Борис Петров е икономист и финансист с диплома по Финанси

...
Борис Петров е икономист и финансист с диплома по Финанси
Коментари Харесай

Банка ДСК може да доминира след покупката на SG Експресбанк


Борис Петров е икономист и финансист с тапия по Финанси от УНСС и специализация по Икономика от Университета Джорджтаун във Вашингтон. През интервала 1998-2013 година той заема поредно позиции в Българска национална банка – в дирекция „ Икономически проучвания и прогнози “, шеф отдел „ Финансови пазари “ (от 2001 г.) и шеф на Дирекция „ Финансова непоклатимост “ (от 2009 до 2013 г.).

Борис Петров е взел участие в активността на Комитета по пазарни интервенции, Комитета по финансова непоклатимост на Европейската централна банка и в Комитета на техническите съветници към Европейския съвет за систематичен риск. От 2014 година е началник на работа „ Вътрешен одит “ в Търговска банка Д.

Има изявления в профилираната икономическа преса, както и в поредицата дискусионни материали на Българска народна банка. Защитник е на бързо участие на България в банковия съюз, ЕRМ II и eврозоната.

Как ще наподобява банковият пазар след покупката на SG Експресбанк от ОТР Bank, притежател на Банка ДСК и ще завоюват ли клиентите от консолидацията сред двете български банки. Какви промени са нужни за българската банкова система. Какво ще наподобява банковият бранш при вероятността за влизане в банковия съюз, валутния механизъм и еврозоната. На тези въпроси дава отговор Борис Петров – финансист, икономист и банкер.

– Г-н Петров, по какъв начин ще се отрази на банковия пазар покупката на SG Експресбанк от ОТР Group, притежател на Банка ДСК?

– Анализът на комбинираните пазарни дялове по сегменти на двете банки, според възприетата от Комисията за защита на конкуренцията процедура, би могъл да ни даде отговорът на вашия въпрос. Какво демонстрира той? На пазара на жилищни и ипотечни заеми на физически лица SG Експресбанк и Банка ДСК ще имат смесен пазарен дял от към 27%. В сегмента потребителски заеми на физически лица пазарният дял е още по-внушителен от 38,78%.

При депозитите от жители и семейства и сега Банка ДСК е преди всичко с дял от 16,9%, а след договорката той ще доближи 23%. При корпоративните заеми след сливането пазарният дял ще е 12,4% или второ място след УниКредит Булбанк. При депозитите от институции, разнообразни от кредитни, комбинираният пазарен дял ще възлезе на 13,2%.

Изводът е, че след сливането, в сегмента банкиране на дребно в частта заеми и депозити, обединената банка ще има преобладаващо пазарно наличие. Концентрацията на пазарен дял е изключително изострена в двата подсегмента кредитиране на физически лица.

Поради липса на данни за териториалното систематизиране на активността не бих могъл да направя разбор на концентрацията по области, само че надали резултатите от него биха довели до съществени промени с оглед безапелационната преднина на банката пред втория по пазарен дял в този сегмент.

Моят съвет към Комисията за защита на конкуренцията, в случай че реши да утвърди договорката, е деликатно да обмисли какви ограничаващи условия ще наложи на Банка ДСК, с цел да подсигурява опазване на степента на конкуренция в сегмента банкиране на дребно в частта кредитиране на физически лица – ипотечно и потребителско.

– Ще завоюват ли клиентите на двете банки от консолидацията?

– С оглед образуването на преобладаващо пазарно наличие на банката след сливането в сегменти кредитиране на физически лица клиентите надали ще завоюват от това, в случай че не бъдат наложени спомагателни ограничаващи условия от страна на регулаторите.

– Какви нови покупко-продажби можем да чакаме на банковия пазар? Вече има подадени пет обвързващи предложения за Банка Пиреос, само че може ли и други български банки да бъдат препоръчани на евентуални вложители?

– От 2008 година насам на пазара на кредитни институции господства предлагането. Търсенето на акционерни дялове в кредитни институции е относително лимитирано поради циклично ниската доходност на банковия бранш и неяснотите за чистотата на активите на някои от институциите обект на продажба. Не приказвам за непрекъснатото наличие на локални институции подготвени непременно да търсят придобивания поради дълготрайна некадърност да реализират резистентен органически напредък на пазарния си дял.

С прекосяването на ерата на нулеви лихвени проценти и преосмисляне на тактиките на огромните банкови групи към новите страни членки в Европейски Съюз картинката е на път да се промени. Този извод е още по-валиден в подтекста на ясната вероятността за влизане в банковия съюз, валутния механизъм и еврозоната на идващ стадий. С прекосяването през тези етапи доста от незнайните въпроси за вложителите ще бъдат позволени дълготрайно. Това ще даде път на повече и по-качествени покупко-продажби в банковия бранш.

– Как би трябвало да наподобява банковата система на страна като България?

– Това е забавен въпрос. Аз не съм последовател на нормативния икономикс в банкирането и се опасявам, че ще дам единствено общ отговор.

Според моето виждане банковият бранш би трябвало да се развива стабилно, рентабилно, конкурентно, дейно и изобщо изцяло интегриран към разпоредбите, и спазването на положителните практики, наложени в страните от еврозоната. Източникът на капитал, народен или интернационален, за мен е без значение, стига да се съблюдават и ползват еднообразно надзорните правила и стандарти.

Източник: investor.bg
Източник: skandal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР