Законът за извънредното положение – зима за гражданските дела
Борислав Ганчев е лекар по право и основен помощник в СУ " Св. Климент Охридски " по цивилен развой. Адвокат е в Софийската адвокатска гилдия.
Гражданският ни развой в никакъв случай не трябва питан какви са неговите потребности, какво желае, по какъв начин желае и би трябвало да бъде променян. Винаги обаче бива използван за съответни цели. И захвърлян. Промените му рядко са добре премислени и концептуални, за което даже не е необходим образец, само че ще припомня единствено за прекъсването на периодите по време на формалните празници и правосъдната почивка, което изтрая като уредба единствено към година.
Гражданският развой по време на изключително състояние
Законът за ограниченията по време на изключителното състояние, оповестено с решение от 13 март 2020 година на Народното събрание, не съумя да промени метода към гражданския развой. Уредбата, въпреки и наложаща и изключителна, е лишена от всякаква досетливост и то по материя, в която законодателят и министерство на правораздаването би трябвало да са сносно готови - електронното правораздаване. Със закона се урежда, че до преустановяване на изключителното състояние се стопират процесуалните периоди, а обществените продани се приключват и стопира налагането на запори на банкови сметки, заплати и пенсии, както и осъществяване на описи върху имущество на физически лица.
Веднага прави усещане контрастът с нотариалните производства, които се лимитират до неотложните заверки. Пораждането на най-малко два солидни въпроса слага под заплаха успеваемостта на мярката - кои са позволените " незабавни и неотложни " заверки (за който проблем сигнализираха и от Съюза на съдиите в България) и кой, в това число под каква форма, ще реализира контрола за това. Такава ли е хипотезата при съществуване на прелиминарен контракт, когато срокът за подписване на финален изчита по време на изключителното състояние? Ще могат ли съдиите по вписванията да постановяват отводи за регистриране на неспешни и на подлежащи на отсрочване покупко-продажби, на какво съображение и с каква предоставена им подготвеност за такава инспекция? Предвиждам несъмненият резултат от тази уредба да е опазване на цялостната нотариална активност и съсредоточаване на, постоянно, голям брой лица по едно и също време и поредно в съответните пространства в нотариалните адвокатски фирми.
Положението в гражданските съдилища сега
Но към основния въпрос - какво е ситуацията в съдилищата сега: правосъдни актове не се афишират, въпреки и да се чака да се пишат, известия и призовки не се връчват, съвещанията се пренасрочват и не се организират. Дали тъкмо това беше единственото допустимо позволение за гражданските производства? И може би тук стигаме до тематиката за електронното правораздаване - напредъкът с него през последните години и до каква степен сме с дигитализацията на работата на съдилищата и гражданските каузи. Опасявам се, доста надалеч от мечтаното, което ще проличи и към този момент е видно, тъкмо в този миг.
Възможните ограничения и позволения
Извън всякакво подозрение е, че с някои изцяло постижими и не толкоз комплицирани за конструиране и осъществяване решения, можеше да се резервира осъществяването най-малко на част от дейностите на съдилищата по цивилен каузи, без това да увеличи епидемиологичния риск. Ще си разреша да посоча няколко:
1. Чл. 42, алинея 4 Граждански процесуален кодекс е посочено, че на страната могат да се връчват известия и на посочен от нея електронен адрес. Те се считат за връчени с постъпването им в посочената осведомителна система. Постижимо бе със закона за изключителното състояние да се планува наредба, според която всеки юрист, в избран рационален период, да уточни електронен адрес за връчване на известия. Това е още по-наложително и при очертаващото се продължение на изключителното състояние. Какво ще промени такова едно позволение? Надлежно приемане на постановени решения, подадени частни или въззивни тъжби от насрещната страна и други, които при надлежната уредба в тази посока, да се смятат връчени и страната да може да ангажира съответната насрещна активност. Тоест опция за продължение на процесуалните дейности макар обстановката и въведените ограничавания посредством самобитно дерогиране на прекъсването при осъществяване на действието от страната.
2. В особеното произвеждане по търговски разногласия е планувана процедура (чл. 376 ГПК), при която делото да не се преглежда в намерено съвещание, когато с размяната на книжата са показани всички доказателства, и в случай че се одобри, че не е належащо чуването на страните. Тогава делото може да се прегледа в закрито съвещание, като на страните се дава опция да показват писмени отбрани и реплики. Това е институт, който се явява извънредно сполучлив и вероятен за приложимост, съвсем наготово, тъкмо в тази обстановка. Онагледено, това ще докара до
решение на делото без явяване на страните в съда, единствено посредством писмена преписка.
От друга страна, използване на наредба от изключително исково произвеждане (дори точно на това по търговски спорове) в общия исков развой, не е непозната на Върховен касационен съд и тълкувателната му процедура (относно възражението за прихващане и приложението на член 371 Граждански процесуален кодекс в общия исков развой - виж ТР № 1/2013 година, Общо събрание на гражданските и търговски колегии на ВКС). За изясненост би трябвало да допълня, че не поддържам подобен метод и намирам за нужна експлицитна законодателна уредба, моментът за което може да е тъкмо в този момент. Не ми се коства немислима или извънредно комплицирана хипотезата, при която съдът ползва леко " пипнат " вид този метод за привършване на дело, когато това е допустимо, за интервала до края на изключителното състояние. Особено пък това е използвано при въззивното и касационни производства.
3. Може би разновидност на първата догадка е тази, при която страните категорично заявят, че желаят делото да се прегледа без тяхно персонално наличие, по метода, който е много срещан и в практиката - посредством подаване на молба, с която ангажират своето мнение по въпросите, които ще са предмет на разглеждане в откритото съвещание. Това би било извънредно удачно изключително за плануваните за интервала на изключително състояние открити съвещания и най-много
по делата с ниска трудност и веществен интерес, където и резултатът би бил най-видим.
В този вид ще е допустимо откритите съвещания да се организират с присъединяване на съдията и правосъдния секретар - присъствено или отдалечено. Така процесуалният вакуум ще е най-малък.
4. Разумна би била уредба и в посока на оповестяването на постановени съдени актове в интервала на изключително състояние. Несъмнено не е незначително правосъдното решение, което не е подписано от съдията и този недостатък може да се в профил след това (като то се подпише), а също така - съдията би могъл да го подпише с електронен автограф или по различен подобен метод. Посоченото би разрешавало на страните да се срещат с постановените актове на съда, те да им бъдат връчвани и даже да могат да правят дейности по отношение на тях, с оглед и прегледаната догадка за осъществяване на дейности нагоре.
5. За четящия незабавно поражда въпросът дали и по какъв начин това може да се случи без страната (адвокатът ѝ) да има достъп до съда и до делото и книжата по него. Тук може да помогне стартираният към този момент портал по план: " Електронно правораздаване - изследване и създаване на единна информационна и осведомителна инфраструктура и обединен електронен портал на правосъдната власт ", финансиран по Оперативна стратегия " Административен потенциал ", съфинансирана от Европейския съюз посредством Европейския обществен фонд, в който се съдържа забележителна информация и документи по каузи за значително от съдилищата в страната. Трябва да прибавим и това, че страната и нейният представител следва да разполагат с преобладаващата част от документите. Ако приемем, че изключителното състояние ще премине за не толкоз малко време, колкото ни се желае, при едно положително ротиране на правосъдната администрация и деловодния състав, извънредно мислимо ми се коства те да могат да сканират и дават на страните избрани материали от делата, нужни им за съответното деяние, което пък да се скрепи със прекъсване на периода, до момента в който липсва изисканата информация.
6. Иска ми се да стигна и по-натам. Да помечтая за осъществяване навън правосъдно съвещание посредством способи за отдалечена преписка, която тъкмо в една сходна нехарактерна обстановка, да могат да получат поле за действително приложение, за което другояче ще се събира доста повече храброст. Университетите и учебните заведения, други упреквани в ниска цифровизация институции, към този момент го вършат, с което заслужават нашите възторженостти.
Последиците за гражданските производства и освен
Своеобразното затваряне на съдилищата за интервала на изключителното състояние безспорно ще докара до няколко проблеми по гражданските каузи, с които всички ние ще би трябвало да се оправим.
На първо място, всички висящи каузи ще се забавят неимоверно. Понастоящем съвещанията се пренасрочват за април и май, което очевидно ще бъде преповторено най-малко еднократно, голям брой бумаги стоят невръчени или срокът за подаване на съответни документи по тях е спрян. Ще се стигне до струпване на голям брой открити съвещания, а от там и до закъснение в изписването на правосъдните решения след това, когато тези съвещания генерират актове за писане. Гражданският и комерсиалният оборот ще получат спомагателен удар от забавената отбрана на накърнени права, която ще бъде дадена отвън всевъзможни рационални, допустими и предвидими периоди, при, по този начин или другояче, не доста бързата ни правосъдна система. Явно междуфирмената задлъжнялост ще би трябвало да се пребори и с този проблем.
Забавянето ще натрупа работа и на самите съдии и юристи, което безспорно ще понижи качеството на тяхната услуга, която е структурирана времево при други условия, при изискване, че понастоящем надалеч не се уплътнява потенциалът на едни от най-ценните и скъпоплатени бюджетни чиновници - магистратите и правосъдната администрация. Тоест жителите и компаниите ще получат по едно и също време постепенно, прекомерно евентуално с ниско качество и финансово неизгодно правораздаване.
Когато приказваме за икономическите последствия от Covid-19 и предприемането на ограничения против отрицателните от тях, удивително за мен, остана настрани явната неспособност за естествен търговски и цивилен оборот при замразена правосъдна система.
За да е ясно: бизнесът е невъобразим без работещ съд.
В този ред на мисли,
никой не загатна адвокатурата и въздействието на изключителното състояние върху тази сфера,
прегледана като стопанска активност. Адвокатурата, която, прочее, в по-голямата си част, съставлява дребна или междинна форма на малочислена стопанска самодейност и сходен срив в активността ѝ е гибелен и за нея. Адвокатите са подлагани на сходни " празни интервали " и годишно, по време на правосъдната почивка, което в допълнение утежнява ситуацията в сектора в интервал, предстоящ като деен. Така видяно, адвокатурата не се разграничава доста от притежателите на заведения или хотели и къщи за посетители.
Приоритетът " опазване на човешките животи " безспорно изисква всевъзможни вероятни старания. Това обаче никога не ни освобождава от задължението да запазим и съхраним всяка една активност - напълно или отчасти, която е допустима и може рационално да действа при променените условия. Вирусът е реалност, както и положението, в което се намира светът - нещо немислимо единствено до преди месец. Въпросът е на физическо оцеляване, само че и на незабавни ограничения, повишение на изобретателността и работливост на хрумвания във всяка сфера на живота.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (970)
Гражданският ни развой в никакъв случай не трябва питан какви са неговите потребности, какво желае, по какъв начин желае и би трябвало да бъде променян. Винаги обаче бива използван за съответни цели. И захвърлян. Промените му рядко са добре премислени и концептуални, за което даже не е необходим образец, само че ще припомня единствено за прекъсването на периодите по време на формалните празници и правосъдната почивка, което изтрая като уредба единствено към година.
Гражданският развой по време на изключително състояние
Законът за ограниченията по време на изключителното състояние, оповестено с решение от 13 март 2020 година на Народното събрание, не съумя да промени метода към гражданския развой. Уредбата, въпреки и наложаща и изключителна, е лишена от всякаква досетливост и то по материя, в която законодателят и министерство на правораздаването би трябвало да са сносно готови - електронното правораздаване. Със закона се урежда, че до преустановяване на изключителното състояние се стопират процесуалните периоди, а обществените продани се приключват и стопира налагането на запори на банкови сметки, заплати и пенсии, както и осъществяване на описи върху имущество на физически лица.
Веднага прави усещане контрастът с нотариалните производства, които се лимитират до неотложните заверки. Пораждането на най-малко два солидни въпроса слага под заплаха успеваемостта на мярката - кои са позволените " незабавни и неотложни " заверки (за който проблем сигнализираха и от Съюза на съдиите в България) и кой, в това число под каква форма, ще реализира контрола за това. Такава ли е хипотезата при съществуване на прелиминарен контракт, когато срокът за подписване на финален изчита по време на изключителното състояние? Ще могат ли съдиите по вписванията да постановяват отводи за регистриране на неспешни и на подлежащи на отсрочване покупко-продажби, на какво съображение и с каква предоставена им подготвеност за такава инспекция? Предвиждам несъмненият резултат от тази уредба да е опазване на цялостната нотариална активност и съсредоточаване на, постоянно, голям брой лица по едно и също време и поредно в съответните пространства в нотариалните адвокатски фирми.
Положението в гражданските съдилища сега
Но към основния въпрос - какво е ситуацията в съдилищата сега: правосъдни актове не се афишират, въпреки и да се чака да се пишат, известия и призовки не се връчват, съвещанията се пренасрочват и не се организират. Дали тъкмо това беше единственото допустимо позволение за гражданските производства? И може би тук стигаме до тематиката за електронното правораздаване - напредъкът с него през последните години и до каква степен сме с дигитализацията на работата на съдилищата и гражданските каузи. Опасявам се, доста надалеч от мечтаното, което ще проличи и към този момент е видно, тъкмо в този миг.
Възможните ограничения и позволения
Извън всякакво подозрение е, че с някои изцяло постижими и не толкоз комплицирани за конструиране и осъществяване решения, можеше да се резервира осъществяването най-малко на част от дейностите на съдилищата по цивилен каузи, без това да увеличи епидемиологичния риск. Ще си разреша да посоча няколко:
1. Чл. 42, алинея 4 Граждански процесуален кодекс е посочено, че на страната могат да се връчват известия и на посочен от нея електронен адрес. Те се считат за връчени с постъпването им в посочената осведомителна система. Постижимо бе със закона за изключителното състояние да се планува наредба, според която всеки юрист, в избран рационален период, да уточни електронен адрес за връчване на известия. Това е още по-наложително и при очертаващото се продължение на изключителното състояние. Какво ще промени такова едно позволение? Надлежно приемане на постановени решения, подадени частни или въззивни тъжби от насрещната страна и други, които при надлежната уредба в тази посока, да се смятат връчени и страната да може да ангажира съответната насрещна активност. Тоест опция за продължение на процесуалните дейности макар обстановката и въведените ограничавания посредством самобитно дерогиране на прекъсването при осъществяване на действието от страната.
2. В особеното произвеждане по търговски разногласия е планувана процедура (чл. 376 ГПК), при която делото да не се преглежда в намерено съвещание, когато с размяната на книжата са показани всички доказателства, и в случай че се одобри, че не е належащо чуването на страните. Тогава делото може да се прегледа в закрито съвещание, като на страните се дава опция да показват писмени отбрани и реплики. Това е институт, който се явява извънредно сполучлив и вероятен за приложимост, съвсем наготово, тъкмо в тази обстановка. Онагледено, това ще докара до
решение на делото без явяване на страните в съда, единствено посредством писмена преписка.
От друга страна, използване на наредба от изключително исково произвеждане (дори точно на това по търговски спорове) в общия исков развой, не е непозната на Върховен касационен съд и тълкувателната му процедура (относно възражението за прихващане и приложението на член 371 Граждански процесуален кодекс в общия исков развой - виж ТР № 1/2013 година, Общо събрание на гражданските и търговски колегии на ВКС). За изясненост би трябвало да допълня, че не поддържам подобен метод и намирам за нужна експлицитна законодателна уредба, моментът за което може да е тъкмо в този момент. Не ми се коства немислима или извънредно комплицирана хипотезата, при която съдът ползва леко " пипнат " вид този метод за привършване на дело, когато това е допустимо, за интервала до края на изключителното състояние. Особено пък това е използвано при въззивното и касационни производства.
3. Може би разновидност на първата догадка е тази, при която страните категорично заявят, че желаят делото да се прегледа без тяхно персонално наличие, по метода, който е много срещан и в практиката - посредством подаване на молба, с която ангажират своето мнение по въпросите, които ще са предмет на разглеждане в откритото съвещание. Това би било извънредно удачно изключително за плануваните за интервала на изключително състояние открити съвещания и най-много
по делата с ниска трудност и веществен интерес, където и резултатът би бил най-видим.
В този вид ще е допустимо откритите съвещания да се организират с присъединяване на съдията и правосъдния секретар - присъствено или отдалечено. Така процесуалният вакуум ще е най-малък.
4. Разумна би била уредба и в посока на оповестяването на постановени съдени актове в интервала на изключително състояние. Несъмнено не е незначително правосъдното решение, което не е подписано от съдията и този недостатък може да се в профил след това (като то се подпише), а също така - съдията би могъл да го подпише с електронен автограф или по различен подобен метод. Посоченото би разрешавало на страните да се срещат с постановените актове на съда, те да им бъдат връчвани и даже да могат да правят дейности по отношение на тях, с оглед и прегледаната догадка за осъществяване на дейности нагоре.
5. За четящия незабавно поражда въпросът дали и по какъв начин това може да се случи без страната (адвокатът ѝ) да има достъп до съда и до делото и книжата по него. Тук може да помогне стартираният към този момент портал по план: " Електронно правораздаване - изследване и създаване на единна информационна и осведомителна инфраструктура и обединен електронен портал на правосъдната власт ", финансиран по Оперативна стратегия " Административен потенциал ", съфинансирана от Европейския съюз посредством Европейския обществен фонд, в който се съдържа забележителна информация и документи по каузи за значително от съдилищата в страната. Трябва да прибавим и това, че страната и нейният представител следва да разполагат с преобладаващата част от документите. Ако приемем, че изключителното състояние ще премине за не толкоз малко време, колкото ни се желае, при едно положително ротиране на правосъдната администрация и деловодния състав, извънредно мислимо ми се коства те да могат да сканират и дават на страните избрани материали от делата, нужни им за съответното деяние, което пък да се скрепи със прекъсване на периода, до момента в който липсва изисканата информация.
6. Иска ми се да стигна и по-натам. Да помечтая за осъществяване навън правосъдно съвещание посредством способи за отдалечена преписка, която тъкмо в една сходна нехарактерна обстановка, да могат да получат поле за действително приложение, за което другояче ще се събира доста повече храброст. Университетите и учебните заведения, други упреквани в ниска цифровизация институции, към този момент го вършат, с което заслужават нашите възторженостти.
Последиците за гражданските производства и освен
Своеобразното затваряне на съдилищата за интервала на изключителното състояние безспорно ще докара до няколко проблеми по гражданските каузи, с които всички ние ще би трябвало да се оправим.
На първо място, всички висящи каузи ще се забавят неимоверно. Понастоящем съвещанията се пренасрочват за април и май, което очевидно ще бъде преповторено най-малко еднократно, голям брой бумаги стоят невръчени или срокът за подаване на съответни документи по тях е спрян. Ще се стигне до струпване на голям брой открити съвещания, а от там и до закъснение в изписването на правосъдните решения след това, когато тези съвещания генерират актове за писане. Гражданският и комерсиалният оборот ще получат спомагателен удар от забавената отбрана на накърнени права, която ще бъде дадена отвън всевъзможни рационални, допустими и предвидими периоди, при, по този начин или другояче, не доста бързата ни правосъдна система. Явно междуфирмената задлъжнялост ще би трябвало да се пребори и с този проблем.
Забавянето ще натрупа работа и на самите съдии и юристи, което безспорно ще понижи качеството на тяхната услуга, която е структурирана времево при други условия, при изискване, че понастоящем надалеч не се уплътнява потенциалът на едни от най-ценните и скъпоплатени бюджетни чиновници - магистратите и правосъдната администрация. Тоест жителите и компаниите ще получат по едно и също време постепенно, прекомерно евентуално с ниско качество и финансово неизгодно правораздаване.
Когато приказваме за икономическите последствия от Covid-19 и предприемането на ограничения против отрицателните от тях, удивително за мен, остана настрани явната неспособност за естествен търговски и цивилен оборот при замразена правосъдна система.
За да е ясно: бизнесът е невъобразим без работещ съд.
В този ред на мисли,
никой не загатна адвокатурата и въздействието на изключителното състояние върху тази сфера,
прегледана като стопанска активност. Адвокатурата, която, прочее, в по-голямата си част, съставлява дребна или междинна форма на малочислена стопанска самодейност и сходен срив в активността ѝ е гибелен и за нея. Адвокатите са подлагани на сходни " празни интервали " и годишно, по време на правосъдната почивка, което в допълнение утежнява ситуацията в сектора в интервал, предстоящ като деен. Така видяно, адвокатурата не се разграничава доста от притежателите на заведения или хотели и къщи за посетители.
Приоритетът " опазване на човешките животи " безспорно изисква всевъзможни вероятни старания. Това обаче никога не ни освобождава от задължението да запазим и съхраним всяка една активност - напълно или отчасти, която е допустима и може рационално да действа при променените условия. Вирусът е реалност, както и положението, в което се намира светът - нещо немислимо единствено до преди месец. Въпросът е на физическо оцеляване, само че и на незабавни ограничения, повишение на изобретателността и работливост на хрумвания във всяка сфера на живота.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (970)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ