Боряна Димитрова: Слабата опозиция и умореното обществено мнение са съюзници на властта
Боряна Димитрова: Слабата съпротива и изтощеното публично мнение са съдружници на властта
Политико-икономическата обстановка не заплашва ползите на необятни обществени групи в българското общество. Масови митинги надали ще има. Българите към момента са в плен на инерцията от позитивния стопански цикъл през последните години. Въпреки възходящо отчуждение от политиката и политиците, не се следи остра рецензия към властта. Борисов е най-силен в това да бъде „ човек от народа “ и да улавя средностатистическите настроения. Същевременно, самичък си е най-хубавият ПР и самичък води борбите си. Благодарение на това в изборни години, каквато е 2019 година той се оправя по-добре, в сравнение с в другите, когато вътрешните управнически кавги сами подкопават поддръжката за ръководството.
Това сподели в изявление за БГНЕС шефът на социологическа организация Алфа Рисърч.
БГНЕС: Ще има ли митинги през идната 2019 година при тези прогнози за съществено повишаване на живота?
БОРЯНА ДИМИТРОВА: В едно демократично общество митинги постоянно има. Това е освен обикновено, само че и неизменима част от правата на хората да упражняват напън върху властта за отбрана на свои ползи. Ако приказваме обаче за всеобщи цивилен митинги, като например придвижването на „ жълтите жилетки “ във Франция, коства ми се, че най-малко в първата половина на 2019-а, са едва евентуални.
Мои сътрудници напълно до неотдавна предвиждаха и че митингите против цените на горивата ще ескалират в цялата страна. Но, както видяхме, това не се случи. И тогава го споделих, и в този момент нямам съображение да трансформира мнението си – у нас не е налице нито политико-икономическа обстановка, нито събитие, които да заплашват директно ползите на необятни обществени групи. Точно по тази причина митингите не можаха да придобият всеобщ темперамент. В края на 2018-а, както демонстрират и нашите изследвания, българите към момента са в плен на инерцията от позитивния стопански цикъл през последните години. Но при вид, в който прогнозите за закъснение на икономическия напредък се осъществен, това ще засегне на първо време така наречен междинна класа. За момента тя е нормализирала финансовото си състояние, само че на много ниско ниво и сходен процес може съществено да я разклати. Наслагвайки се върху умората от властта, той би могъл да предизвика по-сериозни протестни талази. Ако подобен сюжет се случи обаче, той е по-вероятен във втората половина на годината.
БГНЕС: Какви са публичните упования от настоящето ръководство на Бойко Борисов и демонстрират ли изследванията на „ Алфа рисърч “ смяна в отношението към политиците?
БОРЯНА ДИМИТРОВА: Тримесечните изследвания на публичните настройки, които Алфа Рисърч регулярно организира и разгласява, демонстрират от много време три ясно изразени трендове – ерозия на доверието към институциите, възходящо отчуждение от политиката и политиците, хладна отдалеченост от властта, само че не и гореща рецензия към нея. Точно тази „ температура “ на публичното мнение обуславя относителния комфорт, на който се радва третият кабинет „ Борисов “. Въпреки взривоопасните връзки в дребния съдружен сътрудник, промяната на министри и корупционните кавги. При съществуването на мощна съпротива и нейни безапелационни водачи, властта би имала съществени мотиви за безпокойствие. Засега обаче слабата съпротива и изтощеното публично мнение се явяват неволни съдружници на властта. Що се отнася до упованията към ръководството, не мога да кажа, че има някакви характерни очаквания, разнообразни от тези към всяко държавно управление – приходи, икономическо развиване, положително обучение, опазване на здравето, сигурност. Ако някоя политическа мощ предложи положителни решения на тези огромни проблеми, ще притегли сериозна социална поддръжка.
БГНЕС: Ще има ли смяна в динамичността на взаимоотношение сред трите управляващи? Възможни ли са арести по върховете на страната?
БОРЯНА ДИМИТРОВА: Независимо, че имаме ясно конституционно разграничаване сред трите управляващи, у нас се наложи един модел с мълчешком изразена доминация на изпълнителната власт над останалите две. Защо се стигна дотук е дълъг диалог, само че си коства да отбележим, че „ властта “, това не е единствено написани на хартия пълномощия, само че и престиж те да бъдат упражнявани. За жал плачевно прочут е ниският рейтинг както на Народното събрание, по този начин и на правосъдната власт, което значи и ниска социална легитимност. В тази обстановка е мъчно да предвиждаме смяна в динамичността на взаимоотношение сред трите управляващи, или пък арести по върховете на властта.
С интерес ще би трябвало да следим най-много процеса по номинирането на нов основен прокурор. По процедура той се избира от Висш съдебен съвет, само че указът за назначението му се подписва от президента, което е причина за възможни исблъсъци. Обикновено тъкмо по време на избор излизат нескрито някои добре защитавани секрети, които могат и да провокират резултат на доминото.
БГНЕС: Има ли смяна в стила на ръководство на кабинета „ Борисов – 3 “?
БОРЯНА ДИМИТРОВА: Една от отличителните характерности на Борисов е точно способността му за смяна. Донякъде на това се дължи и дългогодишното му преимущество пред съперниците. Докато те настроят критическата си тактика към стила му, той към този момент я трансформира. Струва ми се, че и в персонален проект Борисов харесва и дори се забавлява да изненадва политическите си съперници. Що се отнася до стила на целия кабинет, доколкото го има, той е своего рода векторна големина, получена вследствие на натиска, от една страна, на мощно популистки залитания, а от друга, на опити за удържане на по-дългосрочни политики.
БГНЕС: Защо липсва безапелационно болшинство в Народното събрание и по какъв начин това се отразява на политическите и публичните процеси?
БОРЯНА ДИМИТРОВА: Най-краткият отговор е, тъй като така наречен дребен съдружен сътрудник, Обединените патриоти, не са нито обединени, нито са се събрали на база обща управническа, кадрова или социална тактика. Онова, което ги събира, то ги и разделя – метода на присъединяване във властта. Мисля обаче, че има и един по-голям проблем. И той е „ разбирането “ или по-скоро, неразбирането на ГЕРБ за устойчиви съдружни взаимоотношения. Вероятно се надяват, че с тази си политика ще съумеят да привлекат гласовете на следващия обезкървавен съдружен сътрудник. Практиката обаче демонстрира, че това не се случва. А е и рисково държание, тъй като отблъсква хората от политиката, от присъединяване и от ангажираност и по този начин се отваря ниша за крайни популистки и антиевропейски планове.
БГНЕС: В какво амплоа очаквате да се вживее Борисов през идната година, може ли да се чака смяна и в каква посока? Ще успее ли да потуши всички ниши на напрежение и на протестен напън?
БОРЯНА ДИМИТРОВА: От всички български политици, той е най-силен в това да бъде „ човек от народа “ и да улавя средностатистическите настроения. Същевременно, самичък си е най-хубавият ПР и самичък води борбите си. Благодарение на това в изборни години той се оправя по-добре, в сравнение с в другите, когато вътрешните управнически кавги сами подкопават поддръжката за ръководството. Ако България избегне отрицателният стопански процес, няма да му е изключително мъчно да потуши напреженията. Ако обаче влезе в стагниращ цикъл, никой не може да планува какво ще се случи.
БГНЕС: Успя ли опозицията да диктува дневния ред на събитията през миналата година? Успява ли да притегли недоволни от ръководството на ГЕРБ?
БОРЯНА ДИМИТРОВА: И на двата въпроса – не. Даже бих споделила, учудващо е какъв брой неефективна е опозицията на фона на всички кавги през отминаващата година. Единственото, което тази неефективност съумява да предизвика, това са слуховете за поява на нова политическа мощ, която да „ обере “ протестния избор, само че която по този начин и не се появява на сцената.
БГНЕС: Желаят ли българските жители смяна и чакат ли предварителни избори?
БОРЯНА ДИМИТРОВА: Хората постоянно желаят смяна. Още повече, че колкото по-дълго ръководи дадена партия или политик, толкоз повече хора си споделят „ каквото можаха, направиха, дано в този момент да забележим други по какъв начин ще се оправят “. Проблемът е, че тези латентни настройки водят до предпочитание за предварителни избори единствено тогава, когато управническата опция е минала стадия „ търси се… “ и се е декларирала към този момент задоволително ясно. Това към този момент не е реалност, само че с двата сигурни избора следващата година (европейски и локални, и витаещата във въздуха опция за трети), 2019-а дава късмет, с изключение на инженерни планове да се появят и действителни политически други възможности. Добре е обаче бъдещите политици да не не помнят, че шансът не е гаранция и може да бъде и прахосан. /БГНЕС
Политико-икономическата обстановка не заплашва ползите на необятни обществени групи в българското общество. Масови митинги надали ще има. Българите към момента са в плен на инерцията от позитивния стопански цикъл през последните години. Въпреки възходящо отчуждение от политиката и политиците, не се следи остра рецензия към властта. Борисов е най-силен в това да бъде „ човек от народа “ и да улавя средностатистическите настроения. Същевременно, самичък си е най-хубавият ПР и самичък води борбите си. Благодарение на това в изборни години, каквато е 2019 година той се оправя по-добре, в сравнение с в другите, когато вътрешните управнически кавги сами подкопават поддръжката за ръководството.
Това сподели в изявление за БГНЕС шефът на социологическа организация Алфа Рисърч.
БГНЕС: Ще има ли митинги през идната 2019 година при тези прогнози за съществено повишаване на живота?
БОРЯНА ДИМИТРОВА: В едно демократично общество митинги постоянно има. Това е освен обикновено, само че и неизменима част от правата на хората да упражняват напън върху властта за отбрана на свои ползи. Ако приказваме обаче за всеобщи цивилен митинги, като например придвижването на „ жълтите жилетки “ във Франция, коства ми се, че най-малко в първата половина на 2019-а, са едва евентуални.
Мои сътрудници напълно до неотдавна предвиждаха и че митингите против цените на горивата ще ескалират в цялата страна. Но, както видяхме, това не се случи. И тогава го споделих, и в този момент нямам съображение да трансформира мнението си – у нас не е налице нито политико-икономическа обстановка, нито събитие, които да заплашват директно ползите на необятни обществени групи. Точно по тази причина митингите не можаха да придобият всеобщ темперамент. В края на 2018-а, както демонстрират и нашите изследвания, българите към момента са в плен на инерцията от позитивния стопански цикъл през последните години. Но при вид, в който прогнозите за закъснение на икономическия напредък се осъществен, това ще засегне на първо време така наречен междинна класа. За момента тя е нормализирала финансовото си състояние, само че на много ниско ниво и сходен процес може съществено да я разклати. Наслагвайки се върху умората от властта, той би могъл да предизвика по-сериозни протестни талази. Ако подобен сюжет се случи обаче, той е по-вероятен във втората половина на годината.
БГНЕС: Какви са публичните упования от настоящето ръководство на Бойко Борисов и демонстрират ли изследванията на „ Алфа рисърч “ смяна в отношението към политиците?
БОРЯНА ДИМИТРОВА: Тримесечните изследвания на публичните настройки, които Алфа Рисърч регулярно организира и разгласява, демонстрират от много време три ясно изразени трендове – ерозия на доверието към институциите, възходящо отчуждение от политиката и политиците, хладна отдалеченост от властта, само че не и гореща рецензия към нея. Точно тази „ температура “ на публичното мнение обуславя относителния комфорт, на който се радва третият кабинет „ Борисов “. Въпреки взривоопасните връзки в дребния съдружен сътрудник, промяната на министри и корупционните кавги. При съществуването на мощна съпротива и нейни безапелационни водачи, властта би имала съществени мотиви за безпокойствие. Засега обаче слабата съпротива и изтощеното публично мнение се явяват неволни съдружници на властта. Що се отнася до упованията към ръководството, не мога да кажа, че има някакви характерни очаквания, разнообразни от тези към всяко държавно управление – приходи, икономическо развиване, положително обучение, опазване на здравето, сигурност. Ако някоя политическа мощ предложи положителни решения на тези огромни проблеми, ще притегли сериозна социална поддръжка.
БГНЕС: Ще има ли смяна в динамичността на взаимоотношение сред трите управляващи? Възможни ли са арести по върховете на страната?
БОРЯНА ДИМИТРОВА: Независимо, че имаме ясно конституционно разграничаване сред трите управляващи, у нас се наложи един модел с мълчешком изразена доминация на изпълнителната власт над останалите две. Защо се стигна дотук е дълъг диалог, само че си коства да отбележим, че „ властта “, това не е единствено написани на хартия пълномощия, само че и престиж те да бъдат упражнявани. За жал плачевно прочут е ниският рейтинг както на Народното събрание, по този начин и на правосъдната власт, което значи и ниска социална легитимност. В тази обстановка е мъчно да предвиждаме смяна в динамичността на взаимоотношение сред трите управляващи, или пък арести по върховете на властта.
С интерес ще би трябвало да следим най-много процеса по номинирането на нов основен прокурор. По процедура той се избира от Висш съдебен съвет, само че указът за назначението му се подписва от президента, което е причина за възможни исблъсъци. Обикновено тъкмо по време на избор излизат нескрито някои добре защитавани секрети, които могат и да провокират резултат на доминото.
БГНЕС: Има ли смяна в стила на ръководство на кабинета „ Борисов – 3 “?
БОРЯНА ДИМИТРОВА: Една от отличителните характерности на Борисов е точно способността му за смяна. Донякъде на това се дължи и дългогодишното му преимущество пред съперниците. Докато те настроят критическата си тактика към стила му, той към този момент я трансформира. Струва ми се, че и в персонален проект Борисов харесва и дори се забавлява да изненадва политическите си съперници. Що се отнася до стила на целия кабинет, доколкото го има, той е своего рода векторна големина, получена вследствие на натиска, от една страна, на мощно популистки залитания, а от друга, на опити за удържане на по-дългосрочни политики.
БГНЕС: Защо липсва безапелационно болшинство в Народното събрание и по какъв начин това се отразява на политическите и публичните процеси?
БОРЯНА ДИМИТРОВА: Най-краткият отговор е, тъй като така наречен дребен съдружен сътрудник, Обединените патриоти, не са нито обединени, нито са се събрали на база обща управническа, кадрова или социална тактика. Онова, което ги събира, то ги и разделя – метода на присъединяване във властта. Мисля обаче, че има и един по-голям проблем. И той е „ разбирането “ или по-скоро, неразбирането на ГЕРБ за устойчиви съдружни взаимоотношения. Вероятно се надяват, че с тази си политика ще съумеят да привлекат гласовете на следващия обезкървавен съдружен сътрудник. Практиката обаче демонстрира, че това не се случва. А е и рисково държание, тъй като отблъсква хората от политиката, от присъединяване и от ангажираност и по този начин се отваря ниша за крайни популистки и антиевропейски планове.
БГНЕС: В какво амплоа очаквате да се вживее Борисов през идната година, може ли да се чака смяна и в каква посока? Ще успее ли да потуши всички ниши на напрежение и на протестен напън?
БОРЯНА ДИМИТРОВА: От всички български политици, той е най-силен в това да бъде „ човек от народа “ и да улавя средностатистическите настроения. Същевременно, самичък си е най-хубавият ПР и самичък води борбите си. Благодарение на това в изборни години той се оправя по-добре, в сравнение с в другите, когато вътрешните управнически кавги сами подкопават поддръжката за ръководството. Ако България избегне отрицателният стопански процес, няма да му е изключително мъчно да потуши напреженията. Ако обаче влезе в стагниращ цикъл, никой не може да планува какво ще се случи.
БГНЕС: Успя ли опозицията да диктува дневния ред на събитията през миналата година? Успява ли да притегли недоволни от ръководството на ГЕРБ?
БОРЯНА ДИМИТРОВА: И на двата въпроса – не. Даже бих споделила, учудващо е какъв брой неефективна е опозицията на фона на всички кавги през отминаващата година. Единственото, което тази неефективност съумява да предизвика, това са слуховете за поява на нова политическа мощ, която да „ обере “ протестния избор, само че която по този начин и не се появява на сцената.
БГНЕС: Желаят ли българските жители смяна и чакат ли предварителни избори?
БОРЯНА ДИМИТРОВА: Хората постоянно желаят смяна. Още повече, че колкото по-дълго ръководи дадена партия или политик, толкоз повече хора си споделят „ каквото можаха, направиха, дано в този момент да забележим други по какъв начин ще се оправят “. Проблемът е, че тези латентни настройки водят до предпочитание за предварителни избори единствено тогава, когато управническата опция е минала стадия „ търси се… “ и се е декларирала към този момент задоволително ясно. Това към този момент не е реалност, само че с двата сигурни избора следващата година (европейски и локални, и витаещата във въздуха опция за трети), 2019-а дава късмет, с изключение на инженерни планове да се появят и действителни политически други възможности. Добре е обаче бъдещите политици да не не помнят, че шансът не е гаранция и може да бъде и прахосан. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ