Интелектуалци в поход към евроизбори 2019 г.
Брод за България се приготвя за идващите европейски избори, които ще са на 23-26 май 2019 година Това съобщи Маргарита Попова - вицепрезидент на България (2012-2017 г.), в Българска телеграфна агенция по време на VII-ми конгрес " БРОД за България ", дискусионна национална среща под надпис " Устои за национално единство ".
В самодейността " БРОД за България " вземат участие учени, интелектуалци, офицери от запаса, неправителствени организации. Там са Съюза на тракийските сдружения, Славянско сдружение, Клуб 24 май, Инициатива Единение, Съюз на ловците и рибарите в България, Асоциация на българските учебни заведения в чужбина, българско офицерство, представители на неправителствени организации, изясни Лазар Мурджев, основател на новото придвижване.
Маргарита Попова изясни, че те обясняват упованията си от новия европарламент и от избора на нова европейска комисия. Европейската тематика е част от нашето мислене и еднаквост в " БРОД за България ", сподели юристът и някогашен вицепремиер Попова.
Аз съм работила по европейски планове и съм работила за честността в българската прокуратура, за разлика от други, които в този момент са на основни места, изясни Маргарита Попова.
Тя посочи, че по време на своя мандат е говорила за богатата история на Европейския югоизток, за Западните Балкани.
" Когато насочих забележка към Брюксел за това, че не се познават Западните Балкани, наши политици потръпваха от боязън да не разсърдим някого там. Днес това е тематика на нашето европредседателство. Говорих като идея на президентството ", сподели Попова.
Като жалон на актуалната българска политика тя изиска да бъде изяснено положението на демократичната народна власт. Къде се нареждаме с нашите проекти и концепции за развиване на стопанска система, просвета и така нататък Какво е положението на световната народна власт през днешния ден и къде сме ние. Старите и развити демокрации са на друго равнище - народна власт, децентрализация, приватизация са процеси, които те са минали и развили по един или различен метод.
Днес сигурността е една от най-важните полезности. Как да съвместим понятията за по-малко страна с мощна национална сигурност? Къде са пресечните точки, запита Попова.
Нашата неукрепнала народна власт ще се бори с провокации от всевъзможен жанр, колкото по-умни и просветени водачи намерим, толкоз по-лесно ще преминем, сподели Попова.
Днес има мощно стимулирани хора, които не чакат гражданското общество да предлага, а те самите оферират. Заговори се за така наречен лидерски демокрации - водачите оферират и вършат. Къде сме ние - в народна власт на присъединяване или сме във етапа на лидерските демокрации, когато пред нас ще се изправят едни хора, които ще оферират, а няма да са насочени към търсенето.
Защо тъкмо през днешния ден избуяха стремежи за смяна в конституцията от парламентарна в президентска република? Натам върви развиването на демокрацията. Сега се върви към народна власт на водачите, заслужават ли тези водачи? Коя народна власт ще бъде по-успешна - народна власт на присъединяване или лидерска народна власт, запита реторично Попова.
Тя загатна Франция, Германия, Европейския Юг и Югоизток. Няма по какъв начин днешните цели, задания, тактики да бъдат отделени от това, сподели Попова.
Без да се намерим в границите на огромния свят, без да намерим нашите характерни провокации в нашите корени, какъв брой е значимо страната е негодна и не може - само страната има право и монопол да въдворява ред и сигурност. Когато приказваме за бъдеще, жанр, родно място и страна, би трябвало да внимаваме какво наличие влагаме във всяка от тези думи, добави Попова.
" На нас ни се случиха гръмотворни неща - чудни хора ръководят страната, чудни хора желаят да се впишат в системата на банковия капитал, трансформирайки България в придатък ", съобщи Тихомир Стойчев, шеф на ЦСБОП през 1991-1992 година без да конкретизира чии придатък.
По думите му през брод се минава, когато се хванем за ръце или се държим за устойчива опора. Пътят е към народен блян, той минава през национална теория, счита Стойчев.
Според проф. Валери Стефанов единението е хубава дума, разединението е сурова действителност. Живеем в разцепление от времето на модерната българска страна. По думите му е провален гражданския ангажимент на интелектуалците. Днес българска интелигенция няма, само че има интелектуалци, специалисти, които купуват политически тези на външни пазари и ги продават тук, счита той.
Нацията е вторачена в кървавите следи на предишното, съобщи проф. Стефанов. Сенките от предишното преследват тази нация. Въвлечени сме в конфликтуващи тълкования във връзка с предишното. Нужни са ритуали на единодушието и помиряването, изясни той.
Искаме единство посредством полезности, а в актуалния свят има единство посредством ползване. Ако можем да имаме единство посредством полезности, ще сме постигнали нещо, добави Стефанов.
Същевременно о.р. ген. Кирил Цветков, някогашен командващ Сухопътни войски, напомни, че още преди три години е основана национална теория с над 60 точки, по самодейност на вицепрезидента Попова.
Публикувана е националната теория, нито една организация не я слага на своя уебсайт. Ние забравяме какво сме създали, постоянно започваме още веднъж. Това е казусът на България, на нейните жители. Пътят към Европа би трябвало да минава през България, през националното, съобщи ген. Кирил Цветков.
И жителите ги няма, и страната я няма, стана ясно от думите на ген. Цветков. Непрекъснато сътворяваме нови политически партии, нови единения, вместо да потърсим път към самите нас. Ако ние сме единни, в случай че ние, нашите фамилии, нашите родове са единни, България ще е единна, добави ген. Цветков.
Акад. Стефан Воденичаров, някогашен ръководител на Българска академия на науките, бе безапелационен: " Явно, че предишното не може да ни събере, дано намерим допирни точки за бъдещето ".
" Предлагаме преразглеждане на администрирането в страната, въвеждане на електронно ръководство - 20% от администрацията няма да е нужна. Недобре ръководените държавни предприятия, чиито ръководители се сменят с всяко едно държавно управление, да станат държавни холдинги, както е в Австрия ", сподели акад. Воденичаров.
" Ние сме единствената страна в Европейски Съюз, която има езикови учебни заведения, които са компания за емигранти. Промиване на мозъци с друга просвета, други полезности ", изясни акад. Воденичаров.
Той посочи и огромната неточност в опазването на здравето - превръщането на държавните лечебни заведения в търговски сдружения, лекарите станаха търговци. Над 180 от 420 лечебни заведения в страната ни са частни. На частните лечебни заведения да се направи друга Здравна каса, предлага акад. Воденичаров.
Той не подмина и проблемите в бизнеса и земеделието - 92% от износа на България е зърно. Изнасяме необработени първични материали. Изнасяме принадена стойност, сподели акад. Воденичаров.
Не може Инспекторатът на Висш съдебен съвет и самият Висш правосъден съвет (ВСС) да се назначава от Народното събрание. Правораздаване след 6 години не е правосъдие, безапелационен е някогашният ръководител на Българска академия на науките.
По време на разискването за Визия за България, Христина Христова показа трите стълба - първият е на сдържан консерватизъм. Той пази стойностното, положителната памет, фамилията, сакралното отношение към живота. Крайният консерватизъм, шовинизъм, не работи, не приказва нищо на младежите, разясни Христова.
Вторият дирек е на обществена правдивост - нов публичен контракт и нов базов приход. Третият дирек - е на софтуерната гражданска война, която опустошава всичко към себе си. Ако не скочим бързо в този влак-стрела, няма да има брод, добави Христова.
На фона на желанието за софтуерна гражданска война Адриана Любенова от Асоциация на българските учебни заведения по света, изясни, че всяка година българчетата излизат все по-неграмотни от гимназиите. В българските учебни заведения в чужбина, които са 300 в целия свят от 2017 година се учи и православие. Идентичността ни е от езика и вярата. В конституцията на Република България е записано православието. Езикът не може да бъде притежател на бита и традициите, изясни Любенова.
Тя изрази обидата си от обстоятелството, че българският език още не е приет като матуритетен за множеството европейски страни. Още от 70-те години се говореше за основаване на Български културен институт от ранга на Гьоте, името му щеше да е Вазов, само че до в този момент не е основан. Нямаме Закон за езика, с цел да пазим чистотата на българския език. Ако не създадем нещо, ще си отидем, добави Любенова. /news.bg
В самодейността " БРОД за България " вземат участие учени, интелектуалци, офицери от запаса, неправителствени организации. Там са Съюза на тракийските сдружения, Славянско сдружение, Клуб 24 май, Инициатива Единение, Съюз на ловците и рибарите в България, Асоциация на българските учебни заведения в чужбина, българско офицерство, представители на неправителствени организации, изясни Лазар Мурджев, основател на новото придвижване.
Маргарита Попова изясни, че те обясняват упованията си от новия европарламент и от избора на нова европейска комисия. Европейската тематика е част от нашето мислене и еднаквост в " БРОД за България ", сподели юристът и някогашен вицепремиер Попова.
Аз съм работила по европейски планове и съм работила за честността в българската прокуратура, за разлика от други, които в този момент са на основни места, изясни Маргарита Попова.
Тя посочи, че по време на своя мандат е говорила за богатата история на Европейския югоизток, за Западните Балкани.
" Когато насочих забележка към Брюксел за това, че не се познават Западните Балкани, наши политици потръпваха от боязън да не разсърдим някого там. Днес това е тематика на нашето европредседателство. Говорих като идея на президентството ", сподели Попова.
Като жалон на актуалната българска политика тя изиска да бъде изяснено положението на демократичната народна власт. Къде се нареждаме с нашите проекти и концепции за развиване на стопанска система, просвета и така нататък Какво е положението на световната народна власт през днешния ден и къде сме ние. Старите и развити демокрации са на друго равнище - народна власт, децентрализация, приватизация са процеси, които те са минали и развили по един или различен метод.
Днес сигурността е една от най-важните полезности. Как да съвместим понятията за по-малко страна с мощна национална сигурност? Къде са пресечните точки, запита Попова.
Нашата неукрепнала народна власт ще се бори с провокации от всевъзможен жанр, колкото по-умни и просветени водачи намерим, толкоз по-лесно ще преминем, сподели Попова.
Днес има мощно стимулирани хора, които не чакат гражданското общество да предлага, а те самите оферират. Заговори се за така наречен лидерски демокрации - водачите оферират и вършат. Къде сме ние - в народна власт на присъединяване или сме във етапа на лидерските демокрации, когато пред нас ще се изправят едни хора, които ще оферират, а няма да са насочени към търсенето.
Защо тъкмо през днешния ден избуяха стремежи за смяна в конституцията от парламентарна в президентска република? Натам върви развиването на демокрацията. Сега се върви към народна власт на водачите, заслужават ли тези водачи? Коя народна власт ще бъде по-успешна - народна власт на присъединяване или лидерска народна власт, запита реторично Попова.
Тя загатна Франция, Германия, Европейския Юг и Югоизток. Няма по какъв начин днешните цели, задания, тактики да бъдат отделени от това, сподели Попова.
Без да се намерим в границите на огромния свят, без да намерим нашите характерни провокации в нашите корени, какъв брой е значимо страната е негодна и не може - само страната има право и монопол да въдворява ред и сигурност. Когато приказваме за бъдеще, жанр, родно място и страна, би трябвало да внимаваме какво наличие влагаме във всяка от тези думи, добави Попова.
" На нас ни се случиха гръмотворни неща - чудни хора ръководят страната, чудни хора желаят да се впишат в системата на банковия капитал, трансформирайки България в придатък ", съобщи Тихомир Стойчев, шеф на ЦСБОП през 1991-1992 година без да конкретизира чии придатък.
По думите му през брод се минава, когато се хванем за ръце или се държим за устойчива опора. Пътят е към народен блян, той минава през национална теория, счита Стойчев.
Според проф. Валери Стефанов единението е хубава дума, разединението е сурова действителност. Живеем в разцепление от времето на модерната българска страна. По думите му е провален гражданския ангажимент на интелектуалците. Днес българска интелигенция няма, само че има интелектуалци, специалисти, които купуват политически тези на външни пазари и ги продават тук, счита той.
Нацията е вторачена в кървавите следи на предишното, съобщи проф. Стефанов. Сенките от предишното преследват тази нация. Въвлечени сме в конфликтуващи тълкования във връзка с предишното. Нужни са ритуали на единодушието и помиряването, изясни той.
Искаме единство посредством полезности, а в актуалния свят има единство посредством ползване. Ако можем да имаме единство посредством полезности, ще сме постигнали нещо, добави Стефанов.
Същевременно о.р. ген. Кирил Цветков, някогашен командващ Сухопътни войски, напомни, че още преди три години е основана национална теория с над 60 точки, по самодейност на вицепрезидента Попова.
Публикувана е националната теория, нито една организация не я слага на своя уебсайт. Ние забравяме какво сме създали, постоянно започваме още веднъж. Това е казусът на България, на нейните жители. Пътят към Европа би трябвало да минава през България, през националното, съобщи ген. Кирил Цветков.
И жителите ги няма, и страната я няма, стана ясно от думите на ген. Цветков. Непрекъснато сътворяваме нови политически партии, нови единения, вместо да потърсим път към самите нас. Ако ние сме единни, в случай че ние, нашите фамилии, нашите родове са единни, България ще е единна, добави ген. Цветков.
Акад. Стефан Воденичаров, някогашен ръководител на Българска академия на науките, бе безапелационен: " Явно, че предишното не може да ни събере, дано намерим допирни точки за бъдещето ".
" Предлагаме преразглеждане на администрирането в страната, въвеждане на електронно ръководство - 20% от администрацията няма да е нужна. Недобре ръководените държавни предприятия, чиито ръководители се сменят с всяко едно държавно управление, да станат държавни холдинги, както е в Австрия ", сподели акад. Воденичаров.
" Ние сме единствената страна в Европейски Съюз, която има езикови учебни заведения, които са компания за емигранти. Промиване на мозъци с друга просвета, други полезности ", изясни акад. Воденичаров.
Той посочи и огромната неточност в опазването на здравето - превръщането на държавните лечебни заведения в търговски сдружения, лекарите станаха търговци. Над 180 от 420 лечебни заведения в страната ни са частни. На частните лечебни заведения да се направи друга Здравна каса, предлага акад. Воденичаров.
Той не подмина и проблемите в бизнеса и земеделието - 92% от износа на България е зърно. Изнасяме необработени първични материали. Изнасяме принадена стойност, сподели акад. Воденичаров.
Не може Инспекторатът на Висш съдебен съвет и самият Висш правосъден съвет (ВСС) да се назначава от Народното събрание. Правораздаване след 6 години не е правосъдие, безапелационен е някогашният ръководител на Българска академия на науките.
По време на разискването за Визия за България, Христина Христова показа трите стълба - първият е на сдържан консерватизъм. Той пази стойностното, положителната памет, фамилията, сакралното отношение към живота. Крайният консерватизъм, шовинизъм, не работи, не приказва нищо на младежите, разясни Христова.
Вторият дирек е на обществена правдивост - нов публичен контракт и нов базов приход. Третият дирек - е на софтуерната гражданска война, която опустошава всичко към себе си. Ако не скочим бързо в този влак-стрела, няма да има брод, добави Христова.
На фона на желанието за софтуерна гражданска война Адриана Любенова от Асоциация на българските учебни заведения по света, изясни, че всяка година българчетата излизат все по-неграмотни от гимназиите. В българските учебни заведения в чужбина, които са 300 в целия свят от 2017 година се учи и православие. Идентичността ни е от езика и вярата. В конституцията на Република България е записано православието. Езикът не може да бъде притежател на бита и традициите, изясни Любенова.
Тя изрази обидата си от обстоятелството, че българският език още не е приет като матуритетен за множеството европейски страни. Още от 70-те години се говореше за основаване на Български културен институт от ранга на Гьоте, името му щеше да е Вазов, само че до в този момент не е основан. Нямаме Закон за езика, с цел да пазим чистотата на българския език. Ако не създадем нещо, ще си отидем, добави Любенова. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ