Бизнесът отново отказва да участва в преговорите за осигурителните прагове
Бойкотът на работодателите значи, че 2019 година ще е следващата, в която страната дефинира какъв брой да е нарастването на осигурителните прагове.
© Юлия Лазарова За четвърта поредна година представителите на бизнеса в България отхвърлят да вземат участие в идните договаряния сред обществените сътрудници за установяване на минималните осигурителни приходи по длъжности и сектори за 2020 година Това излиза наяве от писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), адресирано до обществения министър Бисер Петков.
Аргументите са познати - административното установяване на минималните осигурителни прагове се разминава с икономическата действителност в обособените браншове и страната като цяло. Практиката не е позната в никоя друга страна от Европейски Съюз, а също по този начин основава предпоставки за увеличение на сивия бранш и оказва напън върху заетостта в обособени райони, където минималният застрахователен предел е покрай междинната заплата.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Мнението на специалисти и на работодателските организации като цяло е, че инструментът е муден, фиктивен и непотребен. И Европейската комисия, и МВФ показват, че с нарастването им се оскъпява наемането на нискоквалифицирани фрагменти и младежи.
Бойкотът на работодателите значи, че 2019 година ще е следващата, в която страната дефинира какъв брой да е нарастването на осигурителните прагове. За информация, предходната година то беше 4.7%, главно поради по-високата минимална работна заплата. А това също е болна тематика за бизнеса: " Налице е и доста закъснение на разискванията сред обществените сътрудници и страната по правене на механизъм за установяване на МРЗ ", показват работодателските организации.
Заложеното от държавното управление нарастване на минималните хонорари е с 50 лева до 610 лева от 1 януари 2020 година Проблемът е, че сега покачването се дефинира от субективни, политически критерии, а не справедливи, стопански индикатори. Изготвянето на механизъм за установяване на минималната работна заплата е измежду рекомендациите на Европейска комисия към България, а и е заложено като условие в утвърдената от страната Конвенция 131 на Международната организация на труда.
© Юлия Лазарова За четвърта поредна година представителите на бизнеса в България отхвърлят да вземат участие в идните договаряния сред обществените сътрудници за установяване на минималните осигурителни приходи по длъжности и сектори за 2020 година Това излиза наяве от писмо на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), адресирано до обществения министър Бисер Петков.
Аргументите са познати - административното установяване на минималните осигурителни прагове се разминава с икономическата действителност в обособените браншове и страната като цяло. Практиката не е позната в никоя друга страна от Европейски Съюз, а също по този начин основава предпоставки за увеличение на сивия бранш и оказва напън върху заетостта в обособени райони, където минималният застрахователен предел е покрай междинната заплата.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Мнението на специалисти и на работодателските организации като цяло е, че инструментът е муден, фиктивен и непотребен. И Европейската комисия, и МВФ показват, че с нарастването им се оскъпява наемането на нискоквалифицирани фрагменти и младежи.
Бойкотът на работодателите значи, че 2019 година ще е следващата, в която страната дефинира какъв брой да е нарастването на осигурителните прагове. За информация, предходната година то беше 4.7%, главно поради по-високата минимална работна заплата. А това също е болна тематика за бизнеса: " Налице е и доста закъснение на разискванията сред обществените сътрудници и страната по правене на механизъм за установяване на МРЗ ", показват работодателските организации.
Заложеното от държавното управление нарастване на минималните хонорари е с 50 лева до 610 лева от 1 януари 2020 година Проблемът е, че сега покачването се дефинира от субективни, политически критерии, а не справедливи, стопански индикатори. Изготвянето на механизъм за установяване на минималната работна заплата е измежду рекомендациите на Европейска комисия към България, а и е заложено като условие в утвърдената от страната Конвенция 131 на Международната организация на труда.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ