Защо Азербайджан и Армения отново воюват?
Броени дни, даже часове, откакто Русия претърпя тежко военно проваляне в Украйна, в две други горещи точки на територията на някогашния Съветски съюз напрежението ескалира до ръба на нова война.
Прочетете още
В Южен Кавказ двудневен пограничен конфликт сред Азербайджан и Армения взе повече от 200 жертви. В Централна Азия се стигна до въоръжена борба сред Киргизстан и Таджикистан - също за противоречиви територии, написа БНР.
Защо отново се бият азербайджанците и арменците, за какво таман в този момент бяха възобновени сраженията, кой и какъв интерес има от това?
Минометен обстрел от Азербайджан, бомбардировки с бойни дронове, престрелки с автоматизирано оръжие. За това оповестиха арменските управляващи във вторник. Също и за десетки убити и ранени бойци. Мишените - 10-ина погранични градчета и села.
" Тази ескалация съставлява географско уголемение на зоната на военни дейности. Това беше непосредствено нахлуване против самата Армения и нямаше нищо общо със противоречивия анклав Нагорни Карабах. Конфликтът е повдигнат до рисково висока кота на междудържавно напрежение ". Мнението е на Ричард Гирагосян, шеф на Центъра за районни проучвания - мозъчен концерн в Ереван.
От Лондон Лорънс Броърс от Кралския институт за интернационалните връзки " Чатъм хаус " отбелязва, че рисковата ескалация по границата сред Азербайджан и Армения е почнала още през май 2021-ва - половин година след края на 6-седмичната война за Нагорни Карабах.
" Но мащабът на бойните дейности в този момент е количествено и качествено доста по-голям. Поразени бяха обекти много във вътрешността в Армения - даже на 40 километра от границата. И то места, които в никакъв случай до момента не са били подлагани на обстрел ".
Баку и Ереван отхвърлят, както постоянно, лична виновност за експлоадирането на сраженията и изясняват дейностите си с отговор на провокации. Няма по какъв начин да бъде открито от самостоятелни източници кой споделя истината, само че за Лорънс Броърс няма подозрение кой е стрелял първи:
" По мое персонално мнение Азербайджан стартира тази ескалация. Защо по този начин мисля? Дълго време продължиха недоволствата от азербайджанска страна, че силите им са обстрелвани. А по-късно пристигна оправданието, че единствено отвръщат на провокации. По същия метод се развиха събитията и при експлоадирането на последната огромна война. Освен това за мен не би било разумно Армения - превъзхождана във военно отношение и без съдружници - да предприеме офанзивни дейности ".
Виж, Азербайджан, съгласно анализатора от " Чатъм хаус ", макар че преди по-малко от две седмици се ангажира на двустранната среща на върха в Брюксел да форсира напъните за реализиране на спокойно съглашение с Армения, явно е съзрял тактически и стратегически изгоди от от време на време подклаждане на напрежението, с цел да оказва напън върху Ереван да одобри неговите условия за дълготраен мир. Ричард Гирагосян изяснява за какво:
" Най-логичното пояснение за претекстовете на Азербайджан е отчаяние и незадоволеност. 45-дневната война за Нагорни Карабах в края на 2020-а приключи единствено с частична победа. Те просто не завоюваха задоволително. По тази причина това е един тип втори опит освен да окажат напън върху Армения, само че и да наложат силово решение на разногласието, което дава отговор на техните ползи ".
Какви тъкмо ползи? Лорънс Броърс ги синтезира:
" В съществени линии Азербайджан желае да избегне нов замразен спор. С успеха си във войната преди две години той реализира множеството си цели, само че не всичко, което искаше. Част от Нагорни Карабах още е под контрола на локалните арменци и под наблюдението на съветската мироопазваща задача (2000 военни). Затова Азербайджан желае затвърждаване на териториалната му целокупност, а точно Армения да няма думата за това какво ще се случи с Нагорни Карабах ".
Втората цел е и руснаците да изоставен Карабах - въпрос на чест е за Азербайджан да остане единствен в Южен Кавказ без съветско военно наличие на своя територия.
На трето, само че не и по значимост, място в дневния ред на Баку е плануваният в съглашението за преустановяване на огъня от преди 2 години транспортен кулоар през арменска територия до азербайджанския ексклав Нахичеван. Коридорът би трябвало да мине през най-южната област в Армения - Сюник - където са множеството от обстрелваните тази седмица селища.
" Тази област е в центъра на разногласията по какъв начин да бъде обезпечено в бъдеще безвредно трасе за пренос сред Азербайджан и Нахичеван - тъй наречените Зангезурски кулоар. В Армения се тревожат, че Баку може да се опита да вземе със мощ контрола над този кулоар. Президентът Алиев в действителност заплаши предходната година, че ще го направи. Опасявам се, че нещата вървят към определяне на нови буферни зони за сигурност в Южна Армения. А това би било подигравка на ориста, тъй като би било тъкмо същото като при първата война за Карабах. Тогава Армения сътвори много огромна буферна зона към този анклав и тя остана окупирана десетилетия наред. Това аргументи голяма психическа контузия и стопански загуби на азерите ".
Дали азерите могат да реализират задачите си със заплашително размахване на оръжия?
Въпреки контрактуваното късно в сряда помирение, те несъмнено ще опитат още веднъж - тъй като няма действителен възпиращ фактор. Нито Европейският съюз, нито Съединените щати разполагат с нужното въздействие, с цел да играят такава роля, съгласяват се и Броърс, и Гирагосян:
" Освен това в Баку очевидно не ги е грижа, че могат да попаднат в интернационална изолираност или да провокират неодобрение у Запада. Азербайджан разчита, че енергийните запаси му обезпечават по-силна позиция в подтекста на съветското нахлуване против Украйна ".
Кремъл e в сходна обстановка, като Запада.
" Заради войната в Украйна Русия търси различни трасета за връзка с външния свят, защото към този момент не може да употребява пълноценно западния маршрут. А Азербайджан е основна частица в транспортния кулоар Север-Юг, който би трябвало да свърже Русия с Иран и с други евентуални сътрудници в Азия ".
Още един значим фактор, способствуващ за увеличение на въздействието на Баку върху Москва, е Турция. Най-близкият съдружник на Азербайджан, има и все по-голямо значение за Путин, отбелязва Лорънс Броърс:
" Бих споделил, че Азербайджан се оказва в извънредно преференциална позиция - всички огромни играчи в Евразия се стремят към положителни връзки с него ".
Следващият въпрос тогава е има ли Азербайджан или който и да било различен интерес от експлоадиране на пълномащабна война против Армения, която би нараснала фрапантно риска от директна борба на Русия и Турция, т.е. НАТО, и би прекъснала потока от каспийски нефт и газ към Европа.
" Не мисля. Но считам, че с цел да пробват до каква степен могат да стигнат, някои хора си играят с напрежението - по политически аргументи разрешават то да стигне съвсем до точката на шупване. На това сме очевидци сега ", дава отговор американският посланик от кариерата Кери Кавъно, който е някогашен съпредседател на Минската група на Организацията за сигурност и съдействие в Европа за мирните договаряния за Нагорни Карабах.
" Мироопазване би трябвало да е допустимо когато има към този момент контрактуван мир. Тук още няма мир, а единствено съглашение за преустановяване на огъня. И, за жалост, в такива обстановки на всички места по света едната страна винагисе пробва да си обезпечи по-добри условия от другата и противоположното. На вас на Балканите това ви е добре познато ".
В Самарканд през вчерашния ден - на срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие - Алиев увери Путин и Ердоган, че обстановката към този момент се е нормализирала и че война няма да има.
В Ереван обаче не скриха недоволството си от Москва. Най-висши арменски държавници възнегодуваха, че Баку получи недвусмислена обществена поддръжка от турския президент още във вторник, а Кремъл по този начин и не откликна на апела да извърши отговорностите си по Договора за групова сигурност и да изпрати военна поддръжка на Армения.
" Войната преди 2 години и азербайджанското нахлуване тази седмица демонстрират, че за Армения Русия е другар, на който не може да се разчита. Макар и с огромно забавяне, Армения към този момент си дава сметка, че несъразмерната взаимозависимост от Русия е рискова и към този момент търси геополитически баланс “.
Ричард Гирагосян звучи оптимистично, само че не и дипломат Кери Кавъно. За него арменците са обречени на взаимозависимост от Русия, тъй като са притиснати от враждебни към тях комшии - Турция и Азербайджан:
" След краха на Съветския съюз в Армения има непрекъснато наличие на съветски военни сили. Русия има база там - в град Гюмри. Неприятно е за арменците да би трябвало да разчитат на Русия за сигурността си. Но не съществува елементарно решение на този проблем. Армения е заложница на географското си състояние ".
Последният въпрос към дипломат Кавъно е по какъв начин би изглеждало идеалното спокойно съглашение сред Азербайджан и Армения. " Идеално " е допустимо единствено на доктрина, ми отговори ветеранът посланик:
" Това попада в категорията " По принцип - да, на процедура - не ". По принцип двете страни би трябвало да седнат и да реализират компромисно решение, от което и двете да са удовлетворени. В действителността обаче по този начин и не доближи политическа воля от която и да било от страните, с цел да се стигне до там. Всяка от тях заема максималистки позиции, вместо да се опитат да убедят народите си, че би трябвало да се откажат от нещо, с цел да могат да живеят в естетика със съседите. На няколко пъти Азербайджан и Армения съвсем го реализираха. Но за жалост последният път беше преди повече от две десетилетия ".
Прочетете още
В Южен Кавказ двудневен пограничен конфликт сред Азербайджан и Армения взе повече от 200 жертви. В Централна Азия се стигна до въоръжена борба сред Киргизстан и Таджикистан - също за противоречиви територии, написа БНР.
Защо отново се бият азербайджанците и арменците, за какво таман в този момент бяха възобновени сраженията, кой и какъв интерес има от това?
Минометен обстрел от Азербайджан, бомбардировки с бойни дронове, престрелки с автоматизирано оръжие. За това оповестиха арменските управляващи във вторник. Също и за десетки убити и ранени бойци. Мишените - 10-ина погранични градчета и села.
" Тази ескалация съставлява географско уголемение на зоната на военни дейности. Това беше непосредствено нахлуване против самата Армения и нямаше нищо общо със противоречивия анклав Нагорни Карабах. Конфликтът е повдигнат до рисково висока кота на междудържавно напрежение ". Мнението е на Ричард Гирагосян, шеф на Центъра за районни проучвания - мозъчен концерн в Ереван.
От Лондон Лорънс Броърс от Кралския институт за интернационалните връзки " Чатъм хаус " отбелязва, че рисковата ескалация по границата сред Азербайджан и Армения е почнала още през май 2021-ва - половин година след края на 6-седмичната война за Нагорни Карабах.
" Но мащабът на бойните дейности в този момент е количествено и качествено доста по-голям. Поразени бяха обекти много във вътрешността в Армения - даже на 40 километра от границата. И то места, които в никакъв случай до момента не са били подлагани на обстрел ".
Баку и Ереван отхвърлят, както постоянно, лична виновност за експлоадирането на сраженията и изясняват дейностите си с отговор на провокации. Няма по какъв начин да бъде открито от самостоятелни източници кой споделя истината, само че за Лорънс Броърс няма подозрение кой е стрелял първи:
" По мое персонално мнение Азербайджан стартира тази ескалация. Защо по този начин мисля? Дълго време продължиха недоволствата от азербайджанска страна, че силите им са обстрелвани. А по-късно пристигна оправданието, че единствено отвръщат на провокации. По същия метод се развиха събитията и при експлоадирането на последната огромна война. Освен това за мен не би било разумно Армения - превъзхождана във военно отношение и без съдружници - да предприеме офанзивни дейности ".
Виж, Азербайджан, съгласно анализатора от " Чатъм хаус ", макар че преди по-малко от две седмици се ангажира на двустранната среща на върха в Брюксел да форсира напъните за реализиране на спокойно съглашение с Армения, явно е съзрял тактически и стратегически изгоди от от време на време подклаждане на напрежението, с цел да оказва напън върху Ереван да одобри неговите условия за дълготраен мир. Ричард Гирагосян изяснява за какво:
" Най-логичното пояснение за претекстовете на Азербайджан е отчаяние и незадоволеност. 45-дневната война за Нагорни Карабах в края на 2020-а приключи единствено с частична победа. Те просто не завоюваха задоволително. По тази причина това е един тип втори опит освен да окажат напън върху Армения, само че и да наложат силово решение на разногласието, което дава отговор на техните ползи ".
Какви тъкмо ползи? Лорънс Броърс ги синтезира:
" В съществени линии Азербайджан желае да избегне нов замразен спор. С успеха си във войната преди две години той реализира множеството си цели, само че не всичко, което искаше. Част от Нагорни Карабах още е под контрола на локалните арменци и под наблюдението на съветската мироопазваща задача (2000 военни). Затова Азербайджан желае затвърждаване на териториалната му целокупност, а точно Армения да няма думата за това какво ще се случи с Нагорни Карабах ".
Втората цел е и руснаците да изоставен Карабах - въпрос на чест е за Азербайджан да остане единствен в Южен Кавказ без съветско военно наличие на своя територия.
На трето, само че не и по значимост, място в дневния ред на Баку е плануваният в съглашението за преустановяване на огъня от преди 2 години транспортен кулоар през арменска територия до азербайджанския ексклав Нахичеван. Коридорът би трябвало да мине през най-южната област в Армения - Сюник - където са множеството от обстрелваните тази седмица селища.
" Тази област е в центъра на разногласията по какъв начин да бъде обезпечено в бъдеще безвредно трасе за пренос сред Азербайджан и Нахичеван - тъй наречените Зангезурски кулоар. В Армения се тревожат, че Баку може да се опита да вземе със мощ контрола над този кулоар. Президентът Алиев в действителност заплаши предходната година, че ще го направи. Опасявам се, че нещата вървят към определяне на нови буферни зони за сигурност в Южна Армения. А това би било подигравка на ориста, тъй като би било тъкмо същото като при първата война за Карабах. Тогава Армения сътвори много огромна буферна зона към този анклав и тя остана окупирана десетилетия наред. Това аргументи голяма психическа контузия и стопански загуби на азерите ".
Дали азерите могат да реализират задачите си със заплашително размахване на оръжия?
Въпреки контрактуваното късно в сряда помирение, те несъмнено ще опитат още веднъж - тъй като няма действителен възпиращ фактор. Нито Европейският съюз, нито Съединените щати разполагат с нужното въздействие, с цел да играят такава роля, съгласяват се и Броърс, и Гирагосян:
" Освен това в Баку очевидно не ги е грижа, че могат да попаднат в интернационална изолираност или да провокират неодобрение у Запада. Азербайджан разчита, че енергийните запаси му обезпечават по-силна позиция в подтекста на съветското нахлуване против Украйна ".
Кремъл e в сходна обстановка, като Запада.
" Заради войната в Украйна Русия търси различни трасета за връзка с външния свят, защото към този момент не може да употребява пълноценно западния маршрут. А Азербайджан е основна частица в транспортния кулоар Север-Юг, който би трябвало да свърже Русия с Иран и с други евентуални сътрудници в Азия ".
Още един значим фактор, способствуващ за увеличение на въздействието на Баку върху Москва, е Турция. Най-близкият съдружник на Азербайджан, има и все по-голямо значение за Путин, отбелязва Лорънс Броърс:
" Бих споделил, че Азербайджан се оказва в извънредно преференциална позиция - всички огромни играчи в Евразия се стремят към положителни връзки с него ".
Следващият въпрос тогава е има ли Азербайджан или който и да било различен интерес от експлоадиране на пълномащабна война против Армения, която би нараснала фрапантно риска от директна борба на Русия и Турция, т.е. НАТО, и би прекъснала потока от каспийски нефт и газ към Европа.
" Не мисля. Но считам, че с цел да пробват до каква степен могат да стигнат, някои хора си играят с напрежението - по политически аргументи разрешават то да стигне съвсем до точката на шупване. На това сме очевидци сега ", дава отговор американският посланик от кариерата Кери Кавъно, който е някогашен съпредседател на Минската група на Организацията за сигурност и съдействие в Европа за мирните договаряния за Нагорни Карабах.
" Мироопазване би трябвало да е допустимо когато има към този момент контрактуван мир. Тук още няма мир, а единствено съглашение за преустановяване на огъня. И, за жалост, в такива обстановки на всички места по света едната страна винагисе пробва да си обезпечи по-добри условия от другата и противоположното. На вас на Балканите това ви е добре познато ".
В Самарканд през вчерашния ден - на срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие - Алиев увери Путин и Ердоган, че обстановката към този момент се е нормализирала и че война няма да има.
В Ереван обаче не скриха недоволството си от Москва. Най-висши арменски държавници възнегодуваха, че Баку получи недвусмислена обществена поддръжка от турския президент още във вторник, а Кремъл по този начин и не откликна на апела да извърши отговорностите си по Договора за групова сигурност и да изпрати военна поддръжка на Армения.
" Войната преди 2 години и азербайджанското нахлуване тази седмица демонстрират, че за Армения Русия е другар, на който не може да се разчита. Макар и с огромно забавяне, Армения към този момент си дава сметка, че несъразмерната взаимозависимост от Русия е рискова и към този момент търси геополитически баланс “.
Ричард Гирагосян звучи оптимистично, само че не и дипломат Кери Кавъно. За него арменците са обречени на взаимозависимост от Русия, тъй като са притиснати от враждебни към тях комшии - Турция и Азербайджан:
" След краха на Съветския съюз в Армения има непрекъснато наличие на съветски военни сили. Русия има база там - в град Гюмри. Неприятно е за арменците да би трябвало да разчитат на Русия за сигурността си. Но не съществува елементарно решение на този проблем. Армения е заложница на географското си състояние ".
Последният въпрос към дипломат Кавъно е по какъв начин би изглеждало идеалното спокойно съглашение сред Азербайджан и Армения. " Идеално " е допустимо единствено на доктрина, ми отговори ветеранът посланик:
" Това попада в категорията " По принцип - да, на процедура - не ". По принцип двете страни би трябвало да седнат и да реализират компромисно решение, от което и двете да са удовлетворени. В действителността обаче по този начин и не доближи политическа воля от която и да било от страните, с цел да се стигне до там. Всяка от тях заема максималистки позиции, вместо да се опитат да убедят народите си, че би трябвало да се откажат от нещо, с цел да могат да живеят в естетика със съседите. На няколко пъти Азербайджан и Армения съвсем го реализираха. Но за жалост последният път беше преди повече от две десетилетия ".
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ