Боян Чуков: След срещата Байдън - Си засега наблюдаваме публично само Много шум за нищо
Боян Чуков, Facebook
Приключи дълго чаканата в Сан Франциско среща на Си с Байдън. След многочасова среща сред двамата водачи Джо Байдън не се сдържа и си „ сподели рогата “. Нарече своя безценен азиатски посетител „ деспот “. „ Любезно “ и в характерен за янките неоколониален жанр.
Китайското външно министерство се възмути от неналичието на обикновено образование от американска страна. Ама нали си играем пропагандно на играта „ Демокрация против автокрация “.
Но май единствено Антъни Блинкен остана неприятно сюрпризиран от неприличното държание на своя директен началник. Форумът на АТИС (Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество) в Сан Франциско не е среща на високо ниво, а едноседмична поредност от съвещания по ползи на специалисти.
Си посети Сан Франциско като обществено прояви „ жест на благосклонност “, по формулата на Путин. Последната (както сподели времето) неизбежно води до „ нас кинули в очередной раз “. Но всеки си знае!
Срещата се състоя макар слуховете, че Генералният секретар на ККП може и да не пожелае да пътува до Съединени американски щати. Изглежда, че и двамата водачи имаха потребност от това да се срещнат обществено тъкмо в този миг. Преди всичко водени от вътрешнополитически съображения.
В Съединени американски щати вътрешнополитическата конюнктура е прекомерно трагична. В Китай нещата са по-прикрити, само че и в Поднебесната редица косвени признаци демонстрират, че Си има проблеми със своята „ комсомолска “ (либерална) съпротива.
Стана ясно, че са решени изрично три въпроса на американо-китайските връзки. Първи, възобновена е директната връзка сред Пентагона и НОАК (китайската армия). Безспорно това е триумф освен за Китай и Съединени американски щати. Все отново да не забравяме, че двете страни са нуклеарни сили.
Второ, реализирани са сделки във връзка с износа на китайски фентанил (суровина за произвеждане на наркотик) в Мексико. А мексиканците заливат Съединени американски щати с създаден на ишлеме фешън опиат, който е шлагер на щатския пазар и коси янките в необикновено огромни мащаби.
Трето, решен бе казусът с „ ареднованите “ китайски панди в зоопарка в Сан Франциско.
Реално и трите казуса са от компетенциите на министър на защитата, на ръководители на DEA (Агенцията за битка с наркотиците) и китайските им сътрудници, а драмата с пандите е разрешима на равнище шеф на зоологическа градина.
Дали има някакви дискретни сделки ще разберем след несъмнено време. Дали американците са съумели да убедят китайците да скапват калимерата с руснаците ще установим доста бързо.
Ако през идващите дни върховен китайски функционер посети Москва или върховен съветски функционер посети Пекин, то руско-китайската дружба е могучая и крепучая както във времената на Сталин и Мао. По-ясно казано, дали Кремъл ще бъде осведомен навреме за резултатите от визитата на Си в Сан Франциско.
Има съмнения, че дискретно Генералният секретар на ККП и Байдън са разискали обстановката, която ще се сътвори след изборите в Тайван при започване на идната година. Това е основен въпрос за Поднебесната.
Но до момента обществено следим единствено Much adoe about Nothing (Много звук за нищо, Шекспир).
Но да не се впускаме в конспирологични теории!
Засега Байдън май извлече по-голяма изгода от това, че си поприказва със Си. Не че Генералният секретар на ККП му повярва на приказките.
Американската дипломация може несъмнено да кандидатства с триумф за Нобелова премия за най-лицемерна дипломация в света за всички времена.
Можеше ли Байдън да си спести да назова „ деспот “ Си? Няма по какъв начин, не можеше. Байдън играе за своя електорат и е в предизборна президентска конкуренция.
Засега най-сериозен конкурент в Демократическата партия му е кметът на Сан Франциско Гавин Нюсъм, който посрещна на летището Си дружно с достолепната Джанет Йелън, финансов министър на Съединени американски щати.
Накрая, има съглашение за увеличение на гражданските полети сред Поднебесната и Съединени американски щати.
Иначе военните полети във въздушното пространство сред Китай и Тайван си остават все по този начин трагични и многочислени.
