Боян Дечев от Jin Monic: Не отписвайте рока, най-доброто предстои
Боян Дечев е китарист в една от най-готините рок банди в последните няколко години - Jin Monic. Преди седмици бандата пусна новия си сингъл Saline, а ето какво описа Боян пред Actualno.com.
- Каква е историята към новия сингъл Saline - комбинация, видео, текст?
Създаването на “Saline” беше опит да се съберат на едно място разхвърлени пощенски картички, полароиди, писма, мемоари и чувства, да се синтезират и най-после да бъдат сложени и непокътнати в музикален кехлибар.
С видеото към песента, което режисирахме с Магдалина Дианова, се постарахме образно да подсилим възприятията, вложени в парчето, без да бъдем дословни в метода, по който описваме историята. Надявам се, че и песента, и клипът дават на всеки от публиката свободата да интерпретира “Saline” по своему и да я свърже със своя персонален житейски опит.
-Какви са реакциите на почитателите към парчето?
Реакциите са от тези, които те карат да искаш да запретнеш ръкави и да продължиш да създаваш музика. Страшно благи, зареждащи и вдъхновяващи.
- Разкажи някоя от тези истории от и зад сцената, които се помнят дълго и доразказват и украсяват непрестанно.
Имахме концерт в `Маймунарника` и в опит да не оплете краката си в множеството кабели по сцената, Ивайло, другият китарист в бандата, реши да се облегне с ръка на една от стените към сцената. `Стената`, обаче, както той съвсем незабавно осъзна, се оказа изцяло разплетен театрален брезент. Всичко това се случва по средата на сета ни пред очите на цялата аудитория. Чу си мощно и тежко `туп`, публиката ахна и Ивайло беше липсващ. Всички, естествено, на момента захвърлихме инструментите си и с покачващо се терзание се насочихме към свободно полюшващия се брезент. Беше паднал от към 2 метра височина на сантиметри от стряскащо огромен и подострен камък, китарата му беше на тресчици и от челото му шуртеше кръв. Изпратихме го с кола за спешна помощ, събрахме частите от китарата и малко се поуспокоихме, когато разбрахме, че не си е блъснал челото, а го е одрал незадълбочено в един клон при рухването. В последна сметка тъкмо 1 час по-късно Ивайло към този момент беше назад в `Маймунарника` и поклащаше ритмично бинтованата си глава с чаша джин тоник в ръка под звуците на Остава, а китарата му, след няколко интервенции при занаятчия лютиер, заживя втори живот.
- Как се събрахте в самото начало?
Събрахме се поетапно и благодарение на огромна доза шанс. Ако във вечерта, в която се срещнах за първи път с нашия вокалист Николай (който след това ме предложения в групата), бях решил да си остана у дома вместо да отида на концерт, сега животът ми може би щеше да е друг и музиката нямаше да заема толкоз огромна част от него. Такива случки те карат да се замислиш по какъв начин дребните и видимо незначителни решения, които взимаме в всекидневието си, могат от време на време доста да трансформират траекторията на живота ни. От тогава споделям и по-често `да` на излизания, пътувания и събития и всякога си напомням един откъс от Кърт Вонегът - “Peculiar travel suggestions are dancing lessons from God.”
- Как минава една подготовка и изобщо какъв е механизмът, по който вършиме авторските части?
Репетициите при нас варират от изцяло неструктурирано и безгрижно импровизиране до целеустремено дялкане на части до момента в който реализираме мечтаната форма. Всичко зависи от това какви цели сме си сложили - да подготвим сет за концерт, да поработим върху нови части или просто да му отпуснем края и да се позабавляваме. Всъщност, детайлът на заниманието би трябвало да участва постоянно - другояче няма смисъл. Преди всичко музиката би трябвало да те прави благополучен и да ти доставя наслаждение.
Авторският ни материал се появява на бял свят по разнообразни способи. Понякога се ражда в нечия самостоятелна фикция и доближава до останалите от бандата в относително приключен вид; от време на време се появява от къс претекст, върху който импровизираме и групово доизграждаме парчето. ‘Candy Coated’ е добър образец за парче, което създадохме дружно - мелодията, прогресията и текстът са написани от разнообразни членове на бандата. ‘Saline’ пък е ария с единична визия и източник, само че сигурно още веднъж всеки от нас е оставил своя отпечатък върху нея.
- Каква е тази работа с бирата?
Братът на другия китарист в групата е страховит пивовар и индивидът зад бургаската Veritas Craft Beer, която горещо предлагам. По-голямата част от Jin Monic сме върли почитатели на хубавото питие и незабелязано се трансформира в традиция издаването на нов албум да бъде съпроводено от стартирането на лимитирана численост тематична бира по случая.
- Знае се, че положителната музика се прави от друга добра музика - кои са огромните въздействия, на които Jin Monic разчита? (не че не сме доловили прогресията, сходна на " Karma Police " на Radiohead в последната ария, само че въпреки всичко да питаме).
Определено си доловил едно от най-големите ни въздействия. Като цяло с момчетата имаме доста припокриващи се музикални усети, само че по едно и също време с това имаме и тънки разлики между тях по отношение на кои са най-любимите и основополагащи за музицирането ни групи и реализатори. Това се вижда в ‘Candy Coated’ EP и съм сигурен, че ще си проличи и в бъдещия ни материал. Аз персонално съм благополучен от този факт, защото обичам разнообразието. Малко ми доскучава, когато някоя група или реализатор се забие твърдо в обещано звучене, не се развива и не опитва с нови звуци.
Иначе в случай че би трябвало да направя лист с огромните ни въздействия, то той би изглеждал като комплицирана и непрекъснато изменяща се плетка, включваща Joy Division, Manic Street Preachers, Sonic Youth, Radiohead, Oasis, Sex Pistols, Arctic Monkeys, The National, Tame Impala, New Order, Nirvana, Gorillaz, Jack White, Black Keys, Queens of the Stone Age преплетени с всевъзможни нови музи, до които се допираме.
- Има ли международна рецесия в рока? Нулевите години (2000-2010), а и настоящето изтичащо десетилетие като че ли нямат оня обсег на 90-те, а и преди тях.
Според мен сигурно има, изключително в случай че приказваме за наличие в класациите и продажби / streaming числа. Наскоро гледах видео в Youtube ( “When Did Rock Stop Being Pop?”), в което демонстрираха статистически данни и образно илюстрираха, че рок музиката е в безусловно най-ниската си точка на известност в международен мащаб от основаването си доскоро повече от 60 години. Царете в класациите и продажбите в днешно време са рап и поп, с дребни изключения.
Въпреки това - в никакъв случай не бих я отписал. Мисля, че занапред ще се появяват страхотни нови музиканти и групи, които ще вдъхват нов живот в стила.
- Какво да чакаме от Jin Monic отсега нататък?
Може да очаквате доста нова музика - въпреки и да сме към момента на ранен стадий, към този момент обсъждаме и кроим проекти за идващия ни студиен албум. Нямаме самообладание да споделим с почитателите си и необятната аудитория всички нови части, върху които работим.
Интервю на Райко Байчев
- Каква е историята към новия сингъл Saline - комбинация, видео, текст?
Създаването на “Saline” беше опит да се съберат на едно място разхвърлени пощенски картички, полароиди, писма, мемоари и чувства, да се синтезират и най-после да бъдат сложени и непокътнати в музикален кехлибар.
С видеото към песента, което режисирахме с Магдалина Дианова, се постарахме образно да подсилим възприятията, вложени в парчето, без да бъдем дословни в метода, по който описваме историята. Надявам се, че и песента, и клипът дават на всеки от публиката свободата да интерпретира “Saline” по своему и да я свърже със своя персонален житейски опит.
-Какви са реакциите на почитателите към парчето?
Реакциите са от тези, които те карат да искаш да запретнеш ръкави и да продължиш да създаваш музика. Страшно благи, зареждащи и вдъхновяващи.
- Разкажи някоя от тези истории от и зад сцената, които се помнят дълго и доразказват и украсяват непрестанно.
Имахме концерт в `Маймунарника` и в опит да не оплете краката си в множеството кабели по сцената, Ивайло, другият китарист в бандата, реши да се облегне с ръка на една от стените към сцената. `Стената`, обаче, както той съвсем незабавно осъзна, се оказа изцяло разплетен театрален брезент. Всичко това се случва по средата на сета ни пред очите на цялата аудитория. Чу си мощно и тежко `туп`, публиката ахна и Ивайло беше липсващ. Всички, естествено, на момента захвърлихме инструментите си и с покачващо се терзание се насочихме към свободно полюшващия се брезент. Беше паднал от към 2 метра височина на сантиметри от стряскащо огромен и подострен камък, китарата му беше на тресчици и от челото му шуртеше кръв. Изпратихме го с кола за спешна помощ, събрахме частите от китарата и малко се поуспокоихме, когато разбрахме, че не си е блъснал челото, а го е одрал незадълбочено в един клон при рухването. В последна сметка тъкмо 1 час по-късно Ивайло към този момент беше назад в `Маймунарника` и поклащаше ритмично бинтованата си глава с чаша джин тоник в ръка под звуците на Остава, а китарата му, след няколко интервенции при занаятчия лютиер, заживя втори живот.
- Как се събрахте в самото начало?
Събрахме се поетапно и благодарение на огромна доза шанс. Ако във вечерта, в която се срещнах за първи път с нашия вокалист Николай (който след това ме предложения в групата), бях решил да си остана у дома вместо да отида на концерт, сега животът ми може би щеше да е друг и музиката нямаше да заема толкоз огромна част от него. Такива случки те карат да се замислиш по какъв начин дребните и видимо незначителни решения, които взимаме в всекидневието си, могат от време на време доста да трансформират траекторията на живота ни. От тогава споделям и по-често `да` на излизания, пътувания и събития и всякога си напомням един откъс от Кърт Вонегът - “Peculiar travel suggestions are dancing lessons from God.”
- Как минава една подготовка и изобщо какъв е механизмът, по който вършиме авторските части?
Репетициите при нас варират от изцяло неструктурирано и безгрижно импровизиране до целеустремено дялкане на части до момента в който реализираме мечтаната форма. Всичко зависи от това какви цели сме си сложили - да подготвим сет за концерт, да поработим върху нови части или просто да му отпуснем края и да се позабавляваме. Всъщност, детайлът на заниманието би трябвало да участва постоянно - другояче няма смисъл. Преди всичко музиката би трябвало да те прави благополучен и да ти доставя наслаждение.
Авторският ни материал се появява на бял свят по разнообразни способи. Понякога се ражда в нечия самостоятелна фикция и доближава до останалите от бандата в относително приключен вид; от време на време се появява от къс претекст, върху който импровизираме и групово доизграждаме парчето. ‘Candy Coated’ е добър образец за парче, което създадохме дружно - мелодията, прогресията и текстът са написани от разнообразни членове на бандата. ‘Saline’ пък е ария с единична визия и източник, само че сигурно още веднъж всеки от нас е оставил своя отпечатък върху нея.
- Каква е тази работа с бирата?
Братът на другия китарист в групата е страховит пивовар и индивидът зад бургаската Veritas Craft Beer, която горещо предлагам. По-голямата част от Jin Monic сме върли почитатели на хубавото питие и незабелязано се трансформира в традиция издаването на нов албум да бъде съпроводено от стартирането на лимитирана численост тематична бира по случая.
- Знае се, че положителната музика се прави от друга добра музика - кои са огромните въздействия, на които Jin Monic разчита? (не че не сме доловили прогресията, сходна на " Karma Police " на Radiohead в последната ария, само че въпреки всичко да питаме).
Определено си доловил едно от най-големите ни въздействия. Като цяло с момчетата имаме доста припокриващи се музикални усети, само че по едно и също време с това имаме и тънки разлики между тях по отношение на кои са най-любимите и основополагащи за музицирането ни групи и реализатори. Това се вижда в ‘Candy Coated’ EP и съм сигурен, че ще си проличи и в бъдещия ни материал. Аз персонално съм благополучен от този факт, защото обичам разнообразието. Малко ми доскучава, когато някоя група или реализатор се забие твърдо в обещано звучене, не се развива и не опитва с нови звуци.
Иначе в случай че би трябвало да направя лист с огромните ни въздействия, то той би изглеждал като комплицирана и непрекъснато изменяща се плетка, включваща Joy Division, Manic Street Preachers, Sonic Youth, Radiohead, Oasis, Sex Pistols, Arctic Monkeys, The National, Tame Impala, New Order, Nirvana, Gorillaz, Jack White, Black Keys, Queens of the Stone Age преплетени с всевъзможни нови музи, до които се допираме.
- Има ли международна рецесия в рока? Нулевите години (2000-2010), а и настоящето изтичащо десетилетие като че ли нямат оня обсег на 90-те, а и преди тях.
Според мен сигурно има, изключително в случай че приказваме за наличие в класациите и продажби / streaming числа. Наскоро гледах видео в Youtube ( “When Did Rock Stop Being Pop?”), в което демонстрираха статистически данни и образно илюстрираха, че рок музиката е в безусловно най-ниската си точка на известност в международен мащаб от основаването си доскоро повече от 60 години. Царете в класациите и продажбите в днешно време са рап и поп, с дребни изключения.
Въпреки това - в никакъв случай не бих я отписал. Мисля, че занапред ще се появяват страхотни нови музиканти и групи, които ще вдъхват нов живот в стила.
- Какво да чакаме от Jin Monic отсега нататък?
Може да очаквате доста нова музика - въпреки и да сме към момента на ранен стадий, към този момент обсъждаме и кроим проекти за идващия ни студиен албум. Нямаме самообладание да споделим с почитателите си и необятната аудитория всички нови части, върху които работим.
Интервю на Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ