Борбата с инфлацията е маратон, а не спринт. Това написа

Борбата с инфлацията е маратон, а не спринт. Това написа ръководещият шеф на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в X Думите й бяха в подтекста на изследване на 100 инфлационни шока от 70-те години на предишния век. Според нея то дава скъпи насоки за политиците през днешния ден.

" Върнете твърдо инфлацията към задачата, с цел да възстановите макроикономическата непоклатимост и по-силен напредък ", предлага още шефът на МВФ. 

Проучването отбелязва, че при започване на 70-те години спорът в Близкия изток, е провокирал скок в цените на петрола, който е предиздвикал централните банки по света да се борят да управляват инфлацията. След към година цените на петрола са се нормализирали и инфлацията е почнала да понижава. " Много страни имаха вяра, че са възстановили ценовата непоклатимост и разхлабиха политиката си, с цел да съживят своите наранени от криза стопански системи единствено с цел да видят възобновяване на инфлацията.

Може ли историята да се повтори? Този въпрос задават създателите на изследването.

Изследването обръща внимание, че международната инфлация доближи исторически върхове през 2022 година, откакто нахлуването на Русия в Украйна, провокира потрес в изискванията на търговия, сходен на този от 70-те години на предишния век. Прекъсванията на съветските доставки на нефт и газ способстваха за проблемите във веригата за доставки на Коронавирус, с цел да покачат цените. В развитите стопански системи цените се покачиха с най-бързия ритъм от 1984 година насам.

В нововъзникващите пазари и разрастващите се стопански системи нарастването на цените беше най-голямото от 90-те години на предишния век, написа още в изследването.

За какво би трябвало да се внимава? Скорошното изследване и предлага две аргументи за нерешителност. Първо, историята ни учи, че инфлацията е непрекъсната. Необходими са години, с цел да се „ позволи “ инфлацията, като се понижи до темпа, който преобладаваше преди първичния потрес.

Четиридесет % от страните в нашето изследване не съумяха да преодолеят инфлационните шокове даже след пет години. На останалите 60 % бяха нужни приблизително три години, с цел да върнат инфлацията до равнищата отпреди шока. Второ, в предишното страните са чествали победа над инфлацията и са разхлабвали политиката прибързано в отговор на първичния спад на ценовия напън. Това беше неточност, тъй като инфлацията скоро се върна. Дания, Франция, Гърция и Съединените щати бяха измежду близо 30 страни в нашата извадка, които разхлабиха политиката си прибързано след шока от цената на петрола през 1973 година. Всъщност съвсем всички страни в разбора (90 процента), които не съумяха да се оправят с инфлацията, означиха внезапно закъснение на растежа на цените през първите няколко години след първичния потрес, единствено с цел да се ускорят още веднъж или да останат в по-бързо движение.

Борбата с инфлацията не е завършила

Днешните политици не би трябвало да повтарят грешките на своите прародители. Централните банкери са прави да предизвестяват, че битката с инфлацията надалеч не е завършила, макар че последните показания демонстрират добре пристигнало сдържаност в ценовия напън, поучават създателите на изследването.

Подробности за изследването

Изследването е озаглавено „ Сто инфлационни шока: Седем стилизирани обстоятелството “ и е оповестено на 15 септември 2023 година от Международния валутен фонд, като негови създатели са Анил Ари, Карлос Мулас-Гранадос, Виктор Милонас, Лев Ратновски и Уей Джао.

Източник  Actualno.com