Британците винаги са били горди хора. Гордост, но и с

Британците постоянно са били горди хора. Гордост, само че и с предубеждения. В Обединеното кралство гледат на другите от позицията на по-висши жители на света. Брекзит е съвършен образец за настройките на огромна част от английското общество.

През 2016 година близо 52% от гласувалите английски жители избраха един сюжет, който за доста политически анализатори изглеждаше неосъществим, сходно на успеха на Доналд Тръмп в Съединени американски щати – а точно, излизане на страната от Европейския съюз.

Британците бяха въвлечени в този референдум от Дейвид Камерън, а в този момент, близо две години по-късно, консервативното държавно управление в лицето на Тереза Мей желае да контракти допустимо най-безболезнения сюжет за страната си. Лондон и Брюксел, които дълги години живяха в естетика и съгласие, се развеждат.

Консерваторите са разкрачени сред Острова и континенталната част на Европа, на която пожелаха да извърнат тил. Политическият хайлайф наподобява смешен в опитите си да покаже мощ и неуязвимост, тъй като икономическото развиване на страната зависи от положителните връзки със страните от Европейския съюз.

Следващият кръг от договаряния може да се организира безмълвно. Британците просто ще застанат в разкрачената си поза, а Европа ще гледа в неразбиране, както беше и на референдума. Възможно е Тереза Мей и компания просто да се вършат на рокзвезди, пробвайки се да отклонят вниманието от своята беззащитност.

Тази поза е нещо като запазена марка на горделивите английски политици. С вековете тя не се е трансформирала, само подтекстът е друг. В подтекста на Брекзит е желателно никой от консерваторите да не киха. В противоположен случай Брекзит може и да не се случи...