Самовнушението ни спъва по пътя към целта
Британски учени разкриха тайните на механизма на самовнушението. Центърът, който дава отговор за мотивацията, се намира в хипоталамуса. След като точно изучили работата му, учените стигнали до непредвиден извод.
Оказало се, че самовнушението не е най-хубавият метод да се приготви човек за решението на избрана задача. Според психолозите мотивацията е цялост от възбуждащи фактори, които дефинират интензивността на личността.
Към тях се отнасят претекстовете, потребностите, тласъците, ситуативните фактори, които дефинират държанието на дадения човек. Учените стигнали до извода, че водеща роля във образуването на биологичните мотивации играе хипоталамната област на мозъка.
Там се реализират процесите на промяна на биологичната нужда в мотивационна възбуденост. За да се дефинира ролята на личната мотивация, т.е. успеваемостта на самовнушението, експертите провели опит с 50 души.
Те трябвало да търсят анаграми – да пренареждат буквите от дадена дума за приемане на нова дума. През първата част от опита половината доброволци преди задачата разсъждавали дали ще се оправят със задачата.
Другата половина пък си внушавала, че наложително ще се оправи. В идната фаза на опита преди самата задача едната група трябвало да напише на лист „ аз ще направя това ”, а другата – „ ще мога ли да се оправя? ”
Станало ясно, че във всички случаи тези доброволци, които се съмнявали във опциите си, реализирали доста по-голям триумф, в сравнение с тези, които се настройвали да реализират задачата.
Хората, които се питат дали ще се оправят с дадена задача, демонстрират по-добър резултат от тези, които в диалог със себе си се убеждават, че ще реализиран набелязаната цел с лекост.
Всъщност подозрението ни кара да сме по-концентрирани и да опровергаем самите себе си. Според учените сред вътрешния монолог от вида на „ ще се оправя ли ” има директна връзка с дълбоката мотивация.
Популярната в последно време концепция, че позитивното самовнушение ще ни приближи към постигането на всяка цел, става въздух под налягане, в случай че човек си задава въпроси, преди да свърши нещо значимо.
Ако мотивацията е мощна, се усилва равнището на интензивност и напрежение, поради което в активността и държанието на индивида настъпват избрани измествания от нормалното и от това се утежнява успеваемостта на работата.
