Борис Пахор оцелява в няколко нацистки концлагера. До късна възраст

Борис Пахор оцелява в няколко нацистки концлагера. До късна възраст той предупреждаваше за заплахите от разнообразни диктатури - на фашизма, комунизма и капитализма. Писателят беше изпитал и персонално ужасите на 20 век.

На 108-годишна възраст в Триест умря писателят Борис Пахор. През дългия си живот той се е борил против разнообразни врагове: фашизма,, и капитализма. Борис Пахор пишеше против диктатурата, без значение дали става дума за тази на парите, на Мусолини, на или на Сталин.

Пахор претърпява 4 концентрационни лагера

Борис Пахор е роден в Триест на 26 август 1913 година - тогава част от Австро-Унгария. Неговите родственици са от словенската общественост в Триест – град, анексиран от Италия след разпадането на Австро-Унгария. През 1922 година на власт идва фашистът Бенито Мусолини. Триест е “италианизиран ” от фашистите, а бащата на Пахор е заставен да изкарва прехраната си като махленски продавач. В две от книгите си Пахор споделя за терора на италианските фашисти над словенското малцинство.
Редакцията предлага
През 1940 година той е мобилизиран от италианската войска и отпътува за Либия. След края на фашисткия режим в Италия се връща назад в Триест. През Втората международна война той се включва в съпротивата против срещу немските окупатори и техните съдружници в Италия. През януари 1944 година е арестуван и изпратен в концентрационния лагер Дахау. Той претърпява още няколко концлагера - Нацвайлер-Щрутхоф, Харцунген и Берген-Белзен, в това число и един от така наречен маршове на гибелта.

Битката си за оцеляване в концентрационните лагери Пахор разказва в книгата “Некропол ”, за първи път издадена през 1967 година. Тази книга му подсигурява място измежду най-големите създатели на това време. 

Критики против комунизма и капитализма

Пахор прекарва известно време в Париж, където се лекува от туберкулоза, а по-късно се връща в Триест. Публикациите му след войната го вършат извънредно известен в Словения - тогава част от Югославия. Критиките към комунизма му навличат обаче проблеми с югославските водачи - в продължение на три години му е неразрешено да влиза в Словения.

Триест остава негов дом - от 1953 до 1975 той преподава там литература и написа някои от най-важните си писания. През 1990-те част от книгите му са преведени на немски, британски и френски. Той натрупа известност измежду западната публика и даже е номиниран за Нобелова премия за литература. 

Трупове в концентрационния лагер Берген-Белзен

И в преклонна възраст Борис Пахор неуморимо се ангажира против диктатурите и тоталитаризма. Той осъжда забравянето на историята в Европа, изключително в Италия. През 2014 година упреква обществените управляващи в Италия, че не вършат съвсем нищо, с цел да поддържат жив загатна за зверствата, осъществени от фашистите.

Пахор предизвестява и за диктатурата на капитала, показала се по време на финансовата рецесия от 2007-2008 година. 

Битката за паметта

“Човек може комфортно да стартира да пренаписва историята, когато към този момент няма кой да му опонира с престижа на свидетел ”, споделя Пахор пред “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ” през 2014 година. “Не не помня какво беше сторено с човешкия дух и с човешките тела през 20 век. ”

В една от последните си обществени изяви пред словенската телевизия той още веднъж акцентира: “Исках да потвърждавам и да опиша какво съм претърпял, с цел да могат другите да знаят по какъв начин и какво може да се случи ”.

*****

Вижте и това видео на Дъждовни води:
" И тогава ни откараха в концлагера ": разказът на един български евреин