Британка разказа за развода си с Ислямска държава
Британката Таня Джорджлас описа в тв изявление за развода си с войник на Ислямска страна и живота си в Сирия с четирите им деца. Десет години тя изповядвала исляма и споделяла възгледите на джихадистите. Живяла е в Египет и Сирия, до момента в който един ден не решила, че неотложно би трябвало да напусне страната с децата си. Днес възнамерява да се отдаде на кариера за битка с тероризма и реабилитация на някогашни джихадисти.
Таня срещнала брачна половинка си онлайн. Допаднали си Джон - американски лидер на терористична група, тъй като и двамата изповядвали ислямистки убеждения.
" Той несъмнено беше образован, обаятелен. Първата ми обич и най-хубавият ми другар ", споделя британката, която някои медии нарекоха " първата дама на ислямска страна ".
Джорджлас израснала във Англия. Имала обикновено детство, хората от квартала ѝ си я спомнят като елементарен младеж, който с нищо не показвал да има религиозни или политически убеждения.
" Обърнах се към религията, когато бях на 17. Исках да се трансформира, повече да не бъда просто Таня от Хароу (лондонско предградие - б.р.). Да не съм дете. Религията даде форма на живота ми. Даде ми чувството, че числя се на нещо - общността ме прегърна и одобри, стига единствено да се придържах към правилата им ", споделя тя пред Би Би Си.
В идващите 3-4 години Таня се среща с радикални групи в Лондон. Те трансформират светогледа й. " Умът ми бе цялостен с тези ужасни, смущаващи облици. Даваха образци с войната в Босна. Караха ни да изпитваме общо възприятие за виновност, тъй като сме общественост и сме задължени да предприемем нещо. И това нещо бе джихад. "
Така стартира да търси връзки с талибаните, Ал-Каида и всеки, за който е известно, че " пази достойнството на мюсюлманите ".
В това време, на 7 юли 2005 година, се случват гърмежите в лондонското метро и в един от рейс от градския превоз. " Депресирах се, тъй като в рейса почина моята съученичка Шахара Ислам. Беше толкоз непочтено някой да загине толкоз млад. " Въпреки това Таня оправдава офанзивите от 7 юли. " Ако умира почтен мохамеданин, умира и почтен немюсюлманин. Тогава по този начин разсъждавахме тогава. "
По това време се омъжва за Джон. Бракът им е зависещ на разпоредбите на екстремистите. " Моят принос към идеята бе, че отглеждах синове, които един ден да се влеят в техните редици или да станат техни учени, преподаватели. " Заживели в Съединени американски щати, където им се родили три деца. През 2011 година се преместили в Египет, където съгласно бащата било идеалното място за развъждане на деца-джихадисти. Тогава обаче се появили и първите подозрения у Таня. " Един ден един от синовете ми донесе граната у дома. Не мисля, че беше заредена, само че все пак избухнах. Грабнах кухненския нож и му извиках: " Никога повече не прави това! " Усетих, че не желая синовете ми да са край такива неща, покрай оръжия. "
През 2013 вземат решение да заминат за Сирия. По това време Таня е бременна с четвъртото им дете. Отседнали в изоставени здания. Нито една нямала прозорци. Всяка нощ чували патрони. Усещала, че бракът й се разпада. След три седмици в Сирия помолила Джон да я пусне да замине с децата. Той се съгласил и им оказал помощ да избягат. " Беше ужасно. Виждахме патроните, рикоширащи в стената. В постройката имаше доста сирийски бежанци, единствено мъже. Помагаха ни, колкото могат. Пъхах децата под телата им да ги скрия от патроните. Бутаха бебешката количка, до момента в който Джон ми подаваше друго бебе ", спомня си тя страховити подиуми.
Джон останал в Сирия и се включил към Ислямска страна. Групата му е умъртвила хиляди хора в Ирак и Сирия.
Днес Таня и децата живеят в Тексас. Тя към този момент не се интересува от вяра. Повече от година след бягството не е получавала новини от някогашния си брачен партньор. В последното си известие той се извинил за това, което е предизвикал на нея и децата. Казал още, че в случай че до шест месеца няма новина от него, най-вероятно е мъртъв. Таня получила бракоразвод и в този момент има нов избраник. Според нея Съединени американски щати са й дали леговище, тъй като не е причинявала физическо принуждение, осъзнала е грешката си. Казва, че съжалява за десетте изгубени години, в които е можела да учи и да гради кариера.
Таня срещнала брачна половинка си онлайн. Допаднали си Джон - американски лидер на терористична група, тъй като и двамата изповядвали ислямистки убеждения.
" Той несъмнено беше образован, обаятелен. Първата ми обич и най-хубавият ми другар ", споделя британката, която някои медии нарекоха " първата дама на ислямска страна ".
Джорджлас израснала във Англия. Имала обикновено детство, хората от квартала ѝ си я спомнят като елементарен младеж, който с нищо не показвал да има религиозни или политически убеждения.
" Обърнах се към религията, когато бях на 17. Исках да се трансформира, повече да не бъда просто Таня от Хароу (лондонско предградие - б.р.). Да не съм дете. Религията даде форма на живота ми. Даде ми чувството, че числя се на нещо - общността ме прегърна и одобри, стига единствено да се придържах към правилата им ", споделя тя пред Би Би Си.
В идващите 3-4 години Таня се среща с радикални групи в Лондон. Те трансформират светогледа й. " Умът ми бе цялостен с тези ужасни, смущаващи облици. Даваха образци с войната в Босна. Караха ни да изпитваме общо възприятие за виновност, тъй като сме общественост и сме задължени да предприемем нещо. И това нещо бе джихад. "
Така стартира да търси връзки с талибаните, Ал-Каида и всеки, за който е известно, че " пази достойнството на мюсюлманите ".
В това време, на 7 юли 2005 година, се случват гърмежите в лондонското метро и в един от рейс от градския превоз. " Депресирах се, тъй като в рейса почина моята съученичка Шахара Ислам. Беше толкоз непочтено някой да загине толкоз млад. " Въпреки това Таня оправдава офанзивите от 7 юли. " Ако умира почтен мохамеданин, умира и почтен немюсюлманин. Тогава по този начин разсъждавахме тогава. "
По това време се омъжва за Джон. Бракът им е зависещ на разпоредбите на екстремистите. " Моят принос към идеята бе, че отглеждах синове, които един ден да се влеят в техните редици или да станат техни учени, преподаватели. " Заживели в Съединени американски щати, където им се родили три деца. През 2011 година се преместили в Египет, където съгласно бащата било идеалното място за развъждане на деца-джихадисти. Тогава обаче се появили и първите подозрения у Таня. " Един ден един от синовете ми донесе граната у дома. Не мисля, че беше заредена, само че все пак избухнах. Грабнах кухненския нож и му извиках: " Никога повече не прави това! " Усетих, че не желая синовете ми да са край такива неща, покрай оръжия. "
През 2013 вземат решение да заминат за Сирия. По това време Таня е бременна с четвъртото им дете. Отседнали в изоставени здания. Нито една нямала прозорци. Всяка нощ чували патрони. Усещала, че бракът й се разпада. След три седмици в Сирия помолила Джон да я пусне да замине с децата. Той се съгласил и им оказал помощ да избягат. " Беше ужасно. Виждахме патроните, рикоширащи в стената. В постройката имаше доста сирийски бежанци, единствено мъже. Помагаха ни, колкото могат. Пъхах децата под телата им да ги скрия от патроните. Бутаха бебешката количка, до момента в който Джон ми подаваше друго бебе ", спомня си тя страховити подиуми.
Джон останал в Сирия и се включил към Ислямска страна. Групата му е умъртвила хиляди хора в Ирак и Сирия.
Днес Таня и децата живеят в Тексас. Тя към този момент не се интересува от вяра. Повече от година след бягството не е получавала новини от някогашния си брачен партньор. В последното си известие той се извинил за това, което е предизвикал на нея и децата. Казал още, че в случай че до шест месеца няма новина от него, най-вероятно е мъртъв. Таня получила бракоразвод и в този момент има нов избраник. Според нея Съединени американски щати са й дали леговище, тъй като не е причинявала физическо принуждение, осъзнала е грешката си. Казва, че съжалява за десетте изгубени години, в които е можела да учи и да гради кариера.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ