Борислав Костадинов е в ръководството на най-важните органи на германската

...
Борислав Костадинов е в ръководството на най-важните органи на германската
Коментари Харесай

Бизнесът в България тегли все повече инвестиционни кредити

Борислав Костадинов е в управлението на най-важните органи на немската банкова група Procredit след кариера, минала през всички стъпала в йерархията

© Цветелина Белутова Визитка

Борислав Костадинов е в управлението на най-важните органи на немската банкова група Procredit след кариера, минала през всички стъпала в йерархията. Започва през 2001 година като управител в банковия клон в Пловдив. Напредва бързо, като четири години по-късно се издига до изпълнителен шеф на банката в Македония. В момента е член на управителния съвет на " Прокредит холдинг " и е ръководител на надзорния съвет на банките на Procredit в Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония и Сърбия. Член е на надзорния съвет на банките в България, Германия и Украйна. Сред отговорностите му са ръководството на системата за запазване на околната среда и отчитане на въздействието й, връзките с вложителите и връзките в групата. Живее и работи във Франкфурт. Още по тематиката
Пътеводител към света на криптовалутите

Дигиталните валути и блокчейн, обяснени за начинаещи
9 фев 2018
Европейска банка за възстановяване и развитие закупи 3.6% в ProCredit при нарастване на капитала с над 60 млн. евро

Институционалният вложител финансира 40% от нарастването, което стана на борсата във Франкфурт
5 фев 2018
ПроКредит Банк с ново интернет банкиране

През последните години ПроКредит Банк направи обилни вложения за въвеждане на нов съвременен метод на обслужване на своите клиенти.
29 сеп 2017
" Капитал " класира най-хубавите банки за шеста година

Кои са най-стабилните и най-ефективните финансови институции, по какъв начин се развива пазарът на задължения, време ли е да помислите за закрепени лихви по заема си - отговорите в новата ранглиста на бранша
5 май 2017
Петър Славов: В банковия бранш ще останат най-стабилните и сигурни участници

Председателят на надзорния съвет на Прокредит банк (България) пред " Капитал "
5 май 2017 Какъв е анализът ви за резултатите на банката за 2017 година?

В България работи най-голямата банка от " Прокредит " групата, която за пръв път доближи активи над 1 милиарда евро тази година. Резултатите демонстрират, че бизнес моделът ни е сполучлив, може да се скалира и да се репликира. Имайте поради, че ние не сме универсална банка. Нашият фокус са дребните и междинните предприятия, които съставляват 91% от портфейла на групата. Освен това ние имаме друг метод в работата си с клиента, който включва повсеместен разбор на бизнеса му, на бранша, в който оперира. На процедура нашите специалисти не продават единствено заеми, а изследват бизнеса на клиента и оферират изцяло обслужване. На някои клиенти това може да не им харесва, само че други го правят оценка. И резултатът в края на годината е, че на чиновник в банката се падат по 2 млн. евро кредитен портфейл. По този индикатор Прокредит банк България е с най-висока успеваемост в групата.

Като брой клиенти каква е динамичността през годината?

Като банка ние не тичаме след всяко малко и приблизително дружество. Ако е дружество, което не си заплаща налозите, то не е нашият клиент. Но в случай че търси метод да се развие, касае се добре със чиновниците си, то ние желаеме да сме неговата Hausbank. Така че клиентите, които желаеме, се усилват непрестанно.

За разлика от 2001 година, когато създадохме банката в България и работехме с доста дребни предприятия, през 2013 година взехме решение, че желаеме да работим с клиенти дребни и междинни предприятия, които имат предпочитание и опция да обслужват заеми над 30 или 50 хиляди евро. От една страна, този развой докара до прекъсване на рефинансирането на микропредприятията, а от друга, на мястото на тези клиенти влязоха различен вид клиенти, които считаме, че са бъдещето на България - те основават работни места и влагат в растежа на техния бизнес.

И още нещо: когато през 2013 година започнахме да излизаме от микросегмента в България, 76% от портфейла ни беше с заеми над 30 хиляди евро, в този момент той е 94%. И за това, че доста добре си проучваме кредитния риск, обезценките и неприятните заеми са ни седем пъти под междинното за банковата система в България за последната година. Дори по време на рецесията нашите индикатори по необслужвани заеми не се трансформираха.

Анализирайки по-подробно дребните и междинните предприятия, може ли да откроите някакви специфики в профила на бранша?

Много от клиентите са от 10, 15, 20 години в бизнеса. Много от тях са създали значимата промяна от вносители в производители. Те са минали през всичко и са построили резистентност и адаптивност, за разлика от типичния немски предприемач да вземем за пример, който не е минавал през такава промяна по време на този интервал. Много скъпо е, че бизнесмените тук работят по основаването на клъстери, които прибавят стойност за цели браншове.

Какви са прогнозите ви - ще могат ли бизнесмените в България да разчитат на по-евтини заеми през тази година?

Като финансист, работещ във Франкфурт, наблюденията ми са, че лихвите за дребните и междинните предприятия тук не са доста по-различни от тези в Германия. Има доста дребна разлика в рисковата награда. Силно конкурентния пазар и всички тези атрактивни европейски стратегии за подкрепяне на кредитирането водят до такава степен, че бизнесмените, в случай че имат положителни капиталови планове, могат да си изберат банка и да договарят за по-добри условия.

В кой сегмент на бизнес заемите има по-съществена смяна - при тези за оборотни потребности или тези за капиталови планове?

Инвестиционните заеми стават от ден на ден и за България това е развой, който се развива през последните три години. Излизането от краткосрочни заеми и влизането в дълготрайни го виждаме като наклонност за района. Позитивно е и това, че бизнесмените търсят вложения, допълващи техния бизнес, които уголемяват асортимента от артикули, които оферират. Това е нещо друго от търсенето на заем за финансиране на спекулативни планове, както при взрива на строителството в България, когато бизнесмените се впускаха в планове отвън полето на тяхната подготвеност и където рискът е доста огромен.

Каква е прогнозата ви за растежа на кредитирането в сегмента дребни и междинни предприятия?

В края на годината имаме по-голям растеж от миналата година и упованията ни са през тази година повишаването да е със същите темпове.

Наскоро групата на ProCredit набра 61 млн. евро от финансовите пазари. За какво ще употребявате средствата и ще доближат ли те до клиентите ви в България?

Имайте поради, че през последните години, когато банките излизат на пазара за капитал, те го вършат по регулаторни аргументи. При нас увеличението на капитала е напълно за подсигуряване на бъдещия напредък. Ние сме доста горди от процедурата, тъй като бидейки фокусирани към Източна и Югоизточна Европа, резултатът сподели, че вложителите гледат положително на района.

Ако канализирате този запас през нормалната си активност, няма да можете да пораснете с прекомерно бърз ритъм. Как гледате на разновидността за покупка на друга банка в България, която би могла да форсира растежа?

Ние имаме вяра единствено в органичния растеж, тъй като, когато купиш портфейл или банка, ти купуваш и културата. Както ви споделих, ние предлагаме напълно друг вид обслужване и мислене, тъй че, в случай че клиентът е теоретичен на различен вид връзки, то ние още на следващия ден ще го загубим и резултатът от покупката няма да е огромен.

Как се развива бизнеса ви в Гърция? Клонът в Солун се консолидира в резултата на българската банка.

Ние открихме клона през октомври 2015 година и резултатите са доста положителни. Цифрите към момента са скромни, портфейлът не е повече от 15 млн. евро. Вече сме построили инфраструктурата, проучили сме пазара и дръзвам да имам вяра, че 2018 година ще бъде най-хубавата от основаването му.

В потребителското кредитиране какви са прогнозите ви и упоритостите ви на пазара? Това е сегментът, който се чака да пораства най-вече през тази година, изключително ипотечните заеми. Вие бяхте първите, които свалихте лихвите по тях толкоз ниско. Ще продължите ли с атрактивните предложения?

При нас връзката с клиента не е единствено на база артикул. Ние може да имаме забавна оферта за ипотечен заем или депозити, само че с цел да ги получи, клиентът би трябвало да е подготвен да работи изцяло с нас. Така че в потребителския сегмент ние таргетираме нашите бизнесмени като физически лица и техния обществен кръг.

Освен това ние се стремим да привличаме и физически лица, които образуват възходящата междинна и горна класа и това са клиенти, които получават работна заплата. Те следват модерния метод на живот и харесват цифровите услуги, които ние предлагаме. Ето за какво ние ще се фокусираме върху нашето изцяло предложение за " Директно банкиране ", което дава на нашите клиенти елементарен достъп до тяхната банкова сметка и спестяванията им. По този метод ние се стремим да увеличим още повече броя на картовите транзакции и тези през интернет банкирането. Иначе наподобяват реалистично прогнозите от 5-7% растеж на кредитирането в България, въпреки всичко има растеж на заплатите и заетостта.

Предвид ниските лихви по депозитите какви са вероятностите пред спестителите?

За спестителите би трябвало да е най-важно в какво се влагат средствата им и какъв риск поема банката с плановете, които кредитира.

Защо толкоз внезапно българската банка подвигна таксите за обслужване през последната година?

Нашият бизнес модел е фокусиран върху даване на услуги с високо качество. Клиентите на банката заплащат единствено една закрепена месечна такса за всички услуги, в това число потреблението на карта и интернет банкиране. Считаме, че това е разумен метод, предоставящ по едно и също време бистрота и конкурентни преимущества по отношение на по-честата процедура за таксуване с обособени такси за всяка услуга. Ако калкулирате всички разноски, пакетната услуга, която ние предоставяме на нашите клиенти е доста стопански преференциална.

Вие сте първите на пазара, които затворихте офиси и интервенциите ви се придвижиха напълно онлайн или в центрове с машини за самообслужване. Как ви се отрази това и като разноски, и като динамичност в броя на клиентите?

Процесът мина добре, естествено има потребност от време за адаптиране, приспособяване. Всъщност, когато затворихме по-голямата част от клоновете и научихме клиентите да употребяват машините в зоните за самообслужване, това беше признато добре, защото им обезпечи самостоятелност да банкират, без да се преценяват с работното ни време. Днес 100% от банковите ни транзакции в офисите са безкасови. Сега фокусът ни е да увеличим използваемостта на цифровите ни услуги.

Покрай затварянето на латвийската ABLV още веднъж на дневен ред изплува въпросът за систематични проблеми на промишлеността като прането на пари, транзакции в интерес на престъпни субекти, кредитиране на свързани лица. Как вие се справяте с този проблем?

Това е доста значимо за нас като банка, която е контролирана освен от Българска народна банка, само че и от BaFin и Bundesbank (Германските регулаторни органи) на равнище " Прокредит " група. Това значи, че в цялата група работим по немските стандарти за ръководство на риска и познаване на клиентите. Имаме мощни отдели за разбор на риска и в България, и във Франкфурт и това обезпечава огромно успокоение.

Интервюто взе Гергана Михайлова
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР