Ще има ли паметник на Милошевич в Сърбия
Бомбите над Сърбия, глобите на Запада, бедността – какво ли се е трансформирало в днешна Сърбия, че да се не помнят ужасяващите събития от 1990-те години, когато управляваше Милошевич? Някои желаят да му повдигнат монумент.
Бившият сръбски президент Слободан Милошевич умря през 2006 година в един килия на Хагския арбитражен съд, където беше съден за закононарушения по време на югославските войни през 90-те години на предишния век. По това време не можеше да става и дума той да бъде заровен в " Алеята на почетните жители " в първокласното гробище на Белград. И по този начин ковчегът на Милошевич бе пренесен в задния двор на родната му къща в Пожаревац и заровен под една липа.
В продължение на повече от едно десетилетие Слободан Милошевич направляваше съдбините на някогашна Югославия, в която бяха останали единствено Сърбия и Черна Гора. И до през днешния ден 90-те години на предишния век в Сърбия се смятат за години на войни, бежански потоци, политически гнет, наказания, хиперинфлация и беднотия. Ерата „ Милошевич “ завърши чак през октомври 2000 година, когато под натиска на всеобщите митинги президентът беше заставен да признае провалянето си на изборите.
Какво ли се е трансформирало в днешна Сърбия, щом таман тези ужасяващи времена ненадейно се показват в сантиментална светлина, а в Белград желаят да повдигнат монумент на Милошевич и да назоват една улица на негово име? И тези хрумвания срещат поддръжката на редица известни персони.
" Борец на сръбщината "
" Милошевич беше воин на своето време. Той защитаваше страната от бомбите на НАТО ", споделя Йована Димитриевич, визирайки въздушните удари през 1999 година, лишили живота на доста сърби и провокирали отцепването на Косово. Йована Димитриевич е член на Окръжния комитет на Социалистическата партия на Сърбия (СПС) в Пожаревац и е подписала самодейността за издигане на монумент на Милошевич. " Това е морално обвързване на жителите към един почтен човек и герой за сръбщината ", споделя тя.
Подписката за монумент на Милошевич към този момент е предадена на градската администрация в Белград и на президента Александър Вучич. От шест години той ръководи Сърбия с желязна ръка. Контролира в огромна степен медиите и правораздаването, само че на открито се показва за уверен европеец. През 1990-те години той беше краен националист и министър на информацията при ръководството на Милошевич. Коалиционни сътрудници в днешното държавно управление на Сърбия са точно социалистите, които желаят се издигне монумент на Милошевич. Експертът по балканските проблеми Ерик Горди счита, че настояването им е знак за това какъв брой хора в Сърбия се усещат неудовлетворени от метода, по който е осъществен политическият преход.
В непрекъсната рецесия
А мотиви за неодобрение има задоволително. Безработицата в страната е съвсем 30 %, а четири пети от трудещите се получават по-малко от 400 евро на месец. Очакванията на хората след рухването на Милошевич бяха доста по-високи. " Демократично общество, стопански прогрес, европейска интеграция - това са все неща, които сърбите по този начин и не получиха. Затова през последните години се вижда известна носталгия по Милошевич ", споделя Ерик Горди. Не е инцидентно и това, че неотдавна имаше премиера на мюзикъл с основен воин - Милошевич. А вдовицата на умрелия автократ Миряна Маркович преди три години издаде биографична книга със заглавие " Така беше ". Книгата, изпълнена с " различни обстоятелства ", пожъна огромен триумф в Сърбия. Още през 2003 година Миряна Маркович откри леговище в Русия, тъй като беше застрашена от съд за съучастничество в убийството на един политически съперник.
Разкрасяването на предишното се предизвиква от ръководещите и подчинените им булевардни медии. Президентът Вучич доста обича да приказва за " хищническия режим ", който " разрушил " Сърбия посредством съмнителната приватизация на държавни предприятия. Чак в този момент Вучич можел да стартира да изправя страната на крайници.
Боян Джурич е уверен, че въпреки всичко няма да се стигне до издигането на монумент на Милошевич. " Няма значение, че и през днешния ден някогашните му довереници са на власт ", споделя основният редактор на демократичния вестник " Нови погледи ". „ Политиката на Милошевич не може да бъде оправдана, тъй като Сърбия към този момент е друга. И светът е различен ", споделя още Боян Джурич. От друга страна сърбите към момента не са осмислили същински предишното и контузиите от 1990-те години. Те към момента считат Хагския арбитражен съд за наложено им от чужбина зло. А някогашните пандизчии от пандиза в Хага още веднъж вземат участие интензивно в публичния живот. " Режимът на Милошевич беше композиция от болшевизъм и национализъм. Той загуби изборите единствено тъй като някои от неговите поддръжници смениха фронтовете.
В очакване на президентското решение
Президентът Вучич към момента не взел своето решение, само че се чака че ще остави самодейността за паметника да заглъхне от единствено себе си. Та нали сега той се пробва да проправи пътя на Сърбия към Европейски Съюз като възстановява връзките с някогашната сръбска провинция Косово.
А в случай че някой ден въпреки всичко се стигне до създаване на монумент на Милошевич, потребителите в Туитър имат доста хрумвания по какъв начин би могъл да наподобява той – да вземем за пример като пирамида от черепи, или пък като стилизирана банкнота от 500 милиарда динара, която да припомня за хиперинфлацията през 90-те години на предишния век. А един потребител се афишира за издигането на паметника с думите: " Една социална тоалетна допълнително в никакъв случай не е непотребна “.
Източник: Дойче веле
Бившият сръбски президент Слободан Милошевич умря през 2006 година в един килия на Хагския арбитражен съд, където беше съден за закононарушения по време на югославските войни през 90-те години на предишния век. По това време не можеше да става и дума той да бъде заровен в " Алеята на почетните жители " в първокласното гробище на Белград. И по този начин ковчегът на Милошевич бе пренесен в задния двор на родната му къща в Пожаревац и заровен под една липа.
В продължение на повече от едно десетилетие Слободан Милошевич направляваше съдбините на някогашна Югославия, в която бяха останали единствено Сърбия и Черна Гора. И до през днешния ден 90-те години на предишния век в Сърбия се смятат за години на войни, бежански потоци, политически гнет, наказания, хиперинфлация и беднотия. Ерата „ Милошевич “ завърши чак през октомври 2000 година, когато под натиска на всеобщите митинги президентът беше заставен да признае провалянето си на изборите.
Какво ли се е трансформирало в днешна Сърбия, щом таман тези ужасяващи времена ненадейно се показват в сантиментална светлина, а в Белград желаят да повдигнат монумент на Милошевич и да назоват една улица на негово име? И тези хрумвания срещат поддръжката на редица известни персони.
" Борец на сръбщината "
" Милошевич беше воин на своето време. Той защитаваше страната от бомбите на НАТО ", споделя Йована Димитриевич, визирайки въздушните удари през 1999 година, лишили живота на доста сърби и провокирали отцепването на Косово. Йована Димитриевич е член на Окръжния комитет на Социалистическата партия на Сърбия (СПС) в Пожаревац и е подписала самодейността за издигане на монумент на Милошевич. " Това е морално обвързване на жителите към един почтен човек и герой за сръбщината ", споделя тя.
Подписката за монумент на Милошевич към този момент е предадена на градската администрация в Белград и на президента Александър Вучич. От шест години той ръководи Сърбия с желязна ръка. Контролира в огромна степен медиите и правораздаването, само че на открито се показва за уверен европеец. През 1990-те години той беше краен националист и министър на информацията при ръководството на Милошевич. Коалиционни сътрудници в днешното държавно управление на Сърбия са точно социалистите, които желаят се издигне монумент на Милошевич. Експертът по балканските проблеми Ерик Горди счита, че настояването им е знак за това какъв брой хора в Сърбия се усещат неудовлетворени от метода, по който е осъществен политическият преход.
В непрекъсната рецесия
А мотиви за неодобрение има задоволително. Безработицата в страната е съвсем 30 %, а четири пети от трудещите се получават по-малко от 400 евро на месец. Очакванията на хората след рухването на Милошевич бяха доста по-високи. " Демократично общество, стопански прогрес, европейска интеграция - това са все неща, които сърбите по този начин и не получиха. Затова през последните години се вижда известна носталгия по Милошевич ", споделя Ерик Горди. Не е инцидентно и това, че неотдавна имаше премиера на мюзикъл с основен воин - Милошевич. А вдовицата на умрелия автократ Миряна Маркович преди три години издаде биографична книга със заглавие " Така беше ". Книгата, изпълнена с " различни обстоятелства ", пожъна огромен триумф в Сърбия. Още през 2003 година Миряна Маркович откри леговище в Русия, тъй като беше застрашена от съд за съучастничество в убийството на един политически съперник.
Разкрасяването на предишното се предизвиква от ръководещите и подчинените им булевардни медии. Президентът Вучич доста обича да приказва за " хищническия режим ", който " разрушил " Сърбия посредством съмнителната приватизация на държавни предприятия. Чак в този момент Вучич можел да стартира да изправя страната на крайници.
Боян Джурич е уверен, че въпреки всичко няма да се стигне до издигането на монумент на Милошевич. " Няма значение, че и през днешния ден някогашните му довереници са на власт ", споделя основният редактор на демократичния вестник " Нови погледи ". „ Политиката на Милошевич не може да бъде оправдана, тъй като Сърбия към този момент е друга. И светът е различен ", споделя още Боян Джурич. От друга страна сърбите към момента не са осмислили същински предишното и контузиите от 1990-те години. Те към момента считат Хагския арбитражен съд за наложено им от чужбина зло. А някогашните пандизчии от пандиза в Хага още веднъж вземат участие интензивно в публичния живот. " Режимът на Милошевич беше композиция от болшевизъм и национализъм. Той загуби изборите единствено тъй като някои от неговите поддръжници смениха фронтовете.
В очакване на президентското решение
Президентът Вучич към момента не взел своето решение, само че се чака че ще остави самодейността за паметника да заглъхне от единствено себе си. Та нали сега той се пробва да проправи пътя на Сърбия към Европейски Съюз като възстановява връзките с някогашната сръбска провинция Косово.
А в случай че някой ден въпреки всичко се стигне до създаване на монумент на Милошевич, потребителите в Туитър имат доста хрумвания по какъв начин би могъл да наподобява той – да вземем за пример като пирамида от черепи, или пък като стилизирана банкнота от 500 милиарда динара, която да припомня за хиперинфлацията през 90-те години на предишния век. А един потребител се афишира за издигането на паметника с думите: " Една социална тоалетна допълнително в никакъв случай не е непотребна “.
Източник: Дойче веле
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ