Държавата свръхконтролира едни бизнеси, докато други правят, каквото си искат
Боян Рашев е ръководещ сътрудник в консултантската компания " Денкщат ". Текстът е от профила му във " Facebook ". Заглавието е на " Дневник ".
Пожарът под автомагистрала " Струма " е ослепителен неуспех на държавността, който чудесно демонстрира за какво българинът няма доверие в институциите – в неговите очи те просто не действат. Може да звучи на пръв взор необичайно, само че тази липса на доверие в способността на страната да управлява бизнеса е една от най-мощните спирачки пред развиването на промишлеността и надлежно стопанската система на страната.
Механизмът е следният: Индустрията, изключително тежката, постоянно е имала и ще има съществени евентуални въздействия върху здравето на хората и природата. От нея не може да се чака тя да се самоконтролира изцяло. Роля на страната е да прави това като назначен от народа пазач. В България обаче този пазач работи изборно – свръхконтролира едни бизнеси, до момента в който други вършат, каквото си желаят. За страдание, очевидно за обществото е единствено последното – тъй като добре работещите предприятия не ги дават по вечерните вести и утринните блокове – и то разумно си прави извода, че " Няма страна! "
Реалността е доста друга:
Огромна част от бизнеса в България бива следен изкъсо
и работи съгласно най-хубавите международни стандарти за здраве, сигурност и запазване на околната среда. Този бизнес заслужава публично доверие, само че не го получава, тъй като хората виждат единствено другия и живеят с визията, че " всеки бизнес е замърсен ".
И тук поражда голям проблем: Хората живеят в непрестанно положение на съмнение към всеки по-голям бизнес, което доста елементарно се трансформира в боязън, когато някой пожелае да употребява публичните настроения за задачите си. В резултат голям брой отлични планове с капацитет за развиване на цели райони биват отхвърлени или пропуснати. Държавата носи директна виновност за това!
В работата си съм се сблъсквал с какво ли не и мисля, че имам задоволително опит, с цел да мога да изведа
10 признака, по които да разпознаете бизнес, който НЕ заслужава доверие.
Някои от тези признаци може да звучат прекомерно просто, само че в действителност са положителни знаци, също така елементарно могат да бъдат тествани в интернет. Ето ги:
1. Неугледен и безстопанствен външен тип на заводи и офиси
2. Чести смъртни случаи или други тежки произшествия в производството
3. Хронично замърсяване и други забележими въздействия върху околната среда
4. Рядко става обект на решителни дейности – съществени санкции, прекъсване на активност – от страна на институциите и/или локалната власт
5. Липса на елементарно налична информация и данни – нито за действителна благосъстоятелност, нито за стопански резултати или екологични въздействия, камо ли пък за метод на ръководство
6. Твърде чест и огромен бенефициент на европрограми, дотации или всевъзможни други схеми за подкрепяне от страна на страната
7. Ограничено медийно внимание, изключително от страна на медиите, близки до властта
8. Пряка и забележима връзка с властта – обществено известно политическо посланичество
9. Бързо и безпроблемно прекосяване през всевъзможни административни процедури и приемане на разрешителни, изключително такива, които нормално са асоциирани със важен публичен интерес като Оценка на въздействието върху околната среда
10. Не става постоянно обект на каузи от страна на Неправителствени организации, нито пък има всеобщи митинги против активността му.
Списъкът не претендира за пълнота, нито пък настоявам, че един или два признака дефинират един бизнес като " незаслужаващ доверие ". Но комбинацията от няколко е много мощна индикация за проблем.
Пожарът под автомагистрала " Струма " е ослепителен неуспех на държавността, който чудесно демонстрира за какво българинът няма доверие в институциите – в неговите очи те просто не действат. Може да звучи на пръв взор необичайно, само че тази липса на доверие в способността на страната да управлява бизнеса е една от най-мощните спирачки пред развиването на промишлеността и надлежно стопанската система на страната.
Механизмът е следният: Индустрията, изключително тежката, постоянно е имала и ще има съществени евентуални въздействия върху здравето на хората и природата. От нея не може да се чака тя да се самоконтролира изцяло. Роля на страната е да прави това като назначен от народа пазач. В България обаче този пазач работи изборно – свръхконтролира едни бизнеси, до момента в който други вършат, каквото си желаят. За страдание, очевидно за обществото е единствено последното – тъй като добре работещите предприятия не ги дават по вечерните вести и утринните блокове – и то разумно си прави извода, че " Няма страна! "
Реалността е доста друга:
Огромна част от бизнеса в България бива следен изкъсо
и работи съгласно най-хубавите международни стандарти за здраве, сигурност и запазване на околната среда. Този бизнес заслужава публично доверие, само че не го получава, тъй като хората виждат единствено другия и живеят с визията, че " всеки бизнес е замърсен ".
И тук поражда голям проблем: Хората живеят в непрестанно положение на съмнение към всеки по-голям бизнес, което доста елементарно се трансформира в боязън, когато някой пожелае да употребява публичните настроения за задачите си. В резултат голям брой отлични планове с капацитет за развиване на цели райони биват отхвърлени или пропуснати. Държавата носи директна виновност за това!
В работата си съм се сблъсквал с какво ли не и мисля, че имам задоволително опит, с цел да мога да изведа
10 признака, по които да разпознаете бизнес, който НЕ заслужава доверие.
Някои от тези признаци може да звучат прекомерно просто, само че в действителност са положителни знаци, също така елементарно могат да бъдат тествани в интернет. Ето ги:
1. Неугледен и безстопанствен външен тип на заводи и офиси
2. Чести смъртни случаи или други тежки произшествия в производството
3. Хронично замърсяване и други забележими въздействия върху околната среда
4. Рядко става обект на решителни дейности – съществени санкции, прекъсване на активност – от страна на институциите и/или локалната власт
5. Липса на елементарно налична информация и данни – нито за действителна благосъстоятелност, нито за стопански резултати или екологични въздействия, камо ли пък за метод на ръководство
6. Твърде чест и огромен бенефициент на европрограми, дотации или всевъзможни други схеми за подкрепяне от страна на страната
7. Ограничено медийно внимание, изключително от страна на медиите, близки до властта
8. Пряка и забележима връзка с властта – обществено известно политическо посланичество
9. Бързо и безпроблемно прекосяване през всевъзможни административни процедури и приемане на разрешителни, изключително такива, които нормално са асоциирани със важен публичен интерес като Оценка на въздействието върху околната среда
10. Не става постоянно обект на каузи от страна на Неправителствени организации, нито пък има всеобщи митинги против активността му.
Списъкът не претендира за пълнота, нито пък настоявам, че един или два признака дефинират един бизнес като " незаслужаващ доверие ". Но комбинацията от няколко е много мощна индикация за проблем.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ