Трудно е да разбереш българите
" Борисов III " - по този начин е озаглавен обширният разбор на Клаус Шрамайер за списание „ Европейски обзор ". Авторът, някогашен заместник-посланик на Германия в София и отличен ценител на българската политика, ни даде своя текст, в който става дума за президентските избори, за предварителните парламентарни избори и за последното държавно управление на Бойко Борисов. Анализът изобилства от фактология, препратки към други източници и създатели, само че съдържа и доста коментарни пасажи. В това обобщение сме подбрали таман такива пасажи и цитати от обявата на Шрамайер.
" Безнадеждност и безалтернативност "
В началото на разбора си създателят написа: „ България продължава да балансира като въжеиграч: страната не може да реши в коя посока да поеме ". Според него везните въпреки всичко несъмнено клонят към два феномена. Първо: отвращение за промени, доказателство за което са неналичието на правова страна, всемогъщата прокуратура в сталинистки жанр, подвластният от прокуратурата Висш съдебен съвет, а също по този начин олигарсите и корупцията. И второ: връщане към предишното - т.е., към комунизма, Русия, Държавна сигурност и така нататък
„ Въпреки това обаче ", отбелязва създателят в частта от разбора си, която се отнася до предходното държавно управление на Борисов, „ неутралните сили и реформаторите дружно с Брюксел постоянно съумяват да възпират ретроградните сили и да предотвратяват свличането към цялостния произвол на предходните времена. Но всичко това води до политически застой и застоялост - към този момент близо 18 години. Можем да използваме известното на Изток определение „ инерция " или пък термина „ застой " от Брежневските времена. Можем обаче простичко да го назовем безизходност и безалтернативност. В този смисъл и по време на втория мандат на Борисов политическият живот в България вървеше мудно, само че и предвидимо: за промени доста се говореше и малко се вършеше. (…) Тази сумрачна безцелност се допълваше от многочислените случаи на корупция, които оставаха ненаказани (най-вече неизяснения и до през днешния ден банкрут на КТБ с 5 милиарда загуби), и от безконечните юридически кавги, изключително в прокуратурата ".
На фона на митингите в Румъния Клаус Шрамайер разумно се пита за какво след 2013 година в България към този момент никой не стачкува. И дава един малко непредвиден отговор. Според него разликата сред България и Румъния се състои в това, че до момента в който и двете страни имат относително прилични закони, в Румъния има съдии, които да ги ползват, до момента в който в България тези съдии са малко.
Проследявайки политическите процеси в България през последните три години, Клаус Шрамайер в детайли се стопира и на президентските избори. Обобщението му за новоизбрания президент Румен Радев звучи по този начин: „ Той не е последовател на Българска социалистическа партия, а сериозен политик, който занапред ще навлиза в работата и вероятно от време на време въпреки всичко ще бъде заставен да се преценява с Българска социалистическа партия ".
" Олигарсите реализираха задачата си "
За предварителните парламентарни избори тази година и за новоизбрания парламент Шрамайер апропо написа: „ След изборите породи един чисто олигархичен парламент, тъй като реформаторите не съумяха да се обединят ". Към това умозаключение той се връща на още няколко места в разбора си: „ Изборната победа на ГЕРБ е победа на по-малкото зло, без значение от обстоятелството, че новият парламент се състои напълно от представители на олигархията. Трудно е да схванеш българския гласоподавател. (…) Още по-трудно е да схванеш за какво той непрестанно гласоподава за партии като Българска социалистическа партия (между 1944 и 1989 БКП) или ГЕРБ, които неведнъж са потвърдили, че не желаят да извърнат тил на мафиотските структури и на корупцията и да се насочат към промени, към правова страна и изключително към без значение правораздаване. (…) Дали причина за това е страхът от новото, желанието за „ сигурността " на добре познатото, дали са остатъците от „ хомо совиетикус " или пък просто тези 45 години Българска комунистическа партия към момента си споделят думата? А може би повода е, че доста отворени към света и добре образовани млади българи напуснаха страната? (…) А дали пък просто не е още прекомерно рано за манталитетен поврат? ".
Авторът неведнъж си задава и още един въпрос: Защо Бойко Борисов провокира предварителни парламентарни избори?
Преди изборите за президент, които бяха съвсем безнадеждни за него, Борисов без никаква потребност на два пъти предизвести, че при крах ще подаде оставка. (…) С оставката си той провокира една напълно ненужна държавна рецесия. Не е ясно за какво Борисов стана жертва на тази илюзия. Вярно, че е емоционален, само че сходни тежки неточности не са типични за него. Може би е бил стимулиран от властническа надменност или пък от съмнителните сметки, че с едни нови избори ще вкара повече депутати в Народното събрание, а може би е работил по повеля на незнаен гарант. (…) Тоест, на пръв взор наподобява, че тези избори бяха непотребни, тъй като в случай че не беше подал оставка, Борисов можеше гъвкаво да ръководи с дотогавашните си сътрудници. Сега обаче олигарсите реализираха задачата си: никой различен да не им се бърка. Всички новаторски партии бяха отстранени ", написа Шрамайер.
" Има и една позитивна наклонност "
В обширния си разбор създателят се стопира и на сформирането на настоящето държавно управление. Според него вярата, че Борисов ще съумее да „ опитоми " Обединените патриоти (която изричат редица наблюдаващи в България и в чужбина), е прекомерно слаба. Ето най-после и един откъс от разбора му, в който изпъкват най-важните за Шрамайер акценти:
„ Можем да установим и една позитивна наклонност: гласоподавателите гласоподаваха за ГЕРБ, а това значи - за западната ориентировка на страната си и срещу близката до Москва Българска социалистическа партия. (…) Българска социалистическа партия и до през днешния ден не се е реформирала в посоката на една в действителност лява, социалистическа партия. Към това се прибавя и фактът, че за тази партия не съществува нищо друго значимо, с изключение на властта, парите и верността към Москва. Преди всичко Българска социалистическа партия от много време е срещу незабавно нужната правосъдна промяна (най-вече във връзка с прокуратурата), като по този метод обслужва корупцията и олигарсите. "
Анализът на Клаус Шрамайер за списание „ Европейски обзор " има съвсем размера на монография, като създателят е дал близо 120 бележки под линия. В тази обява са употребявани единствено някои цитати и акценти.
Източник: Дойче веле
" Безнадеждност и безалтернативност "
В началото на разбора си създателят написа: „ България продължава да балансира като въжеиграч: страната не може да реши в коя посока да поеме ". Според него везните въпреки всичко несъмнено клонят към два феномена. Първо: отвращение за промени, доказателство за което са неналичието на правова страна, всемогъщата прокуратура в сталинистки жанр, подвластният от прокуратурата Висш съдебен съвет, а също по този начин олигарсите и корупцията. И второ: връщане към предишното - т.е., към комунизма, Русия, Държавна сигурност и така нататък
„ Въпреки това обаче ", отбелязва създателят в частта от разбора си, която се отнася до предходното държавно управление на Борисов, „ неутралните сили и реформаторите дружно с Брюксел постоянно съумяват да възпират ретроградните сили и да предотвратяват свличането към цялостния произвол на предходните времена. Но всичко това води до политически застой и застоялост - към този момент близо 18 години. Можем да използваме известното на Изток определение „ инерция " или пък термина „ застой " от Брежневските времена. Можем обаче простичко да го назовем безизходност и безалтернативност. В този смисъл и по време на втория мандат на Борисов политическият живот в България вървеше мудно, само че и предвидимо: за промени доста се говореше и малко се вършеше. (…) Тази сумрачна безцелност се допълваше от многочислените случаи на корупция, които оставаха ненаказани (най-вече неизяснения и до през днешния ден банкрут на КТБ с 5 милиарда загуби), и от безконечните юридически кавги, изключително в прокуратурата ".
На фона на митингите в Румъния Клаус Шрамайер разумно се пита за какво след 2013 година в България към този момент никой не стачкува. И дава един малко непредвиден отговор. Според него разликата сред България и Румъния се състои в това, че до момента в който и двете страни имат относително прилични закони, в Румъния има съдии, които да ги ползват, до момента в който в България тези съдии са малко.
Проследявайки политическите процеси в България през последните три години, Клаус Шрамайер в детайли се стопира и на президентските избори. Обобщението му за новоизбрания президент Румен Радев звучи по този начин: „ Той не е последовател на Българска социалистическа партия, а сериозен политик, който занапред ще навлиза в работата и вероятно от време на време въпреки всичко ще бъде заставен да се преценява с Българска социалистическа партия ".
" Олигарсите реализираха задачата си "
За предварителните парламентарни избори тази година и за новоизбрания парламент Шрамайер апропо написа: „ След изборите породи един чисто олигархичен парламент, тъй като реформаторите не съумяха да се обединят ". Към това умозаключение той се връща на още няколко места в разбора си: „ Изборната победа на ГЕРБ е победа на по-малкото зло, без значение от обстоятелството, че новият парламент се състои напълно от представители на олигархията. Трудно е да схванеш българския гласоподавател. (…) Още по-трудно е да схванеш за какво той непрестанно гласоподава за партии като Българска социалистическа партия (между 1944 и 1989 БКП) или ГЕРБ, които неведнъж са потвърдили, че не желаят да извърнат тил на мафиотските структури и на корупцията и да се насочат към промени, към правова страна и изключително към без значение правораздаване. (…) Дали причина за това е страхът от новото, желанието за „ сигурността " на добре познатото, дали са остатъците от „ хомо совиетикус " или пък просто тези 45 години Българска комунистическа партия към момента си споделят думата? А може би повода е, че доста отворени към света и добре образовани млади българи напуснаха страната? (…) А дали пък просто не е още прекомерно рано за манталитетен поврат? ".
Авторът неведнъж си задава и още един въпрос: Защо Бойко Борисов провокира предварителни парламентарни избори?
Преди изборите за президент, които бяха съвсем безнадеждни за него, Борисов без никаква потребност на два пъти предизвести, че при крах ще подаде оставка. (…) С оставката си той провокира една напълно ненужна държавна рецесия. Не е ясно за какво Борисов стана жертва на тази илюзия. Вярно, че е емоционален, само че сходни тежки неточности не са типични за него. Може би е бил стимулиран от властническа надменност или пък от съмнителните сметки, че с едни нови избори ще вкара повече депутати в Народното събрание, а може би е работил по повеля на незнаен гарант. (…) Тоест, на пръв взор наподобява, че тези избори бяха непотребни, тъй като в случай че не беше подал оставка, Борисов можеше гъвкаво да ръководи с дотогавашните си сътрудници. Сега обаче олигарсите реализираха задачата си: никой различен да не им се бърка. Всички новаторски партии бяха отстранени ", написа Шрамайер.
" Има и една позитивна наклонност "
В обширния си разбор създателят се стопира и на сформирането на настоящето държавно управление. Според него вярата, че Борисов ще съумее да „ опитоми " Обединените патриоти (която изричат редица наблюдаващи в България и в чужбина), е прекомерно слаба. Ето най-после и един откъс от разбора му, в който изпъкват най-важните за Шрамайер акценти:
„ Можем да установим и една позитивна наклонност: гласоподавателите гласоподаваха за ГЕРБ, а това значи - за западната ориентировка на страната си и срещу близката до Москва Българска социалистическа партия. (…) Българска социалистическа партия и до през днешния ден не се е реформирала в посоката на една в действителност лява, социалистическа партия. Към това се прибавя и фактът, че за тази партия не съществува нищо друго значимо, с изключение на властта, парите и верността към Москва. Преди всичко Българска социалистическа партия от много време е срещу незабавно нужната правосъдна промяна (най-вече във връзка с прокуратурата), като по този метод обслужва корупцията и олигарсите. "
Анализът на Клаус Шрамайер за списание „ Европейски обзор " има съвсем размера на монография, като създателят е дал близо 120 бележки под линия. В тази обява са употребявани единствено някои цитати и акценти.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ