Борис Бекер става най-младият шампион в историята на Уимбълдън
Борис е наследник на проектант, който построява тенис комплекс в Лаймен (Блау-Вайс тенисклуб), където той прави първите си стъпки в тениса. Преди това обръща внимание повече на футбола, само че след 12-тата си годишнина се концентрира основно върху тениса. Печели 3 пъти немското юношеско състезание и има честа да работи с известни треньори, сред които и Ник Болетиери.
Дебют при експертите прави на шампионата в Кьолн на 24 октомври 1983, играе със Санди Майер от Съединени американски щати и губи с 1:2(6-3 4-6 4 – 6)[1]. Още идващия сезон при първото си присъединяване на шампионат от огромния шлем в Австралия стига четвъртфинал и загатва за бъдещи триумфи. Същата година на 11 юни печели първата си купа на двойки в партньорство с поляка Войтек Фибак.
На 10 юни 1985 прави дебют на трева на – Куинс къп[2], с победа над американеца Нелсън Тод. След това стига до финала, където изненадващо печели против южноафриканеца Йохан Крийк. Две седмици по-късно реализира още по-голям триумф – на 17 години и 7 месеца при второто си присъединяване печели Уимбълдън побеждавайки поставения под номер 8 Кевин Кърен с 3:1
Три месеца след триумфа става и най-младия първенец на мастърса в Синсинати, побеждавайки Матс Виландер[4], а в края на годината се показва сполучливо и на Мастърса (сега Мастърс къп), като доближава до финала, който губи от Иван Лендъл в три сета.
Бекер още веднъж се завръща в Лондон към този момент подложен и без съществени проблеми стига финала, който печели още веднъж, този път против поставения под номер 1 Иван Лендъл в три сета (Репортаж от мача) и затвърждава името си като превъзходно играещ на трева.
След Уимбълдън победи в Торонто против Стефан Едберг и Париж, само че за втора поредна година се проваля на финала на Мастърса.
През 1987 следва лек спад във формата му. Ранно отпадане още в 3-ти кръг в Австралия, след което печели шампионата в Индиън Уелс с победа над Едберг, само че губи от него два пъти през сезона. На Ролан Гарос стига до полуфиналите, само че отпада от Матс Виландер. Обещаващо стартира битката за 3-та купа от Уимбълдън – печели Куинс къп, само че отпада сензационно във втория кръг и не съумява да отбрани купата си. В групите на Мастърса (няма сериозен триумф и отпада още в групите.
Същата година в мач за Купа Дейвис играе един от най-дългите мачове в историята на тениса против Джон Макенроу. Тайбрек в мачовете за Купа Дейвис тогава няма, дуела продължава 6 часа и 39 минути, а Бекер побеждава с 3:2 сета (4 – 6, 15 – 13, 8 – 10, 6 – 2, 6 – 2).
Междувременно младия Бекер се трансформира в един от знаците на спортните триумфи на Германия. Висок, наедрял и широкоплещест, със светли очи, с прелестна техника, мощни удари и самочувствие на огромен първенец. Печели публиката на Лондон, а по-късно и на другите шампионати в които взе участие със сърцатата си игра и удивителните си плонжове. Легендарния тенисист от предишното Готфрид Фон Крам към този момент е история, а Германия има своите нови две звезди в тениса в лицето на Бекер и новоизгрялата звезда при дамите Щефи Граф.
Дебют при експертите прави на шампионата в Кьолн на 24 октомври 1983, играе със Санди Майер от Съединени американски щати и губи с 1:2(6-3 4-6 4 – 6)[1]. Още идващия сезон при първото си присъединяване на шампионат от огромния шлем в Австралия стига четвъртфинал и загатва за бъдещи триумфи. Същата година на 11 юни печели първата си купа на двойки в партньорство с поляка Войтек Фибак.
На 10 юни 1985 прави дебют на трева на – Куинс къп[2], с победа над американеца Нелсън Тод. След това стига до финала, където изненадващо печели против южноафриканеца Йохан Крийк. Две седмици по-късно реализира още по-голям триумф – на 17 години и 7 месеца при второто си присъединяване печели Уимбълдън побеждавайки поставения под номер 8 Кевин Кърен с 3:1
Три месеца след триумфа става и най-младия първенец на мастърса в Синсинати, побеждавайки Матс Виландер[4], а в края на годината се показва сполучливо и на Мастърса (сега Мастърс къп), като доближава до финала, който губи от Иван Лендъл в три сета.
Бекер още веднъж се завръща в Лондон към този момент подложен и без съществени проблеми стига финала, който печели още веднъж, този път против поставения под номер 1 Иван Лендъл в три сета (Репортаж от мача) и затвърждава името си като превъзходно играещ на трева.
След Уимбълдън победи в Торонто против Стефан Едберг и Париж, само че за втора поредна година се проваля на финала на Мастърса.
През 1987 следва лек спад във формата му. Ранно отпадане още в 3-ти кръг в Австралия, след което печели шампионата в Индиън Уелс с победа над Едберг, само че губи от него два пъти през сезона. На Ролан Гарос стига до полуфиналите, само че отпада от Матс Виландер. Обещаващо стартира битката за 3-та купа от Уимбълдън – печели Куинс къп, само че отпада сензационно във втория кръг и не съумява да отбрани купата си. В групите на Мастърса (няма сериозен триумф и отпада още в групите.
Същата година в мач за Купа Дейвис играе един от най-дългите мачове в историята на тениса против Джон Макенроу. Тайбрек в мачовете за Купа Дейвис тогава няма, дуела продължава 6 часа и 39 минути, а Бекер побеждава с 3:2 сета (4 – 6, 15 – 13, 8 – 10, 6 – 2, 6 – 2).
Междувременно младия Бекер се трансформира в един от знаците на спортните триумфи на Германия. Висок, наедрял и широкоплещест, със светли очи, с прелестна техника, мощни удари и самочувствие на огромен първенец. Печели публиката на Лондон, а по-късно и на другите шампионати в които взе участие със сърцатата си игра и удивителните си плонжове. Легендарния тенисист от предишното Готфрид Фон Крам към този момент е история, а Германия има своите нови две звезди в тениса в лицето на Бекер и новоизгрялата звезда при дамите Щефи Граф.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ