Бранислава Бобанац, Кипър„Изпратихме в Средиземно море „Завоевател”, кораб с най-модерната

Бранислава Бобанац, Кипър

„ Изпратихме в Средиземно море „ Завоевател”, транспортен съд с най-модерната технология в света, за първия ни народен сондаж, който ще запълни огромна празнота за Турция”, съобщи турският президент Реджеп Тайип Ердоган в речта си на церемонията по откриването на тръбопровода TANAR преди седмица. Първата турска сондажна платформа „ Завоeвател ” /„ Фатих” на турски език/ дойде при започване на юни в Анталия и се приготвя за първото си продупчване, което може да ескалира напрежението в Източното Средиземноморие, в случай че бъде осъществено в елементи от изключителната икономическа зона на Кипър, за които Турция претендира, че са нейни.

Тримата огромни играчи в кипърските изследвания за газ – френската Total, италианската Eni и американската ExxonMobil, потвърдиха през последния месец желанията си да продължат и даже да разширят работата си край крайбрежията на Кипър, макар турските закани и провокации.

В началото на май на „ среща на върха” в Никозия водачите на Кипър, Гърция и Израел още веднъж подчертаха решимостта на страните да изградят газопровода EastMed, който ще транспортира газ от Източното Средиземноморие до Европа.

Политическото и енергийно напрежение в района, чиято кулминационна точка бе през февруари с намесата на турски военни кораби против сондажа на Eni в кипърската зона, е „ под налягане” в очакване на резултата от президентските и парламентарните избори в Турция през тази седмица /24 юни/.

За енергийната геополитика, „ резултата Ердоган” и къде ще „ избие” натрупалата се газова борба беседваме с доктор Зенонас Дзиарас от Университета на Кипър в изявление особено за „ 3e-news”.

Д-р Зенонас Дзиарас е един от младите и към този момент изявени анализатори на геополитическите процеси в Източното Средиземноморие и Близкия изток, с фокус върху външната политика на Турция. Магистър по интернационалните връзки и стратегически проучвания от Университета в Бирмингам /Великобритания/ и лекар по политически и интернационалните проучвания от Университета на Уоруик /Великобритания/. Работил е като анализатор, съветник и учител за редица мозъчни тръстове, университети, планове в Кипър и в чужбина, взе участие в доста интернационалните конференции. Автор е на многочислени публикации и проучвания, оповестени в университетски издания и в кипърски и интернационалните медии, а също и на книга за външната политика на Турция в Източното Средиземноморие.

Д-р Дзиарас, напрежението в Източното Средиземноморие е огромно поради конфликта на доста политически и стопански ползи както на страните в него, по този начин и на Великите сили. Къде е „ ключът” за стабилизацията на района - енергийните планове, чието създаване стартира, ли са затруднение за решаването на съществуващите политически спорове, или изострената политическа обстановка попречва енергийното му развиване?

- Безспорно определяща е политиката – в Източното Средиземноморие тя към този момент бе проблематична, когато върху нея се насложиха новите енергийни аспекти. Вече съществуваха неприятните връзки сред Турция и Израел, Турция и Египет, Турция и Гърция, Турция и Кипър. Всички тези страни имат проблеми с Анкара и за тях стана по-лесно да се обединят в енергийната област. И защото те започнаха да си сътрудничат главно поради енергетиката, политическият комплекс в района се трансформира и в енергиен комплекс. Това сътвори доста комплицирана обстановка. Получи се поляризация - сред тези страни и Турция, тъй че сега има два полюса, които породиха заради енергетиката. Политическият проблем съществуваше и преди в района, само че енергетиката бе лепилото, което слепи тези страни в контраст на това, което Турция се пробва да реализира.

И кой е по-силен в това политическо съответствие - Турция или енергийният съюз на останалите страни в района?

- Не може да се каже кой е по-силен, те имат разнообразни функции. Турция желае да уголемява своето въздействие, употребявайки военни способи – вижте провокираната от нея рецесия със прекъсването на сондажа на Eni през февруари, намесата й в Сирия, в Ирак, напрежението в Егейско море. Докато другите страни се пробват да работят дружно, търсейки по какъв начин от това съдействие могат да допринесат повече взаимни облаги, да извлекат повече изгоди за страните си. Това са разнообразни подходи, друго схващане на нещата.

Преди 10 години Турция имаше мощно политическо въздействие в Близкия изток и Източното Средиземноморие. След всичко, което се случи - Арабската пролет, измененията в Турция, които я направиха по-авторитарна страна, тя загуби доста от своята позиция в района, само че продължава с упоритостите си да бъде хегемон в него. Тя цели да поеме ролята на „ полицай” в Близкия изток, която по-рано изпълняваше Съединени американски щати, откакто те се отдръпнаха от него. Турция желае да стане водеща мощ в Източното Средиземноморие и да диктува политическия дневен ред в него, а по този метод да управлява и геополитическия ред.

Съседните страни не желаят турската надмощие да бъде наложена върху тях и изобщо в Близкия Изток. Фактът, че Турция загуби това въздействие и положителните си връзки с тях, им разреши да засилят своята роля.

Изборите в Турция се чакат като решаващи за бъдещето освен на страната, само че и на Източното Средиземноморие. Какъв ще е резултатът от тях? Възможна ли е смяна в политиката на Анкара в отговор на съществуващите енергийни и геополитически провокации?

- Преизбирането на Реджеп Тайип Ердоган за президент, какъвто сюжет е най-реалистичен, макар че е допустимо известно напрежение сред двата кръга, ще означи публично трансформацията на политическата система в Турция от парламентарна към президентска.

Стабилността или неустойчивостта в Турция постоянно е играла значима роля за бъдещето на района. Победа на Ердоган ще донесе повече непоклатимост във вътрешен проект, приказвам за стопанската система, тъй като политически страната ще бъде към момента поляризирана. Той ще е супер-президент до 2023 година, което ще сбъдване на неговата фантазия, тъй че това може да понижи потребността му да организира нападателна политика, която би повлияла на стопанската система.

В региона на районната геополитика и интернационалните връзки считам, че няма да се реализира по-голяма непоклатимост, в противен случай – Турция ще създава геополитическа неустойчивост. Целите и визията, които Ердоган и Турция имат тъкмо в този момент, няма да се трансформират след изборите, той няма да смекчи външнополитическата си тактика. Историческият образец, който имаме от последните най-малко 15 години, демонстрира, че всякога, когато Ердоган печели изборите, той става по-силен, и всякога, ставайки по-силен, външната политика на страната става по-враждебна, по-авантюристична и ревизионистка. Той ще бъде по-силен след изборите, няма да има към този момент трудности пред себе си, ще може да ръководи посредством президентски укази и ще може да реализира на процедура визията си за смяна на геополитическия ред в Източното Средиземноморие и Близкия изток – смяната на Лозанския контракт, за която приказва. В този подтекст може да се чака усилване на неговите искания и закани в триъгълника Егейско море - Кипър - Близкия изток.

Ердоган мечтае за Велика Турция и следва тактиката на агресия по два метода – като територия и като въздействие. Това, което той желае, са минимални териториални корекции, доколкото може да ги реализира, и повишаване на политическото и икономическо въздействие колкото се може повече, като управлява и манипулира доста огромни и разнообразни групи от население, особено етнико-религиозни групи. Турция употребява всички принадлежности, с цел да договаря от позицията на силата и да промени статуквото, политическия ред в района.

Не считам, че ще има промени в политиката на Ердоган и по отношение на енергийното развиване в района, тъй като това е част от общата му тактика, за която приказвах. Турция се стреми да предотврати реализацията на енергийните проекти на Кипър и другите страни, с цел да не бъде изключена от новата енергийна архитектура на Източното Средиземноморие.

Но енергийната архитектура ще бъде изменена без присъединяване на Турция посредством плана за газопровода EastMed. Какъв сигнал изпратиха към нея и към страните от района водачите на Кипър, Гърция и Израел, препотвърждавайки на срещата си при започване на май в Никозия уговорката си за неговото създаване?

- Според мен на този стадий реализацията на средиземноморския газопровод EastMed е доста сложна, това е доста комплициран механически и безценен план, с огромен риск. Но доста значимо бе трите страни да потвърдят ангажираността си с него поради смисъла му за района и обстоятелството, че той също по този начин е план от общ интерес за Европейски Съюз, чиято цел в по-далечна вероятност е да помогне на Европа да стане самостоятелна в известна степен от съветските енергийни запаси. Аз виждам тази позиция повече като поръчка за общо партньорство, за съдействие в други области.

Потвърждаването на тази ангажираност има двоен резултат. То е ориентирано както за „ вътрешна употреба” в трите страни, по този начин и за оказване на политически напън върху Турция. При вероятността да стои отвън тези огромни енергийни проекти в района и под този напън, тя би могла в средносрочен проект да се опита да откри метод за колаборация с тези страни. Това обаче е отдалечен сюжет, аз не виждам той да се реализира.

Турция и политическото управление на кипърските турци нееднократно декларират, че вместо този безценен план стопански по-изгодно е източносредиземноморският газ да се изнася за Европа през Турция. Не е ли по-голям обаче политическият риск?

- Преди 10 години бих споделил, че при реализиране на решение на Кипърския въпрос това ще е допустимо. Но през днешния ден считам, че това не е допустимо, или по-скоро е доста мъчно, поради това, в което Турция се трансформира. Много мъчно е да й се има вяра, освен Кипър и Израел не й имат вяра, за Европа е мъчно да й има вяра. Не съм сигурен, че Европа би желала Турция да стане опция на Русия и Украйна, трансформирайки се в енергиен хъб, от който Европа ще зависи.

Да, от икономическа, финансова позиция по-ефективен би бил газопровод от източносредиземноморските залежи към Турция. Но от политическа позиция, отчитайки политическите проблеми и политическия риск – а енергийните проблеми са свързани с тях, това е мъчно осъществимо.

След откриването и създаването на супер-находището „ Зор” Египет ускори енергийните си позиции. Оформя ли се той като нов силов център в района и противник на Турция?

- Египет към този момент Е център в района и противник на Турция. Вече сме очевидци на районната борба сред две районни сили – Турция и Египет. Едната причина за нея е, че Египет и Турция са в конкуренция за ролята на водач на арабския свят. През последното десетилетие Турция се опита да играе тази роля, изземвайки я от Египет, който не може да допусне сходна нейна интервенция. Това не се приема добре и от другите арабски страни. Друга причина за влошените им връзки е доста мощният персонален проблем, действителен сред президентите Сиси и Ердоган. Още една причина е поддръжката на Ердоган за „ Мюсюлманското братство”, което е огромна опасност за държавното управление на Сиси.

И нещо доста значимо - Египет стана енергийна мощ. Откриването на „ Зор” промени динамичността извънредно доста и направи Египет доста значим за енергийните решения, които ще бъдат взети в Източното Средиземноморие. Никой към този момент не може да прави проекти за употреба на енергийните запаси в района, без да вземе поради какво желае Египет и неговата позиция. Така че Турция вероятно би трябвало да работи някакси с Египет. Големият въпрос е по какъв начин, защото съществува още и казусът с изключителните стопански зони на Египет и Турция, границата сред които са оспорва от Анкара.

На този стадий вероятно решение би могло да пристигна единствено с промени в ръководството – било то в Турция или в Египет, това наподобява единственият метод в този момент.

Къде на тази политическа сцена са проектите на енергийните колоси, които работят в кипърската изключителна икономическа зона – Total, Eni, ExxonMobil?

- Големите упования в този момент са ориентирани към ExxonMobil, който разгласи, че ще стартира сондажи наесен, въпреки че не се изключва минимална опция те да се отсрочат малко, както се случваше и при Total. Смятам, че американската компания няма да има доста проблеми да пристигна в Кипър и Турция няма да й пречи и да я тормози, както направи с италианската Eni. Ситуацията е друга - ExxonMobil е доста по-мощна компания от Eni, зад нея стоят Съединени американски щати, които са огромна мощ. В същото време имам вяра, че американците желаят да окажат напън в известна степен върху двете кипърски общности – кипърските гърци и кипърските турци, с цел да рестартират договарянията по Кипърския въпрос, тъй като вероятностите за сондажа на ExxonMobil са едно нещо, а вероятностите за употреба на газа, който компанията би могла да открие - напълно друго.

Газовото находище няма да бъде експлоатирано дейно, в цялостния си капацитет, до момента в който няма някакви вероятности за решение на Кипърския въпрос. И, в случай че откритието на ExxonMobil е задоволително огромно – а упованията са „ втори Зор”, ще има по-голям тласък преговорният развой да бъде обновен и да се върви по-бързо напред. Дори Турция ще има повече тласък да поддържа мирния развой, още повече, че той ще бъде в интервала след изборите.

Така че аз имам вяра, че сондажът на ExxonMobil идва с доста измерения – и за Кипърския проблем, и за политиката на Турция. И имам вяра, че това ще бъде събитие, което ще е показателно за по-нататъшно развиване в Кипър и района.

Италианският Eni към този момент е доста внимателен за идващите си стъпки, откакто напусна блок 3, когато сондажната й платформа бе блокирана от турски военни кораби през февруари. Докато компанията няма военна поддръжка, да вземем за пример от флота от Италия, или до момента в който не се възобнови преговорният развой в Кипър, аз мисля, че ще е доста мъчно да се върне в блок 3, както и да стартира потвърдителния сондаж в блок 6, където през февруари тя оповести „ обещаващо” находище.

Анкара разгласи, че стартира първия си сондаж за газ в Средиземно море, към Кипър, в отговор на „ едностранните” дейности на кипърските гърци и да отбрани своите и на кипърските турци ползи. Ще докара ли той до сериозна ескалация на напрежението?

- Възможността за личен сондаж за газ на Турция, е различен фактор, който е доста спорен и който прави още по-сложна обстановката в района. С него Турция цели да ескалира напрежението в светлината на идните сондажи в кипърската изключителна икономическа зона, с цел да прокара своите политико-дипломатически и стопански ползи, само че също по този начин да сложи геополитическата карта пред “свършен факт”. Очаканията са този сондаж да стане във времето към идването на ExxonMobil, макар, че е допустимо и по-рано, а за сектор за пробиването се разясняват оспорваният блок 3 или в региона северо-западно от острова.

Във всеки случай сондаж с платформата „ Завоевател” в кипърската изключителна икономическа зона е измежду вероятните отговори на Турция на продължаването на енергийната стратегия на Кипър. Подобно развиване би било извънредно отрицателно и в ущърб на Република Кипър на доста равнища, като един от резултатите ще бъде мощен напън върху кипърската гръцка страна във връзка с договарянията по Кипърския въпрос.

Развитието на процесите през последната година свърза много мощно енергийните и политическите проблеми в Кипърския въпрос и, макар че Кипър е срещу, на процедура природният газ към този момент е на масата на договарянията. Задължително ли е постигането на политическото решение на десетилетния спор, с цел да продължи реализацията на енергийните проекти на Кипър?

- Това е разбирането на Турция и на кипърските турци – че без политическо решение на Кипърския въпрос, което да даде права и на кипърските турци върху употребата и бъдещите доходи от естествените запаси на острова, Турция няма да разреши Кипър да извърши енергийната си стратегия. В известна степен това е правилно, тъй като до момента Турция съумя да сложи спънки пред нея, както в тази ситуация с Eni. Това обаче не значи, че цялата енергийна стратегия на Кипър ще спре, че в бъдеще републиката няма да е способна да прави никакви стъпки в нея, да вземем за пример в контактите си с Египет или за доставка на газ за вътрешна консумация.

От друга страна, без тотално политическо съглашение не може да подходи изцяло към употребата на естествените запаси освен в Кипър, само че и в района. Проблемът е, че Република Кипър не желае да свърже енергийните въпроси с договарянията по Кипърския въпрос. В същото време с идването на турската сондажна платформа, прекъсването на Eni по-рано, опцията да провокира сходен конфликт и в бъдеще, Турция оказва огромен напън върху нея и ще направи доста мъчно за кипърските гърци да оставят енергийните въпроси отвън масата на договарянията. Смятам, че доста по-добре ще бъде, в случай че републиката изпревари този проблем и предотврати ескалация на борбата и рецесията. Като първа стъпка, с която да успокои кипърските турци и интернационалната общественост за желанията си, тя може да форсира основаването на националния капиталов фонд за въглеводороди, който ще ръководи бъдещите доходи от тях в интерес на двете общности. Това ще покаже, че кипърските гърци са съществени, когато заявяват, че естествените запаси на острова принадлежат на двете общности и желаят да си сътрудничат с кипърските турци.

Факт е, че политическо решение не може да се реализира без отстъпки и от двете страни. Големият въпрос е дали кипърските гърци са склонни да одобряват, че най-малко някои ползи на Турция ще бъдат непокътнати в бъдещия федерален Кипър, и къде тези турски ползи ще разрешат решаването на Кипърския въпрос да бъде функционално, няма да сложат трудности пред неговата жизненост. Ако сме способни да намерим „ златната среда” в тази обстановка, в която и двете страни да завоюват, решение ще бъде допустимо. Но, колкото повече време минава, геополитическият подтекст се трансформира и става все по-трудно.