На изпроводяк: Соня Найденова и Калин Калпакчиев отказаха „мними и недопустими“ бонуси
Броени дни преди приключването на мандата на настоящия Висш съдебен съвет, двама от кадровиците – Соня Найденова и Калин Калпакчиев подадоха заявки за отвод от бонусите, които болшинството от Висш съдебен съвет си самогласува, дописвайки закона. И упорстват въпросът да бъде включен в дневния ред на пленума на съвета за на следващия ден, 21 септември. Става дума за привилегията, изравнила членовете на съвета с настоящите магистрати за приемане на компенсации при овакантяване. На 16 март т.г. пленумът на Висш съдебен съвет гласоподава, че стажът в съвета, както и в Инспектората, в действителност е магистратски стаж и отвори вратата кадровици и инспектори (включително бивши) да желаят великодушни компенсации при напускането си – максимутът са 20 брутни заплати, написа Defakto.bg.
Привилегията е „ мнима и неприемлива “, скочи още тогава „ революционното малцинство “ във Висш съдебен съвет и изясни – сходно приравняване в закона няма, Висш съдебен съвет не може самичък да го пояснява, а аналогията с магистратите е неприемлива!
Всичко в този случай бе знаково – решението на Висш съдебен съвет бе взето в деня на лекцията на румънския прокурор „ Антикорупция “ Лаура Кьовеши в Съдебната палата по покана на Лозан Панов, на която множеството от кадровиците не отидоха. Присъстващите „ опозиционери “ обаче още тогава предизвестиха, че решението на Висш съдебен съвет е незначително. А Соня Найденова (съдия от Софийски градски съд, определена преди време от парламентарната квота по предложение на ГЕРБ), отиде и по-далеч – нападна всички прокурорски инстанции с гледище да оспорят пред Върховен административен съд въпросното решение. Защото членовете на Висшия правосъден съвет, като част от груповия орган, нямат това право. Очаквано, Найденова на всички места удари на камък.
Самопровъзгласеният от Висш съдебен съвет бонус обслужва мнозина от членовете му – и магистратите измежду тях, ненавършили 20 година работа преди избирането им в съвета, и някогашните инспектори (отново измежду тях), които ще прибавят едни 4 година стаж за магистратско обезщетение, и напусналите системата, преди да бъдат определени във Висш съдебен съвет.
Като прибавим към това най-високите заплати в системата (равни на тези на „ тримата огромни “ в Темида), дадени на кадровиците от депутатите от 43-о Народно събрание по тяхно, на съвета, гледище, картината на привилегиите стана напълно грозна. Но явно не тормози болшинството.
Нещо повече, представляващият Висш съдебен съвет Димитър Узунов към този момент е издал заповед основният секретар Димитър Тончев да събере информация за „ дължимото обезщетение “ на отиващите си кадровици.
След отхвърли на прокуратурата да отбрани закона (и почтеността), никой не може да ги спре. Няма да има въпроси с какво са ги заслужили, нито право на обструкции от страна на данъкоплатците, които ще поемем тези „ екстри “.
Е, двама от отиващия си Висш съдебен съвет изпратиха заявление за отвод. Не са за занемаряване – когато се броят парите, доста неща стават ясни. Някой да знае различен, по-говорящ метод?
Публикуваме заявката без съкращения:
З А Я В Л Е Н И Е
от Калин Калпакчиев и Соня Найденова – членове на Висшия правосъден съвет
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,
Заявяваме, че не желаем по отношение на всеки от нас да се ползва решение на пленума на Висш съдебен съвет по т.45 по протокол № 10/16.03.2017 год., както и заповед на представляващия Висш съдебен съвет № ВСС-12256/13.09.2017 година в частите й, касаещи чл.225,ал.1 от Закон за съдебната власт.
Молим на съображение член.24, ал.1 и чл.26 от ПДВССНА, да включите за разглеждане в дневния ред на съвещанието на пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС) на 21.09.2017 година на следната точка:
„ Заявление от Калин Калпакчиев и Соня Найденова във връзка решение на пленума на Висш съдебен съвет по т.45 по протокол № 10/16.03.2017 год.”
Предложението ни за спомагателна точка е стимулирано от издадена заповед на представляващия Висш съдебен съвет Димитър Узунов № ВСС-12256 от 13.09.2017 година, с която е предоставено на основния секретар на Висш съдебен съвет да се събере нужната информация, обвързвана с установяване размера на компенсацията по реда на чл.225, ал.1 от Закон за съдебната власт, приготовление на заповеди за това, и за погашение в период до 03.10.2017 година на изборните членове на дължимото обезщетение на съображение чл.225, ал.1 от Закон за съдебната власт по отношение на решение на пленума на Висш съдебен съвет от 16.03.2017 година, т.45.
Включването на такава спомагателна точка се постанова с оглед течащия период за осъществяване на горепосочената заповед на представляващия Висш съдебен съвет, несъгласието ни с решението на пленума на Висш съдебен съвет от 16.03.2017 година по протокол № 10, т.45, обективирано в предлагането и дебата по т.33 от протокол № 12/06.04.2017 година на пленума на Висш съдебен съвет, както и на неналичието на наше искане за погашение на такова обезщетение по чл.225, ал.1 от Закон за съдебната власт.
На 15.06.2017 година пленумът на Висш съдебен съвет одобри за сведение информация от втория от предложителите (Соня Найденова), по отношение на оборване на съображение чл.127, т.5 от Конституцията на РБългария на горепосоченото решение. Съгласно показаната резолюция от 12.04.2017 година на прокурор В.Малинов, зав.отдел „ НЗ” при ВАП, с която се отхвърля предприемане на дейности от страна на прокуратурата по отношение на посоченото решение по реда на надзора за правда, е признато, че решението от 16.03.2017 година по т.45 не предстои на правосъден надзор, тъй като: „ Произнасянето на Висш съдебен съвет не води до пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ резултат във връзка с правата и законните ползи на тъкмо избрани лица. В решението на Висш съдебен съвет се показват изискванията за искане, за търсене на описаното блато/но не и за получаване/, видно от пресъздадената редакция на акта, т.е. отнася се за деяние по смисъла на чл.13 Административнопроцесуален кодекс.”
Тези доводи на прокурор В.Малинов са били споделени напълно от заместника на основния прокурор при ВАП Ася Петрова, в границите на произнасянето й по тъжба по чл.143 от Закон за съдебната власт с резолюция от 07.07.2017 година, както и основният прокурор Сотир Цацаров не е намерил учредения за анулация на резолюцията на госпожа Ася Петрова.
Изложеното сочи на ирелевантност по отношение на нас на решение на пленума на Висш съдебен съвет по протокол № 10/16.03.2017 година, т.45 и на горепосочената заповед на представляващия Висш съдебен съвет в частите й, касаещи чл.225,ал.1 от Закон за съдебната власт.
Ето за какво предлагаме пленумът на Висш съдебен съвет да вземе следното решение:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА СВЕДЕНИЕ заявление от 20.09.2017 година от Калин Калпакчиев и Соня Найденова-членове на Висшия правосъден съвет, за неприлагане по отношение на тях на решение на пленума на Висш съдебен съвет по протокол № 10/16.03.2017 година, т.45.
ПРЕДОСТАВЯ заявката на представляващия Висш съдебен съвет и на основния секретар на Висш съдебен съвет, за осъществяване.
ПРИЕМА ЗА СВЕДЕНИЕ резолюция от 07.07.2017 година на Ася Петрова-заместник на основния прокурор при ВАП, и писмо от 15.08.2017 година на В.Малинов, зав.отдел „ НЗ” при ВАП, по пр.пр.№ 739/2017 г.-ІІ.
Привилегията е „ мнима и неприемлива “, скочи още тогава „ революционното малцинство “ във Висш съдебен съвет и изясни – сходно приравняване в закона няма, Висш съдебен съвет не може самичък да го пояснява, а аналогията с магистратите е неприемлива!
Всичко в този случай бе знаково – решението на Висш съдебен съвет бе взето в деня на лекцията на румънския прокурор „ Антикорупция “ Лаура Кьовеши в Съдебната палата по покана на Лозан Панов, на която множеството от кадровиците не отидоха. Присъстващите „ опозиционери “ обаче още тогава предизвестиха, че решението на Висш съдебен съвет е незначително. А Соня Найденова (съдия от Софийски градски съд, определена преди време от парламентарната квота по предложение на ГЕРБ), отиде и по-далеч – нападна всички прокурорски инстанции с гледище да оспорят пред Върховен административен съд въпросното решение. Защото членовете на Висшия правосъден съвет, като част от груповия орган, нямат това право. Очаквано, Найденова на всички места удари на камък.
Самопровъзгласеният от Висш съдебен съвет бонус обслужва мнозина от членовете му – и магистратите измежду тях, ненавършили 20 година работа преди избирането им в съвета, и някогашните инспектори (отново измежду тях), които ще прибавят едни 4 година стаж за магистратско обезщетение, и напусналите системата, преди да бъдат определени във Висш съдебен съвет.
Като прибавим към това най-високите заплати в системата (равни на тези на „ тримата огромни “ в Темида), дадени на кадровиците от депутатите от 43-о Народно събрание по тяхно, на съвета, гледище, картината на привилегиите стана напълно грозна. Но явно не тормози болшинството.
Нещо повече, представляващият Висш съдебен съвет Димитър Узунов към този момент е издал заповед основният секретар Димитър Тончев да събере информация за „ дължимото обезщетение “ на отиващите си кадровици.
След отхвърли на прокуратурата да отбрани закона (и почтеността), никой не може да ги спре. Няма да има въпроси с какво са ги заслужили, нито право на обструкции от страна на данъкоплатците, които ще поемем тези „ екстри “.
Е, двама от отиващия си Висш съдебен съвет изпратиха заявление за отвод. Не са за занемаряване – когато се броят парите, доста неща стават ясни. Някой да знае различен, по-говорящ метод?
Публикуваме заявката без съкращения:
З А Я В Л Е Н И Е
от Калин Калпакчиев и Соня Найденова – членове на Висшия правосъден съвет
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ,
Заявяваме, че не желаем по отношение на всеки от нас да се ползва решение на пленума на Висш съдебен съвет по т.45 по протокол № 10/16.03.2017 год., както и заповед на представляващия Висш съдебен съвет № ВСС-12256/13.09.2017 година в частите й, касаещи чл.225,ал.1 от Закон за съдебната власт.
Молим на съображение член.24, ал.1 и чл.26 от ПДВССНА, да включите за разглеждане в дневния ред на съвещанието на пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС) на 21.09.2017 година на следната точка:
„ Заявление от Калин Калпакчиев и Соня Найденова във връзка решение на пленума на Висш съдебен съвет по т.45 по протокол № 10/16.03.2017 год.”
Предложението ни за спомагателна точка е стимулирано от издадена заповед на представляващия Висш съдебен съвет Димитър Узунов № ВСС-12256 от 13.09.2017 година, с която е предоставено на основния секретар на Висш съдебен съвет да се събере нужната информация, обвързвана с установяване размера на компенсацията по реда на чл.225, ал.1 от Закон за съдебната власт, приготовление на заповеди за това, и за погашение в период до 03.10.2017 година на изборните членове на дължимото обезщетение на съображение чл.225, ал.1 от Закон за съдебната власт по отношение на решение на пленума на Висш съдебен съвет от 16.03.2017 година, т.45.
Включването на такава спомагателна точка се постанова с оглед течащия период за осъществяване на горепосочената заповед на представляващия Висш съдебен съвет, несъгласието ни с решението на пленума на Висш съдебен съвет от 16.03.2017 година по протокол № 10, т.45, обективирано в предлагането и дебата по т.33 от протокол № 12/06.04.2017 година на пленума на Висш съдебен съвет, както и на неналичието на наше искане за погашение на такова обезщетение по чл.225, ал.1 от Закон за съдебната власт.
На 15.06.2017 година пленумът на Висш съдебен съвет одобри за сведение информация от втория от предложителите (Соня Найденова), по отношение на оборване на съображение чл.127, т.5 от Конституцията на РБългария на горепосоченото решение. Съгласно показаната резолюция от 12.04.2017 година на прокурор В.Малинов, зав.отдел „ НЗ” при ВАП, с която се отхвърля предприемане на дейности от страна на прокуратурата по отношение на посоченото решение по реда на надзора за правда, е признато, че решението от 16.03.2017 година по т.45 не предстои на правосъден надзор, тъй като: „ Произнасянето на Висш съдебен съвет не води до пряк правопроменящ, правопрекратяващ или правопогасяващ резултат във връзка с правата и законните ползи на тъкмо избрани лица. В решението на Висш съдебен съвет се показват изискванията за искане, за търсене на описаното блато/но не и за получаване/, видно от пресъздадената редакция на акта, т.е. отнася се за деяние по смисъла на чл.13 Административнопроцесуален кодекс.”
Тези доводи на прокурор В.Малинов са били споделени напълно от заместника на основния прокурор при ВАП Ася Петрова, в границите на произнасянето й по тъжба по чл.143 от Закон за съдебната власт с резолюция от 07.07.2017 година, както и основният прокурор Сотир Цацаров не е намерил учредения за анулация на резолюцията на госпожа Ася Петрова.
Изложеното сочи на ирелевантност по отношение на нас на решение на пленума на Висш съдебен съвет по протокол № 10/16.03.2017 година, т.45 и на горепосочената заповед на представляващия Висш съдебен съвет в частите й, касаещи чл.225,ал.1 от Закон за съдебната власт.
Ето за какво предлагаме пленумът на Висш съдебен съвет да вземе следното решение:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА СВЕДЕНИЕ заявление от 20.09.2017 година от Калин Калпакчиев и Соня Найденова-членове на Висшия правосъден съвет, за неприлагане по отношение на тях на решение на пленума на Висш съдебен съвет по протокол № 10/16.03.2017 година, т.45.
ПРЕДОСТАВЯ заявката на представляващия Висш съдебен съвет и на основния секретар на Висш съдебен съвет, за осъществяване.
ПРИЕМА ЗА СВЕДЕНИЕ резолюция от 07.07.2017 година на Ася Петрова-заместник на основния прокурор при ВАП, и писмо от 15.08.2017 година на В.Малинов, зав.отдел „ НЗ” при ВАП, по пр.пр.№ 739/2017 г.-ІІ.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ