Борис Бекер: Много се притеснявам за тенисистите
Борис Бекер даде извънредно изявление за „ Евроспорт “, в което показа доста забавни елементи от работата си като треньор на Новак Джокович. Носителят на 6 трофеи от Големия шлем, който понастоящем дава отговор за националния тим на Германия, показа терзанието си от резултата, който световната пандемия ще окаже върху спорта и уточни кой съгласно него би могъл да идната огромна звезда на тениса.
- Прекара много време като треньор. Би ли се захванал още веднъж с това?
- Не бих желал да отчислявам тази опция. В момента няма по какъв начин да се случи, тъй като давам отговор за националния тим на Германия, само че нищо не е постоянно. Ако се появи състезател, който да ме заинтригува, да е отворен към моите способи и да е подготвен да работи крепко, тогава за какво не? Проблемът е, че тази работа изисква доста време. Когато бях треньор на Новак Джокович прекарвах с него сред 25 и 30 седмици годишно. Това включва подготвителните лагери и по-малките шампионати. Трябва да участваш в цялата предсезонна подготовка през зимата и пролетта. Не всеки може да си разреши това. Аз имам семейство, както и други професионални задължения. Но въпреки всичко тенисът е огромната ми обич и не желая изрично да споделям „ не “.
- Стана дума за интервала ти като треньор на Новак Джокович. Разкажи ни повече за този интервал от кариерата си.
- Когато от щаба на Новак се свързаха с мен той таман беше изгубил водачеството в ранглистата и беше „ единствено “ номер 2.
Бях коментирал доста негови мачове на Уимбълдън и US Open и явно те бяха взели мнението ми за играта му под внимание. Обади ми се неговият управител Едоардо Арталди, с който се познавахме от доста време, и ме попита дали бих желал да упражнявам Новак.
Срещнах се с Джокович няколко седмици по-късно в Монте Карло и в продължение на 48 часа говорихме само за тенис. Обещах му, че постоянно ще бъда изцяло прям с него и ще му споделям даже най-тежките истини, тъй като това е най-хубавият метод и в противоположен случай нещата просто не се получават.
Казах му „ Причината към този момент да не си на върха е в това, че се усещаше прекомерно удобно там и нямаше упоритостта да се усъвършенстваш. Надал и Федерер еволюираха в играта си, само че ти нямаше този блян.
Позиционирането ти на корта не ми харесва доста, а сервисът ти – въобще “. Разговорът ни беше доста дълъг. Той към този момент беше нееднократен първенец от Големия шлем и одобрена суперзвезда, само че не беше удовлетворен, искаше още. Това е нещо, което буди голямо почитание.
Противно на това виждам някои млади играчи, които стигат до полуфинал от Шлема и след това честват половин година. Така няма по какъв начин да настигнеш огромните трима. Джокович желае да пренаписва историята и да чупи върхове.
Това е неговата упоритост. Новак постоянно ще остане мой непосредствен другар. Прекратихме професионалните си връзки в края на 2016, тъй като той искаше да си вземе отмора. В началото на 2017 имаше съществени проблеми с лакътя и се наложи да го оперират.
Предходните 3 години бяха доста динамични и интензивни за него и след подобен интервал даже машина като Джокович се нуждае от отмора. Няма смисъл да си треньор, когато няма кого да тренираш, нали? Разделихме се другарски и останахме в положителни връзки.
След това доста пъти сме разговаряли и е желал съвет от мен. Моята врата постоянно е отворена за него. Взаимоотношенията сред треньор и състезател би трябвало да се основават най-много на доверие. Мога да оказа помощ на даден състезател единствено в случай че той е изцяло прям с мен и ми се доверява изцяло, а аз, естествено, в никакъв случай не бих предал това доверие.
- Пандемията от COVID-19 сковава международния спорт в продължение на месеци. Как гледаш на актуалната обстановка? Колко време ще е нужно на тениса, с цел да се отърси от този потрес?
- В момента съм доста смутен за тенисистите. Не толкоз за първите 100 в ранглистата, които са постоянни финансово и нямат такава крещяща потребност от парите от идващия шампионат.
Но останалите стотици, даже хиляди играчи, които изкарват прехраната си с тенис, на процедура са без работа сега. Ако това състояние продължава, ще би трябвало да си потърсят друга работа, тъй като в последна сметка и те имат сметки за заплащане. От друга страна виждам това като опция за ATP, WTA и ITF. Всички те са изправени пред един и същи проблем: няма тенис!
Така че би трябвало да се замислим: дали в бъдеще към момента ще има толкоз доста шампионати? Или продължителността на шампионатите от Големия шлем ще бъде съкратена от 14 на 10 дни, да вземем за пример? Но това би означавало по-малко работни места за хилядите хора, които са забъркани в организацията на тези шампионати. Какво ще стане с дребните съревнования като “Challenger” сериите да вземем за пример? Имаме потребност от тези шампионати, тъй като без тях младите играчи не могат да си пробият път нагоре. Въпросът е доста комплициран и сериозен. Трите федерации в никакъв случай не са били единни по някой въпрос и това е превъзходен късмет да седнат и да начертаят взаимна тактика за развиването на спорта. Лично на мен това доста би ми харесало.
- Говорейки за младите играчи, няма по какъв начин да не те попитаме кои от тях виждаш като евентуални наследници на Федерер, Надал и Джокович?
- Това е огромният въпрос, който обсъждаме на всеки шампионат от Големия шлем от 2017 насам. Доминик Тийм към този момент е играл на 3 финала от Шлема, Зверев и Циципас са достигали до полуфиналите, само че никой от тях към момента не може да доближи върха. Защо?
Това е въпрос, който можем да обсъждаме през целия ден. Разбира се, тримата огромни са извънредно мощни и поддържат това равнище към този момент съвсем 15 години. От друга страна, днешните млади играчи може просто да не са задоволително положителни.
По мое време имаше играчи на по 20-21 години, които към този момент бяха печелили купа от Големия шлем. Искам да видя младите да се вдигнат в миг, в който Федерер, Надал и Джокович са още в силата си, а не когато към този момент са на прага на пенсионирането. Ако Ролан Гарос и US Open въпреки всичко се проведат тази година бих желал да видя още един край сред Надал и Тийм. Може би този път австриецът ще победи? Това доста би ми харесало.
- За край: какви са бъдещите ти професионални упоритости?
- Надявам се още дълго да остана в областта на тениса, моят обичан спорт, без значение дали като треньор или ефирен специалист. Все още обичам тениса и тази работа ми доставя голяма наслада. Харесва ми да беседвам с младите играчи, както и да приказвам часове наред за тенис с Роджър, Рафа и Новак. Надявам се, че това ще продължи още доста дълго време.
- Прекара много време като треньор. Би ли се захванал още веднъж с това?
- Не бих желал да отчислявам тази опция. В момента няма по какъв начин да се случи, тъй като давам отговор за националния тим на Германия, само че нищо не е постоянно. Ако се появи състезател, който да ме заинтригува, да е отворен към моите способи и да е подготвен да работи крепко, тогава за какво не? Проблемът е, че тази работа изисква доста време. Когато бях треньор на Новак Джокович прекарвах с него сред 25 и 30 седмици годишно. Това включва подготвителните лагери и по-малките шампионати. Трябва да участваш в цялата предсезонна подготовка през зимата и пролетта. Не всеки може да си разреши това. Аз имам семейство, както и други професионални задължения. Но въпреки всичко тенисът е огромната ми обич и не желая изрично да споделям „ не “.
- Стана дума за интервала ти като треньор на Новак Джокович. Разкажи ни повече за този интервал от кариерата си.
- Когато от щаба на Новак се свързаха с мен той таман беше изгубил водачеството в ранглистата и беше „ единствено “ номер 2.
Бях коментирал доста негови мачове на Уимбълдън и US Open и явно те бяха взели мнението ми за играта му под внимание. Обади ми се неговият управител Едоардо Арталди, с който се познавахме от доста време, и ме попита дали бих желал да упражнявам Новак.
Срещнах се с Джокович няколко седмици по-късно в Монте Карло и в продължение на 48 часа говорихме само за тенис. Обещах му, че постоянно ще бъда изцяло прям с него и ще му споделям даже най-тежките истини, тъй като това е най-хубавият метод и в противоположен случай нещата просто не се получават.
Казах му „ Причината към този момент да не си на върха е в това, че се усещаше прекомерно удобно там и нямаше упоритостта да се усъвършенстваш. Надал и Федерер еволюираха в играта си, само че ти нямаше този блян.
Позиционирането ти на корта не ми харесва доста, а сервисът ти – въобще “. Разговорът ни беше доста дълъг. Той към този момент беше нееднократен първенец от Големия шлем и одобрена суперзвезда, само че не беше удовлетворен, искаше още. Това е нещо, което буди голямо почитание.
Противно на това виждам някои млади играчи, които стигат до полуфинал от Шлема и след това честват половин година. Така няма по какъв начин да настигнеш огромните трима. Джокович желае да пренаписва историята и да чупи върхове.
Това е неговата упоритост. Новак постоянно ще остане мой непосредствен другар. Прекратихме професионалните си връзки в края на 2016, тъй като той искаше да си вземе отмора. В началото на 2017 имаше съществени проблеми с лакътя и се наложи да го оперират.
Предходните 3 години бяха доста динамични и интензивни за него и след подобен интервал даже машина като Джокович се нуждае от отмора. Няма смисъл да си треньор, когато няма кого да тренираш, нали? Разделихме се другарски и останахме в положителни връзки.
След това доста пъти сме разговаряли и е желал съвет от мен. Моята врата постоянно е отворена за него. Взаимоотношенията сред треньор и състезател би трябвало да се основават най-много на доверие. Мога да оказа помощ на даден състезател единствено в случай че той е изцяло прям с мен и ми се доверява изцяло, а аз, естествено, в никакъв случай не бих предал това доверие.
- Пандемията от COVID-19 сковава международния спорт в продължение на месеци. Как гледаш на актуалната обстановка? Колко време ще е нужно на тениса, с цел да се отърси от този потрес?
- В момента съм доста смутен за тенисистите. Не толкоз за първите 100 в ранглистата, които са постоянни финансово и нямат такава крещяща потребност от парите от идващия шампионат.
Но останалите стотици, даже хиляди играчи, които изкарват прехраната си с тенис, на процедура са без работа сега. Ако това състояние продължава, ще би трябвало да си потърсят друга работа, тъй като в последна сметка и те имат сметки за заплащане. От друга страна виждам това като опция за ATP, WTA и ITF. Всички те са изправени пред един и същи проблем: няма тенис!
Така че би трябвало да се замислим: дали в бъдеще към момента ще има толкоз доста шампионати? Или продължителността на шампионатите от Големия шлем ще бъде съкратена от 14 на 10 дни, да вземем за пример? Но това би означавало по-малко работни места за хилядите хора, които са забъркани в организацията на тези шампионати. Какво ще стане с дребните съревнования като “Challenger” сериите да вземем за пример? Имаме потребност от тези шампионати, тъй като без тях младите играчи не могат да си пробият път нагоре. Въпросът е доста комплициран и сериозен. Трите федерации в никакъв случай не са били единни по някой въпрос и това е превъзходен късмет да седнат и да начертаят взаимна тактика за развиването на спорта. Лично на мен това доста би ми харесало.
- Говорейки за младите играчи, няма по какъв начин да не те попитаме кои от тях виждаш като евентуални наследници на Федерер, Надал и Джокович?
- Това е огромният въпрос, който обсъждаме на всеки шампионат от Големия шлем от 2017 насам. Доминик Тийм към този момент е играл на 3 финала от Шлема, Зверев и Циципас са достигали до полуфиналите, само че никой от тях към момента не може да доближи върха. Защо?
Това е въпрос, който можем да обсъждаме през целия ден. Разбира се, тримата огромни са извънредно мощни и поддържат това равнище към този момент съвсем 15 години. От друга страна, днешните млади играчи може просто да не са задоволително положителни.
По мое време имаше играчи на по 20-21 години, които към този момент бяха печелили купа от Големия шлем. Искам да видя младите да се вдигнат в миг, в който Федерер, Надал и Джокович са още в силата си, а не когато към този момент са на прага на пенсионирането. Ако Ролан Гарос и US Open въпреки всичко се проведат тази година бих желал да видя още един край сред Надал и Тийм. Може би този път австриецът ще победи? Това доста би ми харесало.
- За край: какви са бъдещите ти професионални упоритости?
- Надявам се още дълго да остана в областта на тениса, моят обичан спорт, без значение дали като треньор или ефирен специалист. Все още обичам тениса и тази работа ми доставя голяма наслада. Харесва ми да беседвам с младите играчи, както и да приказвам часове наред за тенис с Роджър, Рафа и Новак. Надявам се, че това ще продължи още доста дълго време.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ