Британските власти, вероятно решили, че отцепването от Европа по някакъв

Британските управляващи, евентуално решили, че отцепването от Европа по някакъв метод би трябвало да се продължи и като медицински метод, изгубиха прекомерно дълго време, в което да опитат нещо друго. Докато цяла Европа организираше строга изолираност, Борис Джонсън избра половинчато да се довери на хазартната и подложена на критика от Световната здравна организация идея за стаден имунитет, която стресна и Франция. Според тази концепция публичният живот трябваше да продължи относително несмущаван, до момента в който карантина има единствено за възрастните, с цел да може здравите да прекарат вируса и последователно да изградят имунитет против него. Сходна теза има и трупащият все по-голяма и учредена на скептицизма известност доктор Атанас Мангъров, който твърди, че китайският Ухан се е справил със болестта не толкоз поради изолацията, колкото поради това, че доста хора са преболедували ковид и сега той просто е спрял да има носители. В този смисъл и ограниченията, вземани по целия свят, твърди се в концепцията за стадния имунитет, са безумна световна заблуда, която не схваща добре епидемологичните стадии и реакцията на човешкия организъм към тях.
Всичко това щеше да звучи прекомерно безапелационно, в случай че Англия ненадейно не се бе отказала да следва този курс. Борис Джонсън в последна сметка реши да затвори учебните заведения и да започва същите ограничения, които направиха останалите страни от Европейски Съюз. Само че поради оптимистичната доктрина на стадния имунитет изгуби цяла седмица в апела Keep Calm, до момента в който инфектираните на Острова растяха със същата мощ като в Германия. А това значи и че хлабавата седмица без изолираност в бъдеще ще се материализира в доста повече инфектирани, в сравнение с биха били при положение на самозатваряне. 
Какви са рецензиите на медиците към концепцията за стадния имунитет?
Първо и може би най-очевидно: и да бъде построен той, броят на жертвите ще бъде голям. Това какъв брой хора умират от ковид зависи освен от мощта на вируса и тяхното положение, а от това дали лечебните заведения са задоволително добре преструктурирани, с цел да посрещнат напора от пациентите си. Една от аргументите за високата смъртност в Италия бе точно неналичието на време на лечебните заведения да се снабдят с задоволителна база, която да посреща хората в потребност. Ако една страна просто даде време на вируса да развива експоненциалния си напредък, това би означавало тя да е готова и да одобри геометрично нахлуващите в лечебни заведения пациенти. Никоя страна обаче не е готова за това, тъй като всички лечебни заведения са готови за общо взето повтарящ се и предвидим през годините брой заболели от пневмония, а не за няколко пъти по-високия брой пациенти, които развиха болестта поради ковид.
Второ: Идеята за стаден имунитет съвсем постоянно е обвързвана с употребяването на ваксини. Тоест, належащо е доста огромен брой хора да са имунизирани, с цел да може имунизацията им да потушава избухливия напредък на болестта. За ковид обача няма ваксини и излагането на цялото население на свободно заразяване в действителност е извънредно рисков опит за стаден имунитет, защото в множеството случаи той е композиция от зараза и ваксина, а не само на зараза. Освен всичко са доказани случаи на хора, които се разболяват още веднъж от ковид, макар че са го прекарали; т.е., никой към момента не познава вирусът задоволително добре, с цел да се рискува с сходна тактичност. 
Трето: Стадният имунитет е таман противоположното на хуманните постижения на човечеството. Той стъпва доста повече на дарвинизма и " оцеляването на най-силните ", принцип, който е в спор с болничната грижа изобщо, с това, че в случай че може да се направи всичко за удължаването на възрастните и болните, то би трябвало да се направи. 
Четвъртото обаче е най-важно: в случай че бе допустимо тази концепция да се привнесе като различна на световната тактика за изолираност, то нямаше Англия и последователно Щатите - двете сили, които даваха първична поръчка, че ще я последват, да стартират да се отхвърлят от нея. 
Какво следва да се случи там? Допуснаха ли съдбовна неточност Тръмп и Борис Джонсън със забавянето си? Тепърва ще забележим. Дано не е със скрити през просото очи.
 
Автор: Райко Байчев