Бойко Борисов се опитва да застане на страната на Меркел,

...
Бойко Борисов се опитва да застане на страната на Меркел,
Коментари Харесай

Постмигрантският шок на Европа

Бойко Борисов се пробва да застане на страната на Меркел, което е сложна задача в последно време.

Още по тематиката
Евролидерите няма да реализират договорка за мигрантите тази седмица

Германският канцлер Ангела Меркел поправя упованията си за срещата на върха на Европейски Съюз
26 юни 2018
Борисов е против новото предложение на Берлин за миграцията

Германия се пробва да убеди останалите страни членки да одобряват назад част от мигрантите, които са пристигнали на нейна територия
24 юни 2018 Европейският съюз явно навлиза в тежък постмигранстки потрес. Въпреки че статистиката демонстрира трагичен спад - в Гърция сега влизат с 97% по-малко мигранти по отношение на пика през 2015 година, а в Италия спадът е със 73% по отношение на пика от началото на 2017 година, страхът от тях доближи най-високите си нива точно в този момент. В Италия вицепремиерът Матео Салвини предизвести, че в случай че не се откри бързо решение, това може да значи краят на Европейския съюз, а в Германия канцлерът Ангела Меркел, до неотдавна наричана " некоронованата кралица на Европа ", е изправена пред унизителната за нея нужда да се оправдава пред съдружните си сътрудници от Християнсоциалния съюз за ограниченията, които взема за миграцията. Вместо баварци с плакати " добре пристигнали бежанци " в този момент баварският министър на вътрешните работи Хорст Зееховер заплашва да връща наложително от немските граници пришълците.

Решенията, които в този момент се оферират, са две - връщане на мигрантите към страните, през които са влезнали в Европейски Съюз (като България, Гърция или Италия), както упорства Берлин, и бързото стягане на куфарите им, което е пожеланият от Рим вид. На процедура Германия и Италия изцяло загърбват досегашните старания за промени на европейската миграционна политика и търсят бързи решения. Те би трябвало да бъдат открити по време на идната в четвъртък и петък среща на държавните и държавните ръководители в Брюксел. Евентуално непостигане на консенсус ще има висока цена и не инцидентно след ръководителя на Европейския парламент Антонио Таяни и българският вицепремиер и външен министър Екатерина Захариева заприказва за раздробяване на Европейски Съюз.

Новата магическа формула

Сега последната вяра за излизане на европейската политика по миграцията от задънената улица са така наречен дебаркационни центрове. Идеята е да се основат места отвън рамките на Европейски Съюз, в които да бъдат прегледани въпросите един по един - кой в действителност е емигрант и кой просто търси по-добър живот. Официалният претекст е, че по този метод на мигрантите ще бъде икономисан рисковият незаконен преход до Европа, от който печелят най-много трафикантите на хора. Неофициалният е, че по този метод ще се попречи да усядат в страните членки. През 2017 година са върнати назад по домовете им едвам 37% от незаконните имигранти, на които им е отхвърлен законен статут.

Бащите на концепцията за такива центрове са доста. В неделя министър председателят Бойко Борисов се похвали, че той още през 2015 година предложил такова решение, макар че София в никакъв случай не е имала формален документ в тази посока. Реално предлагането беше дефинирано при започване на 2016 година от Италия (с така наречен Миграционен компакт) и Унгария (с " Шенген 2 " ). До този миг обаче и двете хрумвания нямаха особена поддръжка, защото страните, за които се предполагаше, че ще одобряват тези центрове, ги разглеждаха като метод Европа да трансферира личния си проблем на техните глави. В страни като Тунис или Мароко салдото сред народна власт и непоклатимост елементарно може да бъде накривен към безпорядък и либизация (ситуацията в Либия след гибелта на Кадафи) поради скупчването на голямо количество небогати и обезверени хора.

Сега същите хрумвания се преопаковат в нова терминология. Страните членки споделят, че не желаят европейско Гуантанамо (по думите на комисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос), с което целят да успокоят както публично мнение в Европа, по този начин и това в възможните приемни страни. Разлика по отношение на 2016 година е, че предложенията за изнесени центрове се поддържат от Международната организация по миграцията и Агенцията по бежанците на Организация на обединените нации. Плановете обаче към момента са в доста ранен етап, както призна преди две седмици Аврамопулос.

Източник от Европейския съвет оприличи бъдещите дебаркационни центрове на бежанската договорка с Турция. Анкара се съгласи да приема назад незаконните имигранти от гръцките острови, а страните членки да одобряват законни бежанци. Идеята на този механизъм е да бъдат уверени искащите да влязат незаконно, че нямат късмет да останат в Европа. В резултат на това в този момент има и трагичен спад в броя на хората, които се пробват да прекосят Егейско море на път за някой гръцки остров.

Проблемите пред реализирането на концепцията са доста, само че държавните и държавните водачи на 28-те са решени да я създадат работеща, сподели същият почитан източник.

Друга концепция, която ще бъде разисквана, е за връщането на част от имигрантите от страните, които са поели най-голямо количество, към така наречен фронтови страни. За това се предлага да се употребяват механизмите на настоящето имиграционно законодателство, въпреки че те не са били употребявани до момента.

Как това визира България

Наглед малко. Германия не се кани да върне 62-те хиляди мигранти, минали и регистрирани в България, само че новата европейска политика ще има отражение върху страната.

Първо, както загатна в неделя министър председателят Бойко Борисов, България няма по какъв начин да си държи главата забита в земята. " Нека бъдем почтени, ние, Гърция и Италия ги пускахме (имигрантите) и те отиваха в Германия ", сподели той и подсети, че 60 хиляди души са минали през България. Въпреки че министър председателят изрично отхвърли предложенията за връщане на имигранти, за които съгласно настоящото европейско законодателство страната към този момент не е длъжна да се грижи, някакъв жест към Германия би трябвало да бъде насочен.

Рязкото увеличение на финансирането за оправянето с казуса ще окаже финансов напън върху страната. Голяма част от средствата се предлага да дойдат от европейския бюджет, а не по преценка на всяка обособена страна, което раждаше несъответствия. Така да вземем за пример България е дала 550 хиляди евро за Африканския фонд, до момента в който Унгария е дала 9 млн.

През 2016 година Борисов изиска и получи незабавна помощ от 160 млн. евро за справяне с бежанския поток. Къде заради неналичието на потенциал на вътрешното министерство да провежда публични поръчки, къде поради корупционни процедури, страната не съумя да усвои огромна част от тези средства и най-вероятно ще ги загуби. Което не я слага в позиция да желае още средства при възможна нова вълна.

Евентуалното връщане на мигранти в България ще налее вода в мелницата на политиците, които употребяват тематиката. По формулировка това са националистическите партии, които ненапълно бяха опитомени от ГЕРБ, влизайки в ръководството. В същото време Българска социалистическа партия употребява антиимигрантската реторика в предизборната си акция и най-вероятно още веднъж ще го направи, в случай че тематиката бъде вдигната на дневен ред.

В неделя кореспондентът на Financial Times в Брюксел Махрейн Хан разгласява в Twitter информация, че Борисов си е тръгнал по-рано от неофициалната среща по въпросите за миграцията, с цел да гледа футболния мач Япония - Сенегал. В реалност по време на мача министър председателят е бил на борда на държавния " Фалкон " по път към София и надали е могъл да гледа срещата, само че по-ранното му потегляне от Брюксел сигурно е оставило недобро усещане - най-малкото заради обстоятелството, че официално към момента ръководи Съвета на Европейски Съюз.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР