Чешмата в Крепостта на дракона е като на Небет тепе
Братята археолози Румен и Росен Иванови бяха поканени да вземат участие в най-мащабното археологическо изследване в прилежаща Турция. Това лято те бяха част от екипа на проф. Селчук Сечкин от университета „ Мимар Синан ”, който изследва крепостта Драгон (Крепостта на дракона). Там преди време се е провела фамозната борба при Бафей, която се оказва основна в хода на Византийско-османските войни.
След като се завърнаха в Пловдив, братята Румен и Росен описаха за вълнуващото си пътешестване обратно във времето. Както и за наши имигранти от Северна България, заселили се в село Субаши.
Крепостта Драгон, където провеждахме разкопките, е позната още като Крепостта на дракона, споделя археологът Румен Иванов. Масивното оборудване е вдигнато преди време от създателя на династията на Комнините - византийския император Алексий I Комнин. Това е бащата на Ана Комнина, която също загатва за нея в една от хрониките си. Строят крепостта на дракона по време на Първия кръстноносен поход от 1095 година Тя заема повърхност от близо 36 дка и е доста добре непокътната и до през днешния ден, описват пловдивските археолози.
Алексий I Комнин е византийски император от 1081 година до гибелта си през 1118 година Приписват му съществени заслуги за възобновяване на Византийската империя във време на съществени външнополитически закани. Ала новият император е умел, твърдоглав и деятелен военачалник. Принуден е да води непрестанни войни. По негово време Балканите са обхванати от пламъци, от една страна са въстанията на еретиците - богомили и павликяни, които употребяват националното неодобрение от тежкото състояние в страната. Бунтовете в Тракия са потушени, само че следва ново нахлуване на печенегите от север. За Византия има още една опасност по това време и тя идва от Мала Азия, където в териториите влизат селджукските тюрки. Византийската войска няма задоволително сили, с цел да стартира контранастъпление на изток и тогава Алексий I Комнин търси помощ измежду европейските страни. Папата откликва на апела му да провежда поход на християните против тюркските мюсюлмани и по този начин стартира Първият кръстоносен поход през 1095 година Именно в тези смутни времена е издигната и крепостта Драгон.
След време крепостта е завладяна от османските турци, по време на фамозната борба при Бафей на 27 юли 1302 година Тази победа на османците е решаваща в хода на така наречен Византийско-османски войни. Тя води до завладяването на Константинопол от Мехмед Завоевателя през 1453 година и до окончателното заличаване на Византийската империя.
Въпреки метежите през днешния ден крепостта Драгон е с добре непокътнати крепостни стени, описват Румен и Росен Иванови. Тя се намира на брега на Мраморно море, тъкмо против Константинопол. Заради значимостта в историята на днешна Турция локалните управници вземат решение да финансират нови археологически разкопки на обекта. Идеята е да се разкрие цялата цитадела. Ръководител на екипа, провеждащ разкопките, е проф. Селчук Сечкин от университета „ Мимар Синан ”. Г-н Сечкин е познато име и под тепетата, където преди време работи по реставрацията на Джумая джамия. За огромната акция в Турция той притегля най-хубавите специалисти-археолози от цялата страна. Покана за експедицията получават и нашите археолози Румен и Росен Иванови.
Те споделят, че когато разчиствали крепостта от дървета, от екипа откриват водохранилище. „ То наподобява съвсем на водохранилището на Небет тепе, с сходни колони и арки. В турската цитадела е по-добре непокътнато от нашето. Затова евентуално ще му създадат по-добра възстановка ”, допускат нашите археолози. Но за тях било забавно да създадат паралела сред двете водохранилища. „ И двете са издигнати едновременно, в края на XII век. Вижда се, че начело е имало чешма. Чешма има и горе на Небет тепе. Освен това и на двете места водохранилищата са наоколо до крепостната стена, която е защитавала укреплението от нападателите. Но най-съществената аналогия е, че на крепостта Драгон има донжон и водохранилището е в приземния му етаж. Също както е при нас. Това единствено удостоверява нашата догадка, че на Небет тепе в миналото е имало донжон с водохранилище ”, безапелационни са нашите археолози.
Субаши - селото, което приюти бежанците от Добруджа
Голямата изненада за братята археолози Румен и Росен била, че най-близкото село до крепостта Драгон, на източния бряг на Мраморно море, в действителност е заселено от преселници от Добруджа. Селцето е запазило византийското си име Субаши. Така го наричали още през XIII век, а в него е оживял и остарял византийски манастир.
През 1935 година доста български турци се преселват в Турция поради така наречен добруджански въпрос. Той е обвързван с принадлежността на територията, популацията и историческото завещание в Добруджа, и в частност в Северна Добруджа след Руско-турската война. В тези години Кемал Ататюрк, с държавни пари, финансира построяването на няколко бежански села. Едно от въпросните селища е Субаши.
Днес младите наследници на бежанците мъчно поддържат връзка на родния си език. Затова локалните вземат решение да създадат собствен български Етнографски музей, който да запази за в бъдеще българския обичай. В музея те събират фотоси на първите преселници в селото, с типичните им носии - облекла и забрадки, с предметите от бита и кухнята, които им припомнят за родината.
След като се завърнаха в Пловдив, братята Румен и Росен описаха за вълнуващото си пътешестване обратно във времето. Както и за наши имигранти от Северна България, заселили се в село Субаши.
Крепостта Драгон, където провеждахме разкопките, е позната още като Крепостта на дракона, споделя археологът Румен Иванов. Масивното оборудване е вдигнато преди време от създателя на династията на Комнините - византийския император Алексий I Комнин. Това е бащата на Ана Комнина, която също загатва за нея в една от хрониките си. Строят крепостта на дракона по време на Първия кръстноносен поход от 1095 година Тя заема повърхност от близо 36 дка и е доста добре непокътната и до през днешния ден, описват пловдивските археолози.
Алексий I Комнин е византийски император от 1081 година до гибелта си през 1118 година Приписват му съществени заслуги за възобновяване на Византийската империя във време на съществени външнополитически закани. Ала новият император е умел, твърдоглав и деятелен военачалник. Принуден е да води непрестанни войни. По негово време Балканите са обхванати от пламъци, от една страна са въстанията на еретиците - богомили и павликяни, които употребяват националното неодобрение от тежкото състояние в страната. Бунтовете в Тракия са потушени, само че следва ново нахлуване на печенегите от север. За Византия има още една опасност по това време и тя идва от Мала Азия, където в териториите влизат селджукските тюрки. Византийската войска няма задоволително сили, с цел да стартира контранастъпление на изток и тогава Алексий I Комнин търси помощ измежду европейските страни. Папата откликва на апела му да провежда поход на християните против тюркските мюсюлмани и по този начин стартира Първият кръстоносен поход през 1095 година Именно в тези смутни времена е издигната и крепостта Драгон.
След време крепостта е завладяна от османските турци, по време на фамозната борба при Бафей на 27 юли 1302 година Тази победа на османците е решаваща в хода на така наречен Византийско-османски войни. Тя води до завладяването на Константинопол от Мехмед Завоевателя през 1453 година и до окончателното заличаване на Византийската империя.
Въпреки метежите през днешния ден крепостта Драгон е с добре непокътнати крепостни стени, описват Румен и Росен Иванови. Тя се намира на брега на Мраморно море, тъкмо против Константинопол. Заради значимостта в историята на днешна Турция локалните управници вземат решение да финансират нови археологически разкопки на обекта. Идеята е да се разкрие цялата цитадела. Ръководител на екипа, провеждащ разкопките, е проф. Селчук Сечкин от университета „ Мимар Синан ”. Г-н Сечкин е познато име и под тепетата, където преди време работи по реставрацията на Джумая джамия. За огромната акция в Турция той притегля най-хубавите специалисти-археолози от цялата страна. Покана за експедицията получават и нашите археолози Румен и Росен Иванови.
Те споделят, че когато разчиствали крепостта от дървета, от екипа откриват водохранилище. „ То наподобява съвсем на водохранилището на Небет тепе, с сходни колони и арки. В турската цитадела е по-добре непокътнато от нашето. Затова евентуално ще му създадат по-добра възстановка ”, допускат нашите археолози. Но за тях било забавно да създадат паралела сред двете водохранилища. „ И двете са издигнати едновременно, в края на XII век. Вижда се, че начело е имало чешма. Чешма има и горе на Небет тепе. Освен това и на двете места водохранилищата са наоколо до крепостната стена, която е защитавала укреплението от нападателите. Но най-съществената аналогия е, че на крепостта Драгон има донжон и водохранилището е в приземния му етаж. Също както е при нас. Това единствено удостоверява нашата догадка, че на Небет тепе в миналото е имало донжон с водохранилище ”, безапелационни са нашите археолози.
Субаши - селото, което приюти бежанците от Добруджа
Голямата изненада за братята археолози Румен и Росен била, че най-близкото село до крепостта Драгон, на източния бряг на Мраморно море, в действителност е заселено от преселници от Добруджа. Селцето е запазило византийското си име Субаши. Така го наричали още през XIII век, а в него е оживял и остарял византийски манастир.
През 1935 година доста български турци се преселват в Турция поради така наречен добруджански въпрос. Той е обвързван с принадлежността на територията, популацията и историческото завещание в Добруджа, и в частност в Северна Добруджа след Руско-турската война. В тези години Кемал Ататюрк, с държавни пари, финансира построяването на няколко бежански села. Едно от въпросните селища е Субаши.
Днес младите наследници на бежанците мъчно поддържат връзка на родния си език. Затова локалните вземат решение да създадат собствен български Етнографски музей, който да запази за в бъдеще българския обичай. В музея те събират фотоси на първите преселници в селото, с типичните им носии - облекла и забрадки, с предметите от бита и кухнята, които им припомнят за родината.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ