Борбата с корупцията е част от инструментариума на всяка корупционна

...
Борбата с корупцията е част от инструментариума на всяка корупционна
Коментари Харесай

Говорящ стен-вестник

„ Борбата с корупцията ” е част от инструментариума на всяка корупционна тактика. Точно това потвърди следващата акция, наречена „ апартаментгейт ”. Поуката от нея е, че в действителност никой не искаше да се разбере каквато и да е част от истината за част от жилищата и собствеността на част от политическия хайлайф в България.

Това припомня един позабравен анекдот от времето на Разведряването, посред Студената война, (ознаменувано посредством съглашението за ограничение на ракетите със междинен обхват, което Руската федерация напусна едностранно единствено преди няколко дни, защото в действителност постоянно е продължавала да ги разработва). Попитали Радио Ереван ще има ли Трета международна война и то дало отговор: не, няма да има, само че такава битка за мир ще падне, че камък върху камък няма да остане.

Същото е и с корупцията – битката против нея все по-често удостоверява две от дълго време открити разбирания в българското всеобщо схващане. Първото е, че корупцията е „ спекулация, в която аз не вземам участие ”. Второто е, че „ гарван гарвану око не вади ”, с други думи, че всички са „ в кюпа ” и по тази причина каквото и да се случи, „ огромните риби ” ще се измъкнат, а мрежата ще продължи да се стяга към тези, които не могат да си разрешат политическа защита и по тази причина стартират да наподобяват съвсем симпатични на така наречен „ елементарен българин ”.

Това е диагноза. Ако някой разполагаше с информация за тежки закононарушения като насила към рушвет, търговия с власт или с въздействие, политическа корупция или каквато и да било форма на корист с власт, той би бил задължен да провокира досъдебно следствие във връзка с посочените обстоятелства. Това не е въпрос на благосклонност или на политическа уместност. Това е обвързване на всеки български жител, а при една по-задълбочена интерпретация – на всеки жител на Европейския съюз. Вместо това, една медийна обява бе използвана примитивно в една още по-примитивна пред-кампания за все по този начин незапочващата предизборна акция за избор на български представители в Европейския парламент.

Моделът е явен и не предстои на коментар – в случай че това, с което разполагаш не може да издържи в съда, би трябвало да го „ пуснеш ” в медиите. Така публичното мнение ще изиграе ролята на „ съд ”, тъй като доста искаш да кажеш нещо, само че не можеш да докажеш нищо. Именно това се случи с гръмко лансирания „ апартаментгейт ”. Точно както с „ Ало, Банов съм ”, „ Кумгейт ” или автомагистралите, по подобен метод с всички останали партийни интриги, които не престават да тровят българското обществено пространство. Нивото, на което се зараждат и осъществят сходни сюжети е толкоз обидно ниско, че унижава даже тези, към които са ориентирани.

Ако това е равнището, на което българското гражданско общество и сериозната медийна гласност е подготвена да се бори с корупцията, по-добре да не го прави. Корупцията е мрежа, която се развива като развой и се разраства и придобива вътрешната си сила и мощ, в това число и посредством сходна примитивна корист с гражданската непоносимост към корупцията. Колкото по-неадекватна и първобитна е визията за битката с нея, толкоз по-вездесъща става самата визията за разрастващата се корупция. Колкото повече си повтаряме, че корупцията е на всички места, толкоз по-дълбоко разбираме, че в действителност не знаем къде е. Най-опасният съперник е оня, за който знаеш, че е край теб, само че не можеш да видиш.

След като следващата интервенция в жанр „ рицари на заплаща и камата ” отмина, би трябвало да се запитаме, в действителност някой искаше ли в действителност да разбере има ли корист с власт? Става ли въпрос за неприемлив напън върху една частна компания или противоположното – очевидци ли сме на нападателен опит за печелене на политическа защита? Става ли дума за тежка форма на политическа корист и корупция? Има ли компании, които са подготвени на всичко, с цел да си обезпечат политическа защита? Можем ли да спрем или най-малко да ограничим непрекъснатото възпроизвеждане на тази отровна мрежа или не?

Не, няма да получим отговор на нито един от тези въпроси, тъй като наподобява че те не интересуват никого.
Когато „ пуснете ” в общественото пространство изказване, което обвързва тематиката за ръководещите с някакви жилища или с друга непроизводствена благосъстоятелност, наподобява че няма потребност да потвърждавате нищо. Всичко като че ли е явно – откакто си се добрал до властта, какво по-нормално от това да се облагодетелстваш от нея?

Не можем да напуснем пространството на българската политика, възпроизведено и преживявано мъчително от Алеко Константинов и до през днешния ден. Още от началото на политическите трансформации, Александър Лилов стартира тезата, че „ всички са маскари ”, с цел да се опита да прикрие чудовищните закононарушения на личната си партия и да блокира опцията за поява на морална присъда над тоталитарния режим от руски вид. И до през днешния ден, болшинството от български жители биха споделили без съмнения, съчетаната от две творби на Щастливеца фраза на Бай Ганю: „ политиката е мръсна работа ”, само че „... кяр има в нея ”.
Това е корупция. На латински език тя значи разруха, безнравственост, разпад. Тя се разраства и става все по-силна и неуловима след всяка поредна нечиста сделка с нейните чучела. Колкото по-примитивно се пробвате да я „ борите ”, толкоз по-силна става. Колкото по-често се пробвате да я употребявате за лични партийни цели, толкоз по-силна става. Колкото по-малко желаете да я ограничите, толкоз по-бързо се разраства.

Всичко това ни се случва още веднъж и още веднъж. Наистина ли някой искаше да разбере, става ли въпрос за търговия с въздействие и политическа корупция или за корист с власт? Наистина ли някой искаше да види по какъв начин корупционните мрежи отстъпват? Не. Конюнктурният партиен интерес отстрани в самото начало всеки опит за диалог, обвързван с политическата корупция. Всички благоприятни условия за наказателно гонене бяха отстранени усърдно. Никой повече няма да сложи този въпрос. След целия медиен звук и партизанско надцакване, в никакъв случай повече този въпрос няма да влезе в правосъдна зала. Няма арбитър, който би приел да гледа сходно дело, нито прокурор, който да се ангажира с поддържането на обвиняване пред съд.
Простичкият извод от целия театър, който ни разиграха е, че никой не желае да повдигне обвинявания. Никой не искаше да проверява. Въпросът беше единствено в това присъдата да изпревари формулирането на обвиняването. Да има отговорни, преди да е ясно кои са почтени.

Корупцията работи по този начин. Тя постоянно разчита на страховете на хората и набира сили от недоверието в институциите. Тя спекулира с публичните упования за бързо и заслужено наказване, трансформирайки го в очакване за някакво „ неотложно отмъщение ”, до момента в който изцяло обезсмисли визията за правдивост.

Много добре е, че все по-малко хора си спомнят какво представляваше чудовищното безумство, наречено „ говорящ стен-вестник ”. Безумният „ руски ” език на „ стен-вестник ”-а не беше задоволителен, с цел да убеди масите в това какъв брой добре живеят. Хубаво е, че все по-рядко някой си спомня за тези деца, които бяха принудени да учат наизуст идиотските текстове, оповестени в следващата многотиражка на българския ерзац на руската АгитПроп. Агитацията и пропагандата имаха потребност от това децата да повтарят наизустените нелепости, написани във вестника, закачен с габърчета на стената, с цел да може те да наподобяват най-малко малко по-човешки. В нещо сходно стартира да се трансформира говоренето за противодействието на корупцията. Поредният „ говорящ стен-вестник ” „ разобличи корупцията ” във властта по този начин, че обстоятелствата и истината в никакъв случай да не могат да бъдат потвърдени или открити. Резултатът е повече от явен.

Поредният скандал към този момент отшумява. Общественото внимание бе привлечено за малко повече от три дни, след което следващият скандал отстрани следите от този. Онези, които са уверени, че властта е консумация, че откакто си във властта би трябвало да се облагодетелстваш, защото по тази причина си се стремил към нея, откриха удостоверение на своите разбирания. Другите, които бяха уверени, че става въпрос за корупция, получиха единствено резултат без отговор. Освен тях, тези, които към момента не престават да се надяват, че върховенството на правото и равенството на жителите пред него подсигурява нашите права, за следващ път останаха разочаровани.

Всичко това ще продължи до идващия скандал, когато още веднъж някой ще избра да реализира бърз избирателен или преходен партиен резултат, вместо да разшири поддръжката за спазването на закона. Защото не можеш да се бориш против корупцията, пренебрегвайки закона. Не можеш да очакваш правдивост, в случай че не уважаваш институциите. Пренебрегването на закона води само до това да се довериш на тези, които викат и скандират по-силно своите заучени текстове, да избереш един или различен „ стен-вестник ”, оставайки в същия цирк, в който клоуни са единствено феновете.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР