Бони споделя, че пее откакто се помни, а на сцената

Бони споделя, че пее откогато се помни, а на сцената е още от ученичка.

 

Учителката й по музика е тази, която първа вижда самородния й гений. След хоровите изяви в 12-ти клас отпътува със собствен личен оркестър за някогашната към този момент Югославия. Там работи близо 3 години като в това време не стопира да усъвършенства гласа си.

В родината си се връща с оркестър Елит и стартира работа за „ Пайнер “.

 

На 12 декември Бони означи шумно рождения си ден в компанията на 80 другари и родственици. Твърди, че постоянно си пожелава едно и също – здраве в обилие, тъй като то е най-важното. Надява се, че идната година ще е по-успешна във всяка една сфера от живота й.

 

По отношение на отминаващата година твърди, че в професионален аспект е била напряко прелестна, а в персонален – изрично отхвърля да разяснява.

Обожава рождените си дни и твърди, че тазгодишният 12 декември е бил паметен.

Като множеството хора и тя обича подаръците. Смята, че откакто нещо й е харизано с любов, значи е скъпо, без значение на каква цена е.

 

Старае се да не помни тежките моменти, които към този момент са минали, не обича да се връща обратно. Смята това за безсмислено, защото към този момент е претърпяла болката. Най-хубавият миг в живота й е раждането на щерка й.

 

За разлика от мнозина не се тормози от старостта, защото съгласно нея всяка възраст има своя сексапил. С годините човек става по-мъдър, балансиран, рационален и уравновесен. Освен това към днешна дата се харесва доста повече по какъв начин наподобява спрямо преди 20-30 години.

 

Предполага, че след 5 години към този момент ще е баба и ще има внуче. Ще е зряла и съумяла жена, ще е още по-уверена в себе си. а също така може да има и нов мъж до себе си. Няма никакво желание да поставя завършек на кариерата си нито след 5, нито след 10, нито след 15 години.

 

Смята, че ориста на човек е предопределена. Продължава да има вяра в любовта и счита, че тя е значим фактор освен в нейния живот, а и в живота на всички хора. За себе си споделя, че е била влюбчива, само че към този момент не е и добавя, че евентуално е поумняла. Сега е по-зряла и по-предпазлива.

 

Първият й хонорар бил колкото междинната заплата по това време. Случвало се е да бъдат с оркестъра на 6-7 сватби седмично и надлежно вадели доста положителни пари. С първия хонорар купила дарове за цялото си семейство и била доста щастлива, че има опция да ги зарадва.

Източник: Уикенд