Бекер: Платих за грешките си и съм готов да продължа напред
Борис Бекер съобщи, че е признателен, че е жив и че е почнал да прави оценка доста повече свободата, която в миналото е приемал за даденост. Шесткратният първенец от Големия шлем бе наказан на 2,5 години затвор поради невъзможността да изплати многочислените си задължения. Германецът обаче излежа единствено 8 месеца от присъдата си в британския затвор „ Huntercombe “ и бе освободен през декември.
„ Чудесно е да съм на открито. Започваш да оценяваш свободата едвам откакто си бил затворен. Уверявам ви в това. В пандиза всичко е друго, там е различен свят. Свободен съм от няколко месеца и в действителност съм благополучен и признателен, че съм жив и имам опцията да приказвам с вас “ – сподели Бекер в изявление за CNN.
„ Затворът е доста рисково място. Преди да вляза гледах няколко кино лентата, с цел да се приготвя, само че въобще не чаках това, което заварих. Това е същинско наказване, какъвто е замисълът на пандизите като цяло, само че най-лошото от всичко е, че когато влезеш там, губиш целия си доскорошен живот “.
„ Единствената валута, с която разполагаш, са характерът и личността ти. Буквално. Трябва да направиш всичко допустимо, да за се сприятелиш със мощните момчета, тъй като имаш потребност от хора, които да ти пазят гърба и да се грижат за теб “ – сподели още трикратният първенец на Уимбълдън.
Бекер е безапелационен, че си е взел нужните поучения от случилото се и е решен да обърне нова страница и да изживее остатъка от живота си по допустимо най-хубавия метод.
„ В тениса, както и в живота, нещата за мен в никакъв случай не са били лесни и постоянно ми се е налагало да се боря. Но най-важната точка постоянно е последната, а не първата, и имам намерение да печеля тази последна точка “.
„ Това постоянно е била алената линия както в персоналния, по този начин и в професионалния ми живот. Да, прекосих през доста тествания. В някои случаи виновността беше моя, в други – не, само че и в двата случая в никакъв случай не се предадох. В момента строя третата и евентуално последна глава от живота си “ – споделя роденият в Лаймен някогашен тенисист.
„ Сега е елементарно да се каже, че е трябвало да направя това или това. От позицията на времето нещата постоянно са доста по-ясни. Стореното – сторено. Платих за грешките си и съм подготвен да продължа напред “.
Бекер дефинира престоя в пандиза като „ битка за оцеляване “ и споделя, че е има доста време за размисли, само че не и за самосъжаление, защото то не оказва помощ в сходна обстановка.
„ Ако пандизът не те смири, не знам какво би могло. Когато изгубих безусловно всичко и попаднеш в дребна килия за 231 дни, това сигурно би трябвало да те смири. Ако ли не, значи си загубен и няма вяра за теб “.
„ Никога не забравих от кое място съм тръгнал. Престоят в пандиза и седмиците преди него бяха най-лошият интервал в живота ми, само че все пак не всичко беше черно. Научих много потребни неща и срещнах голям брой положителни хора. Когато си на дъното, както бях аз през последните години, подправените другари изчезват стремително и тогава разбираш кого в действителност го е грижа за теб “ – приключи носителят на две трофеи от Australian Open.
