Британските реалности: Тереза Мей се провали като министър-председател
Британският министър-председател Тереза Мей не е способна да планува политическите последици от предприеманите от нея дейности. От сходно „ страдат “, прочее и друга представители на политическата система в Лондон: прогнозирането отсъства като такова, остава само желанието да се промени околният свят непременно и с всеки способ. Тази тематика към този момент е наранена от Чарлз Муур, прочут английски публицист, размишляващ за ориста на Англия.
Журналистът си спомня и за отдавнашни събития, свързани с така наречен „ Империя Уиндръш “, когато на транспортен съд с аналогичното име в страната идват „ цветни “ мигранти, започвайки от 1948 до 1971 година Евтината работна ръка от английските колонии, както осъзнават в държавното управление, е нужна на страната както и суровините, които тя внася също от тях.
По-късно, през 1968 година консерваторът и империалист Джон Енох Пауъл признава, че Британската империя след загубата на Индия към този момент не съществува и е време да се престане с подхранването на империалистически упоритости. Аналогична е обстановката и през днешния ден. Тереза Мей е неспособна да планува тези проблеми, които могат да зародят вследствие на нейните дейности. Муур съпостави министър-председателя с въшка в тиган, която стартира да скача, когато би трябвало да изясни на обществеността за своите провали в политиката.
Към тях той отнася и нанесените дружно с Америка ракетни удари по сирийските обекти. Мей не съумя овреме да сътвори нужния информативен декор и е реагирала със забавяне. В резултат събитията в Сирия стартират да се възприемат не по метода, по който тя възнамерява.
Трябва да се добави, че и по „ Случая Скрипал “ Тереза Мей се провали, без да успявайки да поддържа фантазиите на Лондон с действителни доказателства. Впрочем те не са доста. Провалът на външното министерство е по всички фронтове: и в създаването на антируския сюжет, и в неговото въплъщаване. Освен това станаха известни обстоятелства, потвърждаващи, че постановката с отравянето на Скрипал в Солсбъри, както и мнимата химическа офанзива в сирийския град Дума са звена от една и съща „ верига “ целяща дискредитирането на Русия.
За Мей Русия стана инспекция за устойчивост и политическа резистентност. Владимир Путин е тестване на далновидността и способността да не се падне от премиерския фундамент. Както означи Муур, публичното мнение сега в момента деликатно следи дейностите на Русия, в това число и по отбраната на околната среда, нали износа да естествени първични материали е част от приходите на съветския бюджет. Затова и Москва е срещу добива на шистов газ, който влияе отрицателно на екологията.
Впрочем нещата са такива, колкото и британците да се пробват да изкривят обстановката. Добивът на шистов газ вреди на околната среда, което е потвърдено на образеца на американските щати, където почвата и водата са отровени, виждат се процеси на опустиняване, заболявания измежду хората и впрочем „ наслади “.
Още един проблем на Англия е антисемитизмът, който стартира да се демонстрира все по-често, изключително от страна на лейбъристите. В Народното събрание даже минаха диспути по тази тематика, единствено че ръководителят на лейбъристите Джереми Корбин не се интересува изключително от своята политическа кариера.
В края на предходната година родилият се и живеещ във Англия фотограф, режисьор и публицист от еврейски генезис Саймън Уайлдър написа, че в Лондон става ужасно да се живее. Евреите стартират да схващат, че те са „ кукловодите на света “, контролиращи медиите, стоящи зад нападението по Световния търговски център, поддържащи скрито „ Ислямска страна “. Което е още по-лошо, той е видял по какъв начин на всеобщите акции британците държат плакати, където е написано, че Хитлер е бил прав.
Антисемитизмът, наглите неистини, антируските нападки, проблемите с Брекзит, ракетните удари в Сирия и впрочем геополитически пропуски и нерешени вътрешни проблеми са действителността на модерна Англия. Страната, съгласно Муур, претърпява следващия постепенен стадий, от който би трябвало да излезе с допустимо минимум жертви, само че по какъв начин да стане това?
Действащият министър-председател Тереза Мей прояви политическа уязвимост и непредвидливост. Страната към този момент е понесла загуби в репутацията, стопанската система и геополитиката, колкото и адептите на Запада да се пробват да показват обстановката в по-добра светлина. По-нататъшните опити да се направи неприятно на Русия само ще влошат ситуацията. Все още не е известно по какъв начин Мей ще се измъква от нея.
Трябва да се означи, че антируските прояви на Запад постоянно се провалят. Англия не е изключение. Лъжливата политика на Форин офис, кресливите заявки на Борис Джонсън и другите представители на английския политически хайлайф припомнят на кучешко джафкане. Опитите им да основат антируски фронт търпят проваляне, прочее, както и желанието да си върнат образа на империя. Британската пиявица губи сили.
Превод: Поглед.инфо
Журналистът си спомня и за отдавнашни събития, свързани с така наречен „ Империя Уиндръш “, когато на транспортен съд с аналогичното име в страната идват „ цветни “ мигранти, започвайки от 1948 до 1971 година Евтината работна ръка от английските колонии, както осъзнават в държавното управление, е нужна на страната както и суровините, които тя внася също от тях.
По-късно, през 1968 година консерваторът и империалист Джон Енох Пауъл признава, че Британската империя след загубата на Индия към този момент не съществува и е време да се престане с подхранването на империалистически упоритости. Аналогична е обстановката и през днешния ден. Тереза Мей е неспособна да планува тези проблеми, които могат да зародят вследствие на нейните дейности. Муур съпостави министър-председателя с въшка в тиган, която стартира да скача, когато би трябвало да изясни на обществеността за своите провали в политиката.
Към тях той отнася и нанесените дружно с Америка ракетни удари по сирийските обекти. Мей не съумя овреме да сътвори нужния информативен декор и е реагирала със забавяне. В резултат събитията в Сирия стартират да се възприемат не по метода, по който тя възнамерява.
Трябва да се добави, че и по „ Случая Скрипал “ Тереза Мей се провали, без да успявайки да поддържа фантазиите на Лондон с действителни доказателства. Впрочем те не са доста. Провалът на външното министерство е по всички фронтове: и в създаването на антируския сюжет, и в неговото въплъщаване. Освен това станаха известни обстоятелства, потвърждаващи, че постановката с отравянето на Скрипал в Солсбъри, както и мнимата химическа офанзива в сирийския град Дума са звена от една и съща „ верига “ целяща дискредитирането на Русия.
За Мей Русия стана инспекция за устойчивост и политическа резистентност. Владимир Путин е тестване на далновидността и способността да не се падне от премиерския фундамент. Както означи Муур, публичното мнение сега в момента деликатно следи дейностите на Русия, в това число и по отбраната на околната среда, нали износа да естествени първични материали е част от приходите на съветския бюджет. Затова и Москва е срещу добива на шистов газ, който влияе отрицателно на екологията.
Впрочем нещата са такива, колкото и британците да се пробват да изкривят обстановката. Добивът на шистов газ вреди на околната среда, което е потвърдено на образеца на американските щати, където почвата и водата са отровени, виждат се процеси на опустиняване, заболявания измежду хората и впрочем „ наслади “.
Още един проблем на Англия е антисемитизмът, който стартира да се демонстрира все по-често, изключително от страна на лейбъристите. В Народното събрание даже минаха диспути по тази тематика, единствено че ръководителят на лейбъристите Джереми Корбин не се интересува изключително от своята политическа кариера.
В края на предходната година родилият се и живеещ във Англия фотограф, режисьор и публицист от еврейски генезис Саймън Уайлдър написа, че в Лондон става ужасно да се живее. Евреите стартират да схващат, че те са „ кукловодите на света “, контролиращи медиите, стоящи зад нападението по Световния търговски център, поддържащи скрито „ Ислямска страна “. Което е още по-лошо, той е видял по какъв начин на всеобщите акции британците държат плакати, където е написано, че Хитлер е бил прав.
Антисемитизмът, наглите неистини, антируските нападки, проблемите с Брекзит, ракетните удари в Сирия и впрочем геополитически пропуски и нерешени вътрешни проблеми са действителността на модерна Англия. Страната, съгласно Муур, претърпява следващия постепенен стадий, от който би трябвало да излезе с допустимо минимум жертви, само че по какъв начин да стане това?
Действащият министър-председател Тереза Мей прояви политическа уязвимост и непредвидливост. Страната към този момент е понесла загуби в репутацията, стопанската система и геополитиката, колкото и адептите на Запада да се пробват да показват обстановката в по-добра светлина. По-нататъшните опити да се направи неприятно на Русия само ще влошат ситуацията. Все още не е известно по какъв начин Мей ще се измъква от нея.
Трябва да се означи, че антируските прояви на Запад постоянно се провалят. Англия не е изключение. Лъжливата политика на Форин офис, кресливите заявки на Борис Джонсън и другите представители на английския политически хайлайф припомнят на кучешко джафкане. Опитите им да основат антируски фронт търпят проваляне, прочее, както и желанието да си върнат образа на империя. Британската пиявица губи сили.
Превод: Поглед.инфо
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ