Британският състезател Крис Фрум е най-разпознаваемото име в света на

Британският играч Крис Фрум е най-разпознаваемото име в света на шосейното колоездене. Роденият в Кения преди 32 години водач на звездния Team Sky реализира извънреден триумф през това лято като записа златен дубъл – победи в Тур дьо Франс и Вуелтата на Испания. С сходен триумф могат да се похвалят единствено двама преди него – това са французите Жак Анкетил (1963) и Бернар Ино (1978). Няколко дни след триумфа в Испания, Фрум приказва пред лондонския “Таймс ”, за цената на триумфа, метода си на подготовка, нещата зад кадър и така нататък

Фигура: Пропорциите ми са напряко неуместни. Горната част на тялото е едва, а бедрата големи. Чувствам се извънредно комичен, когато се погледна в огледалото. Мисля си, че когато се пенсионирам, ще отивам на фитнес и ще поработя за бицепси, плещи и ще съумея да реализира някакви пропорции. Когато се подложих на физиологични проби през 2015, мазнините в тялото ми бяха 9,8 %. Това много ме изненада, тъй като чаках да са много по-малко. Сигурен съм, че мога да ги понижа, само че ми се коства, че е много рисково. Но какво се случва с имунната система?

Свалянето на килограми евентуално е ключа към триумфа, само че считам че доста хора са захласнати от тази концепция. Важно е несъмнено, само че не най-важното. Много пъти съм се чувствал зле в устрема си да подкрепям малко килограми и съм си нанесъл доста вреди, повече в сравнение с в случай че бях по-тежък и цялостен с сила. Много хора са шокирани, когато схванат, че съм бил съвсем един кг по-тежък на Вуелтата спрямо Тур дьо Франс. Около 68,5 – 69 кг, само че тогава бях по-силен и резултатите бяха много по-добри.

Извън сезона качвах 6 кг и това се случваше, когато започнех да се храня обикновено и упражнявах 5 или 6 часа дневно. Тъй като обичам да си пояждам, намирах диетите за много мъчно начинание. В дните без въглехидрати можех да поема омлет, подготвен от 2 яйца, протеин за мускулите и никакви въглехидрати. След три-четири часа каране изпадаш в доста неприятно въодушевление. Не можеш да приказваш, напряко си като зомби.

Психика: Мисля, че някои хора са родени със способността да страдат и да са доста упорити. Аз постоянно съм бил подобен. За мен, мотивацията идва от желанието да постигнеш нещо и нищо друго няма значение. Никога не се безпокоя, че ще се проваля. Това е доста отрицателна сила. Много си мисля по какъв начин ще се озова доста по-напред и ще оставя всички зад себе си. Много пресъздавам и имам доста положително мислене. При изкачването на злокобния връх Англиру на Вуелтата да вземем за пример си представям тези последни няколко километра, надявайки се, че другите са достигнали своя предел и си споделям: ” Олеле, това ще бъде доста мъчно ”.

Скорост и конфликти: Счупена ключица, счупена китка, счупена кост на ходилото – спрямо доста състезатели в пелотона наподобява, че не съм имал шанс. Късмет ли е това? Когато има конфликт тъкмо пред теб и ти би трябвало да разцепиш секундата доста от момчетата се побъркват, натискат спирачката и изхвърчат напред. Мисля, че имам способността да мисля доста ясно, все едно виждам всичко на занимателен каданс. Мога да предвидя заплахата и да я избегна. Не изпадам в суматоха.

Винаги има опасности. Тази година във Обиколката на Испания малкия екран изпусна конфликт след водачите. Аз се озовах на хлъзгав път на кръгово придвижване. Воут Поелс скочи на спирачките и съумя. Аз обаче стъпих на кръговото, прескочих бордюра и паднах на тревата и нараних бедро и коляно. Воут ме търсеше през рамо, чудейки се къде съм. Едно такова рухване те закопава и в идващите няколко дни аз минавах през такива места с изведени крайници. Губиш доверие в себе си във връзка с контакта с пътя. Това е игра на нерви.

В Обиколката на Швейцария преди няколко години дъждът не спираше да вали. Видимостта беше ужасна и очилата ми бяха замъглени. Видях, че съм вдигнал 108 км в час на мокра настилка с 2 см гуми носейки единствено екип от ликра. Понякога си мисля “Това е полуда ”.

Изкачването на Англиру тази година беше ужасяващо. Една от отборните коли, излетя от пътя и няколко мотоциклета бяха в бариерите, а един от състезателите беше паднал и крещеше, държейки рамото си. Винченцо Нибали съвсем прескочи пътя пред мен. Прелитайки през всичко това си мислиш: “Олеле, та това е ледена пързалка. Кога ще падна и аз? Опитваш се да блокираш тези мисли, само че се оказва сложна задача.

Наранявания от седалка: Те са проклятието на колоездача. Като зъбобол, който те тормози през целия ден, пречещ на концентрацията. Наистина ми беше много мъчно на тазгодишния Тур дьо Франс. Тази болежка се трансформира в огромен проблем и най-после трябваше да смъква седалката един сантиметър и половина за повече от три седмици, което е доста за един експерт. Това се отрази на силата ми, защото към този момент не бях в най-хубавата позиция, само че поради тази болежка се наложи да подхваща това, с цел да я облекча. По времето на Вуелтата си бях намерил подложки, чиито предопределение беше за стъпалата, само че за благополучие проработиха и облекчиха болката.

Диета: Към края на стадия същински се любувам на лека закуска от един белтък и доста захар. Това в действителност ме подвига. Незная дали е логика на психиката или физика, само че денем на Лос Мачукос, когато изоставах с времето нямах време за това. Мислех да дам закуската на някой от тима, само че се оказа, че съм я изгубил. Не бях удовлетворен от това, тъй като когато се озовеш на прага на опциите си, несъмнено имаш потребност от поддръжка.

По време на многоетапните надпревари, час преди финала взимам двойно еспресо с няколко захарчета, което вардя в мини бутилка. По принцип не пия доста кафе и съм последовател на зеления чай, тъй че на огромно съревнование това ми оказва помощ да се усещам в действителност навит.

През тежък планински стадий, като този на Галабие на Тура, при който се изгарят 5500 – 6000 калории евентуално финишираме 3 кг по-леки, даже като сме поели 12 бидона или 5-6 литра течности.

Обикновенно стартирам с оризов кейк, на всеки 20-30 минути. Ще поема и три гела един час преди финала. Много от колоездачите имат проблеми със зъбите от приемането на гелове и питиета, даже аз към този момент имах попълване на зъбите.

Сауна: Ходя на сауна преди някои надпревари, изключително когато времето е неприятно. Разбрал съм, че в случай че не се изпотявам преди огромно натоварване, не чувствам мускулите си в най-хубавата форма. Усещам ги издути и цялостни с течности.
Във физиологичните проби, когато ме слагат в температура от 26 до 40 градуса, се оказва, че тялото ми действа по-добре при по-висока температура. В студеното време се усещам като блокиран. Мога да се оправя и с това, само че би трябвало да се приготвя по друг метод.

Преди пролога на Тура в Дюселдорф нази година денят беше дъждовен и аз отидох на сауна рано сутринта за към час. Направих го и сутринта преди Англиру. Ако няма сауна мога да карам турбо в хотелската стая и това ще ме вкара в вярната кондиция.

Медикаменти: Изключенията за лечебната приложимост TUE имат място в спорта, в случай че се взимат по верния метод. Не бива да отхвърляме на някого медикаментите, в случай че има потребност от тях. Какво ще кажете в случай че сте ужилени от пчела да вземем за пример и имате алергична реакция? Никога не казвай в никакъв случай – звучи лъжлив, само че не мога да видя по кое време бих употребявал медикаменти тъкмо в този момент.



През 2015 Обиколката на Франция беше доста сложна. Аз съм асматик и тогава имах белодробна зараза. Провеждаха ми проби за дишането всяка заран и резултатите бяха неприятни. Повече от 10 % намаление на индикаторите в деня на огромното съревнование на годината. Мисля, че е разбираемо от здравна позиция за какво се наложи приемането на TUE. Имах потребност от облекчение на бронхите, само че доста хора морално биха запитали “Как успяхте? ” Именно по тази причина аз не използвах никакви лекарства. Не желаех успеха ми да бъде осквернена от такива въпроси.

Опитах се да бъда транспарантен по отношение на TUE. Чувствам, че не бих могъл да направя повече. Хората постоянно ще бъдат подозрителни, поради историята на колоезденето. Напълно разбираемо. Те имат своето право. Ако би трябвало да се чакат 10 години за моите проби да бъдат наново изследвани, с цел да се каже най-сетне “ОК ”, тогава дано да бъде по този начин.

Паразитна шистосомия (билхарзия): хронично заболяване, ендемично в елементи от Африка и Южна Америка, породено от заразяване с кръвни течности (шистозоми). През 2010 открихме, че имам това заболяване, само че не зная какъв брой дълго съм живял с него – евентуално години. Често срещано е в южна Африка в застояла вода под 1000 м. Можеш да се заразиш при едно допиране на инфектираната вода. Поразява имунната система. Чувствах се изтощен, само че упражнявах доста и по тази причина си мислех, че е обикновено. Точно когато бях във форма се разболявах от простуда. Нивата бяха много високи тъй че явно съм го имал с години.

Възстановяване: След като се прибрах от Вуелтата лежах през целия ден в леглото, ставайки единствено за закуска. След три седмици на огромен тур, тялото ми има потребност от отмора, само че по-скоро става дума за психическа изтощеност. Беше прелестно просто да си лежа в леглото знаейки, че брачната половинка и сина ми са в къщи. След почивката се връщах назад, с цел да се приготвя за международното в Норвегия.