Лятна трагедия: историята на един аборт
“Бременно момиче, по какъв начин ухаеш на аборт” - имитация на Криско от хитовата му ария “Почивни дни”.
Така и не разбрах какво толкоз занимателно и готино откриха хората в това парче, че се трансформира в подобен исторически шлагер, отекваш чак до идващото лято.
За мен думите на Криско звучаха обидно… Точно този рефрен, с цел да съм точна. Абортът бе трансфорат в нещо, на което да се подсмихваме и подиграваме, и нещо, което още веднъж визира само момичето.
С деца на море (версия с позитивен край) На фокус
“Ха-ха-ха, тя е била палава това лято, в този момент да си носи последиците”
Наясно съм, че хората избират да не се задълбават прекомерно в проблеми, изключително в случай че не касаят тях. Много по-лесно е да обръщаме всичко на подбив, а в случай че той премине в насмешка, още по-забавно. Колко сме духовити, какъв брой сме готини.
А може би аз отвръщам по този начин остро, тъй като тематиката ме визира прекомерно персонално
Трудно ми е да описвам за този мъчителен интервал от живота ми, тъй като болката още отеква надълбоко в сърцето, а в мозъка ми безшумно се спотайва неизменимият въпрос “ами, в случай че не го бях направила?”
Преди 10 години, в края на едно прелестно лято, направих аборт. Не беше импровизиран, а добре премислено решение за преустановяване на бременността.
iStock
Тогава бях на 21 години и си мислех, че светът ми принадлежи. Завършвах образованието си, бях получила страхотна работа в страховит офис с фантастични сътрудници и най-много прелестни благоприятни условия за кариерно развиване. Нямах си гадже, само че пък имах най-хубавите приятелки на света, с които водехме така наречен “купонджийски” живот.
Не сме били алкохолни лекета по софийските питейни заведения, в случай че това си мислите, само че обичахме да се забавляваме на открито, да харчим заплатите си по заведения за хранене и празненства, всеки месец да се радваме с нови обувки, маникюр и така нататък Може би това звучи вятърничаво, само че когато си при започване на 20-те години, изкарваш самичък парите си и материалните ти отговорности се изчерпват до заплащане на скромния наем и сметките за ток и вода, е разбираемо да се глезиш.
Животът беше нехаен и имах вяра, че ще продължи постоянно по този начин.
iStock
Лятото на 2009-а обещаваше да е едно от най-забавните ми досега. Почти през седмица радостната ни компания взимаше спонтанното решение в петък след работа да отпраши за морето и там да се отдадем на музика, коктейли и танци до зори.
Някъде сред Баш бара и морския бряг, на прага на изгрева на слънцето, се срещнах с Него. Тогава не подозирах, че той ще се трансформира в мъжа на живота ми. Разбира се, не в тази роля, в която си мислите – огромната ми обич, предстоящ брачен партньор и така нататък
Не, той ще се трансформира самобитната точка на досегашния ми живот и първия абзац от новия. Той ще е спънката, която животът ми уцели и се прекатурна през глава, с цел да не бъде в никакъв случай повече същият. Но и аз имам виновност в цялата картинка, тъй като за тия неща се желаят двама. Но дано опиша повече...
iStock
Харесахме се от пръв взор и връзките ни се развиваха романтично-купонджийски. Бяхме дружно без да сме двойка, търсихме взаимната си компания, само че не сме си обещавали звездите, Луната и безконечната, неразделна обич. Радвахме се на телата си и на лятото, смеехме се дружно и си казвахме наздраве, без да мислим много-много за утрешния ден.
Никой не ангажираше другия с нищо, нито пък имаше упования, до момента в който не видях двете черти на теста за бременност. Чувството бе сюрреалистично. Не можех да допускам, че това се случва и то с мен, изключително че не се бях тормозила, откакто ми закъсняваше. Казах си, че е от лятото, от времето, от нещо си друго, само че не и тъй като сме създали “беля”. Как беше станало?! Може би не сме били напълно внимателни, улисани в пристрастеността и убеждението “на нас няма да се случи”.
Но ето, че се случваше и действителността ни затисна с ужасяващата си мощ.
Той беше бесен…
iStock
Автор: Анонимна
(следва продължение)
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Още от Из Edna@:
"Всеки ден си споделям, че няма по какъв начин да те обичам от ден на ден. Всеки идващ ден ми потвърждава, че бъркам. " Светът има потребност от повече дами Как биха реагирали мъжете ни, в случай че ни отвлекат похитители? От какво остарява човек - от бръчките по лицето или от бръчките в душата му
Така и не разбрах какво толкоз занимателно и готино откриха хората в това парче, че се трансформира в подобен исторически шлагер, отекваш чак до идващото лято.
За мен думите на Криско звучаха обидно… Точно този рефрен, с цел да съм точна. Абортът бе трансфорат в нещо, на което да се подсмихваме и подиграваме, и нещо, което още веднъж визира само момичето.
С деца на море (версия с позитивен край) На фокус “Ха-ха-ха, тя е била палава това лято, в този момент да си носи последиците”
Наясно съм, че хората избират да не се задълбават прекомерно в проблеми, изключително в случай че не касаят тях. Много по-лесно е да обръщаме всичко на подбив, а в случай че той премине в насмешка, още по-забавно. Колко сме духовити, какъв брой сме готини.
А може би аз отвръщам по този начин остро, тъй като тематиката ме визира прекомерно персонално
Трудно ми е да описвам за този мъчителен интервал от живота ми, тъй като болката още отеква надълбоко в сърцето, а в мозъка ми безшумно се спотайва неизменимият въпрос “ами, в случай че не го бях направила?”
Преди 10 години, в края на едно прелестно лято, направих аборт. Не беше импровизиран, а добре премислено решение за преустановяване на бременността.
iStock Тогава бях на 21 години и си мислех, че светът ми принадлежи. Завършвах образованието си, бях получила страхотна работа в страховит офис с фантастични сътрудници и най-много прелестни благоприятни условия за кариерно развиване. Нямах си гадже, само че пък имах най-хубавите приятелки на света, с които водехме така наречен “купонджийски” живот.
Не сме били алкохолни лекета по софийските питейни заведения, в случай че това си мислите, само че обичахме да се забавляваме на открито, да харчим заплатите си по заведения за хранене и празненства, всеки месец да се радваме с нови обувки, маникюр и така нататък Може би това звучи вятърничаво, само че когато си при започване на 20-те години, изкарваш самичък парите си и материалните ти отговорности се изчерпват до заплащане на скромния наем и сметките за ток и вода, е разбираемо да се глезиш.
Животът беше нехаен и имах вяра, че ще продължи постоянно по този начин.
iStock Лятото на 2009-а обещаваше да е едно от най-забавните ми досега. Почти през седмица радостната ни компания взимаше спонтанното решение в петък след работа да отпраши за морето и там да се отдадем на музика, коктейли и танци до зори.
Някъде сред Баш бара и морския бряг, на прага на изгрева на слънцето, се срещнах с Него. Тогава не подозирах, че той ще се трансформира в мъжа на живота ми. Разбира се, не в тази роля, в която си мислите – огромната ми обич, предстоящ брачен партньор и така нататък
Не, той ще се трансформира самобитната точка на досегашния ми живот и първия абзац от новия. Той ще е спънката, която животът ми уцели и се прекатурна през глава, с цел да не бъде в никакъв случай повече същият. Но и аз имам виновност в цялата картинка, тъй като за тия неща се желаят двама. Но дано опиша повече...
iStock Харесахме се от пръв взор и връзките ни се развиваха романтично-купонджийски. Бяхме дружно без да сме двойка, търсихме взаимната си компания, само че не сме си обещавали звездите, Луната и безконечната, неразделна обич. Радвахме се на телата си и на лятото, смеехме се дружно и си казвахме наздраве, без да мислим много-много за утрешния ден.
Никой не ангажираше другия с нищо, нито пък имаше упования, до момента в който не видях двете черти на теста за бременност. Чувството бе сюрреалистично. Не можех да допускам, че това се случва и то с мен, изключително че не се бях тормозила, откакто ми закъсняваше. Казах си, че е от лятото, от времето, от нещо си друго, само че не и тъй като сме създали “беля”. Как беше станало?! Може би не сме били напълно внимателни, улисани в пристрастеността и убеждението “на нас няма да се случи”.
Но ето, че се случваше и действителността ни затисна с ужасяващата си мощ.
Той беше бесен…
iStock Автор: Анонимна
(следва продължение)
Edna търси най-талантливите писатели измежду своите читатели! Изпращайте особено написани за нас текстове на [email protected], а утвърдените ще публикуваме в рубриката "Из edna@ ".
Още от Из Edna@:
"Всеки ден си споделям, че няма по какъв начин да те обичам от ден на ден. Всеки идващ ден ми потвърждава, че бъркам. " Светът има потребност от повече дами Как биха реагирали мъжете ни, в случай че ни отвлекат похитители? От какво остарява човек - от бръчките по лицето или от бръчките в душата му
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ