Отрязването на щаба – сънища и реалност. Как се намеси Елин Пелин
Борисов постави завършек на брифингите на Щаба. Смело и на пръв взор ненадейно решение. То бе оповестено от „ гласът “ на държавното управление Севдалина Арнаудова. Аргументът: Хората към този момент са задоволително осведомени за детайлностите към ковид, а и все по-често се чуват гласове на рецензия, съгласно които брифингите нанасят повече щета, в сравнение с изгода.
Ако раздялата бе по взаимно единодушие, последният брифинг щеше да се води от ген. Мутафчийски. Можеше даже някоя едикакваси да се юрне с букет към него. Не стана по този начин. И това е знак.
За напрежение сред Националния действен щаб (НОЩ) и изпълнителната власт се заприказва в последно време намерено. Разминавания имаше и по някои ограничаващи ограничения. Ген. Мутафчийски не скри, че бил срещу някои изключителни нощни брифинги и акцентира, че те били разпоредени от премиера.
Беше въпрос на време.
А и какво толкоз? Ген. Мутафчийски претърпя своите мигове на популярност, последвани от спадащо публично доверие. Такава е логиката на огромната игра. Един ден си сигурен претендент за президент, а на другия – човек на Пеевски. (Следете в коя медия ще се появи след прекъсване на брифингите…) Общественото мнение е непридвидимо, от време на време грубо.
Генералът се взе доста насериозно, - считат едни. Той е експерт, - настояват други.
Решават - трети.
Колкото до журналистите… Ще липсват на тези, които си изпробваха възприятието за комизъм върху тях.
Няма проблем Министерство на здравеопазването и НОЩ да качват на своите страници настоящата информация за ковид и да я изпращат до медиите онлайн.
Освен това ген. Мутафчийски и министър Ананиев би трябвало да са удовлетворени от решението на Борисов, тъй като то ги избавя от неуместни въпроси и тематики. А такива има от ден на ден. Не се чудете, в случай че скоро военачалник смени бюджетар...
Ще има доста мнения и догатки. Вече плъзна едно такова: държавното управление бърза да анулира ограничавания, с цел да мечтаното от строителни магнати саниране. И асимилиране на милиарди, естествено.
Чу се също, че решението за щаба е начало на радикални промени. Оставки на министри са единствено част от задаващото се.
Планове в тази посока кроят подмолни и олигархични кръгове. Ще бъде мъчно, само че забавно. И рискове дебнат отвред. Едни ще се борят за нови милиони, а останалите за оцеляване. Този развой не допуска любов…
А може би обяснението за протичащото се е напълно просто. Елин Пелин го дава в един от своите разкази.
СМЕЛОСТ
Тъй, в компания, на чаша вино, отвори се дума нещо за персонални качества, за човешко достолепие и за всякакви други дребни добродетели, каквито за наша чест всеки от нас малко или доста има, скришом, несъмнено. Защото една добродетел, каквато и да е, изнесена персонално от притежателя и на показ, губи цената си. Да кажем, че някой ти даде пари назаем, въпреки че знае невъзможността ти или да вземем за пример нежеланието ти да ги върнеш. Това, всички ще признаете, е един тип добродетел. Но каква стойност би имала тая добродетел, в случай че отговорното лице почне да разправя обществено пред другари и познати за нея? Рухва, събаря се всичката хубост на жеста н благородното му дело се самоунищожава. Друго е, в случай че си мълчи. Даже следователно мълчанието може да излезе ненадейно потребно, тъй като би паднало върху съвестта ти като контрола на достойнството. А това ще те принуди рано или късно да върнеш заетата сума. Жалко е, несъмнено, че добродетелите имат еднообразно, да го речем, химическо свойство с пороците, тъй като и едните, и другите би трябвало да се подлагат на критика — само че по този начин е.
Та в тая наша компания от дума на дума повдигна се въпрос за смелостта. Това е един тип добродетел, която в старите времена изключително доста се е ценяла. Цели столетия са ознаменувани под знака на тая висша добродетел. Времената на рицарството, дуелите, юначните похождения и прочие, и прочие На актуалния човек дуели те да вземем за пример биха действували потресающе върху изострените нерви. Да се явиш лице против лице с един съперник и с напълнени револвери да изкупвате някаква си накърнена чест! Това не звучи ли на варварщина? Не е ли по-практично и по-целесъобразно да го причакаш някъде на мрачно и да му светиш маслото с един вистрел? Защо са нужни тук церемонии, мятане на ръкавици, премерване на крачки? Тези работи за нервите на актуалния цар на цивилизацията — индивидът — са непоносими.
Ако не ти стига кураж да го гръмнеш из засада, заради това, че имаш естествено омерзение от кръвта, то можеш да го убиеш морално посредством клюка, посредством конспирация, посредством пресата. Това са легални средства, с които изцяло и безвредно можеш да си, послужиш, без да показваш твоята висша добродетел — смелостта. Под въздействието на виното, което възбужда откровеността, ние в диалозите си се отпуснахме много откровено. И когато стана дума за смелостта, множеството от нас искрено признаха, че тая добродетел имат много в лимитирано количество или въобще по никакъв начин не имат.
Всички говорехме, спорехме, смеехме се и се шегувахме, както става сред положителни другари. Само Станчо Иванов, или както си го знаем ние Народния, тъй като доста пъти беше избиран за депутат, мълчеше и отвлечено мислеше.
— Кажи и ти нещо, бе Народний — сподели му някой. — Как мислиш ти по тоя въпрос?
Народният се усмихна, поглади си подстриганите мустаци, засмя се н сподели:
— Смелостта е нещо релативно. Във всяка жива гад е вложен инстинкта за самозапазване. Той се демонстрира или като боязън, или като храброст, зависи от събитията. — Как по този начин?
— Е, по този начин на. Аз да вземем за пример, няма за какво да укривам, по природа съм нерешителен. От дребен съм подобен. През време на войната бях на фронта. Там — всеобща душeвност. Но страхът си е боязън. Никаква храброст не демонстрирах в сраженията, Пазех си животеца. Но когато ми пристигна концепцията да се отърва от фронта и да изляза на някоя тилова работа, с такива смели и самоотвержени действия почнах да процедирам за това, че просто самичък се учудвам. По едно време дори взех решение да се самонараня. Не е ли храброст да се самонараниш? И щях да го направя, само че работата се уреди така и така.
Друго. Аз съм ловджия. Баща ми ми даде пушка в ръце още като бях възпитаник в гимназията. Глиган съм умъртви вал, Вълк съм срещал, само че веднаж ми се удаде да срещна мечка. Уплаших се, господа, и забравих, че имам оръжие в ръцете си. А животното се изправи, като ме подуши, озъби се, изръмжа и ме заплю. Имаше право.
Изобщо при рискови случаи всеки път ме е било боязън. Само от няколко години в последно време взех да се чувствувам самоуверен и не чувствувам никакъв боязън, Ида по пропаганда да вземем за пример. Събере се навалица. Гледаш — наежена съпротива, кървави очи, устремени свиреп на тебе. На пояса му нож. В джоба му стърчи дръжката на револвер. Но виждам и моите момчета. Същото цвете. И в тоя миг ме обладава нечувана храброст. Отварям уста и приказвам. Страшни работи! Обсипвам съперника с клюки, натрупвам обвиняване след обвиняване. Не щадя нищо, ни човешкото му достолепие, ни ситуацията му, ни фамилната му чест. И колкото повече приказвам, повече се разпалям. Тълпата се наежва, чува се „ вярнооо! “… След това „ долууу! “ Вдигат се тояги, зазвучат камъни, а аз виждам и командувам: „ Удряйте! “ И знаете ли, господа, че в подобен миг се чувствувам просто воин. Видял съм и кръв да се пролее пред очите ми, човек да се убива, и не съм се уплашвал. Особено пък когато съм бивал на власт. Вярвайте, че никакъв боязън не съм изпитвал. Напротив, самичък съм вдигал бастуна да блъскам. Та това желая да ви кажа:
— Смелостта е нещо относително…
Ако раздялата бе по взаимно единодушие, последният брифинг щеше да се води от ген. Мутафчийски. Можеше даже някоя едикакваси да се юрне с букет към него. Не стана по този начин. И това е знак.
За напрежение сред Националния действен щаб (НОЩ) и изпълнителната власт се заприказва в последно време намерено. Разминавания имаше и по някои ограничаващи ограничения. Ген. Мутафчийски не скри, че бил срещу някои изключителни нощни брифинги и акцентира, че те били разпоредени от премиера.
Беше въпрос на време.
А и какво толкоз? Ген. Мутафчийски претърпя своите мигове на популярност, последвани от спадащо публично доверие. Такава е логиката на огромната игра. Един ден си сигурен претендент за президент, а на другия – човек на Пеевски. (Следете в коя медия ще се появи след прекъсване на брифингите…) Общественото мнение е непридвидимо, от време на време грубо.
Генералът се взе доста насериозно, - считат едни. Той е експерт, - настояват други.
Решават - трети.
Колкото до журналистите… Ще липсват на тези, които си изпробваха възприятието за комизъм върху тях.
Няма проблем Министерство на здравеопазването и НОЩ да качват на своите страници настоящата информация за ковид и да я изпращат до медиите онлайн.
Освен това ген. Мутафчийски и министър Ананиев би трябвало да са удовлетворени от решението на Борисов, тъй като то ги избавя от неуместни въпроси и тематики. А такива има от ден на ден. Не се чудете, в случай че скоро военачалник смени бюджетар...
Ще има доста мнения и догатки. Вече плъзна едно такова: държавното управление бърза да анулира ограничавания, с цел да мечтаното от строителни магнати саниране. И асимилиране на милиарди, естествено.
Чу се също, че решението за щаба е начало на радикални промени. Оставки на министри са единствено част от задаващото се.
Планове в тази посока кроят подмолни и олигархични кръгове. Ще бъде мъчно, само че забавно. И рискове дебнат отвред. Едни ще се борят за нови милиони, а останалите за оцеляване. Този развой не допуска любов…
А може би обяснението за протичащото се е напълно просто. Елин Пелин го дава в един от своите разкази.
СМЕЛОСТ
Тъй, в компания, на чаша вино, отвори се дума нещо за персонални качества, за човешко достолепие и за всякакви други дребни добродетели, каквито за наша чест всеки от нас малко или доста има, скришом, несъмнено. Защото една добродетел, каквато и да е, изнесена персонално от притежателя и на показ, губи цената си. Да кажем, че някой ти даде пари назаем, въпреки че знае невъзможността ти или да вземем за пример нежеланието ти да ги върнеш. Това, всички ще признаете, е един тип добродетел. Но каква стойност би имала тая добродетел, в случай че отговорното лице почне да разправя обществено пред другари и познати за нея? Рухва, събаря се всичката хубост на жеста н благородното му дело се самоунищожава. Друго е, в случай че си мълчи. Даже следователно мълчанието може да излезе ненадейно потребно, тъй като би паднало върху съвестта ти като контрола на достойнството. А това ще те принуди рано или късно да върнеш заетата сума. Жалко е, несъмнено, че добродетелите имат еднообразно, да го речем, химическо свойство с пороците, тъй като и едните, и другите би трябвало да се подлагат на критика — само че по този начин е.
Та в тая наша компания от дума на дума повдигна се въпрос за смелостта. Това е един тип добродетел, която в старите времена изключително доста се е ценяла. Цели столетия са ознаменувани под знака на тая висша добродетел. Времената на рицарството, дуелите, юначните похождения и прочие, и прочие На актуалния човек дуели те да вземем за пример биха действували потресающе върху изострените нерви. Да се явиш лице против лице с един съперник и с напълнени револвери да изкупвате някаква си накърнена чест! Това не звучи ли на варварщина? Не е ли по-практично и по-целесъобразно да го причакаш някъде на мрачно и да му светиш маслото с един вистрел? Защо са нужни тук церемонии, мятане на ръкавици, премерване на крачки? Тези работи за нервите на актуалния цар на цивилизацията — индивидът — са непоносими.
Ако не ти стига кураж да го гръмнеш из засада, заради това, че имаш естествено омерзение от кръвта, то можеш да го убиеш морално посредством клюка, посредством конспирация, посредством пресата. Това са легални средства, с които изцяло и безвредно можеш да си, послужиш, без да показваш твоята висша добродетел — смелостта. Под въздействието на виното, което възбужда откровеността, ние в диалозите си се отпуснахме много откровено. И когато стана дума за смелостта, множеството от нас искрено признаха, че тая добродетел имат много в лимитирано количество или въобще по никакъв начин не имат.
Всички говорехме, спорехме, смеехме се и се шегувахме, както става сред положителни другари. Само Станчо Иванов, или както си го знаем ние Народния, тъй като доста пъти беше избиран за депутат, мълчеше и отвлечено мислеше.
— Кажи и ти нещо, бе Народний — сподели му някой. — Как мислиш ти по тоя въпрос?
Народният се усмихна, поглади си подстриганите мустаци, засмя се н сподели:
— Смелостта е нещо релативно. Във всяка жива гад е вложен инстинкта за самозапазване. Той се демонстрира или като боязън, или като храброст, зависи от събитията. — Как по този начин?
— Е, по този начин на. Аз да вземем за пример, няма за какво да укривам, по природа съм нерешителен. От дребен съм подобен. През време на войната бях на фронта. Там — всеобща душeвност. Но страхът си е боязън. Никаква храброст не демонстрирах в сраженията, Пазех си животеца. Но когато ми пристигна концепцията да се отърва от фронта и да изляза на някоя тилова работа, с такива смели и самоотвержени действия почнах да процедирам за това, че просто самичък се учудвам. По едно време дори взех решение да се самонараня. Не е ли храброст да се самонараниш? И щях да го направя, само че работата се уреди така и така.
Друго. Аз съм ловджия. Баща ми ми даде пушка в ръце още като бях възпитаник в гимназията. Глиган съм умъртви вал, Вълк съм срещал, само че веднаж ми се удаде да срещна мечка. Уплаших се, господа, и забравих, че имам оръжие в ръцете си. А животното се изправи, като ме подуши, озъби се, изръмжа и ме заплю. Имаше право.
Изобщо при рискови случаи всеки път ме е било боязън. Само от няколко години в последно време взех да се чувствувам самоуверен и не чувствувам никакъв боязън, Ида по пропаганда да вземем за пример. Събере се навалица. Гледаш — наежена съпротива, кървави очи, устремени свиреп на тебе. На пояса му нож. В джоба му стърчи дръжката на револвер. Но виждам и моите момчета. Същото цвете. И в тоя миг ме обладава нечувана храброст. Отварям уста и приказвам. Страшни работи! Обсипвам съперника с клюки, натрупвам обвиняване след обвиняване. Не щадя нищо, ни човешкото му достолепие, ни ситуацията му, ни фамилната му чест. И колкото повече приказвам, повече се разпалям. Тълпата се наежва, чува се „ вярнооо! “… След това „ долууу! “ Вдигат се тояги, зазвучат камъни, а аз виждам и командувам: „ Удряйте! “ И знаете ли, господа, че в подобен миг се чувствувам просто воин. Видял съм и кръв да се пролее пред очите ми, човек да се убива, и не съм се уплашвал. Особено пък когато съм бивал на власт. Вярвайте, че никакъв боязън не съм изпитвал. Напротив, самичък съм вдигал бастуна да блъскам. Та това желая да ви кажа:
— Смелостта е нещо относително…
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ