Роден е Евгений Босилков
Босилков е роден със светското име Викентий на 16 ноември 1900 година в Белене, България. Родителите му, Левиджо Босилков и Беатриче Босилкова, са имали пет деца: Йосиф, Павел, Атанас, Винченци (Евгений) и Никола.
Първо е признат в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария в Русе, където е седалището на Никополската епархия с свещеник монсеньор Дамян Теелен, холандец по генезис.
В желанието си да поеме пътя на пасионистите, през 1914 година Босилков е изпратен за по-нататъшното си образование в град Кортрейк, Белгия, само че съвсем незабавно се постанова да напусне Белгия, заради военните дейности през Първата международна война там.
През военните години следва в прилежаща Холандия, само че се завръща в Белгия, поради наложителното едногодишно послушничество (новициат) през 1919 – 1920, когато поема публично расото на пасионистите и приема духовното име Евгений. Следват курсове по метафизичен и богословски науки до 1926 година, когато е върнат в България, с цел да бъде ръкоположен за духовник.
През идната година е изпратен в Рим в Папския източен институт. Дотогава там е учил единствено един българин, станал по-късно свещеник – Симеон Коков.
От 1929 година до 1934 година е назначен за енорийски духовник в Русе.
През 1931 година приключва института, става лекар на източноцърковните науки, защитавайки дисертация на тематика „ Съединението на българите с римското седалище през първата половина на XIII век “ (Калояновата уния).
![Съставено е двадесет и четвъртото държавно управление на България]( "Съставено е двадесет и четвъртото държавно управление на България")
Съставено е двадесет и четвъртото държавно управление на България
Първото, второто и третото държавно управление на Стоян Данев са двадесет и трето, двадестет и четвъртото и двадесет и петото държавно управление на...
През 1934 година е назначен за енорийски духовник на църквата в селището Бърдарски геран, обитаемо с преселници от Банат. Сред съпътстващите свещеническия и монашеския му дълг занимания са пеенето и свиренето на орган в църквата, футбола и лова.
Промените след 9 септември 1944 година обуславят застой в активността на Босилков. През този интервал той се сближава с представителя на Ватикана в България. След гибелта на епархийския архиерей Дамян Теелен през 1946 година в Русе, Светият трон назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е определен на тази служба посредством папски указ от 26 юли 1947 година
През този интервал Босилков интензивно взе участие в съживяването на вярата и се опълчва на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Той се заема с организирането на типичните за ордена на отците пасионисти „ национални задачи “, с интензивно проповядване на християнските хрумвания навсякъде по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на епархията.
Скоро след идването на руската войска, безследно изчезва отец Флавиан Манкин от село Секирово, Пловдивско. Католическите институции стартират да затварят вратите си, а задграничното духовенство е екстрадирано. В края на 1948 година папският представител в България, монсеньор Галлони, е пропъден от страната. Започват и арести на свещеници, сред които е и свещеник Босилков.
В листата на подсъдимите, подредени съгласно тежестта на „ провинението “, той е на седмо място, след отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов.
![Роден е Елисей Тодоров, български микробиолог]( "Роден е Елисей Тодоров, български микробиолог")
Роден е Елисей Тодоров, български микробиолог
Проф. Елисей Янев Тодоров (1906 - неизв.) е български микробиолог, работил върху механизма на хуморалната имуногенеза, целуларния имуни...
Съдебният развой е на 3 октомври 1952 година като преди този момент подсъдимите в това число и свещеник Евгений са подложени на тежки побоища и изтезания. След произнасянето на смъртната присъда е основано затъмнение към ориста на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неопределеност и не знаят с категоричност за кончината му.
Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11 ноември 1952 година и не е известно тъкмо къде са заровени екзекутираните.
На 27 март 1994 година папа Йоан Павел II публично признава мъченичеството на свещеник Евгений Босилков.
Евгений Босилков е провъзгласен за благословен на католическата черква от папа Йоан Павел II. На 15 март 1998 година вицепремиерът Веселин Методиев, зам.-председателят на Народното събрание Иван Куртев, тримата настоящи католически български епископи Христо Пройков, Петко Христов и Георги Йовчев, и 50 поклонници от цяла България са във Ватикана за тържествата по провъзгласяването на свещеник Босилков за благословен.
Точно в 12 часа Папа Йоан Павел II благославя на изключителна визита българските поклонници в Рим и посредством тях всички българи. Светият отец произнася прочувствено слово, в което декларира, че мъченикът Евгений Босилков е жертва на комунистическата власт и е починал за вярата Христова.
Първо е признат в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария в Русе, където е седалището на Никополската епархия с свещеник монсеньор Дамян Теелен, холандец по генезис.
В желанието си да поеме пътя на пасионистите, през 1914 година Босилков е изпратен за по-нататъшното си образование в град Кортрейк, Белгия, само че съвсем незабавно се постанова да напусне Белгия, заради военните дейности през Първата международна война там.
През военните години следва в прилежаща Холандия, само че се завръща в Белгия, поради наложителното едногодишно послушничество (новициат) през 1919 – 1920, когато поема публично расото на пасионистите и приема духовното име Евгений. Следват курсове по метафизичен и богословски науки до 1926 година, когато е върнат в България, с цел да бъде ръкоположен за духовник.
През идната година е изпратен в Рим в Папския източен институт. Дотогава там е учил единствено един българин, станал по-късно свещеник – Симеон Коков.
От 1929 година до 1934 година е назначен за енорийски духовник в Русе.
През 1931 година приключва института, става лекар на източноцърковните науки, защитавайки дисертация на тематика „ Съединението на българите с римското седалище през първата половина на XIII век “ (Калояновата уния).
Първото, второто и третото държавно управление на Стоян Данев са двадесет и трето, двадестет и четвъртото и двадесет и петото държавно управление на...
През 1934 година е назначен за енорийски духовник на църквата в селището Бърдарски геран, обитаемо с преселници от Банат. Сред съпътстващите свещеническия и монашеския му дълг занимания са пеенето и свиренето на орган в църквата, футбола и лова.
Промените след 9 септември 1944 година обуславят застой в активността на Босилков. През този интервал той се сближава с представителя на Ватикана в България. След гибелта на епархийския архиерей Дамян Теелен през 1946 година в Русе, Светият трон назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е определен на тази служба посредством папски указ от 26 юли 1947 година
През този интервал Босилков интензивно взе участие в съживяването на вярата и се опълчва на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Той се заема с организирането на типичните за ордена на отците пасионисти „ национални задачи “, с интензивно проповядване на християнските хрумвания навсякъде по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на епархията.
Скоро след идването на руската войска, безследно изчезва отец Флавиан Манкин от село Секирово, Пловдивско. Католическите институции стартират да затварят вратите си, а задграничното духовенство е екстрадирано. В края на 1948 година папският представител в България, монсеньор Галлони, е пропъден от страната. Започват и арести на свещеници, сред които е и свещеник Босилков.
В листата на подсъдимите, подредени съгласно тежестта на „ провинението “, той е на седмо място, след отците Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов и Никола Барбов.
Проф. Елисей Янев Тодоров (1906 - неизв.) е български микробиолог, работил върху механизма на хуморалната имуногенеза, целуларния имуни...
Съдебният развой е на 3 октомври 1952 година като преди този момент подсъдимите в това число и свещеник Евгений са подложени на тежки побоища и изтезания. След произнасянето на смъртната присъда е основано затъмнение към ориста на епископа. Дори най-близките му дълго време са държани в неопределеност и не знаят с категоричност за кончината му.
Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор през нощта на 11 ноември 1952 година и не е известно тъкмо къде са заровени екзекутираните.
На 27 март 1994 година папа Йоан Павел II публично признава мъченичеството на свещеник Евгений Босилков.
Евгений Босилков е провъзгласен за благословен на католическата черква от папа Йоан Павел II. На 15 март 1998 година вицепремиерът Веселин Методиев, зам.-председателят на Народното събрание Иван Куртев, тримата настоящи католически български епископи Христо Пройков, Петко Христов и Георги Йовчев, и 50 поклонници от цяла България са във Ватикана за тържествата по провъзгласяването на свещеник Босилков за благословен.
Точно в 12 часа Папа Йоан Павел II благославя на изключителна визита българските поклонници в Рим и посредством тях всички българи. Светият отец произнася прочувствено слово, в което декларира, че мъченикът Евгений Босилков е жертва на комунистическата власт и е починал за вярата Христова.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ