Предприемачът Борис Колев пред Expert.bg: В ИТ сектора у нас заплатите са безумно високи, а експертните умения - ниски
Борис Колев е млад, само че към този момент е деец в бизнеса - основава първата си компания, когато е едвам на 18 година Днес е измежду най-известните български бизнесмени. Той е общоприет шеф на JT International Group – българска група от компании в областта на маркетинговите и софтуерни нововъведения. Освен това е деен участник в редица начинания в областта на обществената отговорност.
Наскоро Борис бе отличен като един от шестте най-успешни млади европейски бизнесмени, иноватори и водачи, които имат и забележителен принос към обществото в Европа. Привилегия или отговорност са премиите, какви са провокациите пред ИТ бранша у нас и захващат ли се българските компании с от ден на ден обществени начинания - по тези и други тематики Expert.bg беседва с Борис Колев.
Г-н Колев, стартирате първата си компания, когато сте на 18 година Споделяли сте в изявленията, че в началото сте се сблъскали със снизходително отношение и съмнение от страна на клиенти. Как успяхте да превърнете неопитността в преимущество?
Беше много забавно, в този момент като го погледна в профил. Първата ми компания трябваше да се занимава с реклама. Тогава и тримата в екипа бяхме на по 18-19 години и се блъснахме в стената много мощно, защото не се бяхме замислили, че е доста мъчно някой бранд да си повери рекламата на група „ деца “, които нямат никакъв опит, а дори и висше обучение нямат още. След няколко месеца несполучливи опити се поскарахме и се разделихме, а аз останах да се оправям самичък с компанията.
Но пък излезе нещо много забавно от целия опит – разбрахме, че на тази възраст не можем да спечелим клиенти за съществени маркетингови действия, само че можем за дребни новаторски хрумвания. Разбрахме, че в главите на хората думите „ младежи “ и „ нововъведения “ вървят дружно и много по-лесно ни гласоподават доверие. И по този начин започнахме да предлагаме разнообразни новаторски подходи в рекламата – създадохме дъщерна компания, която правеше Bluetooth маркетинг, по-късно отдел за Scent Marketing (реклама посредством аромати), бяхме първите още през 2007-ма, които започнаха да ръководят бизнес профили в обществените мрежи, реализирахме цифрови Guerilla Marketing хрумвания, роботизирани vending машини, летящи лога от пяна, цифрови екрани от пара и други сходни. Така си изградихме имидж, който работеше за нас по подобен метод, че когато огромен бранд или рекламна организация искаше да направи нещо напълно друго, незабавно се свързваха с нас.
Ако би трябвало да извършите съпоставяне сред предприемаческата среда в България, когато сте започвали на 18 година, и актуалната, какви са най-значимите разлики?
Когато стартирахме беше доста мъчно – думата предприемачество имаше супер отрицателно значение. Предприемачите бяха „ неприятните мутри “, а термина “start up” не беше прочут в нашите ширини. А за рисково финансиране даже не сме и мечтали. Всичко се правеше с пари на заем от другари и родственици и банки. Теглил съм студентски заем, с цел да финансирам компанията в потребност. Единствената организация, която работеше за предприемаческата просвета и еко-система, беше Джуниър Ачийвмънт България и аз точно от техните образователни стратегии натрупах някакви познания и опит. Нямаше никой. Освен това таман като стартирахме стартира огромната рецесия. Когато растяхме, никой от екипа не знаеше какво е да прави бизнес, когато няма рецесия, за нас това беше естествената среда и насочна конюнктура.
Сега е доста, доста по-лесно. Средата и бизнесмените са подтиквани от всякъде – стотици образования, академии, онлайн материали, рискови фондове се надпреварват да раздават пари против добра презентация на концепция, европейски средства се изливат, бизнес-ангелите получават просвета да поддържат стартъпи, по медиите непрекъснато се написа за нови хрумвания и сполучливи компании. Преди 10-ина години, с цел да пишат за теб по медиите, не беше задоволително да направиш нещо друго, наложително трябваше да си платиш.
ИТ секторът у нас се развива динамично, само че остава казусът с дефицита на фрагменти и компликацията на фирмите да ги задържат. Къде би трябвало да се търси решението?
Това е може би най-големият проблем, който срещаме сега. Текучеството е огромно, тъй като продуктивността и компетенциите в бранша са доста ниски. Програмистите нямат самообладание да израснат в една компания като се потвърдят, а постоянно сменят работодателите единствено като договорят малко по-висока заплата, тъй като пък новата компания е обезверена. И по този метод се основава един балон, в който заплатите са безумно високи, а действителните експертни умения са ниски. В същото време големите западни концерни, с цел да не губят време, стъпвайки в България оферират великански заплати, на които локалните компании не могат да отговорят. И по този начин се основава голямо текучество, в което чиновниците съумяват, сменяйки няколко работодатели, да реализират доста висока и най-често незаслужена заплата, тъй като всеки идващ им предлага по-високо възнаграждение, с цел да ги притегли.
Решението съгласно мен е композиция от просветителни ограничения, смяна в мисленето на работодателите и отношението към чиновниците, както и малко законодателни промени в трудово-правната рамка, в която сега чиновниците са извънредно привилегировани, а работодателите нямат съвсем никакви права.
Компанията Ви DigiMark Ventures влага в разнообразни български стартъпи. Какво би трябвало да има една започваща компания, с цел да Ви впечатли?
Като за начало би трябвало да има добър и сработен екип, който в действителност да има вяра в концепцията и да е предан. Една концепция не значи нищо без добър екип, който да я осъществя. Ако намерим композиция от екип с добре разпределени умения, недостатъци и мощни страни сред хората, както и водеща фигура с положителни лидерски качества, е доста евентуално да го подкрепим – както ние, по този начин и другите вложители в сферата. Тъй като ние сме софтуерна компания, несъмнено, се оглеждаме единствено за софтуерни и цифрови планове, тъй като не разбираме от друго и можем да сме най-полезни точно в тази сфера. След екипа и мотивацията оглеждаме концепцията – като тя не е най-важният фактор, тъй като даже и да не е съвършена, с стимулиран екип има доста по-голям късмет да се промени по този начин, че да се трансформира в сполучлив бизнес.
Занимавате се интензивно с начинания със обществено важен темперамент. Увеличават ли се фирмите в България, които вкарват такива?
Увеличават се, за наслада. Не единствено фирмите, само че и обособените жители, които от ден на ден виждат, включват се, доброволстват и поддържат акции. От над 10 години съм деен участник в разпространяването на концепцията за корпоративна обществена отговорност и практики за стабилно развиване в фирмите и виждам извънредно развиване у нас. Преди десетилетие съвсем всички обществени начинания бяха свързани с финансови дарения, в композиция с огромни еднократни помпозни събития, в които да се означи кой какъв брой пари е дарил и с това се изчерпваха обществените начинания. В момента доста компании осъществят от ден на ден дълготрайни акции, в които с изключение на средства, влагат ангажимент, запас, включват цели екипи или чиновниците оказват помощ непринудено, включват партньорски организации и не престават самодейностите с години, тъй че действително да се реализира резултат. Всичко се случва постепенно, само че се вижда развиване и сериозен прогрес.
Има ли обществен план, който е или е бил изключително непосредствен до сърцето Ви?
Много са тези планове, само че най-много мога да загатна 4-5 начинания, които са от голямо значение освен за мен, само че и за идеята, за която се борят.
На първо място това е Джуниър Ачийвмънт – организацията, която към този момент 20 години работи, с цел да построява предприемачески, финансови и стопански умения измежду младежите още в учебно заведение. ДА (JA) има на практика образователни стратегии от детската градина, през началното учебно заведение до гимназията и университетите. Ученето посредством процедура и опит е единствения късмет да се построяват действителни умения за триумф и положителни ценностни качества у младежите у нас.
След това най-близки до сърцето са ми организациите CSR Bulgaria – българската мрежа за корпоративна обществена отговорност, която към този момент над 10 години оказва помощ на бизнеса да осмисля, схваща, построява и осъществя устойчиви обществени тактики и устойчиви практики.
Мастърмайнд България – която още от 2007-ма се занимава със разпространението на разнообразни познания, учения и практики свързани с личностно развиване и самопознание. В това число и Марков лицей – която е първата организация за личностно развиване в Източна Европа, основана още през 1992г. от огромния български мъдрец Петър Марков. Инвестицията в личностното развиване и себепознанието е може би единствения сигурно верен път за триумф и благополучие измежду хората и общността ни.
Каузата на „ Правата ми “, „ Гражданите “, са извънредно значими цивилен начинания. Дори „ Протестна Мрежа “, в малко по-политическия набор, има своя извънредно сериозен принос към обществото последните години. Каузата за „ Доброволното кръводаряване “ е извънредно значима и би трябвало да я поддържаме повече, тъй като сме на последните места по брой доброволни кръводарители на глава от популацията.
Проектът „ Българска Форумна Футболна Лига “ в чието основаване участвах още в гимназията, който към този момент 13 години продължава всеки уикенд да изкарва стотици хора от офисите и компютрите и интернет форумите да спортуват в парка на зеления терен измежду другари.
Има доста дела и никоя от тях не е по-значима от другите – аз съм взел участие като доброволец, съорганизатор, създател или спонсор освен в тези, само че и в още доста планове. Мисля, че дружно с функционалността на шеф, тази, в която поддържаме обществени дела и публично значими планове, е най-важната за бизнесмените.
Наскоро бяхте включен в класацията на най-хубавите обществено значими бизнесмени на Европа. Как приемате това - повече като достижение или повече като отговорност?
Постижението се усеща в 2-те минути на сцената, в които щракат фотоапаратите, само че в секундата по-късно стартира отговорността. Защото това е огромно самопризнание, което не мога да призная, че заслужавам, тъй като имам доста още какво да допринеса и да дам за обществото и за България. Радвам се, че премията е интернационална, на толкоз високо равнище, само че това дава още по-голяма отговорност. За мен същинското достижение ще бъде, когато някоя от десетките дела, които са ми на сърце, реализиран задачите си и станат непотребни. Когато някой от плановете ни сътвори още по-видима смяна в обществото или в сферата, в която се осъществя. Наградите са добра мотивация, която ти споделя – „ добре, на прав път сме, в този момент би трябвало да работим още повече “. А и упованията на близките стават все по-големи, в което се показва част от отговорността.
Как бихте призовали бизнеса в България да стане по-социално зает?
Най-важното е да разбере, че същинската, дълготрайна, обществено виновна тактика, основана на морални полезности и правила ВИНАГИ, но ВИНАГИ носи облага. И доста други изгоди, несъмнено. Колкото повече бизнеси го схванат, толкоз по-ангажирани ще бъдат. Трябва като работодатели да поддържаме чиновниците си и техните фамилии, средата в която живеем, общността, учебните заведения, кварталите, градовете природата. И да размахваме пръст на страната, когато не си прави работата във всеки комфортен миг. Ангажиментът ни не се изчерпва с заплащането на налозите и заплатите. Имам обичан откъс по тематиката, не помня на кой беше, само че гласи „ Не можеш да правиш сполучлив бизнес в пропадащо общество. “
Теорията за корпоративна обществена отговорност дава принадлежности, с които доста ясно се мери възвращаемостта в облагата на бизнеса от вложенията в обществени практики и стабилно развиване. Ако има предприемачи, които се съмняват или не знаят по какъв начин да мерят резултатите – ами да ни се обадят, разбирам ги. Първо, никой не се е родил теоретичен и второ, никой не ни го преподава в учебно заведение.
Колкото повече работим дружно да създадем България по-добро място, толкоз повече стойност и облага и благополучие ще има за всички.
Интервю на Деница Райкова
Редактор: Деница Райкова
Наскоро Борис бе отличен като един от шестте най-успешни млади европейски бизнесмени, иноватори и водачи, които имат и забележителен принос към обществото в Европа. Привилегия или отговорност са премиите, какви са провокациите пред ИТ бранша у нас и захващат ли се българските компании с от ден на ден обществени начинания - по тези и други тематики Expert.bg беседва с Борис Колев.
Г-н Колев, стартирате първата си компания, когато сте на 18 година Споделяли сте в изявленията, че в началото сте се сблъскали със снизходително отношение и съмнение от страна на клиенти. Как успяхте да превърнете неопитността в преимущество?
Беше много забавно, в този момент като го погледна в профил. Първата ми компания трябваше да се занимава с реклама. Тогава и тримата в екипа бяхме на по 18-19 години и се блъснахме в стената много мощно, защото не се бяхме замислили, че е доста мъчно някой бранд да си повери рекламата на група „ деца “, които нямат никакъв опит, а дори и висше обучение нямат още. След няколко месеца несполучливи опити се поскарахме и се разделихме, а аз останах да се оправям самичък с компанията.
Но пък излезе нещо много забавно от целия опит – разбрахме, че на тази възраст не можем да спечелим клиенти за съществени маркетингови действия, само че можем за дребни новаторски хрумвания. Разбрахме, че в главите на хората думите „ младежи “ и „ нововъведения “ вървят дружно и много по-лесно ни гласоподават доверие. И по този начин започнахме да предлагаме разнообразни новаторски подходи в рекламата – създадохме дъщерна компания, която правеше Bluetooth маркетинг, по-късно отдел за Scent Marketing (реклама посредством аромати), бяхме първите още през 2007-ма, които започнаха да ръководят бизнес профили в обществените мрежи, реализирахме цифрови Guerilla Marketing хрумвания, роботизирани vending машини, летящи лога от пяна, цифрови екрани от пара и други сходни. Така си изградихме имидж, който работеше за нас по подобен метод, че когато огромен бранд или рекламна организация искаше да направи нещо напълно друго, незабавно се свързваха с нас.
Ако би трябвало да извършите съпоставяне сред предприемаческата среда в България, когато сте започвали на 18 година, и актуалната, какви са най-значимите разлики?
Когато стартирахме беше доста мъчно – думата предприемачество имаше супер отрицателно значение. Предприемачите бяха „ неприятните мутри “, а термина “start up” не беше прочут в нашите ширини. А за рисково финансиране даже не сме и мечтали. Всичко се правеше с пари на заем от другари и родственици и банки. Теглил съм студентски заем, с цел да финансирам компанията в потребност. Единствената организация, която работеше за предприемаческата просвета и еко-система, беше Джуниър Ачийвмънт България и аз точно от техните образователни стратегии натрупах някакви познания и опит. Нямаше никой. Освен това таман като стартирахме стартира огромната рецесия. Когато растяхме, никой от екипа не знаеше какво е да прави бизнес, когато няма рецесия, за нас това беше естествената среда и насочна конюнктура.
Сега е доста, доста по-лесно. Средата и бизнесмените са подтиквани от всякъде – стотици образования, академии, онлайн материали, рискови фондове се надпреварват да раздават пари против добра презентация на концепция, европейски средства се изливат, бизнес-ангелите получават просвета да поддържат стартъпи, по медиите непрекъснато се написа за нови хрумвания и сполучливи компании. Преди 10-ина години, с цел да пишат за теб по медиите, не беше задоволително да направиш нещо друго, наложително трябваше да си платиш.
ИТ секторът у нас се развива динамично, само че остава казусът с дефицита на фрагменти и компликацията на фирмите да ги задържат. Къде би трябвало да се търси решението?
Това е може би най-големият проблем, който срещаме сега. Текучеството е огромно, тъй като продуктивността и компетенциите в бранша са доста ниски. Програмистите нямат самообладание да израснат в една компания като се потвърдят, а постоянно сменят работодателите единствено като договорят малко по-висока заплата, тъй като пък новата компания е обезверена. И по този метод се основава един балон, в който заплатите са безумно високи, а действителните експертни умения са ниски. В същото време големите западни концерни, с цел да не губят време, стъпвайки в България оферират великански заплати, на които локалните компании не могат да отговорят. И по този начин се основава голямо текучество, в което чиновниците съумяват, сменяйки няколко работодатели, да реализират доста висока и най-често незаслужена заплата, тъй като всеки идващ им предлага по-високо възнаграждение, с цел да ги притегли.
Решението съгласно мен е композиция от просветителни ограничения, смяна в мисленето на работодателите и отношението към чиновниците, както и малко законодателни промени в трудово-правната рамка, в която сега чиновниците са извънредно привилегировани, а работодателите нямат съвсем никакви права.
Компанията Ви DigiMark Ventures влага в разнообразни български стартъпи. Какво би трябвало да има една започваща компания, с цел да Ви впечатли?
Като за начало би трябвало да има добър и сработен екип, който в действителност да има вяра в концепцията и да е предан. Една концепция не значи нищо без добър екип, който да я осъществя. Ако намерим композиция от екип с добре разпределени умения, недостатъци и мощни страни сред хората, както и водеща фигура с положителни лидерски качества, е доста евентуално да го подкрепим – както ние, по този начин и другите вложители в сферата. Тъй като ние сме софтуерна компания, несъмнено, се оглеждаме единствено за софтуерни и цифрови планове, тъй като не разбираме от друго и можем да сме най-полезни точно в тази сфера. След екипа и мотивацията оглеждаме концепцията – като тя не е най-важният фактор, тъй като даже и да не е съвършена, с стимулиран екип има доста по-голям късмет да се промени по този начин, че да се трансформира в сполучлив бизнес.
Занимавате се интензивно с начинания със обществено важен темперамент. Увеличават ли се фирмите в България, които вкарват такива?
Увеличават се, за наслада. Не единствено фирмите, само че и обособените жители, които от ден на ден виждат, включват се, доброволстват и поддържат акции. От над 10 години съм деен участник в разпространяването на концепцията за корпоративна обществена отговорност и практики за стабилно развиване в фирмите и виждам извънредно развиване у нас. Преди десетилетие съвсем всички обществени начинания бяха свързани с финансови дарения, в композиция с огромни еднократни помпозни събития, в които да се означи кой какъв брой пари е дарил и с това се изчерпваха обществените начинания. В момента доста компании осъществят от ден на ден дълготрайни акции, в които с изключение на средства, влагат ангажимент, запас, включват цели екипи или чиновниците оказват помощ непринудено, включват партньорски организации и не престават самодейностите с години, тъй че действително да се реализира резултат. Всичко се случва постепенно, само че се вижда развиване и сериозен прогрес.
Има ли обществен план, който е или е бил изключително непосредствен до сърцето Ви?
Много са тези планове, само че най-много мога да загатна 4-5 начинания, които са от голямо значение освен за мен, само че и за идеята, за която се борят.
На първо място това е Джуниър Ачийвмънт – организацията, която към този момент 20 години работи, с цел да построява предприемачески, финансови и стопански умения измежду младежите още в учебно заведение. ДА (JA) има на практика образователни стратегии от детската градина, през началното учебно заведение до гимназията и университетите. Ученето посредством процедура и опит е единствения късмет да се построяват действителни умения за триумф и положителни ценностни качества у младежите у нас.
След това най-близки до сърцето са ми организациите CSR Bulgaria – българската мрежа за корпоративна обществена отговорност, която към този момент над 10 години оказва помощ на бизнеса да осмисля, схваща, построява и осъществя устойчиви обществени тактики и устойчиви практики.
Мастърмайнд България – която още от 2007-ма се занимава със разпространението на разнообразни познания, учения и практики свързани с личностно развиване и самопознание. В това число и Марков лицей – която е първата организация за личностно развиване в Източна Европа, основана още през 1992г. от огромния български мъдрец Петър Марков. Инвестицията в личностното развиване и себепознанието е може би единствения сигурно верен път за триумф и благополучие измежду хората и общността ни.
Каузата на „ Правата ми “, „ Гражданите “, са извънредно значими цивилен начинания. Дори „ Протестна Мрежа “, в малко по-политическия набор, има своя извънредно сериозен принос към обществото последните години. Каузата за „ Доброволното кръводаряване “ е извънредно значима и би трябвало да я поддържаме повече, тъй като сме на последните места по брой доброволни кръводарители на глава от популацията.
Проектът „ Българска Форумна Футболна Лига “ в чието основаване участвах още в гимназията, който към този момент 13 години продължава всеки уикенд да изкарва стотици хора от офисите и компютрите и интернет форумите да спортуват в парка на зеления терен измежду другари.
Има доста дела и никоя от тях не е по-значима от другите – аз съм взел участие като доброволец, съорганизатор, създател или спонсор освен в тези, само че и в още доста планове. Мисля, че дружно с функционалността на шеф, тази, в която поддържаме обществени дела и публично значими планове, е най-важната за бизнесмените.
Наскоро бяхте включен в класацията на най-хубавите обществено значими бизнесмени на Европа. Как приемате това - повече като достижение или повече като отговорност?
Постижението се усеща в 2-те минути на сцената, в които щракат фотоапаратите, само че в секундата по-късно стартира отговорността. Защото това е огромно самопризнание, което не мога да призная, че заслужавам, тъй като имам доста още какво да допринеса и да дам за обществото и за България. Радвам се, че премията е интернационална, на толкоз високо равнище, само че това дава още по-голяма отговорност. За мен същинското достижение ще бъде, когато някоя от десетките дела, които са ми на сърце, реализиран задачите си и станат непотребни. Когато някой от плановете ни сътвори още по-видима смяна в обществото или в сферата, в която се осъществя. Наградите са добра мотивация, която ти споделя – „ добре, на прав път сме, в този момент би трябвало да работим още повече “. А и упованията на близките стават все по-големи, в което се показва част от отговорността.
Как бихте призовали бизнеса в България да стане по-социално зает?
Най-важното е да разбере, че същинската, дълготрайна, обществено виновна тактика, основана на морални полезности и правила ВИНАГИ, но ВИНАГИ носи облага. И доста други изгоди, несъмнено. Колкото повече бизнеси го схванат, толкоз по-ангажирани ще бъдат. Трябва като работодатели да поддържаме чиновниците си и техните фамилии, средата в която живеем, общността, учебните заведения, кварталите, градовете природата. И да размахваме пръст на страната, когато не си прави работата във всеки комфортен миг. Ангажиментът ни не се изчерпва с заплащането на налозите и заплатите. Имам обичан откъс по тематиката, не помня на кой беше, само че гласи „ Не можеш да правиш сполучлив бизнес в пропадащо общество. “
Теорията за корпоративна обществена отговорност дава принадлежности, с които доста ясно се мери възвращаемостта в облагата на бизнеса от вложенията в обществени практики и стабилно развиване. Ако има предприемачи, които се съмняват или не знаят по какъв начин да мерят резултатите – ами да ни се обадят, разбирам ги. Първо, никой не се е родил теоретичен и второ, никой не ни го преподава в учебно заведение.
Колкото повече работим дружно да създадем България по-добро място, толкоз повече стойност и облага и благополучие ще има за всички.
Интервю на Деница Райкова
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ