Бойните ракети са известни още от ХІ в Китай. Но

Бойните ракети са известни още от ХІ в Китай. Но същинското им развиване поставя началото си през ХХ век в Европа.

Фау-2. Ракетата Фау-2 или V-2 била едно от „ тайните оръжия “ на хитлеристкия Трети райх. Тя е и една от най-известните бойни ракети. Разработена е от немския конструктор Вернер декор Браун и приета на въоръжение от Вермахта към края на Втората международна война. Резултатът от 3225 изстрелвания на ракети Фау-2 са 2700 убити жители на Лондон.

Тя наследява предшественичката си Фау-1. Първото изстрелване е осъществено през 1942 година, но първият военен старт бил едва през 1944 година. V-2 била наречена „ оръжие на възмездието “, но германците единствено съумели да подплашат британците. До края на Втората международна война Третият райх поразил Великобритания с хиляди ракети. Някои градове в Белгия и Франция също били подложени на „ отмъщение “.

V-2 била снабдена с мощен мотор, с помощта на който можела да се издигне над 80 км височина и да преодолее разстояние от 190 км. Нейната структура била извънредно напредничава за времето си. При един от изпитателните стартове тя се издигнала на 188 км, като в действителност по този начин станала първата галактическа ракета.

„ Фау-2 “ била балистична ракета – т.е., нагледно казано, работила сходно на хвърлен камък. Издига се до избрана височина и оттова стартира да се спуска. Двигателят й работи единствено на част от траекторията.

Крилатите ракети обаче работят на различен принцип – моторът им работят по време на целия полет. Може да се сравнят с безпилотен аероплан. Крилата ракета е прословутата „ Томахоук “.

„ Томахоук “. Работата по създаването на бойна крилата ракета почнала в началото на 1970-те години. Но на въоръжение „ Томахоук “ (Tomahawk) влезнала в американската войска едвам през 1983 година. Оттогава нито един боен спор, свързан със Съединени американски щати, не преминава без потреблението на тези оръжия. Такива ракети са употребявани в Персийския залив, Югославия, Ирак, Афганистан, Либия.

„ Томахоук “ може да лети на пределно ниска височина и да следва извивките на терена. Ето за какво за системите за противовъздушна защита е много мъчно да я виждат. Досега са създадени над 7 хиляди единици от това оръжие. Приблизителната цена на една ракета е към 1,5 милиона $. В момента „ томахавките “ са на въоръжение и в армията на Англия. Испания и Холандия също демонстрират интерес, само че към този момент не се спогаждат за покупката им.

Трайдънт. UGM-133A Trident II (D5) е междуконтинентална балистична ракета с подводно базиране. Изстрелва се от подводници и представлява основата на американските нуклеарни сили. Първото изстрелване на „ Тризъбеца “, както се превежда името на ракетата, е направено през 1987 година.

Подводно изстрелване на ракета „ Трайдънт II “ от подводница на Британския кралски флот. Снимка: Уикипедия

Благодарение на високата си акуратност, „ Трайдънт “ е в положение дейно да удря дълбоки бункери и силозни пускови установки за междуконтинентални балистични ракети – които са прекомерно дребни цели за други ракети. Тя е е дълга над 13.5 м и тежи малко над 59 тона. Що се отнася до обсега на полета, той е 11 300 км, но при оптимално натоварване спада до 7838 км.

„ Трайдънт “ стартира от подводно състояние на интервали от двадесет секунди. В момента 14 американски и 4 английски подводници носят такива ракети.

„ Тополь-М “. Работата по ракетната система с междуконтинентални балистични ракети „ Тополь “ (Топола) почнала в самия завършек на съществуването на Съветския съюз. Когато страната се сринала, планът не бил преустановен. Затова тази междуконтинентална балистична ракета се счита за първата, основана в Русия.

Изпитанията на „ Тополата “ почнали през 1994 г. В края на същата година първото изстрелване било от военния космодрум „ Плесецк “. През 1997 година „ Тополь “ е призната на въоръжение и стартира серийното й произвеждане. Базовата й версия е на автомобилна установка, само че през 2000 година е призната и шахтова трансформация.

Версията „ Toпoль-M “ РT-2ПM2 има доста преимущества. Например, тази ракета има нараснала отбрана срещу ядрена детонация и отлична система за превъзмогване на противоракетна защита. Що се отнася до оптималния обсег на полета, той е 12 000 км.

Планираше се тези ракети да станат основа за нуклеарния щит на Русия, само че изгубиха спрямо конкурентния модел РС-24 „ Ярс “.

„ Сатана “. Това е названието, обещано в НАТО на руската междуконтинентална балистична ракета Р-36М.

По принцип, в Съюз на съветските социалистически републики разбирали от големи и мощни ракети. В края на 1960-те години почнали да усъвършенстват наличната междуконтинентална балистична ракета Р-36. Но „ рестайлингът “ стигнал чак до промяна на „ поколенията “. Р-36M взела всичко най-хубаво от своята предшественичка и получила най-новите съветски разработки по онова време.

Преломът сред 60-те и 70-те години на ХХ век се оказал под напрежение. Отношенията сред Съюз на съветските социалистически републики и САЩ се влошили изцяло, по този начин че Студената война заплашила да се трансформира „ гореща “.

Р-36M, която стреснатите специалисти в НАТО нарекли „ Сатана “, била основана като оръжие за ответен удар. Поради тази специфичност ракетната система била доста добре предпазена от ядрен удар. При създаването на най-драматичния сюжет изстрелването й трябвало да се случи след американската офанзива.

Далекобойността на ракетата е 16 000 км, а експлозията на многоблоковата й бойна глава с мощ 25 мегатона (25 милиона тона тротил) е в положение изцяло да унищожи всеки американски мегаполис дружно с околностите му.

Днес на промяна на Р-36 „ Сатана “ идва новата ракета „ Сармат “ – само че тя е към този момент оръжие на ХХІ век.

–