиняванията против тримата техни представители имат връзка с поисканите от партията им оставки на вицепремиерите Каракачанов и Симеонов. Което значи, че две парламентарни групи от така наречен съпротива упрекват прокуратурата и ръководещите в колаборация и на процедура даже в принуда.
Тези изказвания на Българска социалистическа партия и „ Воля " повдигат обаче още един значителен въпрос: откакто двете обединения позволяват, че дейностите на Сотир Цацаров са ориентирани против тях по политически аргументи, за какво досега нито една от тези партии не се е оповестила за преосмисляне на правосъдната система, от която прокуратурата е част? Това поражда подозрения за насаждан боязън. И още веднъж извиква на дневен ред съмнението, че когато става дума за прокуратурата, парламентарните обединения от целия набор работят като една - единствено и единствено да запазят този инструмент за въздействие в политическата сфера. Вижда се обаче, че той елементарно може да се обърне против тях самите. Вижда се също, че работи...
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ