Мишо Таков очаква хубава победа на Пулев над Джошуа
Боксовият експерт Михаил Таков гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+.
Той показа упованията си за водещото спортно събитие този месец - борбата за международната купа в тежка категория при експертите сред Кубрат Пулев и Антъни Джошуа, както и забавни моменти от кариерата си, която минава в ЦСКА. Таков е осемкратен републикански първенец. Печелил е бронзов орден в категория до 71 кг на международното състезание в Мюнхен през 1982 година Три пъти е бил трети на шампионати на Европа.
Носител е на сребърно отличие от шампионата “Дружба” през 1984 година, проведен за страните, бойкотиращи олимпийските игри в Лос Анджелис.
Световен първенец за военнослужещи и дълготраен капитан на националния тим на България по бокс. Два пъти е определян за треньор номер 1 на България в анкетата на вестник “Труд” – през 1991 и 2012 година. В момента е координатор на всички национални тимове.
- Мишо, 20 дни остават до борбата за международната купа в тежка категория сред Кубрат Пулев и Антъни Джошуа. Ти си бил треньор на Кобрата и си един от дребното хора, които го познаватизключително добре. Какви са възможностите на Кубрат?
- Смятам, че подготовката върви обикновено. Здрав е, има положителни спаринг сътрудници, подбрани от Ули Вегнер. Спокойно върви подготовката за мача. Беше на стадиона в Кардиф, с цел да види каква е ситуацията. Ще има 75 хиляди на арената. И „ Зауерланд “, и домакините от британска страна, имат доста добър опит в професионалния бокс и в тежка категория. Ще създадат един огромен театър и персонално аз се надявам успеха да е наша, макар че има доста скептици, които не го чакат. Ние сме българи и мечтаем. Очаквам една хубава победа на Кубрат.
Кубрат Пулев на 36 - първенецът, който мачка наред!
- Като българи очаквали ли сме в миналото наш представител да се бие пред 75 хиляди души за международна купа?
- Аз съм един от създателите на професионалния бокс в България. Когато започнахме с купите на Мартин Кръстев, Тончо Тончев и другите, в никакъв случай не съм си и помислял, че ще имаме даден боксьор на толкоз високо равнище. Имали сме втори и трети в класация – Тончо, Мартин и Киркор Киркоров. Това бяха пионерите в професионалния бокс, само че за тежка категория в никакъв случай не съм си помислял, че ще имаме формален кандидат. А Кубрат е в тази позиция за повторно! Спечели европейската купа, по-късно я освободи, по-късно отново я завоюва. Отделно взе и другите интерконтинентални трофеи наWBC, WBA, IBF. Това е „ златна “ страница в професионалния бокс.
- Какви заключения си направи Кубрат след загубата от Кличко? Научи ли си домашното?
- Грешките не бяха толкоз на Кубрат, а бяха взаимни – на целия екип и на „ Зауерланд “. Тогава изтичаше петгодишният му контракт. Отделно Кличко в същото време открадна мениджъра му – куп неща, които психически повлияха за този отрицателен резултат в първата борба на Кубрат за международната купа.
- Ще му стигне ли времето за подготовка и за какво се стигна до разминаване сред него и мениджърите му от “Зауерланд”?
- От една година Кубрат чака този мач. Фирмата също го чака. Нормално е договарянията да се водят от мениджъра, от шефовете на компанията и да има съгласуваност с боксьора, който играе. Те договарят изискванията. Той има контракт, в който може да види къде е сбъркал той и къде са сбъркали от компанията. Не мога да разясня нещо, което не знам.
- Как гледаш на жеста му, че ще подари половината хонорар за щедрост при победа?
- Това е доста хубаво нещо, в случай, че няма толкоз средства от страна на страната и на хората. Един огромен жест! Смятам, че и други хора би трябвало да поемат в тази посока и да оказват помощ.
Михаил Таков: Пожелавам на Кубрат международната купа
- Разкажи историята на двамата братя – Кубрат и Тервел. Кой ги докара в залата и вярваше ли, че ще стигнат дотук?
- Много от дълго време техният татко, Бог да го елементарни, Венко Пулев, ги докара в ЦСКА. Той е играл дружно с татко ми в Спартак, както и с различен прочут боксьор - първият занаятчия на спорта по бокс Йордан Гюлев. Записахме Кубрат и Тервел в спортното учебно заведение. Не знаехме какво ще излезе – дали ще е попова лъжичка, дали ще е рибка, дали ще е жаба. След дълги години твърдоглав труд и на двамата, имат десетки медали от международни и европейски шампионати, както и от олимпийски игри. В професионалния бокс и двамата братя не престават нагоре.
- Имаше ли действителна заплаха да ги загубим някъде по пътя за спорта?
- Разбира се. Тервел беше в Италия и в един миг работеше нещо напълно друго от бокса. Ако не беше Гриша Ганчев да ни помогне, за което му благодаря... От 2001 година той стартира да дава пари на Кубрат. След това и клубът се споделяше ЦСКА-Литекс. И Кубрат, и Борето Георгиев, които участваха на олимпиадата през 2008-а, получиха помощ от хора, които мислят за спорта и виждат във времето, че би трябвало да им се обърне внимание и да ги запазим за спорта.
- Българският бокс намира ли правилния път, тъй като се случи нещо доста изненадващо – на европейското за юноши в курорта Албена взехме 10 медала (2 златни, 6 сребърни и 2 бронзови)?
- Не за първи път организираме в България европейско състезание за юноши. Взимали сме и по 11, и по 13 медала, в този момент взехме 10. Това е един доста добър тим, който от предходната година демонстрира резултати. Тази година е на по-високо равнище. Въпросът е да запазим тези състезатели в най-хубавата възраст – мъжете, в която в този момент са Тервел, Кубрат и всички други положителни боксьори, с цел да може да се радваме на триумфите им. Не го ли създадем, си режем не клона, а дървото.
- Не бяхме ли изпуснали влака и кой стои в основата на възобновяване на позициите ни в бокса? Имаше един интервал, в който боксът беше тръгнал надолу като всички спортове в България. В първите години на прехода имахме триумфи, само че инерцията от предходния строй престана.
- По това време бях и в младежкия, и в мъжкия тим. Тогава имаше единствено юноши старша възраст – 17-18 годишни. Нямаше шампионати на възпитаници (13-14 години), юноши (15-16 години), а последното европейско състезание в Албена беше точно за тази възраст. Тогава работеше един страховит народен тим за младежи. Имаше треньори, които бяха положили основата на този тим. Връщам се обратно – Кирил Мацулов – един от първите треньори на младежи, а по-късно и на мъже. След него Стоян Пиличев, Палми Ранчев, Коце Петков, Димитър Добрев… Винаги този юношески народен тим е работел на равнище. По това време сме търсели най-големите тимове за лагери и надпревари. Винаги от този тим е влизала свежа поддръжка състезатели за националния отбор.
- Нека те върнем във времето, когато си бил дете. Баща ти, известният боксьор Атанас Таков, те вкарва в залата. По насила ли избра бокса или също имаше въодушевление по този спорт?
- Не е било по насила, само че когато татко ми ме заведе в залата, бях много палаво дете. Трябваше ми ред и дисциплинираност Той беседва с починалия Тодор Чакъров, който беше почнал като треньор, дружно с Константин Николов-Замората на "Септември ". Бяха разговаряли преди този момент татко ми и треньорите. Баща ми сподели: „ Не мога да се оправя с моя наследник, своеволен е, бие се, хвърля камъни, лудува, има проблеми с учебното заведение. “ А треньорът отговори: „ Доведи го в залата. Ще създадем по този начин, че да влезе в дисциплината на спорта. " Затова съм доста признателен и на татко ми, и на треньорите. Покрай спорта, триумфът ми в учебно заведение стана напълно различен. В ЦСКА нещата бяха напълно по различен метод. Апетитът идва с яденето и всичко си пристигна на мястото.
Мишо Таков: Кобрата е подготвен за Кличко
- Каква бе конкуренцията в тези години? Трудно ли пробиваше в националния ни отбор? Питам те, тъй като си бил осемкратен първенец на България и присъединяване ти в представителния ни отбор не буди подозрение...
- В „ златното “ време, в което се боксирах, имаше 30 индивида в националния тим, по трима-четирима в категория. Доста добра конкуренция. В нашия самостоятелен спорт постоянно когато има конкуренция, се ражда истината. И Пламен Янков, и Владимир Колев, и всички най-хубави боксьори по това време... Винаги има по-опитни и по-млади. Младите се учат и който оцелее, продължава нагоре. Който не оцелее – идва идващият и заема мястото му, подвига байрака и потегля напред. Затова във времето сме имали тези триумфи.
- Съжаляваш ли за нещо като играч? Какво не можа да постигнеш? Може би ти си измежду десетимата български спортисти, които бяхте най-силни през 1984-а, само че имаше протест на олимпиадата в Лос Анджелис.
- Да, веселя се, че в този интервал конкуренцията сред Изтока и Запада беше върхова, само че не взехме присъединяване на олимпийските игри в Лос Анджелис. Петър Стоименов дори за първи път завоюва квота в тежка категория и не отиде в Лос Анджелис, а заминахме за Куба. Тогава конкуренцията беше тъкмо сред Изтока и Запада – кои ще вземат повече златни медали. Американците взеха 10 златни медала в бокса от 11 категории, а кубинците – 11. Имаше по един за Германска демократична република, за Италия и за Франция. Нещо такова беше.
- Кога разбра, че треньорската специалност е твоето предопределение?
- Много пъти съм питал татко ми за какво не е станал треньор, макар че е имал опция. Той ми сподели: „ Не ми харесва. Обичах си моята специалност като литограф и не ми се занимаваше. “ А аз в един миг бях доста изтощен от многото надпревари към 1986 година До септември имах 45 мача, непрестанно ще играеш на тази Балканиада, ще играеш еди къде си... И аз на всички места играех и правех минимум по три-четири мача. Все бях втори-трети-първи на другите надпревари. Беше ми омръзнало от тренировките и споделих, че ставам треньор. Не желаех да погледна залата, не ми се тренираше изобщо. Може би тъкмо в този интервал, в случай че треньорите бяха усетили преумората от всички тези тренировки и присъединяване във всички надпревари, макар че имахме всичко, което може един треньор и един играч да си намерения...
- Поне като треньор ти дават насилствена отмора. През 1991 година спечелихме пет медала от международното състезание в Австралия, а ти стана треньор номер 1 на България в анкетата на вестник “Труд”. Но година по-късно след олимпиадата в Барселона бе заменен...
- Това е естествена процедура още от първия ми треньор, който е постигнал триумфи в бокса – Аспарух Ангелов. При него е първият олимпийски орден, първият европейски първенец, присъединяване на три олимпиади. Но и той е по същия метод. Успехи, махат го, по-късно отново идва - отново триумфи, отново го махат. Традиции, които не престават.
- Коя е най-голямата ти наслада като треньор и най-голямото отчаяние?
- Щастлив съм, тъй като имам положително семейство – брачна половинка, деца.
- Вече 35 години сте дружно.
- Тази година дори и дядо станах. Това, че всички се поддържаме и сме дружно, за мен е най-голямото благополучие. Научен съм всичко, което върша, да го върша с обич, да ми доставя наслаждение. Не мога да го върша по обвързване.
- Защо синът ти Атанас остана отвън боксовата зала?
- По стичане на събитията стана баскетболист. Имаше един миг, в който съвсем беше влезнал в залата, само че майка му надви и аз нямах нищо срещу.
- Тя ли правеше повече взаимни отстъпки в годините, откогато сте дружно?
- Заедно сме правили доста взаимни отстъпки - и тя, и аз. Като брачна половинка постоянно е гледала на мен като на стожер в фамилията, да има опора в тежките моменти с децата. Те пристигнаха съвсем едно след друго, година и седем месеца им е разликата.
- Започнахме диалога с дуела сред Кубрат Пулев и Антъни Джошуа. Да приключим с него –ще имаш ли опция да се видиш с Кобрата? Какъв съвет би му дал?
- Надявам се в този дуел Кубрат да се сети за най-хубавите неща, които може да прави с предната ръка, да усъвършенства отбраната, от самото начало ръцете да бъдат на равнище. Много деликатно да огледа всеки един детайл от играта – какво прави Джошуа в офанзива и обратно. Успешно да го употребява в дадения миг, тъй като се открива обстановка, само че в идващия миг индивидът е мръднал от това състояние, в което може да го намериш. Да употребява всичко и да има вяра в себе си!
Той показа упованията си за водещото спортно събитие този месец - борбата за международната купа в тежка категория при експертите сред Кубрат Пулев и Антъни Джошуа, както и забавни моменти от кариерата си, която минава в ЦСКА. Таков е осемкратен републикански първенец. Печелил е бронзов орден в категория до 71 кг на международното състезание в Мюнхен през 1982 година Три пъти е бил трети на шампионати на Европа.
Носител е на сребърно отличие от шампионата “Дружба” през 1984 година, проведен за страните, бойкотиращи олимпийските игри в Лос Анджелис.
Световен първенец за военнослужещи и дълготраен капитан на националния тим на България по бокс. Два пъти е определян за треньор номер 1 на България в анкетата на вестник “Труд” – през 1991 и 2012 година. В момента е координатор на всички национални тимове.
- Мишо, 20 дни остават до борбата за международната купа в тежка категория сред Кубрат Пулев и Антъни Джошуа. Ти си бил треньор на Кобрата и си един от дребното хора, които го познаватизключително добре. Какви са възможностите на Кубрат?
- Смятам, че подготовката върви обикновено. Здрав е, има положителни спаринг сътрудници, подбрани от Ули Вегнер. Спокойно върви подготовката за мача. Беше на стадиона в Кардиф, с цел да види каква е ситуацията. Ще има 75 хиляди на арената. И „ Зауерланд “, и домакините от британска страна, имат доста добър опит в професионалния бокс и в тежка категория. Ще създадат един огромен театър и персонално аз се надявам успеха да е наша, макар че има доста скептици, които не го чакат. Ние сме българи и мечтаем. Очаквам една хубава победа на Кубрат.
Кубрат Пулев на 36 - първенецът, който мачка наред!
- Като българи очаквали ли сме в миналото наш представител да се бие пред 75 хиляди души за международна купа?
- Аз съм един от създателите на професионалния бокс в България. Когато започнахме с купите на Мартин Кръстев, Тончо Тончев и другите, в никакъв случай не съм си и помислял, че ще имаме даден боксьор на толкоз високо равнище. Имали сме втори и трети в класация – Тончо, Мартин и Киркор Киркоров. Това бяха пионерите в професионалния бокс, само че за тежка категория в никакъв случай не съм си помислял, че ще имаме формален кандидат. А Кубрат е в тази позиция за повторно! Спечели европейската купа, по-късно я освободи, по-късно отново я завоюва. Отделно взе и другите интерконтинентални трофеи наWBC, WBA, IBF. Това е „ златна “ страница в професионалния бокс.
- Какви заключения си направи Кубрат след загубата от Кличко? Научи ли си домашното?
- Грешките не бяха толкоз на Кубрат, а бяха взаимни – на целия екип и на „ Зауерланд “. Тогава изтичаше петгодишният му контракт. Отделно Кличко в същото време открадна мениджъра му – куп неща, които психически повлияха за този отрицателен резултат в първата борба на Кубрат за международната купа.
- Ще му стигне ли времето за подготовка и за какво се стигна до разминаване сред него и мениджърите му от “Зауерланд”?
- От една година Кубрат чака този мач. Фирмата също го чака. Нормално е договарянията да се водят от мениджъра, от шефовете на компанията и да има съгласуваност с боксьора, който играе. Те договарят изискванията. Той има контракт, в който може да види къде е сбъркал той и къде са сбъркали от компанията. Не мога да разясня нещо, което не знам.
- Как гледаш на жеста му, че ще подари половината хонорар за щедрост при победа?
- Това е доста хубаво нещо, в случай, че няма толкоз средства от страна на страната и на хората. Един огромен жест! Смятам, че и други хора би трябвало да поемат в тази посока и да оказват помощ.
Михаил Таков: Пожелавам на Кубрат международната купа
- Разкажи историята на двамата братя – Кубрат и Тервел. Кой ги докара в залата и вярваше ли, че ще стигнат дотук?
- Много от дълго време техният татко, Бог да го елементарни, Венко Пулев, ги докара в ЦСКА. Той е играл дружно с татко ми в Спартак, както и с различен прочут боксьор - първият занаятчия на спорта по бокс Йордан Гюлев. Записахме Кубрат и Тервел в спортното учебно заведение. Не знаехме какво ще излезе – дали ще е попова лъжичка, дали ще е рибка, дали ще е жаба. След дълги години твърдоглав труд и на двамата, имат десетки медали от международни и европейски шампионати, както и от олимпийски игри. В професионалния бокс и двамата братя не престават нагоре.
- Имаше ли действителна заплаха да ги загубим някъде по пътя за спорта?
- Разбира се. Тервел беше в Италия и в един миг работеше нещо напълно друго от бокса. Ако не беше Гриша Ганчев да ни помогне, за което му благодаря... От 2001 година той стартира да дава пари на Кубрат. След това и клубът се споделяше ЦСКА-Литекс. И Кубрат, и Борето Георгиев, които участваха на олимпиадата през 2008-а, получиха помощ от хора, които мислят за спорта и виждат във времето, че би трябвало да им се обърне внимание и да ги запазим за спорта.
- Българският бокс намира ли правилния път, тъй като се случи нещо доста изненадващо – на европейското за юноши в курорта Албена взехме 10 медала (2 златни, 6 сребърни и 2 бронзови)?
- Не за първи път организираме в България европейско състезание за юноши. Взимали сме и по 11, и по 13 медала, в този момент взехме 10. Това е един доста добър тим, който от предходната година демонстрира резултати. Тази година е на по-високо равнище. Въпросът е да запазим тези състезатели в най-хубавата възраст – мъжете, в която в този момент са Тервел, Кубрат и всички други положителни боксьори, с цел да може да се радваме на триумфите им. Не го ли създадем, си режем не клона, а дървото.
- Не бяхме ли изпуснали влака и кой стои в основата на възобновяване на позициите ни в бокса? Имаше един интервал, в който боксът беше тръгнал надолу като всички спортове в България. В първите години на прехода имахме триумфи, само че инерцията от предходния строй престана.
- По това време бях и в младежкия, и в мъжкия тим. Тогава имаше единствено юноши старша възраст – 17-18 годишни. Нямаше шампионати на възпитаници (13-14 години), юноши (15-16 години), а последното европейско състезание в Албена беше точно за тази възраст. Тогава работеше един страховит народен тим за младежи. Имаше треньори, които бяха положили основата на този тим. Връщам се обратно – Кирил Мацулов – един от първите треньори на младежи, а по-късно и на мъже. След него Стоян Пиличев, Палми Ранчев, Коце Петков, Димитър Добрев… Винаги този юношески народен тим е работел на равнище. По това време сме търсели най-големите тимове за лагери и надпревари. Винаги от този тим е влизала свежа поддръжка състезатели за националния отбор.
- Нека те върнем във времето, когато си бил дете. Баща ти, известният боксьор Атанас Таков, те вкарва в залата. По насила ли избра бокса или също имаше въодушевление по този спорт?
- Не е било по насила, само че когато татко ми ме заведе в залата, бях много палаво дете. Трябваше ми ред и дисциплинираност Той беседва с починалия Тодор Чакъров, който беше почнал като треньор, дружно с Константин Николов-Замората на "Септември ". Бяха разговаряли преди този момент татко ми и треньорите. Баща ми сподели: „ Не мога да се оправя с моя наследник, своеволен е, бие се, хвърля камъни, лудува, има проблеми с учебното заведение. “ А треньорът отговори: „ Доведи го в залата. Ще създадем по този начин, че да влезе в дисциплината на спорта. " Затова съм доста признателен и на татко ми, и на треньорите. Покрай спорта, триумфът ми в учебно заведение стана напълно различен. В ЦСКА нещата бяха напълно по различен метод. Апетитът идва с яденето и всичко си пристигна на мястото.
Мишо Таков: Кобрата е подготвен за Кличко
- Каква бе конкуренцията в тези години? Трудно ли пробиваше в националния ни отбор? Питам те, тъй като си бил осемкратен първенец на България и присъединяване ти в представителния ни отбор не буди подозрение...
- В „ златното “ време, в което се боксирах, имаше 30 индивида в националния тим, по трима-четирима в категория. Доста добра конкуренция. В нашия самостоятелен спорт постоянно когато има конкуренция, се ражда истината. И Пламен Янков, и Владимир Колев, и всички най-хубави боксьори по това време... Винаги има по-опитни и по-млади. Младите се учат и който оцелее, продължава нагоре. Който не оцелее – идва идващият и заема мястото му, подвига байрака и потегля напред. Затова във времето сме имали тези триумфи.
- Съжаляваш ли за нещо като играч? Какво не можа да постигнеш? Може би ти си измежду десетимата български спортисти, които бяхте най-силни през 1984-а, само че имаше протест на олимпиадата в Лос Анджелис.
- Да, веселя се, че в този интервал конкуренцията сред Изтока и Запада беше върхова, само че не взехме присъединяване на олимпийските игри в Лос Анджелис. Петър Стоименов дори за първи път завоюва квота в тежка категория и не отиде в Лос Анджелис, а заминахме за Куба. Тогава конкуренцията беше тъкмо сред Изтока и Запада – кои ще вземат повече златни медали. Американците взеха 10 златни медала в бокса от 11 категории, а кубинците – 11. Имаше по един за Германска демократична република, за Италия и за Франция. Нещо такова беше.
- Кога разбра, че треньорската специалност е твоето предопределение?
- Много пъти съм питал татко ми за какво не е станал треньор, макар че е имал опция. Той ми сподели: „ Не ми харесва. Обичах си моята специалност като литограф и не ми се занимаваше. “ А аз в един миг бях доста изтощен от многото надпревари към 1986 година До септември имах 45 мача, непрестанно ще играеш на тази Балканиада, ще играеш еди къде си... И аз на всички места играех и правех минимум по три-четири мача. Все бях втори-трети-първи на другите надпревари. Беше ми омръзнало от тренировките и споделих, че ставам треньор. Не желаех да погледна залата, не ми се тренираше изобщо. Може би тъкмо в този интервал, в случай че треньорите бяха усетили преумората от всички тези тренировки и присъединяване във всички надпревари, макар че имахме всичко, което може един треньор и един играч да си намерения...
- Поне като треньор ти дават насилствена отмора. През 1991 година спечелихме пет медала от международното състезание в Австралия, а ти стана треньор номер 1 на България в анкетата на вестник “Труд”. Но година по-късно след олимпиадата в Барселона бе заменен...
- Това е естествена процедура още от първия ми треньор, който е постигнал триумфи в бокса – Аспарух Ангелов. При него е първият олимпийски орден, първият европейски първенец, присъединяване на три олимпиади. Но и той е по същия метод. Успехи, махат го, по-късно отново идва - отново триумфи, отново го махат. Традиции, които не престават.
- Коя е най-голямата ти наслада като треньор и най-голямото отчаяние?
- Щастлив съм, тъй като имам положително семейство – брачна половинка, деца.
- Вече 35 години сте дружно.
- Тази година дори и дядо станах. Това, че всички се поддържаме и сме дружно, за мен е най-голямото благополучие. Научен съм всичко, което върша, да го върша с обич, да ми доставя наслаждение. Не мога да го върша по обвързване.
- Защо синът ти Атанас остана отвън боксовата зала?
- По стичане на събитията стана баскетболист. Имаше един миг, в който съвсем беше влезнал в залата, само че майка му надви и аз нямах нищо срещу.
- Тя ли правеше повече взаимни отстъпки в годините, откогато сте дружно?
- Заедно сме правили доста взаимни отстъпки - и тя, и аз. Като брачна половинка постоянно е гледала на мен като на стожер в фамилията, да има опора в тежките моменти с децата. Те пристигнаха съвсем едно след друго, година и седем месеца им е разликата.
- Започнахме диалога с дуела сред Кубрат Пулев и Антъни Джошуа. Да приключим с него –ще имаш ли опция да се видиш с Кобрата? Какъв съвет би му дал?
- Надявам се в този дуел Кубрат да се сети за най-хубавите неща, които може да прави с предната ръка, да усъвършенства отбраната, от самото начало ръцете да бъдат на равнище. Много деликатно да огледа всеки един детайл от играта – какво прави Джошуа в офанзива и обратно. Успешно да го употребява в дадения миг, тъй като се открива обстановка, само че в идващия миг индивидът е мръднал от това състояние, в което може да го намериш. Да употребява всичко и да има вяра в себе си!
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ