Карадайъ почете Ботев и попита дали всички хора са равни
Ботевите послания за тържеството на безконечните полезности на свободата и справедливостта, на независимостта и солидарността са живи и през днешния ден и по-необходими отвсякога, сподели водачът на Държавно стопанско предприятие Мустафа Крадайъ в декларация от името на парламентарната група за 2 юни, когато се празнува гибелта на Ботев и починалите за Освобождението.
" За Ботев свободата е изконно право на индивида, тя осмисля съществуването му. Свободата значи не просто постигането на национална самостоятелност, а реализиране на обществена, персонална и обочовешка независимост. Актуално звучат и през днешния ден концепциите за разрешаването на дълбоките обществени несъгласия и спорове на европейските общества ", прочете Карадайъ. Според него " паметта за Ботев и всички, които са отдали живота си, с цел да можем през днешния ден да живеем в свободна и демократична страна, изисква от нас отговори. Свободни ли сме, в демократична страна ли живеем, по какъв начин разбираме обединяването и патриотизма. Въпроси, на които всеки би трябвало да има отговор. Честен и открит ".
Карадайъ попита риторично дали всички хора са равни, " без разлика, както завеща и Апостола, както е записано и в нашата конституция ".
" Свободни ли сме, единни ли сме, правилни ли сме на общочовешките и европейските полезности?! Разбираме ли същински свободата? Приехме ли демокрацията за символ-верую? Осъзнаваме ли що е то национализъм?! ", попита още Карадайъ.
Според него " национализъм не значи да мразиш и да оспорваш правото на всеки един, роден на тази земя, да обича земята си, родината си ".
Историята няма да елементарни на тези, които посредством популизъм, лъжепатриотизъм и шовинизъм слагат под риск правата и свободите, демокрацията и евроатлантическата ориентировка на страната ни, приключи декларацията на Движение за права и свободи.
" За Ботев свободата е изконно право на индивида, тя осмисля съществуването му. Свободата значи не просто постигането на национална самостоятелност, а реализиране на обществена, персонална и обочовешка независимост. Актуално звучат и през днешния ден концепциите за разрешаването на дълбоките обществени несъгласия и спорове на европейските общества ", прочете Карадайъ. Според него " паметта за Ботев и всички, които са отдали живота си, с цел да можем през днешния ден да живеем в свободна и демократична страна, изисква от нас отговори. Свободни ли сме, в демократична страна ли живеем, по какъв начин разбираме обединяването и патриотизма. Въпроси, на които всеки би трябвало да има отговор. Честен и открит ".
Карадайъ попита риторично дали всички хора са равни, " без разлика, както завеща и Апостола, както е записано и в нашата конституция ".
" Свободни ли сме, единни ли сме, правилни ли сме на общочовешките и европейските полезности?! Разбираме ли същински свободата? Приехме ли демокрацията за символ-верую? Осъзнаваме ли що е то национализъм?! ", попита още Карадайъ.
Според него " национализъм не значи да мразиш и да оспорваш правото на всеки един, роден на тази земя, да обича земята си, родината си ".
Историята няма да елементарни на тези, които посредством популизъм, лъжепатриотизъм и шовинизъм слагат под риск правата и свободите, демокрацията и евроатлантическата ориентировка на страната ни, приключи декларацията на Движение за права и свободи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ